[Емил Атанасов]

ловния орел

Древен млад владетел на Айтос обичал много често да ходи на лов с любимият си помощник Орела. Щом убиел някой заек или друг дивеч, неговия пръв приятел се спускал да донесе улова. Веднъж обаче излязъл сам на лов със своя другар Орела, но ненадейно срещу него излязла мечка, която го нападнала и обезобразила. Неговият верен другар се притекъл на помощ, като извадил с острите си нокти и клюна си очите на мечката и я прогонил и предано разперил криле над своя господар, за да пази раните му от слънце и вятър.
След няколко часа тръгнали прислугата да търсят своя господар, който закъснявал от лова. Когато го открили целия издран и окървавен, с надвесен над него верния му другар, те мислейки, че Орела е причинил това и затова го убили. След, като се възстановил младият владетел бил безкрайно разочарован от постъпката на своите придворни и в знак на признателност на своя другар нарекъл града на негово име Аетос.

Айтос е старо селище, основано още от траките. Останки около града от новокаменната епоха свидетелстват, че на това място отдавна е съществувало селище. Останките от три кули (северозападно от града) са от средновековната крепост Аетос' (на гръцки - орел), издигната между 650 и 750 година, откъдето идва и днешното му име. Така е отбелязан от византийския хронист Никита Хониат и в хрониката на френския рицар Жофроа дьо Вилардуен.

През вековете градът е бил познат с няколко имена: Аетос, Астос, Ейдос, Аквилия и др. През XVII век, пътешественикът Евлия Челеби го отбелязва с името Ченгис, а през Възраждането е известен като Орлово или Орловец.

от уикипедия за гр. Айтос