[Dancho Jordanov]

Уважаеми,колеги,
ще се постараем всяка седмица да предоставяме на вашето внимание по един ,,разказ, есе или каквото е да е".
До каква степен е занимателно,възпитателно,образователно или успокоително ,оставяме да прецените Вие

ВСЯКО ПРИПОЗНАВАНЕ С ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е ОПАСНО И НЕОБХОДИМО!


ГОРСКИ ДУХОВЕ

Разказ ,есе или каквото и да е .

Пиеха вече 48 часа .Алкохолът им даваше сили.Както винаги спореха...за кучета,за лова дето никога не спираше тук...Ловът за тях беше начин живот, а пиенето -хоби.Масата беше под дървото на сянка, ако някой заспеше,нямаше да слънчаса,нито да замръзне защото беше юли.От време на време проехтяваше истрел,падаха клонки и листа,но на никой не му пукаше.Никой не работеше в това село, никой и не чуваше.Мина куче и се завъртя около масата.Хвърлиха му мазнотии.Дивечогонеца откачи ремъка от пушката и го върза за задните крака.След секунда висеше на клона ,като агне за дране.Такова си беше.Дебелия стегна мятащата се глава с каиша и увисна надолу,тежеста му помагаше.Дивечогонеца извади ножа и с точни отмерени движения обряза задните крака, малко над ека,през чатала и корема.Хвана със здравите си ръце кожата и помагайки си с ножа започна да я свлича като калъф.Действаше бързо и точно като хирург.Обряза около шията без да засегне нищо друго и метна кожата на клона.След секунди кучето беше на крака.Приличаше на голям червен остриган пудел,защото имаше козина само на лапите и главата.Залиташе и треперейки се блъскаше в краката на пиещите.Звуците,които издаваше се чуваха на километри,заглушавайки смеха и подвикванията......Никой не чуваше в това село,никой не работеше.Те се забавляваха,много се забавляваха тези ловци.Всички ,с изключение на един,той спеше положил глава на масата,беше негов ред да спи.Като се събуди, кучето се чуваше надолу към реката.Нищо не разбра,викаха му,че нещо е изтървал ама какво.....
така и не разбра,само гледаше кожата на клона с празен поглед.Беше виждал толкова кожи......Наляха му.Веселбата продължи.Слънцето гореше вече баира отсреща,щеше да захлажда.Кучето не се чуваше ... Само едно малко циганче гледаше отдалече, триеше си лицето,не можеше да се разбере,дали плаче или си бърше сополите....


Метю Деликадиров

Всяка прилика или отлика с деиствителни събития и лица е задължителна и необходима с цел проумяване на същата тази действителност заобикаляща нас и лицата.
Около нас се случват лоши неща............най-странното е, че свикваме с тях !Или премълчаваме...или ни принуждават да мълчим...
Защото там на масата някой носи униформа,овластен ,защитен .....???
Гадна тема



HI JACK

Разказ ,есе или каквото и да е .



Беше тъмно като в гюм. Нито лято,нито есен,пъдпъдъче време -тягаво и горещо.
Фаровете на джипа опипваха прашния добруджански път.
Със сигурност Бракониера и Горския не бяха излезли за пернати тази нощ.Вдигнаха се горе на равното и включиха прожектора.Така му викаха.Бракониера го беше правил,топлеше от 20 метра и светеше от село до село.Толкова далече,че се налагаше Бракониера да преглежда през мощната оптика всяко тъмно петно.
Тази нощ май не беше тяхната.Отзад в пикапа се возеше Фотографа.Не,че щеше да снима нещо,просто си беше фотограф-художник.Интилегенция!Тия двамата отпред го бяха подлудили от майтап.Целия беше кален .С официални дрехи.Ама се кефеше.Мераклия.
Още докато излизаха от село,Браканиера спря джипа ,без предно, в дерето,симулирайки жестоко закъсване.Фотографа, готов за подвизи,скочи да бута под ,,вещите'' наставления на Горския.Мръсна газ . Кубици лепкава добруджанска кал се изстреляха от огромните грайфери. Залпа само увеличи ефекта на падането по корем.Голям смях.Фотографа каза, че не му пука за новите дрехи.И ето, вози се отзад и гледа...Само той знае ,какво ...
Обръщаха вече.Тази нощ май наистина не беше тяхна.Някой беше котцуз.
И точно тогава го видяха...
Няма друго такова нещо, като глиган на сламено стърнище.
Въобще не спря.Усили хода в тръст.Беше преминаващ. Може би беше гонен,стрелян ...този глиган.На 200 метра и заминаваше.Кой не би го подгонил...
Не и Бракониера,той не гонеше.Много рядко,мно... o... o... го рядко.
Изстрелът от мощното оръжие тресна като гръмотевица в тихата, лятна нощ.Една Norma 300 Win Mag /9.7 gram/ тръгна по предназначение.Беше се целил дълго,следейки животното.Достатъчно дълго.Фотографа горе беше в прединфарктно състояние.Идваше му да блъска по кабината.Въобще не разбра какво става.Само видя как заметна настрани задница.И фара угасна.
След малко тримата гледаха в краката си огромния глиган.Беше като обръснат в лятната си премяна.Натоварен.Над 200 килограма.
Но имаше проблем.Даже два.Беше със счупен къч.
А най- голямото село в окръга светеше на 800 метра.Глигана фучеше и се влачеше.Чаткаше като с кастанети.Нямаше наближаване.Изстрел... не ставаше.Бракониера и Горския знаеха.Фотографа не.
Бракониера откачи галемия ,,JACK''.Това нещо тежеше.Замахна и нанесе страшен удар по главата на агонизиращото животно.След това пак.И пак.И пак.И пак.Не умираше.Как се дава живот.Ударите кънтяха в ушите на Фотографа.
Най-после всичко свърши.Горския вече държеше проволката.Бракониера даваше газ,когато примката стегна дзотката на глигана и той скочи в колата.Джипът се отдалечаваше бързо от опасното място.Отзад на теглича се влачеше още тръпнещото животно.
В един момент двамата се обърнаха един към друг.Погледите им се срещнаха в тъмното без да се виждат.Спирачки.Светкавичен завой.И...и ...вече... търсеха изгубения Фотограф...Това не беше шега....
Видяха го да маха като кантонер със счупена бариера.Сив на петна.Не се смееше...
След малко вече пътуваха комплект.
Пристигнаха благополучно.Глигана и Фотографа си бяха по местата.
Бракониера слезе погледна джипа отзад.Погледна и Фотографа.Имаше нещо.Горския откачи шегела и двамата с Бракониера издърпаха животното в моргата.Така му викаха на това място.
Всичко течеше по график.Светна ножа на Горския.
Само калния липсваше.
Бракониера излезе... и го видя.Седеше на варела.
Нещо не беше както трябва.Фотографа каза ,че е добре.
Приближи .На слабата светлина ,сивото кално, същество изглеждаше жалко.Липсваше само снимка...На фотографа......!!!
Бракониера го надуши.Разбра всичко по миризмата...
Миришеше на повръщано.

Значи затова не беше се качил навреме.

Мълчеше.

Потупа го по гърба.Запали цигара.Издуха дим към небето.

Нямаше небе.Нито звезди.Черна нощ.

Нямаше и свидетели.Горския нямаше да разбере.

Бракониера не ги обичаше тия работи.

Пушеше .

Питаше се дали той самия може да забрави....

... беше възможно...тогава......................беше....

...Възможно.


Метю Деликадиров







TWINS

разказ,есе или каквото ида е !


Беше към осем.Гората приличаше на замръзнал гоблен в светлината на обхождащия я фар.Снегът пропукваше под гумите на мощния джип,издавайки на ОБИТАТЕЛИТЕ намеренията на двамата вътре.
Бракониера и Горския бяха сигурни в действията си.Бяха сигурни,защото познаваха Гората по-добре от жените си.
И тя ги знаеше.
Мартенския сняг, клонките на подрасъла, покрай дълбокия път,стържещи отстрани не пречеха да се видят с животно.Знаеха ,че извън гората,в светлата нощ,нямат работа .Там фара щеше да гони всичко живо.
Затова бяха в гората.Тук ,по това време ,звуците съчетани с острата светлина на чудовищния фар,заблуждават животните.В такива звездни нощи ,бяха ставали свидетели на това, как прасета се застояват пред джипа.Толкова близо,че да прочетат в погледа им ужаса от безисходицата ,в която са изпаднали....
Нямаше прасета.Само ров.Големи,черни поляни...
Много ров.
Кога пък свариха...
Продължиха...
Рядката гора даваше възможности за запознанства.
Всякакви...
Видяха кошутата...И тя ги видя...
Нямаше тревога в това животно...Нямаше и изход за него.
Куршумът вече наблюдаваше през цевта,абсолютно сигурен,че над него кръстачката на оптиката е където трябва.
Тогава се случи нещо странно.Толкова странно,че можеше да учуди Бракониера и Горския.Те даже се учудиха,че нещо въобще,може да ги учуди повече в тази гора.
Удареното животно не мръдна от място си.Само се сви, някак си и наведе глава.
Агония ли беше....или нещо друго...Бракониера гледаше през оптиката .Имаше нещо...
Слезе и се запъти натам.Горския знаеше защо.Само той знаеше.
Единичен изстрел няма локализация.
Бракониера стигна на 15 метра и насочи пистолета.Беше малокалибрен,тих ,но хищен.
Пак се случи онова странното.
Всеки изстрел попадаше,където трябва.
Не падаше тази кошута...не бягаше...
Само потръпвайки се обръщаше на страна.На едната...После на другата...
Като ,че си почиваше от ударите.
Не изглеждаше реално.Кой ще повярва...
Само гората беше свидетел.
Но не се учудваше.Горите не се учудват,защото са виждали..... какво ли не...
Горския помисли,че патроните няма да стигнат.
...Най-после се срути.И пак странно.Подгъна крака .
И така остана.
Горския измърмори нещо по въпроса с тишината.
Бракониера не го слушаше.... разглеждаше кошутата.
Погледна и пистолета.Изръмжа нещо и отиде да загаси джипа...
След един час трупът беше в моргата.Така му викаха на това място.
Двамата знаеха как се вдига без помощ такова животно.Знаеха и как се сваля...
Запретнаха ръкави и започнаха.Не говореха,защото мислеха.За едно също...
Работеха бързо....................
Да разберат....
На найлона се изсипа цялото съдържание .
Малките еленчета едва не скочиха от плацентата.Бяха оформени животинчета.Две...голи,лигави... гротески.
Нямаше попадения там.
Погледите на двамата се срещнаха.
Бяха сурови ,ясни....
Много бяха видели тези очи...
Само това не.
Бракониера излезе и запали.Горския можеше и сам.Той не пушеше.
Ясното, светло небе,като че го подразни.Издуха дим нагоре и образува облаци.После още веднъж.После още.
Нямаше вятър.
Чу отзад гласа на Горския.Беше променен.Дрезгав.
Пита дали въздиша...
И двамата не знаеха шега ли е това или насериозно.
Бракониера махна с ръка и тръгна по снега.
Кучетата пролаяха от клетките.И бързо млъкнаха.
Знаеха ,че няма да заспят гладни.Миришеше на кръв.
Облаците дим от цигарата не успяха да скрият звездите...
Бракониера вървеше...
Не гледаше нагоре.
Беше като трудна тая нощ .С милиардите си звезди...
Обгръщаше в утробата си всичко...
И го правеше тихо.....много тихо......


Метю Деликадиров






Уважаеми колеги,

тази поредица няма за цел да събира ХАРЕСВАНИЯ или да се превръща в СУПЕР ТЕМА!

Няма претенций дори за докосване до истинската литература.

Можете да я да я пратите в ЗОНАТА,като просто спрете да я посещавате.

Да,бихме се радвали ако Лайквате,ако четете и коментирате .

Но, нека това да става след сериозния прочит на порасналия , зрял ...отговорен Човек!

Човека,който най -после е разбрал, колко е излишно да се търсят разумни същества в Космоса
ако не могат да се срещнат на Земята.

Разбрал е собствената си безполезност в ХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА.

В ХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА ,в която, нито един друг участник не зависи от Човека......за добро...

Да,освен редове има и междуредия.Музиката звучи най-добре в интрудукцията.

Ще е добре да го има този прочит.

Да,ще дойде следващото...,, КАКВОТО И ДА Е.''..ако го искате!

Ще бъде потресаващо,отвратително,тревожно,възмутително,интересно,грозно,страшно...........

Ако го помните, като си пиете кафето или когато влезете в Гората с пръст на спусъка...значи става.

Може и да се ПРИСПОСОБИТЕ !Решението е Ваше!

Ние хората го можем това.....<<...По някакъв начин станеше ли дума за Промени, в климата,в Природата ....човечеството беше като пословичната жаба във ведрото на печката,в което водата се стопля много бавно с всеки час,така че тя никога няма да помисли да изкочи.Просто ще се Приспособява,докато се свари до смърт...>>

Има шанс и това е Важното!!! Нали сме уж много умни,не сме жаби..............

За никой не е късно !


Другото е написано най-горе,в първия пост.


Белингташ.
29.07.14г. Метю Деликадиров

[Dancho Jordanov]

FALL


разказ,есе или каквото и да е!

Беше нормална ловна сутрин.Ледена ,бистра ,обещаваща,януарска.С малко сняг.Горе духаше от север. Кучетата отиваха на сигурно .
Горския се спусна в ниското.Вървеше разгърден и търсеше нещо .Бившата кариера ограничаваше терена отгоре.Там прасетата можеха да минат само по ската,по сърнешката пътека.Ама нямаше да минат.
Горския се качи до там ,мина 30-40 метра пред линията и запали.Не пушеше, хващаше теченията с цигарата.Не можеше да ги понася тези лайна.Издуха и остана доволен .Как го беше завъртяло тука ,духаше срещу прасетата.Изпика се нашироко и тръгна да слиза по сипея.Сигурна работа.
Кучетата бяха млади. Бракониера и Професора правеха изключение.Професора не беше куче,той си беше Професор.Двамата учеха новобранците, подсмихвайки се.Само Бракониера ги знаеше тези усмивки, какво значат.
Вървяха... и отдалеч, ако някой ги гледаше, през ум нямаше да му мине ,че са на свински лов.Професора беше в стъпките на шефа,като кудук.Трите бъдещи звезди обикаляха напред и встани и си мислеха, че правят нещо.
Нарочно почна отдалече.Тук поне на 2 километра нямаше свинска миризма.Трябваше да се адаптират към средата,да повървят.Бракониера щеше да ги направи откриватели.Не хващачи ,той не ги харесваше.
Горския намери гичита на 200 м.надолу по дерето .Малко беше , но със стръмни високи бордове.Само на това място,по диагонал ,можеха да минат.На 600-700 метра надолу нямаше друго.Отгоре пазеше опиканата кариера.Седна и запали.Не пушеше само гледаше дима.Остана доволен,тука пък го беше завъртяло както трябва.Забучи цигарата в снега и зачака.
На двете им беше падало прасе.Другия нямаше късмет.Три пъти Пишман колегата гърмя пред него и нищо.Важното е, че се мъчеше да работи.В група.Бракониера беше неговия идол.Кучето усещеше колко опит и стръв има в шефа.Той им говореше, спускайки се към гъстото,сочейки с ръка посоката.Ръмжеше, ако нещо не е наред.Вдигаше пушката и съскаше ,карайки ги да се услушват.Беше един от тях .Само Професора не участваше в игрите.Минало му беше времето за игри.Обаче ако някой от тримата новобранци си въобразеше,че има някоя друга игра освен лова,се намесваше.Болезнено.На Бракониера не му трябваха лигльовци.За това никога не пускаше куче в гатер.
Стигнаха.Сечището тъмнееше и леко шумеше . Професора вдигна главата.Малките настръхнаха,усещайки професорското напрежение.Бяха му дали доверието си.И имаше защо.
Там бяха......Само чакаше.......Бракониера подходи от горния край.Щеше да гони по диагонал.Той си знаеше защо.
Засили се и извика,правейки движения,които пуснаха ток в кучетата.Професора се юрна .Откри сюрията на секундата.За него това беше забавление.Този бас, на Професора, беше музиката.Това караше Бракониера да тръпне всеки път, като го чуеше да избаучи.Настъпи паника вътре.Сега беше опасно в гъстото.Докато хванат посока.Гуркането издаде, кой е вътре.Дано да няма глиган,Бракониера знаеше как се оправят млади, ударени ,уплашени кучета.Никак...Хванаха посока, най-после ,тия прасета.Правилната.Сега вече нямаше проблеми.Отдъхна си.
Трите гласчета звъняха, като камбани,Баса даваше сигурност и спокойствие.Музика за душата.
Горския ги чу, въпреки терена и разстоянието.Внимателно се прибра зад трите мешета -братчета.Щяха да дойдат бързо.
Направиха завой.Отидоха нагоре към Кайнака.Там бяха Доктора и Пишман колегата.Как му вървеше на тоя.Само дето, не и в стрелбата.
И... изстрел ,после още един, пауза и дубле.Тия ги избиха .
Кучетата продължиха.Насам .Свинска му работа.
Горския ги видя, двете, право насам.Местни бяха знаеха,че само оттук се минава.Бяха млади животни в третата година ,60-70 кила.
Гръмна по едното още горе на ръба.По другото в дъното на дълбокото.Онова отгоре направи две, три салта до долу и не мръдна.
Другото се изкачи преди Горския да презареди.Кучетата бяха вече тук,подлудели от изстрели и миризми.Трите се ослушаха докато разберат, че това пред тях е труп и го заскубаха злобно.Не и Професора ,Той имаше още работа.Настигна раненото прасе на 200 метра и го спря.С няколко захапвания и отскоци.Кълвеше.Не беше хващач, но знаеше че тука няма проблем.Млада женска.
Горския дойде и свали пушката.Не стреля.Преценяваше.Прасето явно беше закачено, но се държеше.Следеше кучето с наведена зурла и даже се спускаше.ВАЛС.Професора си играеше.Нямаше злоба в него.Въртеше се във вихъра на танца.
Привличаше цялото внимание на прасето и държеше Горския в сянка на 20 метра.
Ако дойдеха онези трите ,имаше две възможности.Да го свалят или да хукне и иди го гони.Горския ги беше сърбал тия попари.С ранени, уж умиращи прасета.Пък и нали се учехме.
Бръкна и извади един пъдпъдъчи.Винаги носеше няколко,викаше кучетата с тях.Пък и някой бекас падаше понякога.
Внимателно прецени растоянието и Професора.Гръмна право в зурлата на прасето.Умееше ги тия работи.
Подскочи и хукна.До първото дърво.Блъскаше се.В едното, после в другото.Не виждаше.
Веднага дойдоха и трите.Не издържаха на изстрела.И се почна.Урока беше по облайване.Само едното хапеше ама ,като Професора.Само в движение и само отзад.Другите две облайваха без контакт.
КРАСОТА.Падна след време.Доста време.После пак се изправи.Падна.На земята се нахвърлиха всички.Подлудяха.
Муцуните им бяха кървави,очите също.Пак се изправи.Кръв течеше отвсякъде.Трите трепереха от умора и възбуда.Пълна лудница.Вдигнаха гората на главата си.Ослепеното животно не се даваше.Падаше ,ставаше ,нямаше край.
Прасна изстрел.Горския подскочи.Дойде откъм гърба му.Само един можеше да стреля по прасе с 4 кучета.
И да го приспи от 80-100 м.
Бракониера разбра всичко още в движение.Знаеше му номерата.Беше бързал, колкото може.Ама колко.
Насочи се право към Горския.Сигурно Доктора и Пишмана чуха шамара.По нищо не се различаваше от изстрела. Мокър шамар.
Прибра кучетата лесно.Бяха уморени .Лесни за прибиране.Тръгнаха, обръщайки гръб на Горския.
Намери Доктора и Пишмана, да се чудят, къде са им убитите прасета.
Толкова крив не бяха го виждали.Измърмори нещо за край и тръгна.Щеше да се прибира пеша до село............
Джипа щеше да им трябва...
Мина време.На банкетите Горския сядаше винаги от лявата страна на Бракониера.По навик, от времето, когато чуваше само с дяснотто ухо.Доктора го беше оправил.На мястото на спуканото тъпанче му сложи ципа от яйце.Проста операция.Не се оправи на сто процента, ама биваше.В гората се обръщаше да чуе кучетата с дясното ухо.Спукваха го от майтап.Доктора му каза ,че Бракониера му дал яйце от шибана кокошка.Трябвало от честна.Без петел.Затова нямало сто процента.
Не говореха за Ослепеното прасе.Все едно не е било......По- добре за глухия горски.......

Никой повече в тая гора не учеше кучета по традиционния начин.Ставаше само с много ходене, мерак и търпение.

Прасетата падаха едно след друго през годините.Гората беше благодарна.И ловците я обичаха .С правилата беше по-добре.ЗА Всички!

Метю Деликадиров

[piri]

Авторът е умен човек.

[piri]

А прототипите - пълни идиоти!

[drat]

Редовната употреба на менте алкохол без мезе,води до трайни и необратими изменения.

[winterhunter]

drat написа на 15.08.2014 - 11:21 :

Редовната употреба на менте алкохол без мезе,води до трайни и необратими изменения.

Толкова много истина, в толкова малко думи!

[Dancho Jordanov]

winterhunter написа на 15.08.2014 - 12:50 :

drat написа на 15.08.2014 - 11:21 :

Редовната употреба на менте алкохол без мезе,води до трайни и необратими изменения.

Толкова много истина, в толкова малко думи!

Извиняваме се на всички,които прочетоха това на,, един дъх''!
Трябваше да го постваме с дати и последователно , както беше в един друг форум!
Наша грешка!
Моля не приемайте това ,като засипване с информация ,просто така го направи колежката,
чиято вина, няма да търсим!
Нашето желание е единствено и само...правилно разбиране ...
Очаквайте ,,The Bear '',из СПОМЕНИ ЗА ЕДИН БРАКОНИЕР,по действителен случай...
Повтаряме, ГРЕШКАТА е наша:
Не трябваше да публикуваме темата наведнъж!
Ако е дошло в повече ,върнете информация !!!
Критиката е необходима и неизбежна в случаи,като този!

Наслука
Метю Деликадиров

[asenovd]

колеги..настръхнах,гадно,тези са за затвора,с преференции.напиши,,кво да е че влизат на топло.развалих си уикенда.

[Dancho Jordanov]

Из <<СПОМЕНИ ЗА ЕДИН БРАКОНИЕР>>
The Bear
/в Памет на Алонсо/

По действителен случай


Лежеше на една страна .Боляха го раните ,болеше го цялото тяло.Мускулите му бяха пълни с кислина.От спазмите,беше.Най-малко тези неща го тревожеха ,познаваше физическата болка,в годините ,отдавна не и обръщаше особенно внимание.

Гледаше пещерата и мислеше.Това дето се случи, не дойде неочаквано...
И все пак !
От вътре беше рев и тупурдия.Дебелата врата подпряна с колове ,не даваше надежди на арестанта.
Мечката щеше да стои там докато той реши.
Погледна нагоре.Бистро, с малки рехави облачета,тук там.Горещо.Есен,красота и миризми.Пъдпадъче време.Пчелоядите натискаха отгоре и му казваха, че в Добруджата,ври ....пасажи...
Днес щеше да прескочи лова .За гостите му се грижеше Помощника.
Къде ще видят те, такава работа ,цяла нощ ядене , пиене и един милион пъдпъдъци на сутринта.Само тук по прелетите се случваха такива неща,Обичаше гости,приятели, с които се виждаха рядко.Те тия връзки затова си бяха стабилни,не се консумираха за било и небило!
Слънцето щеше да изгони бързо ловците от полето.
Обяд наближаваше....
-2-
Беше купил мечето от циганите.Отдавна.Сливенски мечкадари.Возеха го в ремаркето с майка му.Гони ги по околовръстното, изтърва ги, намери ги, излъгаха го ,среща...нямаше ги...Подлудя!!!Това мече нямаше да танцува на гореща тенекия и да яде бой...решено беше!
Пипна ги случайно на Слънчев бряг с катуна . Не го даваше циганката ,това било! Да, ама, Бай Киро запретна мустака,изсъска на инатестата и сподели с прочувствен тон.Предстои.... сватба...сина...
500 $..........стиснаха си ръцете и след малко пътуваше към село.Не беше виждал цял катун да плаче.А циганката се тръшкаше като заклан петел.......Тогава никой не знаеше, че Бриджит Бардо ще идва към България ,със сериозен интерес към мечките.Един вековен занаят щеше да умре...
Това пътуване никога нямаше да забравят.Диди,беше свикнала с ремаркетата, но не и с колите.Наложи се Бракониера да я сложи в скута си,преди да е унищожила купето.Предизвика най-малко 10 катастрофи...!!!!! Хората в колите се пулеха като ,че ли не бяха виждали, мече да се учи да кара!
Така беше и на плажа в Обзор.Не бързаше и спря там.Диди имаше нужда от въздух...Уж отиде настрани, а плажа се премести при него.Циганите му бяха казали, че къпят мечките в морето.Ама не му казаха ,че малката не ще да излиза от там.Държеше се за одраскания му врат и се кефеше.Също като бебе. Тя си беше бебе.Бягаха във водата успоредно на брега .Голям смях.Лежаха на слабия прибой.....После я разтрива с горещ пясък.Така си къпеше кучетата.Малко сумтеше,ама резултата си заслужаваше... След малко беше наистина мече Пух.
Легнаха до джипа и тя заспа.Миришеше на мечка, ама на чиста мечка и спеше като къпана мечка.Подкопа леко пясъка и закопча тънкото синджирче около вратлето и.Не мръдна.Остана да спи,на гръб, закачена за теглича на сянка.
Бракониера си поплува в морето...Обичаше го той,морето, точно толкова ,колкото и Гората.
След малко чу крясъците.Махаха от брега.Все едно,Диана я колеха.Отиде при нея.......... и.....разбра.......Малката се успокои веднага ,като я гушна..........Бяха изградили връзка .....................за ....2-3 часа! ...Май беше сънувала нещо...Кибиците по плажа си счупиха апаратите.
Ядоха сладолед.Ровиха в пясъка.Пак се къпаха.Опитваше се да пие вода от морето.Не беше хубава тая работа........Ядове......Прекараха чудесен ден...Един от многото ,които им предстояха...
Пристигнаха на обекта.Комплекса още беше в строеж.Отложи работата по единия музей и започнаха да строят Пещерата.За чудо и приказ ,с басеин ,с дюшаме ,малко ниска ама .............мечешка пещера.
Засега щеше да спи при него.
Имаше си детска стая,с играчки.После се научи да отваря вратите и да шета.Никога не го събуждаше сутрин.Влизаше в спалнята, слагаше си главичката на леглото, до неговата и чакаше.Няма такъв филм,събуждаш се и гледаш две мечешки очета....И се почваше...Наблюдаваше го внимателно, като си мие зъбите.Намери четката във ваната изгризана...После другата...Не се научи ,че се слага паста и това е.Може би, защото не и харесваше вкуса.Често я намираше да спи в камината на хладно... приличаше и сигурно, на мечешка бърлога...Счупи буркана с мед и се изпоряза.Лекуваха се после.Обичаше да гледа телевизора.Само някои неща...Изгриза няколко дистанционни...Голяма игра...
Само при хладилниците нямаше достъп.
А,бе, след като се нанесе в нейната Пещера, направи ремонт на къщата ,няма как...
Пиеха бира с Диди,ядяха вафли,от ,,ПЕТ стотинки" ..........Те ,мечките,войниците и децата много обичат, бира и вафли...........Играеха на криеница,гонеха се за ужас на работниците.Седяха на масата, един до друг и се смееха.Кимаше с глава в такт и сумтеше,това беше смеха на Диана.Голяма грешка правеше, този дето си мислеше,че може да седне до Бракониера.Ставаше панаир и имаше потърпевши...
От време на време му забиваше по някой мечешки, ама какво......МЕЧЕШКИ игри .Бракониера ходеше целия одран,но не му пукаше.Успя няколко пъти да и изреже ноктите.Къпеха се в басейна ,като нямаше туристи.Спука всичките надувни приспособления.Водеше я на плажа.С бански.Хората плачеха от смях.Никой не можеше да мине със сладолед,без да го забележи...Разхождаха се в гората...спяха, по обед ,на една полянка.По гръб............ .Тяхната полянка....................Двамата си имаха маршрути и едно специално дърво ,голям,паднал кавак...Яздеха го и Диди го драскаше с нокти.Влагаше някакъв смисъл в тая работа...В реката,влизаше,сядаше и започваше да пляска...Една група ,туристи с раници ,се видяха в чудо...Водача им се счупваше да им обяснява,че тука няма мечки...Да ,бе,наистина нямаше...само Диди, дето се къпе в реката...Бракониера, в храстите, се напикаваше от смях.
Винаги вървеше след него,в стъпките му.
Мечето обичаше да слуша Гората.Тя нещо му говореше,ама още не можеше да разбере....Само се чудеше,душеше и сумтеше като прасе.Обичаше да хапва неща от тука...Бяха странни и много вкусни,познати отнякъде....
Прекарваха си добре.Не можеха един без друг.Подаряваха си времето, тъгуваха един за друг,търсеха се...Щастливите им мигове ,като че нямаха край.
-3-
Минаваше си времето,мечето растеше.Натежа.Вече трудно понасяше някои ,,от ласките ''на Диди.Един път го събори на земята.Друг път ухапа по врата копанарчето,дето се грижеше за нея ,като го нямаше. Всъщност се хвърлила на гърба му, както я води и го олигавила .Нищо му нямаше,беше уплашен.И не искаше да се занимава с нея повече........Тукашните цигани не бяха мечкари.
Порасваше Диди...
Красавица.
Мечки се хранят лесно.Хляб,варена царевица и жито,плодове и зеленчуци....... вафли........С бирата ....умната ,щото само това липсваше.Дидито,бе Дидито...Пипна джибрите с патока от миналата година и.........................Така се беше напила ,че викна доктора да я спасява.....Глупости,само повърна под налягане отгоре му, все едно че избухна.........После и той повърна...
Витамини,ваксини,познай, кой доктор щеше да и ги бие!!!!!!!..................... Бракониера,кой...
И мед,захар,задължително сладко.По 200-300 г.Физиология.......................................................................................Мечка се храни лесно, но трудно се гледа!!!
Оправеше се сам Бракониера......Засега......
И чувстваше,че онзи момент наближава.Даже беше изпуснал циганските срокове.Бяха го предупредили.Уж знаеше ,а все отлагаше...Не ставаше вече, да стои до него на масата.
Само като бяха двамата...Нямаше вече криеница и гонене,защото като го намереше имаше истински мечи прегъдки.Остана без дрехи....Не можеше да я остави в малкия волиер без контрол.Не можеше да я разхожда ,само с тънката каишка,без контрол.Който знае,защо няма да пита....
Помнеше всичко,което му бяха казвали ....Фолклора.....
непредсказуеми ,отмъстителни....неконтролируеми....
Контрола се наричаше СИНДЖИР.
Беше и ЕДИНСТВЕНИЯ изход.
Момента дойде...
От тези срокове бягаше Бракониера...Все се надяваше ,че някой ще се съгласи да я настани в добра среда...Звънеше по зоопаркове и циркове...Чак в Румъния използва връзки...НИЩО.
Друго време беше...
-4-
Дойдоха циганите.Още докато ги видя и се скри в пещерата.Познаваше ги тия неща още от ембрионалния си период,може би!Не беше дори гледала, как се прави в катуна .Просто знаеше.
Бракониера ги остави да я отведат в гората.Чу адския рев и настръхна.Почувства болката.Диди беше част от него и той от нея .Знаеше се това.... и децата му,знаеха.Затова всички ходеха с наведени глави,когато я върнаха циганите.
Беше със синжири.Два,единия около врата, а другия,по-тънкия тръгваше от него с карабинер и свършваше на халка.Халката висеше на пробитата и кървава устна, боядисана от лекарството в зелено.
Бракониера гледаше от далеч.Чак вечерта отиде при нея.....Нямаше в погледа болка...Само обида и учудване.Нямаше нищо детско в тоя поглед...Мъчеше се да и обясни ,че той ,не може, не трябва да сваля синджира.За пръв път, тя не му вярваше.....!!!............................Той можеше всичко, Бракониера...Толкова неща и показа във времето.....Той беше Бог...Как така, не може...
Нищо не беше същото.Мъката го изгаряше.Изгаряше и нея.Край на игрите и закачките.Оставаше само разходката.Само на него разрешаваше...Едрото животно стъпваше на ситно,като придържаше висящия синжир за да не и причинява с тежеста си болка.Бяха тъжни разходки.Спомените с детските им игри не изветряваха ,бракониера имаше чувството, че го разхождат него на синжир.
Помнеше той, оня рев на плажа, когато беше оставил малката да спи.Рев на ужас и радост ,като го видя...На доверие и животинска любов......
И всичко стигна до Синджира.
Всичко беше минало.........
Бракониера продължаваше да звъни по зоологически градини, молеше циркове.Нищо не се беше променило.
Главния представител на TUI,дето искаше да я води, Диди в Германия, изчезна в края на миналото лято и никой не го видя.
Ставаше все по- лошо и по-лошо.
Пролетта един пиян сватбарин, напълнил една чиния с кюфтета и кървави кокали от пържолите и ги дал на Диди.Въпреки, че пред пещерата имаше мрежа и ТАБЕЛИ на 6 езика!!!
Идваше му да му бие един шут ,напред с главата и в ПЕЩЕРАТА.Беше жалък ,още на втория курс го беше скотавчила.Ризата му беше на парчета ,а гърдите му на райета.Тъпаците никога не свършваха...Майната му.....Диди опита месо и това само беше капака.....
Стана съвсем различна,вечер се чуваше да реве,не харесваше всяка храна,беше неспокойна.......Погледа и, изразяваше резките промени в настроенията и.Не помагаше меда ,нито захарта .Това вече беше проблем.Още повече, че се добавиха и други случаи на антивегитарианство...Тези ,тъпите извираха от всякъде.
Хормоните бушуваха и събуждаха инстинкти....Агресията пречеше на животното да възприема света по онзи начин.Дивото говореше.Събудените чувства се блъскаха със спомените за онези моменти на всеодайност и безумна любов и ги изпиляваха. Дори заобикалящата я гора ,в която до вчера се разхождаше с Бракониера,сега и шепнеше странни,чужди опасни неща...Повече я разбираше сега...
-5-
Чу джиповете,ловците се връщаха.Тежко се изправи,не искаше да го видят така отпуснат,замислен...Достатъчно комично изглеждаше, целия в бинтове и пластири.
Бяха изгорели ,радостни, че свършили патроните.Помощника му смигна,всичко било наред.Само едното куче беше закачено от съчмите .Станало още сутринта, на малката нива,ползваха я, да поуморят кучетата преди истинския лов...Там, в росния гюрлюк стават бели.Тежкия пъдпадък лети ниско пред носа на кучето и нерядко го води към болницата.Особенно ако стопанина е от София,града държава, в който всички, знаят всичко за лова на прелетен пъдпъдък.Един милион пъти им се каза....И все същото.....
Отидоха да се къпят, а той дезинфекцира раните и превърза бретона.Тука, още от едно време, кучетата се превързваха преди хората.Нямаше значение, кой от къде е................Сега двамата изглеждаха като изпаднали германци.Бинтовани и тъжни...Ще им минат, като на куче, раните..И на двамата...
Бракониера потръпваше при всяко блъскане .От пещерата, рева, караше кучето да настръхва и да се мота в краката му...софийска му работа.Много знае, какво е мечка.То пъдпъдък, прелетен сега научи какво е....
Със свита душа беше взел решение.....Само ги чакаше да се върнат къпаните помощници.Беше изцяло наясно, че така не може да продължава...
-6-
Снощи всичко баше нормално.Нормална съботна вечер.Топла,пълна с музика и великолепие.На това място нямаше сезони имаше магия.Винаги.
Деца, бягаха насам, натам. Бащите гледаха да не се се напият до сутринта.Майките тропаха хора.Гостите Ловци,на отделна маса, гордо мачкаха плато, след плато, днешен ,съботен, прясноотстрелян, пъдпъдък.Бяло вино,хубави приказки и цигани виртруози,тези нощи се помнеха......

Особенно тази,щяха да я запомнят всички...................Без изключение!!!
Една жена мина и каза нещо, като шега на Помощника...
Той дойде,наведе се до ухото на Бракониера и двамата се насочиха спокойно надолу.
В двора се разхождала мечка...............това беше казала жената, връщайки се от тоалетната до портата.
Наистина се беше откачила.Онзи ден скъса устната си и остана само с големия синджир на врата.
Сега той се въргаляше на земята закачен за празната пещера,а външната врата на предпазната мрежа зееше.
КЕЛ ФАЙДА ,че имаше мрежа и отгоре...
Смразяваща кръвта гледка.Навън имаше 50-60 човека,от които 20 деца и 5-6 ,,майстори пъдпъдичари''.
На седем декара двор, все някой, щеше да пречи на другия...
Бракониера каза, каквото трябва на Помощника и тръгна в тъмното!
Онзи прибяга в ляво и затвори портата,после се насочи нагоре към подиума, към хората ...Високо беше там,не се вижда ,какво става на долното ниво...
Бракониера провери зад хамбара,върна се и се шмугна зад музея...
Нямаше я...
Молеше се да не е минала през проминадата м/у тоалетните и заведението нагоре към хотелите...
Само при вида и, можеше някой да се кютне.....
Караше я по инстинкт.Нали двамата се учиха един,друг.
И я видя,качваше се на оградата събаряйки камъни и турски керемиди.Само задника и висеше отсам...
Някой имаше зад него,пъхна му килистирката в ръката.
Подскочи и я дръпна за задника...изръмжа и се запротиви.Добре, че свиреше музиката.
Подпря чапичката на стената,подскочи ,хвана я за задния крак и увисна...
Свлече се отгоре му с остатъка от керемидите...
Диди,Диди ...........няма Диди...Ръмжеше,фучеше и плашеше с лапи...
Взе килистирчето, тънко като дамско бастунче,и леко е шляпна отзад.Никога не беше я удрял.
И в този миг музиката спря...Тука долу, под подиума, не беше тихо.Ревеше...
Диди,хайде Диди.... ама ...
Надвесиха се хора отгоре през парапета ,чуваше ги да се чудят, какво става там долу в полумрака...
Някой слизаше по стълбите ...чу, Помощника да ги връща...
Беше се облегнала на оградата и не тръгваше.Инатеше се...
За хубаво или за лошо, някой светна страничния прожектор.Стана ден...ден на паника.
МЕЧКА... А... А ...мъж, беше,поне по паспорт...И стана една, майки, деца,мъже...голяма тупурдия.
НЕ ИЗДЪРЖА НА СВЕТЛИНАТА,ТРЪГНА....давай ,давай, Диди, надолу към Пещерата, потупваше я окуражително по задницата...Не и харесваше, обръщаше се, без да спира и му се озъбваше с ръмжене...
Мина през най- тясното,знаеше всяка педя от този двор.И... и ....и ...тогава стана белята....
Хвърли се към плета и свлече някаква кожа,прегърна я и с най- смешната меча стъпка ,бегом,мина последните 5-6 метра...
Шмугна се в пещерата.
Бракониера си пое въздух,а отзад се чуха ръкопляскания,светкавици....обърна се и какво да види ХОЛИВУД.
Най-малко 15 човека,мъже и жени стояха наредени зад плета на хармана и гледаха....и деца имаше,не всички се страхуваха...
По алеята, зад тях, притичваха,към портала, циганите с уредби,тъпани ,йоники,кларнети.Евакуация.
Отсам плета, стоеше Помощника с пушка и май не се чувстваше удобно...Той си знаеше защо...
Дойдоха и другите,един по един...каза им ,какво да правят, взе едно пионерско фенерче -антика и се наведе да види какво става в Пещерата...Ставаше ...От вътре се чу такъв рев,какъвто и Бракониерските уши не бяха готови да чуят.
Кожата беше агнешка,останала на плета ,от вчерашния курбан.Някой щеше да бере ядове....
Беше навътре, прегърнала, кървавата плячка и я хапеше сякаш беше жива. Когато оскъдната светлина пропълзяваше по нея се зъбеше и фучеше...
Нямаше никакво намерение да я дава.Ама трябваше.Само кървава кожа и липсваше на Диди.Бракониера не можеше да го допусне това...
Наведе се и влезе с килистирката напред.Трудна работа .....ниско,фенера ли да държи,чапичката ли,да пълзи ли...
Зад него, тримата поставиха, легнала ,дебелата врата, оставяйки му място за отстъпление.....засега...
Нямаше отстъпление... в момента,когато заби двата шипа на килестирчето и дръпна, мечката нападна....
Първото ,което направи, бе да счупи пионерчето и да обърне по гръб Бракониера, затискайки го с тежеста си...
И да е всичко, като на мечката в ..................бърлогата....ония хлопнаха вратата.
Пълен мрак,ритници по гръб...гледаше да я отдалечи от себе си, но не се получаваше...имаше си зъби и нокти....
Не искаше да се наниже сам.Безкрайно не му се вярваше,че ще го убие заради някаква си кожа....И все пак....
Успя да извади ножа...
И нищо......хвърли го някъде да не се изпорежат....
От рева щеше да оглушее....
Бързо стана всичко,добре че Винишкия отвън и помощника, отворили схваналите се ръце на двамата уплашени избутвачи......
Открехна се ,някой го хвана за яката или за каквото там беше останало и го задърпа навън, така както беше по гръб....
С мечката и кожата отгоре.Направиха невероятни усилия да го изкарат него, а мечката да остане вътре...
С кожата го извадиха.Само муцуната и остана в процепа,захапала, дърпаше със страшна сила навътре...
Трима едва я удържаха.Помощника заби вилата в кожата, опря е на стената и натисна лоста.
Стана... излезе на ресни.
Бракониера ги остави да залостват и се запъти към тоалетната.Там имаше мивка,огледала...
Беше заключена външната врата...това му дойде вече в повече.Ритна и се развика,от вътре се чу глас,познат глас...Тоя беше се затворил в тоалетната,с жена и две деца навън...
Чуфито....Отвори, след като зададе някакъв въпрос, свързан с локацията на мечката...стоеше, в тоалетната с пушка в ръце-някакъв турски боклук, ама той не беше ловджия.Идваше да постреля понякога...
Бракониера се ми дълго, донесоха му понталон и риза,колкото да отиде долу до къщата.Там го чакаше банята.
На вратата го връхлетя, малкия на Чуфито.Само като го видя и се разплака.Къде е тати,къде е тати......
Да си остави пушката,къде...Досега гони мечката.Онова изприпка към хотела нагоре, все едно, че крила му поникнаха.

Вървеше към къщата и слушаше ревящата Диди от Пещерата.Предстоеше му трудна вечер и труден ден.На Диди също......
Купонът продължи до сутринта.Бяха върнали музикантите.Пиеше народа и се веселеше,тогава беше друго.Можеха го...
Нямаше отсъстващи,даже тия дето се бяха канили да си лягат,останаха до сутринта.Децата бяха най-доволни...

Бракониера не пи много.Измъкна се и слезе до Пещерата.Чу го и спря да реве.
Той и говореше ,казваше и неща дето не се казват на животни.Тя слушаше отвътре.
Бяха преживели първия си конфликт.Онова със сиджира беше друго.......Стояха от двете страни без да се виждат....Човека и животното....Бракониера и Диди.Мислеха.............. за ПРЕГРАДАТА.....
За това,че нещо ги разделя....Нещо има между тях...Никога не беше се случвало.....
Остави я чак на сутринта.Първия ловец вече пиеше кафе...Не беше спал.Пожела наслука и отиде да си легне...
-7-

Тия са големи пудри.Кучето с бинтованата глава и то се чудеше, колко време чорбаджията му ще се къпе.
Трябваха му хора.Вървеше към икиндия.
Каза на Помощника,какво да прави и той с общаците се захванаха.
Днес е ПОСЛЕДНИЯ им ден с Диана,знаеше го...
Мечката, блъскаше и ревеше...Тя беше по-добре, защото не взимаше решенията.
На Бракониера му се прибираше в къщи.Далече от пещерата...Ама нямаше как...
Нямаше връзка с циганите, с Бай Киро...Беше сам...с Диди...изправен пред перспективата да гледа подивяващото животно всеки ден.
Не я искаха в зоопарка,нито в цирка,нито даже в Лъгът, освен да я опука, някой амсалак с нова пушка...те тогава тъкмо се пръкваха.Не им трябвали майки.Дойдоха и оферти,ОЛТ,7000$.....
Само дето не ги отстреля той...........БИЗНЕСМЕНИ...!!!
Никой не я искаше,нямаше интернет,нямаше и природозащитници...щото сега голяма
файда от тях....
И Бриджит Бардо я нямаше,даже...............................Нищо нямаше.
ТРЯБВАШЕ ВЕДНАГА ДА И СЛОЖИ СИНДЖИРИТЕ!
Това беше.
И ПОСЛЕ ДА ТЪРСИ ИЗХОД !
Сложиха 4 примки на земята.
ВОДАТА отпред. Изгорялото от жажда животно се спусна да пие.
Стъпи в примките и дойде командата.
Трите лапи бяха достатъчни.Опънаха и я разчекнаха.
И започна грешка, след грешка...Беше само чувал как го правят циганите.
Сложиха я по гръб.Първа грешка.
Проби и устната с нажежено желязо.Втора грешка.
Не и сложи кърпа на очите.Трета грешка.
Прогони синджирите,намаза я с антибиотик и я пуснаха.
Никой не трябва да чува звуците,които те чуха...
Нямаше други на обекта,бяха си заминали...
Заминаха си и шопите.Всеки си тръгна по пътя.
Останаха сами....Бракониера и Диди.......
Но не заедно.
Всеки път когато я наближаваше,тя се прибираше в Пещерата...
Когато му чуеше гласа на двора,навеждаше глава и го гледаше изпод хамбара, дълго и втренчено.
Ако беше сама, правеше тигели с дължината на синджира......на ляво, после на дясно и така цял ден.... с километри.
Преживяваха ден за ден...Мъката топеше и двамата.
-8-
Намери циганите ,пак на Слънчев бряг.Дойдоха да я вземат със същото старо ремарке покрито с мрежа...
Нищо не се беше променило при тях...засега...
Тръгнаха да я качват...беше послушна,не както предния път.
Нещо го задуши, Бракониера...............................чакай,чакай...
Циганина каза да не го прави...Махна им да влязат вътре.
Останаха, само двамата на паркинга...
Бай Киро,намери пролука в портата да гледа.От нищо друго не разбираше...само от мечки.
КАТО ЧУ КАКВО СА ПРЕЖИВЕЛИ С БРАКОНИЕРА ,ИЗТРЪПНА !
Циганското му сърце усещаше тая любов между двамата.Още, когато му я продаде знаеше ,докъде ще стигне всичко това.Мечките трябва да си знаят горещата тенекия,сопата и гадулката.Никой по света не опитомява мечки с човещина.Тия животни не бяха ,нито лъвове,нито слонове....
Не ставаше с тях...
Нямаше как да му обясни тогава,после в годините,като се виждаха,също не посмя...Този човек го изумяваше винаги, с енергията, с която защитаваше любовта си,силен беше, много силен.........въпреки че,губеше.
Сега не трябваше да прави това навън.Животното беше друго,нямаше я вече Диди...ама...
Гледаше през аралъка и стискаше зъби...
Бракониера пушеше и гледаше в земята.Мечката подпряна в неестествена поза, също беше навела глава.......................................................................гледаха в земята и нищо...
Хвърли цигарата и направи двете крачки до животното.Само те ги деляха...
Тя изръмжа и се изправи..
Е, сега стана тя...Циганина махна с ръка на сина си и другия,да са готови.
И ..........тогава.................... стана ........
ЧУДОТО.......
Мечката зарева,ама не беше обикновен рев...провиваше,някак особенно,накъсано.......
Бай Киро се втрещи...мечката говореше на непознат ,за него език.

Тия се прегърнаха.
Груба беше тая работа в очите на някой ,дето гледаше отстрани,неразбираема...
Опасна...
Беше го захапала за рамото и правеше с глава разкъсващи движения...
Толкова близо до гърлото му....
Ръмжеше и въртеше глава....като,тогава, когато беше малка...на масата,....като се смееха двамата...

Никой нямаше да бъде изяден днес...
Циганина-мечкадар разбра................друго беше .......
Невероятно......
Неземно...
Бракониера я държеше здраво...както някога, бебето -мече.
Внимаваше да не го изтърве, а то се стискаше и се криеше.Носа му беше винаги до ухото му. Близваше го, като ,че му благодареше.Затова , че го има. Затова, че бяха заедно...даряваше го с доверие.

Тогава, в ония моменти, не можеха и не искаха,да мислят за после.Консумираха любовта на цялия Космос.
Живеха един за друг.
Сега ставаше друго.......
Животното и човека разбиваха рамки,догми,преминаваха граници. Можеха........правеха го...
Напук на цялата Вселена,на Слънцето,Луната, на хората,които не вярваха..............в магиите!!!
Бяха още тогава обречени ,като се видяха за първи път,ама нямаше изход
И да им казваха.......Нямаше и да чуят..........и сега не слушаха...........правеха нещо......................
Бай Киро не вярваше на очите си...

ТИЯ ДВАМАТА СЕ СБОГУВАХА ... .................
Бракониера ревеше на тяхния си език и ридаеше...
Циганина плачеше,сина му и той...другия гледаше с празен поглед...Толкова мечки бяха минали през времето, още от дедите им...
Нямаше такова нещо,нямаше....
Качиха я кротко...
Време беше...
-8-
Бракониера тръгна надолу към езерото.
Вървеше бавно.
Очите му бяха пълни...
Беше видял.
Той ,Човека.......
началото.
Беше видял ,собственото си жалко ,егоистично начало .............
....още тогава ,когато,това мече влезе в живота му.
После... разбра, че дивите са различни ......................
Разбра разликата.....
Разбра, че дивите могат неща,които ДРУГИТЕ , не искат да научат....
Разбра, кой е виновен и кой може и иска да прощава.....
Разбра кой трябва да иска прошката........
Разбра,кой е по-близо ......
Разбра,колко е тъпо да търсиш в Космоса разумни същества,
със самочувствието на всезнаещ господар на света ,който си почти
изконсумирал...без да познаваш.

Разбра,че Нормите СЪЗДАДЕНИ за тези два свята ,им пречат да се обичат и уважават...
Можеха и да ги унищожат...
Разбра,че се е докоснал до Забранената зона...
Разбра цялата безпомощност на човешкия род, накиснат в еднообразието на скапаната си ,егоизтична същност...
........и задоволството...и самозабравата...и жестокоста ......и самолюбието...и ...........и..........
Разбра ,че с любовта ,на само шепа хора ,няма да стане...
Трябваше всеобхватна ,всемирна любов...
Беше допуснал грешките си и си плащаше...
Плащаше за да е просветен...
-8-
.......Вече нищо няма да бъде същото...
Не можеше....повече...
Дивите бяха наясно ...
Светът бе станал, КАИЛ да се променя...
Бавно,много бавно,въпреки ... НОРМИТЕ !!!
Можеше и трябваше да бъде спасен...
Да,
......нямаше да има зоопаркове ,цирк,синджири,частни животни,сафарита,безмислено,жестоко отнемане на животи...
Пари от страдания...
За всички щеше да има място ...
Никой нямаше да иска да си спомня за миналото.....

МОЖЕШЕ...
Трябваше само да вярваш...........
...и да обичаш.
Така му каза..........
едно мече!!!
П.П.
Видяха се още веднъж с Бай Киро.Циганите заминаваха за Гърция.Нямаше вече танцуващи мечки.Циганина му каза ,че Диди не е родена в катуна.От планината била.Опасно било да му казват тогава.
Не бяха я тормозили ,както му беше обещал.И без това било късно за танци на тенекия...............Ставала само за снимки по улиците.Много я харесвали.....красавица...
После я прибрали в Белица.
Бракониера никога не отиде там.
Била добре.
Не се казва Диана.
Не събори Пещерата.
Той си живеше с болката.
На тази болка не се научи , да не обръща внимание.
Тя и белезите му напомняха ,че има да свърши някои работи....
Неговият дял.........................................!!!

Метю Деликадиров

[Huntermen]

Почвам да разпознавам някои от главните герои!
Наистина разтърсващи разкази, заслужаващи да бъдат издадени!

[СОНЯ АНДОНОВА]

Поздравления за разказа,колега!Много прочувствен и разтърсващ.

[drat]

Много силно!

[Dancho Jordanov]

Благодаря,за думите и разбирането!

[petrov7037]

Стоиностно,може би малко закъсняло.изстрадано,но посоката е вярна.

[piri]

тоя човек е имал шанса да осмисли неща, немислими за първосигнални типове, за които контакта с живата природа е... след като тя е мъртва природа...
а писателското дарование е също налице и в изобилие.
Поздрави!

[petrov7037]

Да се надяваме на продъжение.Следя с интерес.

[Бъчи]

Благодаря, Данчо!

[Dancho Jordanov]

BAM-BAM

-1-
Цялото село настръхна,не беше случайно,не беше предвидено!
Кметството остана без ограда,вратите бяха счупени,кмета беше набит...
Другото село ,не тяхното...

Лова продължаваше,всъщност започваше ...по един нов непознат начин,
налагаше се!
Който разбрал, разбрал...............
Никой в Долината не е и помислял,колко може да е различно всичко!
Всички доскоро бяха заедно-българи ,цигани,турци,ловци,бракониери....
В лова ,в кръчмата,в работата,в живота.....
Строяха заедно къщите си,семействата си,бракониерстваха заедно.....
вървеше си живота!

Някой,някъде, беше обявил,че не може да продължава така...

Дори и преките участници не разбираха, как и защо трябваше да се променят толкова бързо !?
Никой нищо не разбираше,но това не пречеше на нещата да се случват...получаваше се!!!
Ставаше въпрос за пари!
Харесваше им...

-2-
20 години,гората работеше с един стар неподдържан капан,там в нищото....с няколко заловени
прасета за цялото това време.

Как се появиха ,другите капани...изникнаха...уж ги виждаха,пък все едно ,че ги нямаше...?!
Виждаха сандъците да се разхождат насам, натам и пак не рзбираха какво става!?
Тия дето разхождаха сандъците,пък въобще не предполагаха, до къде може да стигне всичко това...
Но ставаха все по-изобретателни и продуктивни!
Гората плачеше,само Тя...за животните....................... всички си траеха...
Мълчаха и съседните на стопанството, дружинки,кой рита срещу ръжена?!
Осем-девет бяха ,със 150 ловци и нагоре...

-3-
Младия стоеше в кръчмата и се чудеше как да завърти 78-я си час пиене...нон стоп, пиене...
Право казано,удаваше му се,имаше пример и тренинг!
За първи път, Баща му го наби ,когато беше на 10 години, пиян,толкова,че да мери улицата от
дувар до дувар! Не ,не го биеше за първи път,биеше си го редовно,просто тогава го наби заради
самото заключение,че крушата лежи близо до дървото...
Прозрение,някакво...
След това свикна,заедно пиеха,даже търсеше подкрепа му в безкрайните запои и ......................
и за други работи...

Кръчмата съвсем не беше празна.Тука беше така...
Трябваше да направи нещо, Младия, сега..... Нещо ЗАКЛЮЧИТЕЛНО... Нещо достойно за финал,78 часа не са малко...
Служебния автомобил му даваше сигурноста ,с която се местеше във времето и пространството...
Алкохола сили,а тайфата хранеше самочувствието му.
Никой не спираше нашарените с надписи коли,по никое време,в никакъв случай,такива бяха директивите...

Каза на шайката да се мята и потеглиха с газ.
Беше 4 сутринта,тъкмо време за.................................. лов...!!!
Двете пушки си стояха в колата от зимата,нямаше проблеми...

Стигнаха до малкото заградено,така му казваха на гатера, в който учеха кучетата...
То пък се намираше в Голямото заградено,което пък беше четвъртото поред в стопанството!

-4-
Кмета този ден имаше много работа,идваха хора от Общината,коментираха Пътя,или по-точно
липсата на такъв...от години!
Изпрати ги с уговорката да не пишат повече,избори идват,път ще има, все някога ще стане,излишни
и вредни са напъните ...............................................................................................................................
Ще стане работата...някой ден!
Прибра се в къщи и докато се плакнеше на чешмата в двора,чу първия изстрел,идваше от центъра!
Пак пиратки,посред лято...Ама го жегна нещо!
Не се чуди много,телефона звънна и секретаря каза ,че нападат кметството.............................................
500-те метра до там, с две пресечки, му се видяха много.

Първо го удариха в лицето и с това се почна,ритаха, блъскаха,удряха ...
Успя някак си да влезе в сградата и да заключи вътрешната врата,вдигна телефона и нищо не направи...
Изкъртиха вратата и изскубнаха кабелите...Единственото ,което го спаси, беше виковете на жените от магазина
и секретаря,с двама, трима комшии...

ТИЯ скочиха в колите и заминаха...Всички ги познаваха...

-5-
Фаровете срещу портала вършеха работа ,но недостатъчно. Затова имаше ,,Бойни'',два ...те също си стояха там,
в колата.
Малкото заградено, беше мястото,в което затваряха уловените в капаните животни, докато им решат съдбата-
на всичките учеха кучетата,изпохапаните отиваха курбан,по-здравите пускаха в Голямото заградено,естествено
ако , никой не ги беше поискал за други Гатери и Заградени п/ва.
Двата декара се осветяваха лесно с наличната техника...
И започна веселбата...
Младия извади карабината и стреля с изумителна точност в коша на майката.Бяха я прибрали от горния капан с
четири малки,едното го заклаха в сандъка,защото си счупи крака,попаднал м/у дъските...
Сега трите се чудеха ,как да се скрият от светлината , какво става с майка им ,защо са в това тясно място ..........
Другите две глиганчета,миналогодишни..... от учебните,изпохапани, но свикнали вече с обстановката се навряха в най-ниското,покрай водичката,
под няколкото габърчета и подрасъл.
Не мръднаха!
Трите бягаха,като куршуми м/у храстите и се мъчеха да намерят сигурното място...
Но не толкова бързо,пък и такова нямаше!
Никакъв шанс,карабината отстъпи място на Флоберката и се почна...
Пляс...пляс...пляс...
Един единствен изстрел събори едното,но пък другите две отказваха да падат...

Сменяха се ,качени на предния капак,всичките,като Младия запазваше правото си на лидер с двоен изстрел!!!
Е...не падаха,кървави ,пощурели,идваха и се блъскаха в портала на 5 метра от джипа...
Свършиха патроните... Малкия хвана карабината и заповяда тишина...

Тия двете, все едно,разбраха и те ,треперещи,запалени, спряха в учудваща позиция...
Обърнати със задниците към фаровете,като че ли търсеха тъмнината,гората,майка си , онзиденшния си живот!
Това чакаше карабината...
Бау...у...у...
Истеричния, пиянски смях на групата секна,след резултата...Паднаха и двете...Както бяха едно до друго...
С един изстрел!!!
-6-
Дойде,най после Полиция.Кмета разказваше,хората разказваха ,полицаите кимаха,питаха,кимаха и говореха периодично с някой по телефоните,после пак питаха и кимаха...
Накрая дойде още един Полицай,извика кмета настрана,другите отпратиха хората и застанаха на сянка...
Дълго си говориха Кмета и Полицая, зад счупената врата...
Когато излязоха слънцето залязваше,погледа на кмета , не беше изгряващ!
Заминаха си и започна ремонта,до вечерта всичко, освен оградата беше ремонтирано...
Тя остана за другия ден...

-7-
Влязоха вътре да огледат! Двете братчета лежаха едно до друго .Почна голям майтап,кое от изстрела,кое от сърдечен удар
...
Развиделяваше се ,беше време за дране...
Натовариха всичко на джипа и право в Транжорната.
Съмна докато ги оправят...
Точно тогава дойде Дъртия,изтърси се от никъде,подут от сън и лош алкохол...
Това вече беше проблем! Извика Младия настрана и започна...
Другите избягаха с колата,която вече трети ден стоеше паркирана на вилата.
Младия залиташе ,както някога,като яде бой,слушаше и не поглеждаше в очите Баща си!
Чистачката и тя дойде,влезе незабележима в сградата и се направи ,че я няма...
Нямаше шамари ,нямаше бой,само яко навикване...
Само Тя, чу лекцията...ЗАЩО, ЗАЩО,ЗАЩО ...с тия сиирджии,защо не си гледа пиенето,
сега цялото село ще говори...
Служба е това...
Малкия,слуша, слуша и................................................ най после каза............................
Каквото имаше да казва!

Дъртия наведе и той глава,замисли се и разбра...
Не беше отишло напразно времето...на малките вълчета им бяха пораснали зъби...
Не само ,че пиеха по три дни ,както той някога...
Бяха готови!
Знаеха му пътя!


-8-
След малко двамата разфасоваха и направиха пайовете.
Остана Младия да ги разнесе на Участниците...
На всички, до един!
Нямаше да има проблеми...
Както винаги досега!
Дъртия измърмори нещо за някаква загуба ама...майната му!!!

Горещо!
Време беше за почивка...
Тука беше така!


Метю Деликадиров












- 2-

[piri]

Персонажи, които мразят себе си и по тая причина се усмъртват от спиртосване, няма как да имат милост към човек или природа...

[piri]

Няма ли някое ново произведение?