Лабрадор Ретривърът
Обяснение и допълнение на Стандарта на Породата
Съставено от Mrs. Patricia Dunstan
Strangways Labrador Retrievers
(Януари 2008)
Лабрадорът е внимателно селектиран преди време от Британското спортно съсловие от кучета, докарани в Англия през 19ти век от едновремешните китоловци и рибари от Нюфаундленд. Оказало се, че тези кучета имат уникални отличителни черти, които ги правели изключителни апортьори и на суша и във вода. Кучетата били специалисти в апортирането и носели в ръка предмети, които иначе не биха могли да бъдат открити.
Те са били здраво сложени, компактни, много активни кучета, решително развъждани с изключително силни ретривърски инстинкти и желание да се харесат. В допълнение на тези характерни качества, те са имали някои отличителни белези, които са им позволявали да работят при всякакви условия. Трябва да се придава особено значение на тези отличителни белези и по думите на покойната Mary Roslin-Williams: “Това не са въображаеми точки, а по умел начин те довеждат до правилния Тип Лабрадор.”
Отличителните белези са:
Главата
Двойната Водонепроницаема Козина
Видровата Опашка
Характерните качества на Лабрадора направиха това куче много привлекателен ретривър за спортните стрелци от 19ти век, чиито развлечения ставаха все по-популярни с навлизането на оръжията, зареждащи се отзад. Кучето спечели някои запалени богати покровители, сред които беше втория Граф Malmesbury и неговия приятел – петия Херцог на Buccleush. През 1822 г. Граф Malmesbury закупи „черно водно куче” от Нюфаундленд, което открил да носи пръчки в Пристанището Pool, a има сведения, че Херцогът на Buccleush е купил няколко от тези кучета между 1825 и 1835.
Почти по същото време третият Граф Malmesbury започна сериозно да развъжда тези внесени кучета и намирайки името „Lesser Newfaundland” за твърде дълго, реши да нарече породата Лабрадор.
До края на 19ти век Лабрадорът се установи добре, въпреки че преди този период, породата беше позната само на шепа хора. През 1903г. Лабрадорът беше признат от Kennel Club като отделна порода, като за пръв път CC титли за Лабрадор се дадоха на тяхната Изложба, проведена в Crystal Palace.
Преди това Лабрадорът се състезаваше в кучешки спортни събития, като разновидност на ретривър, а не като отделна порода. Той се състезаваше в смесени класове, които бяха квалифицирани като „Flat Coated or Wavy Coated Retrievers of any Colour”. От тези времена популярността на Лабрадора нарастна, тъй като беше признат за неговите изключителни ретривърски умения, чудесен темперамент и забележителна приспособимост.
В отговор на заинтересоваността The Kennel Club да позволи развъдените помежду си Ретривъри да бъдат регистрирани като породата, на която най-много наподобяват, през Април, 1916 г. беше учреден Лабрадор Клуб. Клубната Комисия състави поредица правила и стандарт с отличителни черти, които бяха представени на The Kennel Club, който ги прие и ратифицира като първия Стандарт на Породата Лабрадор.
Първоначално изглеждаше, като че ли Лабрадорът щеше да се раздели на две разновидности от една и съща порода. През 1925г. се узна за формирането на Жълтия Лабрадор Ретривър Клуб, който разработи неофициален Жълт Стандарт. Причините за отделен Жълт стандарт бяха обяснени от Helen Warwick в нейната книга „The Complete Labrador Retriever”. Цитирам:
„Беше съставен Жълт Стандарт, за да се опишат правилните отличителни белези и да се обърне внимание на нежелателните черти, често срещани по времето на съставяне на Стандарта. Имаше такива отклонения в тип, строеж и форма в онези дни, че стана наложително той да се създаде заради бъдещето на тази разцветка; заради неизменното придържане към типа и за елиминирането на колкото се може повече злини.”
За щастие, цветовете не бяха разделени, но неофициалният Жълт Стандарт от 1925г. не беше деклариран като излязъл от употреба от Жълтия Клуб до 1959г. След това Жълтият Лабрадор Клуб прие официалния стандарт.
Стандартът от 1916г. беше написан, имайки предвид работните умения на Лабрадора и остана в сила до поправката през 1950г. Докато все пак в основите e версия на оригиналния стандарт, новият стандарт даде по-пълно описание на отличителните характеристики на породата. Сред допълненията бяха обясненията за всичките три цвята и подкосъмът беше приет за водоустойчив. През 1982г. бяха направени малки промени, като мерните единици за височината бяха обърнати в сантиметри, за да съответстват с метричната система. Следващи изменения бяха направени през 1986 г., когато The Kennel Club изиска всички породни стандарти да имат една форма и да използват унифицирана терминология.
Стандартът на Лабрадора от 1986 г. остава Стандарта, който се използва днес.
...ти си палиш цигарка,говориш си с някой авер а Лаба си върши работата...носи си ги една по една,пак си сяда и пак започва да си се чеше....също както тюлените се чешат на брега и чкат другия пасаж! 
Вход
Регистрация
Помощ
Обратно горе