Продължение:
Прибрахме се в ловния дом и по време на обилния обяд с директора на стопанството Георги Шереметев обсъдихме плана за вечерния лов. С изненада научих, че лова ще е по особен, щях да ловувам от лодка обикаляйки с нея по бреговете на язовир „Студен кладенец”. След почивката и разглеждането на новия уникален ловен дом който НЛРС-СЛРБ строи, към 16 часа се натоварихме и заплувахме из красивите заливи на водоема.
Ловен водач ми бе Христо Христов, той ми показваше и разказваше за забележителностите покрай които плавахме, като изключително красивите скали на които лешоядите бяха направили своите гнезда и залива на кормораните. По време на плаването срещахме много кошути и елени по брега, но не успявахме да намерим животно за селекционен отстрел. Застанахме в пристан в един залив и поехме пеша към местността „Долен Бойник”. Отне ни време около 40 минути, но си заслуваше, от върха на хълма прикрити зад камъни, наблюдавахме дерето пред нас, отсрещните поляни и малки горички.
След 19 часа животните се раздвижиха и наблюдавахме пашата на няколко трофейни елени лопатари на дистанции от 150 до 400 метра.
С показването на луната се стъмни и ние поехме обратно към лодката. В 23 часа успяхме да се приберем в ловния дом, вечеряхме и легнах в топлото легло, нетърпелив сутринта да настъпи бързо за следващия ловен ден.
Телефона ме събуди, погледнах, беше 4 сутринта, събудих Любо, станах рязко и усетих силна болка в лявото коляно, явно не свикнал с каменистия терен, бях направил лека контузия. Въпреки това и пренебрегвайки болката чевръсто се приготвих и след 15 минути изпил кафето си се качих в джипа. Христо караше уверено по много трудния горски път към определеното място за последния ми сутрешен лов. Времето беше много подходящо за лов, хладно, стелеше мъгла и видимоста беше до около 300 метра. Имах предчувствието за нещо добро. Пристигнахме в една от най-високите части на ДУ „Студен кладенец”, местността „Бойник”. Загасихме двигателя на Тойотата, тихо затворихме вратите и бавно и предпазливо поехме към местата където би трябвало да пасат елените. По пътя намерихме изпражнение на вълк от нощта, не смеех и да си помисля за такава слука, но все пак трепнах и ми отне няколко минути да успокоя пулса си. Лош късмет, вятъра обърна и стадо кошути с приплоди и елени ни усетиха от 200 метра и се скриха в гората. Продължихме, бяхме решили, че ако не успеем да издебнем елен ще се качим на чакалото да почакаме там. Поради променливия вятър станахме още по внимателни. Наближихме източния склон и много предпазливо пълзейки и легнали погледнахме през камъните към терасовидните поляни. Изключително красива гледка се разкри пред нас, над 100 животни на групички пасяха по поляните. Около 15 минути ловния водач оглеждаше елените с бинокъла си и търсеше това за което бяхме дошли. Бях вцепенен от така мечтаната от всеки ловец картина, гордите елени, грижовни кошути и весело припкащите приплоди около тях. Дори забравих, че нося и фотоапарат, за което по късно много съжалявах. Сепнах се от тихите думи на Христо „пред нас на 40 метра е за селекция”. Погледнах, не вярвах на късмета си, 6-7 годишен елен, пасеше свежите листа на голям храст. Бавно придвижих Вернея, внимавайки да не ударя оптиката по камъните, тихо се нагласих за стрелба. Изтръпнах, в този миг вятъра обърна и няколко животни започнаха да се отдалечават към гората. Моят елен направи няколко крачки и застана зад високия храст, гледайки отдалечаващите се кошути. Виждах само върховете на рогата му над гъстата растителност и нямах възможност за стрелба. Като че ли измина цяла вечност, усещах как пулса ми се ускорява все повече и повече с всеки изминал миг. В този момент елена тръгна на ляво по диагонал и започна да набира скорост, явно вече ни усетил той се отдалечаваше в галоп със все по големи скокове. Дистанцията стана към 80 – 100 метра, бях го прихванал, дал предварение и бавно натисках спусъка. Изстрела дойде неочаквано и като насън чух ловния водач Христо да вика „Браво, уникален изстрел, перфектен”. Елена се беше срутил на място, смъртта на красивото животно бе почти мигновена. Изправих се разтреперан, адреналина чак сега обхвана цялото ми тяло. Вълнението бе огромно, едва си спомням как се поздравихме и прегърнахме с ловния водач, как съм се обърнал към оператора и камерата, какво съм казал или направил и думите на оператора „Ще стане страхотен ловен филм”.
След минути, отдадохме последна почит към елена лопатар, Христо обясни защо го е избрал за селекционен отстрел, направихме си снимки за спомен, натоварихме го в пикапа и потеглихме към ловния дом.
Щастието от слуката ми беше завладяла всички, спирахме по пътя, снимахме красотите на ДУ „Студен кладенец” и разговаряхме ли разговаряхме.
Очаквайки ни, директора и целия персонал на ловното стопанство ни очакваха пред сградата, поздравиха ме за изстрела и слуката, помня думите на инж. Георги Шереметев след като видя на запис ситуацията „Цял живот ще помниш и ще се гордееш с този изстрел”. Благодарих най-сърдечно на всички, направихме си снимки за спомен и се надявах и моя приятел Любо Петков (LNP), който все още ловуваше да има моето ловно щастие.
По късно се разбра, че отстрелял бял приплод и след лисицита, която отстреля предния ден, е завършил успешно селекционния лов който проведохме в ДУ „Студен кладенец”.
Пожелавам на всички български ловци, да ловуват в прекрасното ловно стопанство на НЛРС-СЛРБ „Студен кладенец” и да изживеят това което аз изживях.
Всички снимки от ловния уикенд може да разгледате тук:
ГАЛЕРИЯ ДУ "СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ"
Очаквайте видеото. Наслука.
На слука
Васил Терзийски написа на 04.09.2012 - 14:11 : 
DUSK_002.jpg 
толкова излишни в случая, колкото марсиански вседеход 
Вход
Регистрация
Помощ
Обратно горе
