БГ Лов Форум: Торнадото от нерез - БГ Лов Форум

Към съдържанието

Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

Торнадото от нерез

#1
Потребителят е онлайн   Vasil Terziyski 

  • Платинен Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • Виж галерията
  • Група: Root Admin
  • Мнения: 26370
  • Регистр: 17.02.08
Старата година беше трудна, но новата започна обещаващо за ловците от дружината от Мерския дол - с. Рибарица, Ловешко.

В събота ме споходи първата ми слука, преди да е изтекъл даже и първият ми сезон. Мислех си, че гонката е приключила, постлах си в снега гумена мушама и седнах да изчакам колегите от по-високите пусии. Извадих си от раницата вафла, бях много изгладнял от 4 часа ходене, почти без почивка, в 50-60 см. сняг. Погледнах за секунда към гонката и ... А прасе! Идваше право в мен. Ако не бях скочил на крак и грабнал пушката, която си стоеше подпряна на една ръка до мен, щеше да дойде да си разделим вафлата. Видя ме и сви рязко надолу по стръмния склон. За щастие бях бърз, а и разстоянието не беше повече от 20-25метра. Стрелях само веднъж, за повече нямах и време. Изстрелът беше добър, разбрах като видях как нерезът тръсна глава и изпъна предните крака напред. Влачи се няколко метра, после се обърна странично и почна да се търкаля.

Държах торнадото от нерез, сняг и листа на мушка, но дърветата ставаха много, а и разстоянието растеше. Почнах и аз да тичам надолу из чукара, на който вардех. На 120 метра под пусията имаше равнище и нереза щеше да спре там, беше ме страх, че ще стане и тръгне. Тичах трийсетина крачки и опрях на малка скаличка, нямаше как да продължа по-надолу без да се пребия, надвесих се и погледнах към равното, беше малко далеч за Ижовката, но можеше да се пробвам. За щастие не се наложи. Прасето беше вече една черна купчина на фона на белия сняг. Бях сигурен, че няма да стане, но за всеки случай го държах на мушка докато ръцете ми отмаляха.

От дете си мечтаех за тоя момент, но съм реалист и мислех, че ще открия с 40-килограмова "гайда". Подскачах от радост, когато след 10 минути отидох при падналото животно. Беше едър на кокал нерез, стопил мазнините по женски през последния месец, старите ловци го прецениха около 150 килограма, през септември може и да е бил с 30 отгоре. Имаше и големи зъби, на тях много се зарадвах. Долните стърчат повече от гилза, а горните са доста дебели.

Публикувано изображение

Най-много от всичко се изкефих на радостта и признанието, което видях от по-възрастните колеги. От 10 годишен им помагам за царевица, хранилки и други мероприятия, на маса слушам историите им с увиснала челюст и каквото знам за лова и дивеча - от тях го знам. Сега и аз имам една хубава история, та рекох да я разкажа.

Публикувано изображение
Публикувано изображение

Вл. Василев
Всички ловни новини и статии на имейла ви, абонирайте се тук: БГ ЛОВ БЮЛЕТИН

Решавайте ОНЛАЙН ТЕСТ ЗА КАНДИДАТ ЛОВЦИ

Станете член на групата ни във Фейсбук: BG LOV

Следвайте страницата ни във Фейсбук: Ловен портал БГ ЛОВ

Редакционни имейли: vater@abv.bg и bglovmail@gmai.com
0

#2
Потребителя е офлайн   valentin_vasilev_60@abv.bg 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 220
  • Регистр: 07.12.12

Виж мнениетоVasil Terziyski написа на 09.01.2019 - 09:22 :

Старата година беше трудна, но новата започна обещаващо за ловците от дружината от Мерския дол - с. Рибарица, Ловешко.

В събота ме споходи първата ми слука, преди да е изтекъл даже и първият ми сезон. Мислех си, че гонката е приключила, постлах си в снега гумена мушама и седнах да изчакам колегите от по-високите пусии. Извадих си от раницата вафла, бях много изгладнял от 4 часа ходене, почти без почивка, в 50-60 см. сняг. Погледнах за секунда към гонката и ... А прасе! Идваше право в мен. Ако не бях скочил на крак и грабнал пушката, която си стоеше подпряна на една ръка до мен, щеше да дойде да си разделим вафлата. Видя ме и сви рязко надолу по стръмния склон. За щастие бях бърз, а и разстоянието не беше повече от 20-25метра. Стрелях само веднъж, за повече нямах и време. Изстрелът беше добър, разбрах като видях как нерезът тръсна глава и изпъна предните крака напред. Влачи се няколко метра, после се обърна странично и почна да се търкаля.

Държах торнадото от нерез, сняг и листа на мушка, но дърветата ставаха много, а и разстоянието растеше. Почнах и аз да тичам надолу из чукара, на който вардех. На 120 метра под пусията имаше равнище и нереза щеше да спре там, беше ме страх, че ще стане и тръгне. Тичах трийсетина крачки и опрях на малка скаличка, нямаше как да продължа по-надолу без да се пребия, надвесих се и погледнах към равното, беше малко далеч за Ижовката, но можеше да се пробвам. За щастие не се наложи. Прасето беше вече една черна купчина на фона на белия сняг. Бях сигурен, че няма да стане, но за всеки случай го държах на мушка докато ръцете ми отмаляха.

От дете си мечтаех за тоя момент, но съм реалист и мислех, че ще открия с 40-килограмова "гайда". Подскачах от радост, когато след 10 минути отидох при падналото животно. Беше едър на кокал нерез, стопил мазнините по женски през последния месец, старите ловци го прецениха около 150 килограма, през септември може и да е бил с 30 отгоре. Имаше и големи зъби, на тях много се зарадвах. Долните стърчат повече от гилза, а горните са доста дебели.

Публикувано изображение

Най-много от всичко се изкефих на радостта и признанието, което видях от по-възрастните колеги. От 10 годишен им помагам за царевица, хранилки и други мероприятия, на маса слушам историите им с увиснала челюст и каквото знам за лова и дивеча - от тях го знам. Сега и аз имам една хубава история, та рекох да я разкажа.

Публикувано изображение
Публикувано изображение

Вл. Василев

0

#3
Потребителя е офлайн   valentin_vasilev_60@abv.bg 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 220
  • Регистр: 07.12.12

Виж мнениетоVasil Terziyski написа на 09.01.2019 - 09:22 :

Старата година беше трудна, но новата започна обещаващо за ловците от дружината от Мерския дол - с. Рибарица, Ловешко.

В събота ме споходи първата ми слука, преди да е изтекъл даже и първият ми сезон. Мислех си, че гонката е приключила, постлах си в снега гумена мушама и седнах да изчакам колегите от по-високите пусии. Извадих си от раницата вафла, бях много изгладнял от 4 часа ходене, почти без почивка, в 50-60 см. сняг. Погледнах за секунда към гонката и ... А прасе! Идваше право в мен. Ако не бях скочил на крак и грабнал пушката, която си стоеше подпряна на една ръка до мен, щеше да дойде да си разделим вафлата. Видя ме и сви рязко надолу по стръмния склон. За щастие бях бърз, а и разстоянието не беше повече от 20-25метра. Стрелях само веднъж, за повече нямах и време. Изстрелът беше добър, разбрах като видях как нерезът тръсна глава и изпъна предните крака напред. Влачи се няколко метра, после се обърна странично и почна да се търкаля.

Държах торнадото от нерез, сняг и листа на мушка, но дърветата ставаха много, а и разстоянието растеше. Почнах и аз да тичам надолу из чукара, на който вардех. На 120 метра под пусията имаше равнище и нереза щеше да спре там, беше ме страх, че ще стане и тръгне. Тичах трийсетина крачки и опрях на малка скаличка, нямаше как да продължа по-надолу без да се пребия, надвесих се и погледнах към равното, беше малко далеч за Ижовката, но можеше да се пробвам. За щастие не се наложи. Прасето беше вече една черна купчина на фона на белия сняг. Бях сигурен, че няма да стане, но за всеки случай го държах на мушка докато ръцете ми отмаляха.

От дете си мечтаех за тоя момент, но съм реалист и мислех, че ще открия с 40-килограмова "гайда". Подскачах от радост, когато след 10 минути отидох при падналото животно. Беше едър на кокал нерез, стопил мазнините по женски през последния месец, старите ловци го прецениха около 150 килограма, през септември може и да е бил с 30 отгоре. Имаше и големи зъби, на тях много се зарадвах. Долните стърчат повече от гилза, а горните са доста дебели.

Публикувано изображение

Най-много от всичко се изкефих на радостта и признанието, което видях от по-възрастните колеги. От 10 годишен им помагам за царевица, хранилки и други мероприятия, на маса слушам историите им с увиснала челюст и каквото знам за лова и дивеча - от тях го знам. Сега и аз имам една хубава история, та рекох да я разкажа.

Публикувано изображение
Публикувано изображение

Вл. Василев

0

#4
Потребителя е офлайн   valentin_vasilev_60@abv.bg 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 220
  • Регистр: 07.12.12
ЧЕСТИТО ДОБРА Е СЛУКАТА ОСОБЕНО ЗА ИСТРЕЛА МЕЧТАТА НА ВСЕКИ ЛОВЕЦ
0

#5
Потребителя е офлайн   anelin 

  • Платинен Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Лов ГРИЗЛИ
  • Мнения: 3073
  • Регистр: 12.12.08
Колега, адмирации за успеха!
Добре и истински описано.
Остава да поработиш върху ловната етика - последната снимка съвсем не е за показване и гордост!
Поздрави и още слука!
Всяка сутрин в Африка, една антилопа се пробужда. Тя знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бързият лъв или ще умре.
Всяка сутрин един лъв се пробужда. Той знае, че трябва да надбяга най-бавната антилопа или ще умре от глад.
Няма значение дали си антилопа или лъв, когато слънцето се покаже... по-добре започни да бягаш.

Африканска поговорка
0

Сподели темата:


Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

1 Потребител(и) четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни