[Емил Атанасов]

Това определено не е за всеки. "Понякога си задаваш въпроса защо се подлагаш на тези неща", признава Йоханес Щийдл, страстен ловец и собственик на фирма за ловни екскурзии. Той е едър мъж на средна възраст, спокоен, самоуверен и уравновесен – изглежда като пълната противоположност на типа търсач на силни усещания. И въпреки това именно силните усещания са нещото, което го тегли към лова."Онова, което ме привлича, е опасността", казва Щийдл, седнал край стена, буквално покрита с трофеи, в офиса му в покрайнините на Виена. "Опасност като при лова на биволи в Африка." Това са огромни животни – по около 1000 кг. Също така огромните им рога (няколко страховити по размери екземпляра са окачени на видно място в офиса) са трофей мечта за много запалени ловци. "За този вид лов ти трябва оръжие с голям калибър. И точност", разяснява Шийдл. Малко са уязвимите места по тялото на африканския бивол и ако не попаднеш на тях, той те напада. "Тогава трябва да стреляш колкото се може по-често. Пред теб е, не можеш да разбиеш рогата му с куршуми – костта е невероятно здрава. В един момент биволът навежда глава – иска да те набучи на рогата си и да те запрати във въздуха. Именно в този миг, докато е наведен, имаш около две секунди да уцелиш едно малко местенце на гърба му. Ако уцелиш, цялото огромно животно изведнъж се стоварва в краката ти и това носи невероятно удовлетворение." А ако не уцелиш? Щийдл досега винаги е успявал.

Ловът на африкански биволи е от типа лов за храброст. Но има и лов за издържливост. "Да тестваш собствените си сили. Да видиш докъде можеш да стигнеш", обяснява потомственият – вече шесто поколение, ловец. Лов за издържливост е например ловът за овцата Марко Поло в планините на Централна Азия. "Въздухът е много разреден, снегът е два метра дълбок, а ти 4-5 дни обикаляш в търсене на тая овца и спиш в някаква мизерна палатка. В един момент започваш да си задаваш въпроса: "Какво всъщност правя тук?!"

Има и трети вид лов – като социално събитие или демонстрация на благосъстояние. Там дори могат да се сключат сделки, но по-често участниците използват възможността да разширят мрежата си от контакти с нови познанства. Такива ловни дружини привличат заможни бизнесмени от Русия та чак до Саудитска Арабия. "Например аз ви каня на лов в някоя група познати или приятели. В нея може да има също един-двама саудитски бизнесмени, някой руснак. Покрай лова е лесно да завържеш разговор", обяснява Щийдл. По отношение на националността на клиентите списъкът е шарен – от САЩ и Европа, през Близкия изток до Индия. Все повече източноевропейци се вливат в армията запалени ловци. "В Европа, включително и в Източна Европа, има добри ловни традиции, свързани с културата и бита на аристократичните фамилии", казва австриецът, чието семейство е превърнало тази традиция в доходоносен бизнес. С бума на новите икономики в последното десетилетие ловуването се превръща и в по-достъпно занимание за растящата средна класа в тези страни. Независимо от различията в културите клиентите си приличат: ценят съчетанието на високо качество с възможността да получат продукт според изискванията на всеки ловец. А списъкът на дестинациите е почти неограничен - от сафари в Африка до лов в Монголия или Казахстан. Европа, разбира се, също е част от ловния район за семейната фирма JagdStiedl.

Тя води началото си от 50-те години на миналия век, когато бащата на Щийдл отива на лов в доскоро плътно затворената зад Желязната завеса Унгария. Режимът в страната е поотслабил хватката и Щийдл старши, който е имал наследствени земи от времето на Австро-унгарската империя там, остава очарован от ловното преживяване. Приятелите му в Австрия също са възхитени от ловния поход на изток и така се ражда идеята за бизнес с ловен туризъм. Днес семейната фирма се грижи за всичко: от избора на места за ловуване, през резервацията на хотели и частни резиденции до организирането на транспорт и местни преводачи. Къде ще се ловува зависи от интересите на клиента – ако той или тя (около 10 % от ловджиите в Австрия и Източна Европа са жени, пояснява Щийдл) искат да отстрелят определен дивеч, пътуването е в регион, който животното обитава. "При лова като социално събитие и забавление от решаващо значение са средата и хубавата храна", казва той. И фирмата трябва да осигури най-доброто за заможния клиент - от резиденция на бивш източноевропейски диктатор като Тодор Живков до замъци. "Осигуряваме лимузини за превоз от летището. Караме вина от цял свят и добри готвачи, които се грижат за менюто на ловната дружинка." При желание се подготвя и отделна програма за придружаващите съпрузи и партньори. Що се отнася до дивеча – обикновено при социални събирания се стреля по фазани, но и диви прасета могат да попаднат на мушката на ловците.

Но нима ловът не е спорно занимание от етична и екологична гледна точка и не заслужава разпалените си критици? Защитниците му изтъкват разнообразни аргументи – от запазване на връзката с културна традиция до ефективността като източник на финансови средства за местните икономики и за поддържане на животинското многообразие. "Всъщност ловците обичат природата изключително много", заявява Щийдл. И припомня, че в техен интерес е оцеляването на популациите. Образованието, през което кандидат-ловецът преминава, също е от значение. Например, за да получиш ловен билет в Австрия или Германия, трябва да посещаваш специален курс четири пъти седмично в продължение на година. "Там учиш за дивеча, за естествените биотопи, зубриш ловни закони. И изпитите са доста тежки", казва потомственият ловец, който не крие презрението си към бракониерите, които потъпкват ловния етикет и не зачитат строгите правила. "Защото, обобщава Щийдл, ловът е почивка, разтоварване и едновременно с това страст."