БГ Лов Форум: ЛИСИЧАТА ЯКА - БГ Лов Форум

Към съдържанието

Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

ЛИСИЧАТА ЯКА разказ

#1
Потребителя е офлайн   терзо11 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Виж галерията
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 165
  • Регистр: 23.06.15
ЛИСИЧАТА ЯКА

Наближаваше коледа. Зимата вече беше набрала скорост и отняколко дни валеше обилен сняг. Като снякакво вълшебство всичко в природата се променяше. Къщите и дърветатанахлупили снежни калпаци, заприличаха на огромни гъби сърнели. Ставаха неузнаваеми. Студът всеоще не беше голям, но с всеки изминат ден, температурите падаха. Стоях в токущо запалената кола и чаках живителната топлина на парното да се появи, когатонякой почука на замръзналото стъкло на вратата. Беше Слави Змияра. Той поздравикато стар приятел и доста притеснен мепомоли за нещо, което бил замислил отдавна. Жена му Минка, на връх коледа ималарожден ден. Бил и обещал лисича кожа за яка, та ако мога да помогна. Не искалда го сметнат за човек, който забравяобещанията си и то на такъв свят празник...

... Минка работеше като касиерка вградската баня. Познаваше я целия град и поради тая причина, държеше много навъншния си вид. Носеше се винаги гримирана,винаги с прическа, а яркото червило беше постоянен спътник, на изпитото и отболест лице. Дрехите които носеше не бяха от скъпите, но винаги избрани с вкус.

След молбата наЗмияра, веднага си я представих на гишето на градската баня. Една лисича яка,нямаше да стои зле на слабото и като чироз тяло, затова решех да помогна, натози стар приятел. Уговорихме се, дапием вечерта по една ракия и да уточним предстоящия лов.

Със Слави Змияра се познавахме от много години. Много пътисме ходили на лов за лисици. Тойпознаваше всички местности в нашия регион и местата където имаше голяма вероятност, да убием така важната лисица.

Сега си спомням заедин наш лов, на хищници преди години. От една дупка извадихме голям борсук .Кучетата го бяха намачкали здраво, ние го мислехме за мъртъв и докато го слагахме в чувала , той с последнисили захапа Слави за ръката, а мен ме одраска до кръв. Разбира се, всичко тование го правехме за пари,– които ни излязоха доста солено. Вечерта споделих заслучилото се, с познат ветеринарен лекар и само след час , бяхме ваксинирани противбяс. Случките с този мой приятел, бяха толкова много и толкова невероятни, чесигурно за тях можеше да се напише цял роман...

... Ако не ходешепрегърбен, той можеше да мине и за висок човек . Ходеше неугледен, но с чистидрехи. Винаги чорлав и редовно почерпен.Гордостта която притежаваше този човек, беше голяма и тя не му позволяваше да моли някого, за каквотои да е. Сладкодумен и интелигентен, беденкато църковна мишка, в която и кръчма да влезеше, всеки го канеше на масата сии почерпката веднага идваше. Живота който водеше беше безгрижен, като на малко дете. Самотуристически поход, проучване на пещери, лов на змии, и нестинарско хоро беше всъстояние да го развълнува. Преди години, при един наш лов на лисици, пред менхвана една пепелянка , събу си чорапа и я върза в него. Чорапа той хвърли назадната седалка на колата и само след минути, змията се разхождаше на свобода. Оказасе че чорапа му бил скъсан.От цялата тази негова дивотия, пострада калника наколата ми. Тъкмо бях включил на скорост и аз скочих от колата в движение. Колата спря в еднодърво. След няколко дни, тази змия го ухапва когато я хранел. От тогава той не ходеше на работа. Два от пръстите на едната му ръка, трудно се свиваха. Това сложи и край напрофесията му като електротехник.

Тази вечер при „Симеончето,”така се казваше тази кръчма, нямаше много хора. По всяка вероятност това седължеше на ранния час, определен за нашата среща. Слави беше избрал една маса,в единия край на заведението, за да не се пречи на важния ни разговор. Аз гозаварих на чаша ракия и вече напреднал с почерпката. Тъй като алкохола заемашедоста важно място в живота му, още докато седна на масата, сервитьорката явнопредупредена че очаква гост, дойде иприе поръчката...

.... Първатаназдравица вдигнахме за слука и започнахме да обсъждаме, предстоящия лов.През цялото това време, лицето на Слави имашеделови вид, а от думите му се личеше, че той се отнася съвсем сериозно къмпредстоящия лов. По време на разискването, извади от джоба на сакото си няколкокарти, на различни местности около нашия град.

– Погледни брато!– ми каза той. Тук е отбелязановсичко, около село Киченица. Мисля да отидем там. Като каза това, той посочи накартата,малък горски пояс със отбелязани на него места ,където можехме да имамеуспех при нашия лов.

От многото години лов, на мен ми беше добре познат този район. Не следмного разпознах на картата, центрове заотглеждане на пилета и кокошки, разположени около гората. На края на нашите обсъждания, се разбрахме че заутрешния лов, ще ни трябват и лопати, ако срещнем някакви затруднения.

–Няма да се притесняваш! – ме успокои Слави. Удома имам всичко, даже да разкопая „Абритус.”– имаше предвид старата римска крепост ,близо до града.

На това аз му повярвах, защото той бешеизвестен и като заклет иманяр.

Докато се прибирах у дома симислех, че тази вечер моя приятел ме беше изненадал с нещо ново. Той умееше даправи карти и то много добри ...

... Късно вечерта по телефона мисе обади Красимир. Стар приятел с когото съм имал и най големи успехи, при ловна хищници през зимата.

–Бате имай готовност!– знам къде са, видях ги сочите си. Утре трябва да ги приберем.

–Не мога, му отговорих аз.– Утре имам ангажимент.

–Какъв ангажимент бе човек?– трябва само даотидем и да ги опощим.

– Обещалсъм на Змияра лисица. Човека дойде да ме моли у дома. На коледа, жена му ималарожден ден. Обещал и лисича кожа за яка. Приятели сме, пък и Минка гозаслужава.

– Ами ела снас!– поканих го аз.Вземи и кучето!–Ще му убием на бързо една лисица и после щеотидем да приберем твоите.

–Става !– ми отговори Красимир. Сутринта съм увас...

... Лек снежец и топло време, предвещаваха успешен лов наднешния ден. Времето сякаш че беше с нас. Към групата Слави присъедини и неговбратовчед, като ни увери че копаел като багер и нямал умора. Всичко вървеше поплан и в уговорения час, тръгнахме към село Киченица, както се бяхме уговорили,от предния ден.

За този лов заложих на едно куче, появилосе на бял свят , поради моето невнимание. Между два от боксовете е ималопролука. Яктериерката се беше загледала в фокстериера, и той набързо си бешесвършил работата. От това се родиха шест палета, който аз нямах сили да унищожа.Оставих само едно, а другите раздадох на приятели. Това животно стана толковаупорито и агресивно, че на моменти ме плашеше. Не можех да го пусна никъде свободно.Разправиите със собственици на други кучета нямаха край. За днешния лов, Красимир беше с фокстериеркатаси. Слави водеше своята дакелка, по неговите думи– „Царицата на подземния лов”...

... До набелязания район , стигнахме следполовин час път–добре че колата беше с вериги.

... Още като излязохме от града,към посока село Киченица, Красьо ме погледна изпитателно и не след много попитаучуден.

– Къде отиваме бе човек?– снощине съм ти казвал къде са лисиците.

–Как къде?– Ще проверим големия скат надптицефермите,може там да ги намерим.

–Доволен от това, че отиваме на сигурно место,Красьо започна да ни обяснява, как като се връщал от село Каменово ги видял вначалото на тази гората. На едната и гърмял, но не му се газело дълбокия сняг,за да провери дали я е убил...

...Не след много стигнахме догорския скат. Една издайническа пътека оставена от лисици, ни отведе до малкамогила.

–Брато погледни!– тук са, каза Слави и измъкна отдупката едно крило от кокошка. Сега ще ги побъркаме.

През това време, кучетата усетилиострата миризма на лисици, направо откачиха. Нетърпеливи от предстоящия бой,набързо огледахме за други входове. Аз избрах удобно место за стрелба, а понастояване на Слави първо пуснахме дакелката.

Битката започна веднага.Гласът наНегра се чуваше все по дълбоко в земята. и по едно време замря. Легнал преддупката, Слави се мъчеше да долови кучешки лай,когато братовчед му извика.

–Лисицата, лисицата!– зад теб е. Обърнах се бързои я видях когато сви зад едно дърво. Не можах да стрелям. Тя беше излязла задгърба ми от вход който не бяхме видя ли, при нашия оглед. Обсъждахме големияпропуск, когато недалеко от нас се чуха два бързи изстрела.След малко се появии Красьо с две лисици. Той беше отишъл да провери, какво е станало следвчерашната му стрелба. Убития хищник намерил, на около двадесет метра в гората.Една съчма четири нули, беше поразила белия и дроб и сложила край нахищническия и начин на живот.

Минаваше повече от час, все такалегнал пред входа на лисичето укритие, Слави се мъчеше да долови кучешки лай.

–Чува се, долу става страшен бой.– Да пуснем лиоще едно куче?–попита Слави пребледнял.

Той с основание се безпокоеше заНегра. Докато умувахме какво да предприемем, моя мелез си прегризал повода ипрез тялото на Слави направо изчезна в лисичата бърлога. Под земята настанастрашна битка. След половин час, силно ръмжене приближаваше към повърхността.Вече бях сигурен че лисица ще има. Така и стана. Като спираше от време навреме, мелеза измъкна на повърхността, страшно красива лисица. Двете и челюстибяха хванати в силната му захапка. Той направо ги беше строшил.

Безпокойството на Слави намаля, чак когато битката междудвете животни, се пренесе почти на повърхността на земята. Ясно се чуваше изнемощялия,пресипнал глас на Негра. Явно тя неможеше да се справи с не предаващия сехищник.

–Това е тунел без изход.– Хващайте лопатите!–време има, ще я изкопаем. И като каза това, Красьо отсече от близкото дърво,дълга пръчка, прокара я в тунела и уточни посоката.

–Тук е, започвайте!– той имаше вече две лисици ипо всичко си личеше че неиска да рискува с кучето си...

Последва бясна копан, братовчедана Слави, наистина копаеше като багер. Само след половин час,тунела бешеотворен и ние бяхме свидетели на тази кървава битка. Почти нямаше разстояниемежду тези гладиатори. Негра атакуваше легнала по гръб. И като ни видя, се отблъснас задните си крака от малкото останал свод и докопа лисицата за гърлото...

С много рани и кръв този лов беше успешен. На снега пред мен,лежаха четири унищожени хищника...

Коледа мина. Мина и нова година...

Един ден, пред вратата на кварталния магазин, едвам не се сблъскахс Минка. На врата си носеше, разкошна лисича яка, а в погледа и– Надежда!


0

#2
Потребителя е офлайн   Николай_Маринов 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 210
  • Регистр: 27.02.14

Виж мнениетотерзо11 написа на 09.05.2018 - 18:51 :

ЛИСИЧАТА ЯКА

Наближаваше коледа. Зимата вече беше набрала скорост и отняколко дни валеше обилен сняг. Като снякакво вълшебство всичко в природата се променяше. Къщите и дърветатанахлупили снежни калпаци, заприличаха на огромни гъби сърнели. Ставаха неузнаваеми. Студът всеоще не беше голям, но с всеки изминат ден, температурите падаха. Стоях в токущо запалената кола и чаках живителната топлина на парното да се появи, когатонякой почука на замръзналото стъкло на вратата. Беше Слави Змияра. Той поздравикато стар приятел и доста притеснен мепомоли за нещо, което бил замислил отдавна. Жена му Минка, на връх коледа ималарожден ден. Бил и обещал лисича кожа за яка, та ако мога да помогна. Не искалда го сметнат за човек, който забравяобещанията си и то на такъв свят празник...

... Минка работеше като касиерка вградската баня. Познаваше я целия град и поради тая причина, държеше много навъншния си вид. Носеше се винаги гримирана,винаги с прическа, а яркото червило беше постоянен спътник, на изпитото и отболест лице. Дрехите които носеше не бяха от скъпите, но винаги избрани с вкус.

След молбата наЗмияра, веднага си я представих на гишето на градската баня. Една лисича яка,нямаше да стои зле на слабото и като чироз тяло, затова решех да помогна, натози стар приятел. Уговорихме се, дапием вечерта по една ракия и да уточним предстоящия лов.

Със Слави Змияра се познавахме от много години. Много пътисме ходили на лов за лисици. Тойпознаваше всички местности в нашия регион и местата където имаше голяма вероятност, да убием така важната лисица.

Сега си спомням заедин наш лов, на хищници преди години. От една дупка извадихме голям борсук .Кучетата го бяха намачкали здраво, ние го мислехме за мъртъв и докато го слагахме в чувала , той с последнисили захапа Слави за ръката, а мен ме одраска до кръв. Разбира се, всичко тование го правехме за пари,– които ни излязоха доста солено. Вечерта споделих заслучилото се, с познат ветеринарен лекар и само след час , бяхме ваксинирани противбяс. Случките с този мой приятел, бяха толкова много и толкова невероятни, чесигурно за тях можеше да се напише цял роман...

... Ако не ходешепрегърбен, той можеше да мине и за висок човек . Ходеше неугледен, но с чистидрехи. Винаги чорлав и редовно почерпен.Гордостта която притежаваше този човек, беше голяма и тя не му позволяваше да моли някого, за каквотои да е. Сладкодумен и интелигентен, беденкато църковна мишка, в която и кръчма да влезеше, всеки го канеше на масата сии почерпката веднага идваше. Живота който водеше беше безгрижен, като на малко дете. Самотуристически поход, проучване на пещери, лов на змии, и нестинарско хоро беше всъстояние да го развълнува. Преди години, при един наш лов на лисици, пред менхвана една пепелянка , събу си чорапа и я върза в него. Чорапа той хвърли назадната седалка на колата и само след минути, змията се разхождаше на свобода. Оказасе че чорапа му бил скъсан.От цялата тази негова дивотия, пострада калника наколата ми. Тъкмо бях включил на скорост и аз скочих от колата в движение. Колата спря в еднодърво. След няколко дни, тази змия го ухапва когато я хранел. От тогава той не ходеше на работа. Два от пръстите на едната му ръка, трудно се свиваха. Това сложи и край напрофесията му като електротехник.

Тази вечер при „Симеончето,”така се казваше тази кръчма, нямаше много хора. По всяка вероятност това седължеше на ранния час, определен за нашата среща. Слави беше избрал една маса,в единия край на заведението, за да не се пречи на важния ни разговор. Аз гозаварих на чаша ракия и вече напреднал с почерпката. Тъй като алкохола заемашедоста важно място в живота му, още докато седна на масата, сервитьорката явнопредупредена че очаква гост, дойде иприе поръчката...

.... Първатаназдравица вдигнахме за слука и започнахме да обсъждаме, предстоящия лов.През цялото това време, лицето на Слави имашеделови вид, а от думите му се личеше, че той се отнася съвсем сериозно къмпредстоящия лов. По време на разискването, извади от джоба на сакото си няколкокарти, на различни местности около нашия град.

– Погледни брато!– ми каза той. Тук е отбелязановсичко, около село Киченица. Мисля да отидем там. Като каза това, той посочи накартата,малък горски пояс със отбелязани на него места ,където можехме да имамеуспех при нашия лов.

От многото години лов, на мен ми беше добре познат този район. Не следмного разпознах на картата, центрове заотглеждане на пилета и кокошки, разположени около гората. На края на нашите обсъждания, се разбрахме че заутрешния лов, ще ни трябват и лопати, ако срещнем някакви затруднения.

–Няма да се притесняваш! – ме успокои Слави. Удома имам всичко, даже да разкопая „Абритус.”– имаше предвид старата римска крепост ,близо до града.

На това аз му повярвах, защото той бешеизвестен и като заклет иманяр.

Докато се прибирах у дома симислех, че тази вечер моя приятел ме беше изненадал с нещо ново. Той умееше даправи карти и то много добри ...

... Късно вечерта по телефона мисе обади Красимир. Стар приятел с когото съм имал и най големи успехи, при ловна хищници през зимата.

–Бате имай готовност!– знам къде са, видях ги сочите си. Утре трябва да ги приберем.

–Не мога, му отговорих аз.– Утре имам ангажимент.

–Какъв ангажимент бе човек?– трябва само даотидем и да ги опощим.

– Обещалсъм на Змияра лисица. Човека дойде да ме моли у дома. На коледа, жена му ималарожден ден. Обещал и лисича кожа за яка. Приятели сме, пък и Минка гозаслужава.

– Ами ела снас!– поканих го аз.Вземи и кучето!–Ще му убием на бързо една лисица и после щеотидем да приберем твоите.

–Става !– ми отговори Красимир. Сутринта съм увас...

... Лек снежец и топло време, предвещаваха успешен лов наднешния ден. Времето сякаш че беше с нас. Към групата Слави присъедини и неговбратовчед, като ни увери че копаел като багер и нямал умора. Всичко вървеше поплан и в уговорения час, тръгнахме към село Киченица, както се бяхме уговорили,от предния ден.

За този лов заложих на едно куче, появилосе на бял свят , поради моето невнимание. Между два от боксовете е ималопролука. Яктериерката се беше загледала в фокстериера, и той набързо си бешесвършил работата. От това се родиха шест палета, който аз нямах сили да унищожа.Оставих само едно, а другите раздадох на приятели. Това животно стана толковаупорито и агресивно, че на моменти ме плашеше. Не можех да го пусна никъде свободно.Разправиите със собственици на други кучета нямаха край. За днешния лов, Красимир беше с фокстериеркатаси. Слави водеше своята дакелка, по неговите думи– „Царицата на подземния лов”...

... До набелязания район , стигнахме следполовин час път–добре че колата беше с вериги.

... Още като излязохме от града,към посока село Киченица, Красьо ме погледна изпитателно и не след много попитаучуден.

– Къде отиваме бе човек?– снощине съм ти казвал къде са лисиците.

–Как къде?– Ще проверим големия скат надптицефермите,може там да ги намерим.

–Доволен от това, че отиваме на сигурно место,Красьо започна да ни обяснява, как като се връщал от село Каменово ги видял вначалото на тази гората. На едната и гърмял, но не му се газело дълбокия сняг,за да провери дали я е убил...

...Не след много стигнахме догорския скат. Една издайническа пътека оставена от лисици, ни отведе до малкамогила.

–Брато погледни!– тук са, каза Слави и измъкна отдупката едно крило от кокошка. Сега ще ги побъркаме.

През това време, кучетата усетилиострата миризма на лисици, направо откачиха. Нетърпеливи от предстоящия бой,набързо огледахме за други входове. Аз избрах удобно место за стрелба, а понастояване на Слави първо пуснахме дакелката.

Битката започна веднага.Гласът наНегра се чуваше все по дълбоко в земята. и по едно време замря. Легнал преддупката, Слави се мъчеше да долови кучешки лай,когато братовчед му извика.

–Лисицата, лисицата!– зад теб е. Обърнах се бързои я видях когато сви зад едно дърво. Не можах да стрелям. Тя беше излязла задгърба ми от вход който не бяхме видя ли, при нашия оглед. Обсъждахме големияпропуск, когато недалеко от нас се чуха два бързи изстрела.След малко се появии Красьо с две лисици. Той беше отишъл да провери, какво е станало следвчерашната му стрелба. Убития хищник намерил, на около двадесет метра в гората.Една съчма четири нули, беше поразила белия и дроб и сложила край нахищническия и начин на живот.

Минаваше повече от час, все такалегнал пред входа на лисичето укритие, Слави се мъчеше да долови кучешки лай.

–Чува се, долу става страшен бой.– Да пуснем лиоще едно куче?–попита Слави пребледнял.

Той с основание се безпокоеше заНегра. Докато умувахме какво да предприемем, моя мелез си прегризал повода ипрез тялото на Слави направо изчезна в лисичата бърлога. Под земята настанастрашна битка. След половин час, силно ръмжене приближаваше към повърхността.Вече бях сигурен че лисица ще има. Така и стана. Като спираше от време навреме, мелеза измъкна на повърхността, страшно красива лисица. Двете и челюстибяха хванати в силната му захапка. Той направо ги беше строшил.

Безпокойството на Слави намаля, чак когато битката междудвете животни, се пренесе почти на повърхността на земята. Ясно се чуваше изнемощялия,пресипнал глас на Негра. Явно тя неможеше да се справи с не предаващия сехищник.

–Това е тунел без изход.– Хващайте лопатите!–време има, ще я изкопаем. И като каза това, Красьо отсече от близкото дърво,дълга пръчка, прокара я в тунела и уточни посоката.

–Тук е, започвайте!– той имаше вече две лисици ипо всичко си личеше че неиска да рискува с кучето си...

Последва бясна копан, братовчедана Слави, наистина копаеше като багер. Само след половин час,тунела бешеотворен и ние бяхме свидетели на тази кървава битка. Почти нямаше разстояниемежду тези гладиатори. Негра атакуваше легнала по гръб. И като ни видя, се отблъснас задните си крака от малкото останал свод и докопа лисицата за гърлото...

С много рани и кръв този лов беше успешен. На снега пред мен,лежаха четири унищожени хищника...

Коледа мина. Мина и нова година...

Един ден, пред вратата на кварталния магазин, едвам не се сблъскахс Минка. На врата си носеше, разкошна лисича яка, а в погледа и– Надежда!

Браво колега,хареса ми !!! ;)
0

#3
Потребителя е офлайн   терзо11 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Виж галерията
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 165
  • Регистр: 23.06.15

Виж мнениетоНиколай_Маринов написа на 10.05.2018 - 09:28 :

Виж мнениетотерзо11 написа на 09.05.2018 - 18:51 :

ЛИСИЧАТА ЯКА

Наближаваше коледа. Зимата вече беше набрала скорост и отняколко дни валеше обилен сняг. Като снякакво вълшебство всичко в природата се променяше. Къщите и дърветатанахлупили снежни калпаци, заприличаха на огромни гъби сърнели. Ставаха неузнаваеми. Студът всеоще не беше голям, но с всеки изминат ден, температурите падаха. Стоях в токущо запалената кола и чаках живителната топлина на парното да се появи, когатонякой почука на замръзналото стъкло на вратата. Беше Слави Змияра. Той поздравикато стар приятел и доста притеснен мепомоли за нещо, което бил замислил отдавна. Жена му Минка, на връх коледа ималарожден ден. Бил и обещал лисича кожа за яка, та ако мога да помогна. Не искалда го сметнат за човек, който забравяобещанията си и то на такъв свят празник...

... Минка работеше като касиерка вградската баня. Познаваше я целия град и поради тая причина, държеше много навъншния си вид. Носеше се винаги гримирана,винаги с прическа, а яркото червило беше постоянен спътник, на изпитото и отболест лице. Дрехите които носеше не бяха от скъпите, но винаги избрани с вкус.

След молбата наЗмияра, веднага си я представих на гишето на градската баня. Една лисича яка,нямаше да стои зле на слабото и като чироз тяло, затова решех да помогна, натози стар приятел. Уговорихме се, дапием вечерта по една ракия и да уточним предстоящия лов.

Със Слави Змияра се познавахме от много години. Много пътисме ходили на лов за лисици. Тойпознаваше всички местности в нашия регион и местата където имаше голяма вероятност, да убием така важната лисица.

Сега си спомням заедин наш лов, на хищници преди години. От една дупка извадихме голям борсук .Кучетата го бяха намачкали здраво, ние го мислехме за мъртъв и докато го слагахме в чувала , той с последнисили захапа Слави за ръката, а мен ме одраска до кръв. Разбира се, всичко тование го правехме за пари,– които ни излязоха доста солено. Вечерта споделих заслучилото се, с познат ветеринарен лекар и само след час , бяхме ваксинирани противбяс. Случките с този мой приятел, бяха толкова много и толкова невероятни, чесигурно за тях можеше да се напише цял роман...

... Ако не ходешепрегърбен, той можеше да мине и за висок човек . Ходеше неугледен, но с чистидрехи. Винаги чорлав и редовно почерпен.Гордостта която притежаваше този човек, беше голяма и тя не му позволяваше да моли някого, за каквотои да е. Сладкодумен и интелигентен, беденкато църковна мишка, в която и кръчма да влезеше, всеки го канеше на масата сии почерпката веднага идваше. Живота който водеше беше безгрижен, като на малко дете. Самотуристически поход, проучване на пещери, лов на змии, и нестинарско хоро беше всъстояние да го развълнува. Преди години, при един наш лов на лисици, пред менхвана една пепелянка , събу си чорапа и я върза в него. Чорапа той хвърли назадната седалка на колата и само след минути, змията се разхождаше на свобода. Оказасе че чорапа му бил скъсан.От цялата тази негова дивотия, пострада калника наколата ми. Тъкмо бях включил на скорост и аз скочих от колата в движение. Колата спря в еднодърво. След няколко дни, тази змия го ухапва когато я хранел. От тогава той не ходеше на работа. Два от пръстите на едната му ръка, трудно се свиваха. Това сложи и край напрофесията му като електротехник.

Тази вечер при „Симеончето,”така се казваше тази кръчма, нямаше много хора. По всяка вероятност това седължеше на ранния час, определен за нашата среща. Слави беше избрал една маса,в единия край на заведението, за да не се пречи на важния ни разговор. Аз гозаварих на чаша ракия и вече напреднал с почерпката. Тъй като алкохола заемашедоста важно място в живота му, още докато седна на масата, сервитьорката явнопредупредена че очаква гост, дойде иприе поръчката...

.... Първатаназдравица вдигнахме за слука и започнахме да обсъждаме, предстоящия лов.През цялото това време, лицето на Слави имашеделови вид, а от думите му се личеше, че той се отнася съвсем сериозно къмпредстоящия лов. По време на разискването, извади от джоба на сакото си няколкокарти, на различни местности около нашия град.

– Погледни брато!– ми каза той. Тук е отбелязановсичко, около село Киченица. Мисля да отидем там. Като каза това, той посочи накартата,малък горски пояс със отбелязани на него места ,където можехме да имамеуспех при нашия лов.

От многото години лов, на мен ми беше добре познат този район. Не следмного разпознах на картата, центрове заотглеждане на пилета и кокошки, разположени около гората. На края на нашите обсъждания, се разбрахме че заутрешния лов, ще ни трябват и лопати, ако срещнем някакви затруднения.

–Няма да се притесняваш! – ме успокои Слави. Удома имам всичко, даже да разкопая „Абритус.”– имаше предвид старата римска крепост ,близо до града.

На това аз му повярвах, защото той бешеизвестен и като заклет иманяр.

Докато се прибирах у дома симислех, че тази вечер моя приятел ме беше изненадал с нещо ново. Той умееше даправи карти и то много добри ...

... Късно вечерта по телефона мисе обади Красимир. Стар приятел с когото съм имал и най големи успехи, при ловна хищници през зимата.

–Бате имай готовност!– знам къде са, видях ги сочите си. Утре трябва да ги приберем.

–Не мога, му отговорих аз.– Утре имам ангажимент.

–Какъв ангажимент бе човек?– трябва само даотидем и да ги опощим.

– Обещалсъм на Змияра лисица. Човека дойде да ме моли у дома. На коледа, жена му ималарожден ден. Обещал и лисича кожа за яка. Приятели сме, пък и Минка гозаслужава.

– Ами ела снас!– поканих го аз.Вземи и кучето!–Ще му убием на бързо една лисица и после щеотидем да приберем твоите.

–Става !– ми отговори Красимир. Сутринта съм увас...

... Лек снежец и топло време, предвещаваха успешен лов наднешния ден. Времето сякаш че беше с нас. Към групата Слави присъедини и неговбратовчед, като ни увери че копаел като багер и нямал умора. Всичко вървеше поплан и в уговорения час, тръгнахме към село Киченица, както се бяхме уговорили,от предния ден.

За този лов заложих на едно куче, появилосе на бял свят , поради моето невнимание. Между два от боксовете е ималопролука. Яктериерката се беше загледала в фокстериера, и той набързо си бешесвършил работата. От това се родиха шест палета, който аз нямах сили да унищожа.Оставих само едно, а другите раздадох на приятели. Това животно стана толковаупорито и агресивно, че на моменти ме плашеше. Не можех да го пусна никъде свободно.Разправиите със собственици на други кучета нямаха край. За днешния лов, Красимир беше с фокстериеркатаси. Слави водеше своята дакелка, по неговите думи– „Царицата на подземния лов”...

... До набелязания район , стигнахме следполовин час път–добре че колата беше с вериги.

... Още като излязохме от града,към посока село Киченица, Красьо ме погледна изпитателно и не след много попитаучуден.

– Къде отиваме бе човек?– снощине съм ти казвал къде са лисиците.

–Как къде?– Ще проверим големия скат надптицефермите,може там да ги намерим.

–Доволен от това, че отиваме на сигурно место,Красьо започна да ни обяснява, как като се връщал от село Каменово ги видял вначалото на тази гората. На едната и гърмял, но не му се газело дълбокия сняг,за да провери дали я е убил...

...Не след много стигнахме догорския скат. Една издайническа пътека оставена от лисици, ни отведе до малкамогила.

–Брато погледни!– тук са, каза Слави и измъкна отдупката едно крило от кокошка. Сега ще ги побъркаме.

През това време, кучетата усетилиострата миризма на лисици, направо откачиха. Нетърпеливи от предстоящия бой,набързо огледахме за други входове. Аз избрах удобно место за стрелба, а понастояване на Слави първо пуснахме дакелката.

Битката започна веднага.Гласът наНегра се чуваше все по дълбоко в земята. и по едно време замря. Легнал преддупката, Слави се мъчеше да долови кучешки лай,когато братовчед му извика.

–Лисицата, лисицата!– зад теб е. Обърнах се бързои я видях когато сви зад едно дърво. Не можах да стрелям. Тя беше излязла задгърба ми от вход който не бяхме видя ли, при нашия оглед. Обсъждахме големияпропуск, когато недалеко от нас се чуха два бързи изстрела.След малко се появии Красьо с две лисици. Той беше отишъл да провери, какво е станало следвчерашната му стрелба. Убития хищник намерил, на около двадесет метра в гората.Една съчма четири нули, беше поразила белия и дроб и сложила край нахищническия и начин на живот.

Минаваше повече от час, все такалегнал пред входа на лисичето укритие, Слави се мъчеше да долови кучешки лай.

–Чува се, долу става страшен бой.– Да пуснем лиоще едно куче?–попита Слави пребледнял.

Той с основание се безпокоеше заНегра. Докато умувахме какво да предприемем, моя мелез си прегризал повода ипрез тялото на Слави направо изчезна в лисичата бърлога. Под земята настанастрашна битка. След половин час, силно ръмжене приближаваше към повърхността.Вече бях сигурен че лисица ще има. Така и стана. Като спираше от време навреме, мелеза измъкна на повърхността, страшно красива лисица. Двете и челюстибяха хванати в силната му захапка. Той направо ги беше строшил.

Безпокойството на Слави намаля, чак когато битката междудвете животни, се пренесе почти на повърхността на земята. Ясно се чуваше изнемощялия,пресипнал глас на Негра. Явно тя неможеше да се справи с не предаващия сехищник.

–Това е тунел без изход.– Хващайте лопатите!–време има, ще я изкопаем. И като каза това, Красьо отсече от близкото дърво,дълга пръчка, прокара я в тунела и уточни посоката.

–Тук е, започвайте!– той имаше вече две лисици ипо всичко си личеше че неиска да рискува с кучето си...

Последва бясна копан, братовчедана Слави, наистина копаеше като багер. Само след половин час,тунела бешеотворен и ние бяхме свидетели на тази кървава битка. Почти нямаше разстояниемежду тези гладиатори. Негра атакуваше легнала по гръб. И като ни видя, се отблъснас задните си крака от малкото останал свод и докопа лисицата за гърлото...

С много рани и кръв този лов беше успешен. На снега пред мен,лежаха четири унищожени хищника...

Коледа мина. Мина и нова година...

Един ден, пред вратата на кварталния магазин, едвам не се сблъскахс Минка. На врата си носеше, разкошна лисича яка, а в погледа и– Надежда!

Браво колега,хареса ми !!! Публикувано изображение


Благодаря. Успех в начинанията.
0

#4
Потребителя е офлайн   терзо11 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Виж галерията
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 165
  • Регистр: 23.06.15

Виж мнениетоНиколай_Маринов написа на 10.05.2018 - 09:28 :

Виж мнениетотерзо11 написа на 09.05.2018 - 18:51 :

ЛИСИЧАТА ЯКА

Наближаваше коледа. Зимата вече беше набрала скорост и отняколко дни валеше обилен сняг. Като снякакво вълшебство всичко в природата се променяше. Къщите и дърветатанахлупили снежни калпаци, заприличаха на огромни гъби сърнели. Ставаха неузнаваеми. Студът всеоще не беше голям, но с всеки изминат ден, температурите падаха. Стоях в токущо запалената кола и чаках живителната топлина на парното да се появи, когатонякой почука на замръзналото стъкло на вратата. Беше Слави Змияра. Той поздравикато стар приятел и доста притеснен мепомоли за нещо, което бил замислил отдавна. Жена му Минка, на връх коледа ималарожден ден. Бил и обещал лисича кожа за яка, та ако мога да помогна. Не искалда го сметнат за човек, който забравяобещанията си и то на такъв свят празник...

... Минка работеше като касиерка вградската баня. Познаваше я целия град и поради тая причина, държеше много навъншния си вид. Носеше се винаги гримирана,винаги с прическа, а яркото червило беше постоянен спътник, на изпитото и отболест лице. Дрехите които носеше не бяха от скъпите, но винаги избрани с вкус.

След молбата наЗмияра, веднага си я представих на гишето на градската баня. Една лисича яка,нямаше да стои зле на слабото и като чироз тяло, затова решех да помогна, натози стар приятел. Уговорихме се, дапием вечерта по една ракия и да уточним предстоящия лов.

Със Слави Змияра се познавахме от много години. Много пътисме ходили на лов за лисици. Тойпознаваше всички местности в нашия регион и местата където имаше голяма вероятност, да убием така важната лисица.

Сега си спомням заедин наш лов, на хищници преди години. От една дупка извадихме голям борсук .Кучетата го бяха намачкали здраво, ние го мислехме за мъртъв и докато го слагахме в чувала , той с последнисили захапа Слави за ръката, а мен ме одраска до кръв. Разбира се, всичко тование го правехме за пари,– които ни излязоха доста солено. Вечерта споделих заслучилото се, с познат ветеринарен лекар и само след час , бяхме ваксинирани противбяс. Случките с този мой приятел, бяха толкова много и толкова невероятни, чесигурно за тях можеше да се напише цял роман...

... Ако не ходешепрегърбен, той можеше да мине и за висок човек . Ходеше неугледен, но с чистидрехи. Винаги чорлав и редовно почерпен.Гордостта която притежаваше този човек, беше голяма и тя не му позволяваше да моли някого, за каквотои да е. Сладкодумен и интелигентен, беденкато църковна мишка, в която и кръчма да влезеше, всеки го канеше на масата сии почерпката веднага идваше. Живота който водеше беше безгрижен, като на малко дете. Самотуристически поход, проучване на пещери, лов на змии, и нестинарско хоро беше всъстояние да го развълнува. Преди години, при един наш лов на лисици, пред менхвана една пепелянка , събу си чорапа и я върза в него. Чорапа той хвърли назадната седалка на колата и само след минути, змията се разхождаше на свобода. Оказасе че чорапа му бил скъсан.От цялата тази негова дивотия, пострада калника наколата ми. Тъкмо бях включил на скорост и аз скочих от колата в движение. Колата спря в еднодърво. След няколко дни, тази змия го ухапва когато я хранел. От тогава той не ходеше на работа. Два от пръстите на едната му ръка, трудно се свиваха. Това сложи и край напрофесията му като електротехник.

Тази вечер при „Симеончето,”така се казваше тази кръчма, нямаше много хора. По всяка вероятност това седължеше на ранния час, определен за нашата среща. Слави беше избрал една маса,в единия край на заведението, за да не се пречи на важния ни разговор. Аз гозаварих на чаша ракия и вече напреднал с почерпката. Тъй като алкохола заемашедоста важно място в живота му, още докато седна на масата, сервитьорката явнопредупредена че очаква гост, дойде иприе поръчката...

.... Първатаназдравица вдигнахме за слука и започнахме да обсъждаме, предстоящия лов.През цялото това време, лицето на Слави имашеделови вид, а от думите му се личеше, че той се отнася съвсем сериозно къмпредстоящия лов. По време на разискването, извади от джоба на сакото си няколкокарти, на различни местности около нашия град.

– Погледни брато!– ми каза той. Тук е отбелязановсичко, около село Киченица. Мисля да отидем там. Като каза това, той посочи накартата,малък горски пояс със отбелязани на него места ,където можехме да имамеуспех при нашия лов.

От многото години лов, на мен ми беше добре познат този район. Не следмного разпознах на картата, центрове заотглеждане на пилета и кокошки, разположени около гората. На края на нашите обсъждания, се разбрахме че заутрешния лов, ще ни трябват и лопати, ако срещнем някакви затруднения.

–Няма да се притесняваш! – ме успокои Слави. Удома имам всичко, даже да разкопая „Абритус.”– имаше предвид старата римска крепост ,близо до града.

На това аз му повярвах, защото той бешеизвестен и като заклет иманяр.

Докато се прибирах у дома симислех, че тази вечер моя приятел ме беше изненадал с нещо ново. Той умееше даправи карти и то много добри ...

... Късно вечерта по телефона мисе обади Красимир. Стар приятел с когото съм имал и най големи успехи, при ловна хищници през зимата.

–Бате имай готовност!– знам къде са, видях ги сочите си. Утре трябва да ги приберем.

–Не мога, му отговорих аз.– Утре имам ангажимент.

–Какъв ангажимент бе човек?– трябва само даотидем и да ги опощим.

– Обещалсъм на Змияра лисица. Човека дойде да ме моли у дома. На коледа, жена му ималарожден ден. Обещал и лисича кожа за яка. Приятели сме, пък и Минка гозаслужава.

– Ами ела снас!– поканих го аз.Вземи и кучето!–Ще му убием на бързо една лисица и после щеотидем да приберем твоите.

–Става !– ми отговори Красимир. Сутринта съм увас...

... Лек снежец и топло време, предвещаваха успешен лов наднешния ден. Времето сякаш че беше с нас. Към групата Слави присъедини и неговбратовчед, като ни увери че копаел като багер и нямал умора. Всичко вървеше поплан и в уговорения час, тръгнахме към село Киченица, както се бяхме уговорили,от предния ден.

За този лов заложих на едно куче, появилосе на бял свят , поради моето невнимание. Между два от боксовете е ималопролука. Яктериерката се беше загледала в фокстериера, и той набързо си бешесвършил работата. От това се родиха шест палета, който аз нямах сили да унищожа.Оставих само едно, а другите раздадох на приятели. Това животно стана толковаупорито и агресивно, че на моменти ме плашеше. Не можех да го пусна никъде свободно.Разправиите със собственици на други кучета нямаха край. За днешния лов, Красимир беше с фокстериеркатаси. Слави водеше своята дакелка, по неговите думи– „Царицата на подземния лов”...

... До набелязания район , стигнахме следполовин час път–добре че колата беше с вериги.

... Още като излязохме от града,към посока село Киченица, Красьо ме погледна изпитателно и не след много попитаучуден.

– Къде отиваме бе човек?– снощине съм ти казвал къде са лисиците.

–Как къде?– Ще проверим големия скат надптицефермите,може там да ги намерим.

–Доволен от това, че отиваме на сигурно место,Красьо започна да ни обяснява, как като се връщал от село Каменово ги видял вначалото на тази гората. На едната и гърмял, но не му се газело дълбокия сняг,за да провери дали я е убил...

...Не след много стигнахме догорския скат. Една издайническа пътека оставена от лисици, ни отведе до малкамогила.

–Брато погледни!– тук са, каза Слави и измъкна отдупката едно крило от кокошка. Сега ще ги побъркаме.

През това време, кучетата усетилиострата миризма на лисици, направо откачиха. Нетърпеливи от предстоящия бой,набързо огледахме за други входове. Аз избрах удобно место за стрелба, а понастояване на Слави първо пуснахме дакелката.

Битката започна веднага.Гласът наНегра се чуваше все по дълбоко в земята. и по едно време замря. Легнал преддупката, Слави се мъчеше да долови кучешки лай,когато братовчед му извика.

–Лисицата, лисицата!– зад теб е. Обърнах се бързои я видях когато сви зад едно дърво. Не можах да стрелям. Тя беше излязла задгърба ми от вход който не бяхме видя ли, при нашия оглед. Обсъждахме големияпропуск, когато недалеко от нас се чуха два бързи изстрела.След малко се появии Красьо с две лисици. Той беше отишъл да провери, какво е станало следвчерашната му стрелба. Убития хищник намерил, на около двадесет метра в гората.Една съчма четири нули, беше поразила белия и дроб и сложила край нахищническия и начин на живот.

Минаваше повече от час, все такалегнал пред входа на лисичето укритие, Слави се мъчеше да долови кучешки лай.

–Чува се, долу става страшен бой.– Да пуснем лиоще едно куче?–попита Слави пребледнял.

Той с основание се безпокоеше заНегра. Докато умувахме какво да предприемем, моя мелез си прегризал повода ипрез тялото на Слави направо изчезна в лисичата бърлога. Под земята настанастрашна битка. След половин час, силно ръмжене приближаваше към повърхността.Вече бях сигурен че лисица ще има. Така и стана. Като спираше от време навреме, мелеза измъкна на повърхността, страшно красива лисица. Двете и челюстибяха хванати в силната му захапка. Той направо ги беше строшил.

Безпокойството на Слави намаля, чак когато битката междудвете животни, се пренесе почти на повърхността на земята. Ясно се чуваше изнемощялия,пресипнал глас на Негра. Явно тя неможеше да се справи с не предаващия сехищник.

–Това е тунел без изход.– Хващайте лопатите!–време има, ще я изкопаем. И като каза това, Красьо отсече от близкото дърво,дълга пръчка, прокара я в тунела и уточни посоката.

–Тук е, започвайте!– той имаше вече две лисици ипо всичко си личеше че неиска да рискува с кучето си...

Последва бясна копан, братовчедана Слави, наистина копаеше като багер. Само след половин час,тунела бешеотворен и ние бяхме свидетели на тази кървава битка. Почти нямаше разстояниемежду тези гладиатори. Негра атакуваше легнала по гръб. И като ни видя, се отблъснас задните си крака от малкото останал свод и докопа лисицата за гърлото...

С много рани и кръв този лов беше успешен. На снега пред мен,лежаха четири унищожени хищника...

Коледа мина. Мина и нова година...

Един ден, пред вратата на кварталния магазин, едвам не се сблъскахс Минка. На врата си носеше, разкошна лисича яка, а в погледа и– Надежда!

Браво колега,хареса ми !!! Публикувано изображение


Благодаря. Успех в начинанията.
0

Сподели темата:


Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

1 Потребител(и) четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни