БГ Лов Форум: Организация на лова в Европа - БГ Лов Форум

Към съдържанието

Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

Организация на лова в Европа Как е организиран и регулиран ловът в Европа днес?

#1
Потребителя е офлайн   Емил Атанасов 

  • Златен Потребител
  • PipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 1432
  • Регистр: 10.10.11
Ловът днес, като целенасочена и регулирана човешка дейност, е уреден в специално законодателство във всички европейски държави. Ловните закони в днешна Европа са разнородни както по форма, така и по обхват и съдържание. Въпреки това многообразие на закони в основните им положения стоят само два различни основополагащи принципа свързани с отношението на собственост върху дивеча.
Единият от тях, използван още в римското право, определя живият дивеч за „res nullius" – без собственик. Правото на лов върху дивеча принадлежи само и единствено на собственика на земята или територията. Вещно право на собственост възниква от момента на отстрела или улавянето. И до ден днешен този основополагащ принцип на ловното законодателство в много западноевропейски страни (Франция, Германия, Австрия, Англия, Белгия, Швеция, и др.) предоставя правото на лов на собственика на земята или територията. Това право той упражнява при условие, че е ловец. В противен случай собственикът е задължен от Закона да предостави правото на лов върху неговите територии възмездно на други правоспособни лица. Самостоятелни ловни райони могат да се обособяват върху собствени територии не по-малки от 500 ха (5000 дка) в Чехия, 115 ха (1150 дка) в Австрия и 75 ха (750 дка) в Германия. При по-малки площи, собствениците се кооперират задължително в общинско ловно дружество, което предоставя по съответен ред и условия правото на лов. Така възниква и се развива т.н. доминална или арендна ловноправна система.
Съществена особеност на доминалната система е дребноплощното стопанисване на дивеча. Границите на отделните ловни райони се обособяват по административни (кадастрални граници), а не по естествени, географски, екологично-популационни критерии. Поради тази причина е относително голям броят и на оградените ловни стопанства. По -малките площи на ловните райони, както и оградените стопанства не позволяват пълното използване на принципите на най-екологосъобразната и желана практика в дивечовъдството – свободното развъждане и емоционален лов. Дивечът при полуестествени условия и среда, в културния ландшафт, често е с притъпени инстинкти. В такива условия губи смисъла си и ловния трофей.
При тази система разнопосочните интереси на различните собственици (частни горовладелци, горски кооперации, общини, църкви и манастири, училища, държава и др.) затрудняват кооперирането на различните субекти в общи ловни райони. Но това е неизбежно за да се покрият изискванията на Закона за минимална площ на ловен район. Тези противоречия създават много проблеми при прилагане на единен подход при организацията, планирането, координирането и изпълнението на дейностите свързани с развъждането, ползването и опазването на дивеча.
Тази система не гарантира упражняването на правото на лов на ловците в собствените им страни. Правото на лов, по закон е право на собственика на земята. Той го упражнява само ако е ловец. От друга страна, ловец може да бъде всеки, който е преминал специален курс и положил успешен изпит. Тази особеност на доминалната система създава категорията на т. н. свободни ловци. Може ли всеки свободен ловец да упражнява редовно правото си на лов? Дори и да желае да заплати лова си на собственик на ловното право в избран район, той трябва да има неговото съгласие, покана или разрешение.
Същевременно доминалната система се гради на безспорните предимства на персоналната отговорност, личният интерес и мотивация, предприемчивост, гъвкавост и адаптивност на физическото лице – ловец, което непосредствено упражнява правото на лов.
Самата система е предпоставка за по-добра организация на стопанисването при оптимизирани разходи и реален контрол върху дейността.
Отличителна черта на доминалната система са високата квалификация и подготовка, постоянното усъвършенстване и информираност, високата дисциплина на ловците. Теоретически и практически много ловци при тази система ловуват само в чужди ловни райони при правила и норми, налагани и контролирани от правоимащите собственици на ловното право. Това мотивира ловците към постоянно усъвършенстване. Ловната култура, моралът и етиката на лова са на високо ниво.
Тази ловностопанска система има обективни предпоставки и по-добри резултати в опазването и охраната на дивеча. Тя се организира , упражнява и контролира непосредствено и персонално от страна на собственика на ловното право в ловния район. Развитото чувство на индивидуална отговорност и самочувствие на собственик е твърде важно при охраната на собствеността.
При регалната ловноправна и ловностопанска система държавата е собственик дивеча, а оттук – и на правото на лов.
Тази система в Европа е характерна предимно за тези държави, чийто територии през феодализма и Средновековието са били под чуждо владение и чието население също е било лишено от собственост върху земята. През ХІХ и ХХ век тази система е заимствана, развита и наложена в страни, където собствеността на земята е разпокъсана и предимно дребна – от няколко до няколко десетки декара – България, страните от бивша Югославия, Словения, Унгария, Полша, Румъния, Латвия, Литва, Естония. Регалната система не е само продукт на съществуващите обществени отношения, но и на схващането, че дивечът не е стока, произведена и принадлежаща някому, а природно богатство и следователно принадлежи на цялото общество.
Същността на тази система е позната още в 19 век в редица държави. В първите и последвалите ловни закони на България дивечът винаги е бил държавна собственост. Днес регалната система се използва и в Гърция, Италия, Финландия, някои кантони на Швейцария и много от щатите на САЩ и Канада, където извън оградените частни имения и ферми, дивечът е собственост на държавата. Регалната система в своята същност е по-демократична от доминалната. Тя има по-широка социална база за реализация на правото на лов на своите граждани, гарантира на всички ловци и колективи еднакви права за упражняване на спортен лов, а не само за собствениците или платежоспособните, както е в доминалната система. Тя залага принципите на равнопоставеност и справедливост при ползването на дивеча, но изисква и еднакви отговорности от всички ловци. Правото на лов може да се упражнява във всички ловни райони на съответната страна по съответен ред, без заплащане на допълнителни държавни такси. Тази система предполага по-широка социална база за обществен ангажимент и активност по въпросите за опазването на дивеча и природните му местообитания.
Най-значимото предимство на регалната пред доминалната система е възможността за едроплощно стопанисване и опазване на дивеча и единен интегриран подход за устойчиво ползване на дивеча. Обособяването на ловните райони, особено за едрия дивеч на популационен, а не на административен принцип позволява свободно развъждане и единен подход и практика по стопанисване, опазване и ползване на дивеча.
Държавата, като държател на правото на лов и собственик на дивеча е константен субект за дълъг исторически период. Държавата също така е гарант за защита на обществения интерес, въпреки разнопосочните интереси на ползвателите, при осъществяването на правилна ловна политика. Спрямо относително по кратката историческата преходност и разнопосочни интереси на физическите или юридически лица, владеещи правото на лов при доминалната система, това прави регалната система значително по устойчива, с предсказуеми процеси и тенденции.
Държавата може да инвестира значителни ресурси в стопанисването и опазването на дивеча, както и да ползва широк експертен състав по всички въпроси на ловното стопанство, а също така е страна по редица международни договори и Конвенции, свързани с дивеча
Най-съществената слабост на регалната система е обезличеното стопанисване, липсата на персонална отговорност и пренебрежение към опазването на дивеча, бюрократичният подход и неефективният контрол на държавните органи.

Тема от „Службата за съвети в областта на биологичните ресурси”.

Най-съществената слабост на регалната система е обезличеното стопанисване, липсата на персонална отговорност и пренебрежение към опазването на дивеча, бюрократичният подход и неефективният контрол на държавните органи - мисля че в този цитат от темата е отговора на много въпроси.

Поздрави и Наслука!
0

#2
Потребителя е офлайн   termopor 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 233
  • Регистр: 24.08.12
Браво за повдигната тема ! Малко на висок стил , но може при добро желание , да се разшири и обогати с конкретни примери за начина на лов , ловни полета ,ловни порядки от регалната система , щото българския организиран ловец да може да се отърси от водещата роля на Пар...та...
П.П. Да споделиш , ако може - къде в регалната и доминалната система на едър лов се провежда групов лов в разрешения сезон непрекъснато с кучета , пиратки , вой , зурли и тъпани , накрая вино , хем ракия - къде?!?!
0

#3
Потребителя е офлайн   Бъчи 

  • Йордан Бъчваров
  • PipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Лов ГРИЗЛИ
  • Мнения: 1381
  • Регистр: 18.12.08
Гонка с вой, зурли, тъпани и гърмежи - сигурно освен в България и в Македония...

П.П. Когато се цитира е редно да се дава пълна информация за източника, ако е от интернет - вкл. и уеб-адрес, както и кога за последно е осъществен достъп до съответната страница.
0

Сподели темата:


Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

1 Потребител(и) четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни