Вход
Регистрация
Помощ
Ето мнение на човекът видял всичко в лова.„ Изпитанието африканска чума.
От Роберт Атанасов
През последните няколко месеца информацията за наближаването на заразата по свинете към България е все по-обилна. В поредица от статии списание “Български Ловецъ” отразява проблема и анализира обстановката и развитието на болестта.
Факти:
Според едни от най-големите ветеринарни експерти тази чума по свинете не е от вчера и е наблюдавана още в средата на 20-ти век, когато тя напуска пределите на Африка. Първата страна, засегната от заболяването, е Португалия в далечната 1960 г. Следват Испания и Италия в периода 1967-1978 г. През 1986 г. чумата е установена в Холандия и Белгия. През 2006 г. тя навлиза последователно в Грузия, Армения, Чечня и Русия. Силно засегнати от нея няколко години по-късно са Беларус, където популацията е изцяло унищожена, Литва, Полша, Латвия и Естония. В нашата северна съседка Румъния АЧС е открита през 2017, а към днешна дата има заразени животни в близост до българската граница.
Не дали, а кога?
Дали болестта ще подмине България? Едва ли!
Неизбежното ще се случи. Въпросът е, имайки предварителна информация, как да се реагира, така че щетите да бъдат сведени до минимум.
Какво да се предприеме?
За съжаление, все още няма лекарства, които да ограничат, или ваксини, които да предотвратят това заболяване. Единственият известен засега метод е да се разреди популацията от диви свине, както и да се ограничи движението на източно-балканската полудива свиня. Основна роля в разреждането на популацията могат да изиграят българските ловци и според опита на пострадалите страни това става чрез многократно увеличен отстрел. Едновременно с това е изключително важно да се ограничи и придвижването на свинете от един район в друг. Ако отстрелът се засили, миграцията на животните логично ще бъде по-голяма. Ето защо е наложително това да не се случва чрез подплашване на животните, на което е базиран груповият лов чрез гонки, а да се изградят хранилки, на които да се прави селекционен отстрел.
Действията на администрацията - отчаяни или експертни?
Наскоро станахме свидетели как от Народното събрание бе приет закон, който да промени сроковете за лов на дива свиня. Предложението влиза в сила след обнародването му в Държавен вестник и реално първият групов излет е възможен от 21 юли 2018 г. Прекрасно! Кой ловец не би желал точно това? Но ето че противно на логиката ловците, вместо да потъркат доволно ръце, в по-голямата си част изразиха бурно несъгласие. Защо ли? Защото за разлика от администрацията ловуващите са далновидни. Защото за разлика от администрацията те имат практически знания, които са култивирани от дядо на баща и от баща на син. Дори младите ловци знаят, че в този период дивечът има малки, които са абсолютно безпомощни. Тук не става дума само за дивите свине. Така или иначе за момента не е познат друг метод за ограничаване на заразата освен редуцирането им. Гората и полето се обитават и от други видове като сърни и елени например. Техните приплоди са все още малки. При лов чрез подгонване с кучета първите жертви ще са тези именно малки животни, които не могат да им избягат или да се защитят. Всичко това ще доведе до масово изтребление на основните видове дивеч. Това ще са щети, от които българската природа ще трябва да се възстановява с години и не се знае дали такова възстановяване ще е пълноценно. Веднъж загубени, трофейните качества на даден вид едва ли ще могат да бъдат върнати, дори и в количествено отношение дивечът да се възстанови. А тук България има какво да губи. Та ние държим не един и два световни рекорда за дива свиня и за благороден елен!
Увеличеният брой излети безспорно ще допринесе за по-голям в количествено отношение отстрел, но ако подобна активност е лошо планирана от самото начало, едва ли ще завърши добре.
Перспективите
Моралният аспект е другата страна на тази монета, наречена АЧС. След поголовно избиване на дивеча ловът в България никога няма да бъде същият. Възможно е след „Големия пир по време на чума” да се наложи тотална забрана за лов на едър дивеч. И сега, дами и господа ловци, си задайте въпроса: „Имат ли нужда от оръжия ловци, на които им е забранено да ловуват?”. Е, отговорът сам се натрапва и той няма да се хареса - НЕ! В този ред на събитията е възможно властите да поискат да се предаде оръжието за „временно” съхранение, докато необходимостта от притежаването му отново е налична.
Не ви харесва този ред на мисли? Да, но ако си мислите, че това е някаква локална конспирация, жестоко се лъжете. Директивите се спускат от вездесъщия Европейски съюз и нашите управници просто ги следват. В България твърде много се спекулира с понятието, че ловците са единствената реална армия, която може да защити страната от външни и вътрешни врагове. Никой управник не иска армия, която има собствено въоръжение и умее да си служи с него, но не е подвластна никому освен на собствения си морал и родолюбие.
Преди да ме обвините, че съм се отклонил от темата АЧС, искам да изкажа личната си позиция за това какво смятам за правилно в тази обстановка:
Смятам, че в случая индивидуалният лов чрез издебване, варда и причакване е най-правилният модел за разреждане на популацията. В този смисъл е целесъобразно използването на специализирани нощни и термомерници и то трябва да бъде разрешено и насърчавано от закона.
Не бих участвал в организиран лов чрез подгонване на дивеча преди месец септември, когато отново ще премисля моята позиция според обстоятелствата.
Издирването на ранен дивеч трябва да е приоритет, защото един от методите за пренасяне на АЧС е когато от заразено прасе яде друго такова. (За тези, които не знаят, прасетата са всеядни животни.)
Да се взимат съвестно проби и да се предават до съответните контролни станции за мониторинг на чумната епидемия. Задължително да се използват ръкавици за еднократна употреба!
Да се изготвят трапове за изхвърляне и загробване на остатъците от дивите свине. Контейнерите, които властите обещават, няма да са достатъчно и няма да дойдат навреме. (Препратка: „Зимата отново ни изненада.“)
Настъпило е време разделно. Истинските ловци са съхранителите на природата. Ловът на диви животни е най-древната професия, превърнала се в хоби за съвременния човек. Той поддържа древните инстинкти и умения, които са ни предадени в гените от нашите предци и за да ги предадем успешно и ние нататък - и като знания, и като опит - трябва да ги поддържаме. В тези отговорни времена „зелените“ и псевдоеколозите мълчат. Единствените, които можем да помогнем на нашата природа, сме ние, ловците. Ловувайте интензивно в този сезон, колеги, но не пристъпвайте съвестта си, която ви нашепва кое е правилно и кое е грешно. Личният ни морал е единственото мерило, с което трябва да се съобразяваме, а не някакви временни наредби и разпореждания. Поколения наред учени и практици са установявали сроковете за лов на гонка и с малки вариации те са еднакви за цяла Европа. Невинаги това, което е разрешено, е правилното.”
[/quote]
Обратно горе
