[Vasil Terziyski]

Предстоят обществените обсъждания на Национален план за действие за вълка в България (по Закона за биологичното разнообразие, Наредба № 5) – свали документа оттук.



Датите и местата за провеждане на обществените обсъждания са както следва:

21.11, 10:00 ч. РИОСВ Благоевград, ул.”Свобода” 1
21.11, 14:00 ч. РИОСВ Перник, ул. “Бл. Гебрев” № 15, ет. 1
24.11, 10:00 ч. РДГ Берковица, ул. Митрополит Кирил № 13
24.11, 14:30 ч. РИОСВ Враца, ул. Екзарх Йосиф № 81
25.11, 10:30 ч. ДНП Централен Балкан, Габрово, ул. Бодра смяна № 3
25.11, 15:30 ч. Русе, Екомузей с аквариум, ул. Етър № 3
26.11, 10:00 ч. Бургас, Областна управа, ул. Цар Петър № 1
26.11, 15:00 ч. РДГ Сливен ул. Орешак № 15А
27.11, 10:00 ч. РИОСВ Хасково ул. Добруджа № 14
27.11, 15:00 ч. РИОСВ Смолян ул. Дичо Петров № 16
28.11, 15:00 ч. РИОСВ Пазарджик ул. Гурко № 3
01.12, 10:00 ч. Пловдив Зала Съединение, площад Съединение № 1
02.12, 10:00 ч. РИОСВ София бул. Цар Борис III № 136

Черновата на плана може да бъде свален и прочетен оттук, на уебсайтовете на съответната РИОСВ, както и на място в посочените институции. Текстовете са одобрени от работната група, която включва представители на различни заинтересовани институции (МОСВ, ИАГ, НСЛР, МЗХ и други). Следват обществени обсъждания в страната и внасянето на документа в Министерство на околната среда и водите за одобрение.

Обръщаме се към всички заинтересувани страни да участват в обществените обсъждания, за да съставим един изчерпателен план за действие. Вашите предложения и коментари може да изпращате и онлайн на office@balkani.org, а за повече информация може да позвъните на тел. 02/9631470 (офис на СДП БАЛКАНИ).

За кои диви животни се изготвя План за действие?

Планове за действие се разработват задължително, когато се установи, че:

- видът е застрашен в международен мащаб (приложение 2, 3, 4 към Закон за биологичното разнообразие или повторно въвеждане в природата)
- състоянието на популацията на вида в Република България или в отделни региони на страната не е благоприятно;
- въведен в природата неместен вид въздейства неблагоприятно върху условията на природните местообитания или върху състоянието на местни видове от дивата флора и фауна.

Плановете за действие обхващат период до 10 години и след това се актуализират.

Какво означава план за действие за вълка?

Искаме да подчертаем, че план за действие НЕ означава план за защита на даден вид.

Един такъв документ описва състоянието на вида, поставя принципите на управление на популациите му, както и редица от приоритетни дейности за реализиране на това управление. В плана за действие се включват мерки и механизми за минимизиране на конфликта с човека.

Пример са мерки за превенция и намаляване на нападения – пастирски кучета, електрически огради, както и механизми за компенсиране на щети на животновъди, нанесени от вълка. В момента щети от вълци не се изплащат. За да стане това възможно, е необходимо най-напред да се приеме по-горе цитираният план като мярка за опазване на вида в съжителство с хората и минимизиране на щетите. Планът за действие за вълка определя също методи за мониторинг на вида, образователни кампании с цел повишаване информираността на хората за дадените видове и др.

Един план за действие трябва да включва минимум информация за:

- биологичните особености и екологични изисквания на вида;
- оценка на разпространението и състоянието на популациите на вида, както и на условията в неговите природни местообитания;
- данни за заплахите и лимитиращите фактори (фактори, които ограничават разпространението и размножаването на видовете като лов, човешко въздействие, ограничаване и унищожаване на местообитанията);
- възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за вида
- възстановителни или поддържащи мерки за местообитанията на вида
- мерки за наблюдение и контрол върху изпълнението и ефекта от осъществените дейности;
- бюджет и график за реализиране на дейностите.

Плановете за действие са международно задължение на страната ни, според Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, транспонирана в Закона за биологичното разнообразие. Такива документи вече са приети за други видове като кафявата мечка, дивата котка, дивата коза и др.

[tortila]

Радвам се, че най -после някой прави нещо смислено за хищниците в България , поздравления за положения труд.
Призовавам отделете малко време и се запознайте с целия материал и после правете коментари!

[paco534]

tortila написа на 19.11.2014 - 15:09 :

Радвам се, че най -после някой прави нещо смислено за хищниците в България , поздравления за положения труд.
Призовавам отделете малко време и се запознайте с целия материал и после правете коментари!

Колега ако може ти дани запознаеш по конкретно по темата!Първо да осветля колегите че така представения материал няма нищо общо(както е написан и както се представя пред нас ловците и животновъдите).Само ще кажа ве в Благоевград се обсъждаше да се запази и Дори увеличи популацията на Вълк в ягозападните райони и махането на спъвачките от пастирските кучета.За което не малко ловци и не само те знаят за какво ловуване става от страна на тези кучета.Дори имаше предложение след махането на спъвачките от пастирските кучета,да може защитават животните от нападение и АКо това не помогнело дасе вземе по едно магаре ,в стадо че то с копитото налитало на вълка и те бягали.Ей такива някакви си глупости.Няма да изпадам в подробности.Поздрави и наслука.И пак казвам план трябва да има но Не в този си вид.

[Vasil Terziyski]

Новина: Ловците в Пернишко и Кюстендилско възразиха срещу предложения национален План за управление на вълка

[Vasil Terziyski]

Представям ви 1ва част от общественото обсъждане, в него ще видите представяне на плана от Елена Цингарска: БГ ЛОВ TV

[Vasil Terziyski]

2ра част на Обществени обсъждания на Национален план за действие за вълка в България: БГ ЛОВ TV

Във 2рата част, ще гледате позицията на НЛРС-СЛРБ чрез инж. Васил Василев - гл. секретар на националния ловен съюз, изказвания на ловни деятели и позицията и на другия ловен съюз - БЛРС чрез г-н Румил Лачев.

[Vasil Terziyski]

3та част на Обществени обсъждания на Национален план за действие за вълка в България: БГ ЛОВ TV

[Vasil Terziyski]

Изпратено на имейла на БГ ЛОВ:

ДОПУСТИМ ЗАПАС НА ВЪЛКА



(Изказване и писмено становище от инж. Александър Обретенов относно Национален план за действие за вълка в България)

Определянето на допустимия запас на вълка в България е ключов проблем чрез който могат да се съчетаят интересите от една страна на селското и ловното стопанство и от друга - създаване на условия за запазване на жизнена популация на вида. Територията на България не е островна държава. Макар и на полуостров, тя не може да бъде отделена от останалите държави в Европа и Азия. А вълкът е силно пластичен вид който не признава държавни граници и преминава стотици километри в търсене на плячка. Ние не можем да определим някаква гъстота на вълка като самоцел, без да се съобразяваме с гъстотата на популацията му в съседните държави и двата свързани континента на чийто кръстопът се намираме.
В таблицата по-долу съм посочил средната гъстота на 1000 км2 (100 000 ха) върху цялата сухоземна територия на съответната страна, за която съм намерил данни. Числеността на популацията в определени подходящи местообитания ще бъде и доста по-висока, но допустимият запас на вълка за цялата страна не може да надвишава определени норми.

ЧИСЛЕНОСТ НА ВЪЛКА



инж. Александър Обретенов

Видео от изказването: ВИДЕО БГ ЛОВ TV

ЛИТЕРАТУРА

1. БАЙЧЕВ, СТ. (1996): „Годината на вълка“ продължи твърде дълго. – Гора 4: 18 – 19 (in Bulgarian).
2. Божков Д.: „Ролята на хищниците в природните екосистеми”, Сп. “Природа”, С., БАН, 1998, 3–4 кн.
3. БОТЕВ, Н. (1981): Ловно стопанство, Земиздат, София.
4. БОЯДЖИЕВ, М. (1997): Гонка за вълци. – Лов и риболов, 11-12: 12-13 (in Bulgarian).
5. ВЕСЕЛИНОВА, А. (2013): Вълци нападат стада в Родопите, изяждат и обезщетенията на стопаните. Tелевизия Nova News, 28.10.2013 г. (in Bulgarian).
6. GEORGIEV, V. (2008): Проучвания върху храната на вълка в района на Държавна дивечовъдна станция „Чепино“, Западни Родопи“. Дипломна работа, Лесотехнически университет, София, 60 стр.
7. ГОРАНОВ ИВ. , „Ловът на вълци е изкуство”, в. Наслука, бр. 22, 1997
8. ГРИГОРОВ, Г. (1993): Влияние на някои екологични фактори върху разпространението и динамиката на числеността на вълка и чакала в България. – Гора 9: 9 – 10 (in Bulgarian).
9. Даков М. и колектив: „Червена книга на НР България” БАН, 1985
10. ЖЕЛЕЗНОВ, Н. (1995): Состояние крупных охотничных животных на российском севере до перестройки (1985) и после нее (1990 - 1995). – In: International union of game biologists, XXII Congress, стр. 331 (in Russian).
11. Ловците не могат да убият вълците 18.11.2010 http://www.factor-bs...news-17552.html
12. Михайлов Хр., Стоянов Ст.: „Вълкът (Canis Lupus L. 1758) в България”, Катедра „Ловно стопанство”, ЛТУ – София, http://bgclub100.org...e/7-canis-lupus
13. Нинов Н., Хр. Михайлов: „По скалистите върхове на България” Сп. Лов и риболов, бр. 11 – 12, 1997
14. Обретенов Ал.: “Ловно стопанство – реални и потенциални възможности”, сп. Гора, бр. 9 – 10, 1997
15. Обретенов Ал.: “Състоянието на популациите от вълк и чакал и отражението им върху останалия дивеч”, Научна конференция “Природа, лов, риболов”, Пловдив, 1998
16. Обретенов Ал., Ю. Русев: “Определяне допустимия запас на вълка в България”, Сборник научни доклади, Юбилейна конференция с международно участие “70 години Институт за гората”, БАН София, 1998
17. Обретенов Ал.: “Положението с вълците у нас е бедствено”, сп. Лов и риболов, кн. 2 1998 София
18. Обретенов Ал.: “Допустимите запаси на вълка и на чакала”, сп. Гора кн. 5, София 1998
19. „Първи лов на вълци в Швеция от 45 години”, 04.01.2010, http://www.monitor.b...ticle?id=227057
20. РУКОВСКИЙ, Н.Н. (1985): Питание. – В: Бибиков, Д. И. (Ред.). Волк. Происхождение, систематика, морфология и экология. Москва, Наука, 325 – 336 (in Russian).
21. РУСЕВ, Ю. (2013): Обзор на състоянието на дивечовите запаси в България. – Гора, 6-7: 22-24 (in Bulgarian).
22. СПАСОВ, Н. (2007): Вълк Canis lupus (Linnaeus, 1758). – В: Митева, С, Б. Михова, К. Георгиев, Б. Петров, Д. Васинг (Ред.). Бозайниците важни за опазване в България. Dutch Mammal Society VZZ, НЕО Арт, Силистра, 222 – 233 (in Bulgarian).
23. СПАСОВ, Н.; ПОПОВ, В. (2007): История на формирането на Българската фауна. – В: Митева, С, Б. Михова, К. Георгиев, Б. Петров, Д. Васинг (Ред.). Бозайниците важни за опазване в България. Dutch Mammal Society VZZ, НЕО Арт, Силистра, 31 – 46 (in Bulgarian).
24. СТЕНИН, Г. (1993): Ловно стопанство или вълци. – Гора, 7: 12 – 13 (in Bulgarian).
25. СТЕНИН, Г. (2005): Щетите от вълка могат да бъдат поносими. – Гора, 2: 20 (in Bulgarian).
26. СТЕНИН, Г. (2007): Ловното стопанство на България. „Образование и наука“ ЕАД, София, 296 стр.
27. Хрустальова Ана „В Русия е обявен масов лов на вълци” http://bulgarian.ruv...sov-lov-na-vlc/
28. ЯНАКИЕВ, П. (2013): Програма за предотвратяване на щетите нанесени от мечки и вълци на територията на общини Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча и Хаджи Димово (in Bulgarian).
29. ANSORGE, H.; KLUTH, G.; HAHNE, S. (2006): Feeding ecology of wolves Canis lupus returning to Germany. – Acta Theriologica, 51 (1): 99 – 106.
30. BIBIKOV, D. I. (1990): Der Wolf, A. Ziemsen Verlag, Wittenberg Lutherstadt, 198 S.
31. FORMOZOV, A. N. (1976): O reakcii volka (Canis lupus L.) na ?eloveka [?ber die Reaktion des Wolfes auf den Menschen]. In: Povedenie ochotni?’ich ?ivotnych Bd 51/52, Kirov, S. 84-85.
32. GENOV, P. (1989): Der Wolf (Canis lupus L.) in Bulgarien - seine Verbreitung, Bestandszahl und Steling in der Natur. – Z. Jagdwiss. 36 (1): 6 – 11.
33. GENOV, P.; GEORGIEV, G. (2007): Number, distribution, harmfulness and regulation of wolf (Canis lupus L.) populations in the Rhodopes. – Forest science 1: 91–101 (in Bulgarian, English summary).
34. GENOV, P.; KOSTOVA, V.; MASSEI, G. (1995): Litter Size and Population dynamics of the Wolf (Canis lupus) in Bulgaria in the last century. Proc. XXII Congres, IUGB, Sofia, Bulgaria, Pensoft Publisher, Sofia, 216 pp.
35. GEORGIEV, V.; NINOV, N; GEORGIEV, G.; MIRCHEVA, A.; DZHINDZHIEVA, A.; GENOV, P. (2009): Studies on the wolf’s (Canis lupus L.) diet in the region of State Game Enterprise ‘Chepino’, Western Rhodopes. – In: Velcheva, I.; Tsekov, A. (Eds.). Proceedings of Anniversary Scientific Conference of Ecology, University Press ‘P. Hylendarski’, 216 – 224 (in Bulgarian, English summary).
36. GLOWACINSKI, Z; PROFUS, P. (1997): Potential impact of wolves Canis lupus on prey populations in eastern Poland. – Biological Conservation, 99 – 106.
37. IUCN (2007): Canis lupus. – In: IUCN 2007. European Mammal Assessment. URL: http://ec.europa.eu/...n/species/ema/.
38. JACOBS, J. (1974): Quantitative measurement of food selection: a modification of the forage ratio and Ivlev’s electivity index. – Oecologia, 14: 413 – 417.
39. JEDRZEJEWSKI, W.; JEDRZEJEWSKA, B.; OKARMA, H.; SCHMIDT, K.; ZUB, K.; MUSIANI, M. (2000): Prey selection and predation by wolves in Bialowieza primeval forest, Poland. – Journal of Mammalogy 81 (1): 197 – 212.
40. MIHAYLOV, H.; STOYANOV, S. (2012): The wolf (Canis lupus L., 1758) in Bulgaria. – In: International symposium on hunting ‘Мodern aspects of sustainable management of game population’, 22-24 June 2012, Zemun-Belgrade, Serbia, 57-61.
41. Obretenov Al., J. Rusev, I. Markov: “Ermittlung eines tragbaren Raubtierbestands in Bulgarien” (немски – “Определяне на допустимите запаси на хищниците в България”), Beitr?ge zur Jagd- und Wildforschung - 26, DWJV, Geselschaft f?r Wildtier- und Jagdforschung e.V. - Halle/Saale 2001
42. OBRETENOV ALEXANDER, GEORGI GEORGIEV, IVAILO MARKOFF, VASILII GEORGIEV, Der Wolf (Canis lupus L.) in Bulgarien (Вълкът в България). Beitr?ge zur Jagd- und Wildforschung - 39, DWJV, Geselschaft f?r Wildtier- und Jagdforschung e.V. - Halle/Saale 2001
43. Robiller Fr.: „Lebensraeume“, Urania – Verlag, Leipzig, Jena, Berlin, 1982
44. Stubbe H. und Kollektiv: “Buch der Hege – Haarwild“, VEB Deutscher Landwirdschaftferlag, Berlin, 1981
45. Trense W.: “Grosswild weltweit” (Едрият дивеч по света – 398 вида) Leopold Stocker Verlag, Graz – Stuttgart, 2005

[Vasil Terziyski]

БГ ЛОВ публикува: Писмено становище на НЛРС-СЛРБ относно Националния план за управление на вълка

[spartak888]

Отговор от СДП-Балкани към НЛСР-СЛРБ по повод становището на Плана за управление на вълка в България



Изх № 1015/21.01.2015 г.

ДоГ-н Иван Петков – председател на НЛРС – СЛРБ


Уважаеми г-н Петков,


Благодарим за становището относно План за действие за вълка в България, изпратено от името на
НЛРС – СЛРБ до СДП – БАЛКАНИ, които сме се ангажирали със задачата да координираме всички
представители на работната група, формирана за изработване на горепосочения документ.
Ще се опитаме да отговорим на онези въпроси засегнати в становището на НЛРС – СЛРБ, по които
имаме компетенция, с цел да внесем яснота, там където се е получило недоразумение. Настоящото
становище и нашият отговор ще бъдат изпратени на работната група и онези нейни членове, които са
съавтори на текстове, ще бъдат призовани да дадат своя отговор на забележките посочени от вас.
По-долу, отговаряйки ще следваме номерацията във вашето становище.


т. 1. Бихме искали да Ви запознаем с факта, че информация за предстоящите обществени обсъждания,
с точните дати, часове и места на провеждане, беше разпространена чрез средствата за масово
осведомяване, а именно в. „Труд“ и в. „24 часа“, съответно на 04. 11. 2014 г. и на 05. 11.2014 г.
(прилагаме копия от вестниците). С други думи постарали сме се да спазим изискуемите по Наредба №
5 срокове. Държавните ведомства и научни институти, бяха уведомени писмено за предстоящите
обсъждания. Също така, по наша инициатива уведомихме писмено други заинтересовани институции и
НПО, в това число и НЛРС – СЛРБ. Още повече НЛРС – СЛРБ участва със свой, излъчен представител в
работната група. Като участници в работния процес, СЛРБ биват информирани за всички текущи и
предстоящи дейности във връзка с процеса, посредством информиране на излъчения представител на
организацията. По същия начин биват информирани всички други институции и организации,
участващи в процеса.


На 28. 10. 2014 г. текстовете от Част 2: „Състояние на вида в България. Биология и екология.
Проучвания върху вълка.“ Бяха изпратени на всички съавтори на текстове, които са членове на
работната група, включително на г-н Васил Василев, член на работната група, излъчен от СЛРБ и
съавтор на текстовете. В писмото до всички съавтори, те бяха помолени да прегледат така
подредените, подготвени от тях текстове по различни теми от документа, да направят корекции, там
където считат за необходимо и да изкажат мнение дали е необходимо да бъде допълвана/променяна
информация. Някои от авторите отговориха, обсъдихме конкретни корекции в текстовете, след което
беше оформена черновата, която да бъде изпратена до цялата работна група, както и за запознаване
на обществеността с документа. От г-н Василев като активен участник в работната група, не беше
получен отговор, което беше изтълкувано като съгласие с изпратените текстове.


На 08. 11. 2014 г., черновата/проект на документа беше изпратена на работната група (включително
на г-н Василев и на г-н Манчев, който присъства на последната работна среща). Отново беше отправен
призив за мнения и корекции, но отново нямаше обратна връзка от представителите на СЛРБ, каквато
се получи от други членове на групата.


т. 2. Относно наименованието на документа: Използвали сме израза „Чернова“ като синоним на
„Проект“, а не като по-ранна и по-незавършена фаза. Освен това документа ще бъде финализиран
след като бъдат обсъдени всички мнения, препоръки и становища от обществените обсъждания.
Благодарим за забележката, че текстът е недостатъчно подреден. В момента колеги от БАЛКАНИ
дооформят документа, като допълват съдържанието, изключително важната литературна справка и
други подобни.


т. 3 Всички решения, записани в Част 3: „Бъдещо управление на популацията“ са взети по време на
работните срещи, от работната група с консенсус. Ако някои членове на работната група не са били
съгласни с приети решения, но не са изразили това свое становище, това няма как да бъде известно
на останалите членове. В случаи на взимани решения от работната група при отсъствие на някои
представители от работна среща, с изпращане на минутките от съответната среща, всички членове на
групата са призовавани за обратна връзка. Винаги е имало възможност своевременно да бъде
обсъдена тема, която притеснява дори един представител на дадена институция. До решение се е
стигало единствено на базата на консенсус. Такъв е бил принципът на работа по време на целия процес.


При внимателен преглед на текстовете от Част 2 на документа, може да се види, че са представени
данни от изследвания, проведени в нашата страна. Данните от други страни са използвани или като
справка и за сравнение или като допълнителна информация, тъй като освен че споделяме популации
на вълка с други страни, видът се подчинява на някои общи биологични закони, както у нас, така и в
целия ареал на разпространението си. Това се доказва и от данните получени и за нашата страна.
Освен всичко друго, трябва да признаем, че научните изследвани върху вида у нас са недостатъчни и е
наложително да бъдат ползвани данни от други страни като основа, за да се определи с кое е най-
важно да продължат задълбочени изследвания и у нас. Научната общност по света търси и използва
всички правени изследвания по дадена тема, за да може да работи адекватно и в унисон с научно-
обоснованите и признати методики.


т. 4. и т. 5. Относно забележките ви за противоречия и непълноти в някои от текстовете, считаме за
коректно, авторите, които са ги подготвяли да вземат отношение и да отговорят. Изпращаме
настоящия отговор заедно с вашето становище до съавторите, за да могат да отговорят на
забележките отправени към текстовете изготвени от тях.


т. 5. Относно текста със заглавие „Популационни генетични анализи на вълка в България“:
Твърдението, че липсват законови ограничения за лов на вълци произлиза от факта, че според
Приложение № 4 към чл. 54, ал. 1 от ЗЛОД видът се ловува целогодишно, както и че според Чл. 73. ал.
1 на ППЗЛОД „Индивидуално ловуване на хищници се извършва във всички дни на седмицата.“
Също така, че не са регламентирани квоти и срокове за ловуване на вида.
Засегната е законовата основа, а не анализи от изследвания и наблюдения.
Относно забележката за необосновани заключения за причините за установените високи нива на
инбридинг: Тези заключения са направени в статия (Moura et al. 2014), която е публикувана в
признато научно издание с висок импакт фактор (Conservation Genetics). Само по себе си това вече е
основание твърденията включени в статията да бъдат приети. При несъгласие с някои текстове,
твърдения и заключения от посочената статия, може да бъде подготвена статия – възражение (има
такава практика), която да бъде публикувана в издание с подобен импакт фактор.
Известен факт от световната литература е, че инбридингът в една популация е с толкова по- високи
стойности, колкото по-малко индивиди се включват в размножаването. Логично е да се направи
заключението, че причините за установените високи нива на инбридинг в нашата популация са в
ловуването на вида през размножителния период и съответно с нарушаване на възрастовата структура
в популацията.


т. 7. Тук забележките от становището касаят глави: 3.1. „Динамика на разпространението и
числеността на вълка в края на XIX, през XX и началото на XXI век“ и 3.2. „Съвременно състояние на
популацията“. Предоставяме на авторите на тези текстове да отговорят на забележките като в същото
време се присъединяваме към посочените от тях данни, тъй като са изнесени след внимателен анализ
на налична литература и практическа работа и съответстват на екологичните и биологични особености
на вида и състоянието на хранителната база.
По отношение на посочената забележка към т. 3.2.3. „Плътност на вълка. Пригодни местообитания“
най-напред бихме искали да уточним, че включения в плана модел на пригодните за вида
местообитания е изработен на база на стотици актуални регистрации на присъствие на вида (2011 –
2012 г.), на територията на цялата страна. С други думи на практика (на терен) е установено в какви
местообитания се среща вълкът в различните райони на страната с различни характеристики на
средата.
При внимателен прочит на текста под картата с пригодните местообитания става ясно, че в картата са
включени само оптималните местообитания за вида: „Оценената на база на модела обща площ на
оптималните, пригодни местообитания за вида в страната е 31668.4 km2. Най-общо, това са местата,
в които семейните групи имат условия да установяват териториите си (постоянно пребиваване). По-
ниските класове пригодни местообитания (суб-оптимални), които видът може да използва за временно
пребиваване и преминаване при миграции не са представени тук.“. Тези местообитания с по-нисък
клас на пригодност се явяват свързващи между оптималните и увеличават общата площ на пригодните
местообитания на вида у нас до . Картата на свързващите местообитания за вида може да бъде
поместена в глава: „Пригодни местообитания“.
Тъй като в становището ви грешно е интерпретиран текст от тази глава, в допълнение бихме искали да
уточним, че използваният индуктивен модел за оценка на пригодните местообитания, не е базиран на
фактор „места с ниска достъпност от страна на човека“, а след изработването му се установява, че
този е фактор е от съществено значение за пригодността на местообитанията за вълка.
Цитираме текст от общия доклад, изготвен за вълка по проект на МОСВ „ Картиране и определяне природозащитното
състояние на местообитания и видове – фаза 1“: „Според резултатите от модела най-голямо значение
за избор на местообитание от вълка имат отдалечеността от населените места (места с ниска
достъпност от страна на човека)“.


т. 8. Приемаме забележка от вашето становище: Вярваме, че групата е отворена за предложения за
дейности по подобна оценка и за методите на събиране и анализ на данните.


т.9. Считаме забележката относно глава 5.1. „Влияние на вълка върху домашните животни. Конфликт
хора - вълци“ за неуместна. Наличието на щети по домашни животни само по себе си е негативно за
собствениците им. Оценката на нивото на щетите може да даде яснота за ефекта върху
животновъдството като цяло. Както се вижда от текста в тази глава, резултатите от изследването в
Краище и Западен Пирин показват, че щетите от вълци в тези два района са съответно върху 1,5% и
3,8% от пасищно отглежданите животни. При такива стойности не може да се говори за недвусмислен
негативен ефект върху животновъдството. Като сравнение може да се добави, че смъртността от
бактериални и вирусни инфекции е около 4 пъти по-голяма.
Отговорите на точки 10, 11 и 14 от вашето становище са изготвени от авторите на Глава 5.2.
„Превантивни мерки срещу нападения на домашни животни от вълци“.


т. 10. Авторите на глава 5.2. „Превантивни мерки срещу нападения на домашни животни от вълци“
поддържат становището си, че нелеталните методи за намаляване на щетите са най-ефикасни и
евтини. Тези методи са в унисон със световните практики за намаляване на щети, както от вълка, така
и от други хищници. Нелеталните методи целят изграждане на дистанция между хищниците и
потенциалните им жертви, при което да се редуцират до минимум загубите и от двете
страни.Нелеталните методи целят постоянна, денонощна охрана на домашните животни и
предотвратяване на всеки опит за нападение от страна на хищника. В това отношение традиционните
методи са доказали своята ефикасност. Бележката в изводите на глава 5.2. от плана, касаеща
наемните пастири по никакъв начин не поставя под съмнение нелеталните методи за намаляване на
щетите, а констатира при какви ситуации ефикасността им намалява. Важно е да се отбележи, че в
конкретния случай нивото на ефикасност пряко зависи от човека, който използва метода. Поради това
животновъдите сами са заинтересовани да прилагат нелеталните методи ефикасно. Пак по същата
причина в Плана е упоменато, че обезщетения трябва да се изплащат само при положение, че
животновъда прилага нелетални методи за намаляване на щетите.
Ловуването е едностранна летална мярка за ограничаване на щети и може да се определи като
устойчив метод единствено ако се цели тотално елиминиране на популацията на вида.


т. 11. В глава „Пастирски кучета” са включени текстове, за които е постигнат консенсус по време на
работните срещи между ловци и животновъди проведени във връзка с изготвянето на Плана. На тези
срещи НЛРС-СЛРБ участва със свои представители. Основната тема на дискусиите бяха използването,
както на пастирски така и на ловни кучета, спъвачките и свързаните с тях текстове в ППЗЛОД.
Участниците постигнаха консенсус за отпадане на задължението за поставяне на спъвачки.
Това е отразено в текстовете на настоящия план. В глава 5.2. се цитират данни за автохтонната порода
пастирско куче. Тя е създадена и традиционно използвана в България именно за охрана на стадото от
нападения на хищници. Дори и в момента това е най-често използваното куче за охрана на домашни
животни в страната. Ефективността му е потвърдена и при използването му извън страната. При това
там то е предпочитано от фермерите пред много други сходни породи с евразийски произход. В случая
не става дума за отричане на другите породи, а за предпочитане на каракачанското куче заради по-
добрите качества. Както вече беше посочено по-горе литературната справка по всички текстове ще
бъде допълнена в Плана.


т. 12. Не бихме коментирали тази точка, тъй като темата вече е обсъждана на работните срещи по
изработване на Плана. В присъствието на представител излъчен от НЛРС - СЛРБ е постигнато съгласие
за приемането на тримесечния срок за забрана на отстрела на вълка. В допълнение ще припомним,
че представители на БАЛКАНИ, както и такива от другите заинтересовани страни (МОСВ, Природен
фонд и др.) многократно изказваха мнение, че за да има смисъл за намаляване на негативния ефект
върху вида по отношение на хибридизация и инбридинг, забраната за отстрел трябва да започва от м.
февруари. Това не беше възприето именно от представителите на СЛРБ, както и от други
заинтересовани страни (включително ИАГ). Поради това беше направен компромис и периодът на
забрана за отстрел на вълка остана април – юни, което и по наше мнение е нелогично.


т.13. Отговорните институции, а именно МОСВ и ИАГ са поели ангажимент механизмът за
компенсиране на щетите да бъде изработен в най-кратки срокове. Това е постигнато като съгласие и е
прието на работните срещи за изработване на Плана.


т. 14. Единствено като нонсенс може да се определи становището ви, че традиционните нелетални
методи за превенция на щети от вълци (постоянен пастир, пастирски кучета за охрана, стабилни
ограждения/кошари за нощувка) не са приложими в България и ефективността им е недоказана и
минимална. Ако това беше така, то в България никога нямаше да има практикуване на пасищно
животновъдство.
Определянето на пастирското куче като (цитирам) „хищник” във вашето становище показва крайно
предубедено, негативно и едностранчиво отношение. Ако пастирското куче пазач на стадо за вас е
хищник, то как трябва да се определи скитащото след лов ловно куче, при положение, че то е
селектирано именно в посока агресия към обектите на лов/дивеча/. Кучетата като дериват на вълка
са хищници по презумпция, но селекцията на пастирските кучета е била в посока потискане на ловния
инстинкт и съществуват изследвания, които го доказват. Напомняме, че пастирското куче е частна
собственост! Чл.17, ал. 3 от Конституцията на Република България гласи: „Частната собственост е
неприкосновена“. Пастирското куче е селскостопанско животно, т.е.извършва селскостопанска работа
в помощ на стопанина си. То има място на пасището край стадото 365 дни в годината и е важен
фактор за успешното осъществяване на традиционен за България поминък. Факт е, че същият район
се споделя по време на разрешените ловни излети за спорт и хоби. Необходимо е да има баланс
между заниманията за свободното време, какъвто е ловът и постоянно осъществявания традиционен
поминък на неселението, каквото е животновъдството.
Некоректно е внушението, че пастирското куче за охрана на стада е равносилно на скитащо куче и
трябва да се третира като такова. Впрочем, според действащите в момента нормативи всяко куче със
спъвачка, автоматично се третира като пазач на стадо независимо от неговата породност, физически
качества, поведение и охранителна ефективност.
Некоректно и тенденциозно е твърдението, че скитащите кучета, които цитирам „кръстосват 365 дни в
годината във всички ловностопански райони на страната“ са именно кучетата пазачи на стада
собственост на животновъдите. Нелепо е да приписвате на пастирските кучета щетите нанасяни на
дивеча от скитащите кучета. Скитащите кучета не носят спъвачки, така че е неуместно да твърдите, че
в този случай „само спъвачките не са достатъчни за ограничаване на щетите, които нанасят”.(цитат)
На основата на какви научни разработки смятате, че:
1. Пастирските кучета, а не ловни или скитащи са най-големия враг на дивеча.
2. Спъвачките са оправдани.
В България липсва регламент, който да указва ясно и недвусмислено при какви условия едно куче се
квалифицира като скитащо.
За целите на работата, която трябва съвместно да завършим е добре представителите на СЛРБ да си
припомнят конструктивния и добронамерения дух, в който бяха проведени съвместните срещи на
животновъди и ловци. Именно това позитивно отношение от двете страни даде възможност за
постигане на консенсус по темата.
Предложенията на НЛРС – СЛРБ, добавени в края на становището, ще бъдат обсъдени от работната
група на заключителната работна среща.


21.01.2015 г. За Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ:
София /Елена Цингарска – координатор на процеса по изработване
План за действие за вълка в България/


Сдружение за дива природа - БАЛКАНИРегистрирано с дело 5150/1992 в СГС.Адрес за кореспонденция: бул. Евлоги и Христо Георгиеви No 93, 1142 СофияТел/Факс: 02/ 9631470, Ел.поща: office@balkani.org, www.balkani.orgБулстат 8314678605

[piri]

Много жалко е, че никой не се интересува от тезе Зелени Балкани да направи каквото ще.
Щетите по домашните животни и в Краище и на други места (за Крайще съм сигурен) са много по-големи. Но просто като не се изплащат обезщетения за унищожените животни, ПОЧТИ НИКОЙ от собствениците не уведомява за тях. А и повечето хора постоянно си пасат животните - през целия пасищен сезон и пак има успешни нападения, като това от 7 кози на един човек, имащ стадо кози. Просто нищо не е могъл да направи срещу координираното нападение на голяма глутница. Пръснали са стадото му а той си е викал.
СЛРБ да вземе отношение, тия хора явно не ги интересува нищо друго освен ДА НАЛАГАТ ВОЛЯТА СИ. а тоя с овчарските кучета да излезе от проекта и съпругата му също.
Проекта е за вълка а не за развъждане на овчарски кучета. Тези кучета без спъвачки които пазели нашироко около стадото, ако се срещнат с бременна вълчица в размножителен период и надвият вълка, ето ви не ИНБРИДИНГ а кръстоски с домашни кучета и израждане на популацията.
Няма страна в света в която между вълците да няма инбридинг. И какво от това. Това е естествено състояние, съчетано с размесване на популациите. Свързано е с глутничния начин на живот на вълците на родово кланов принцип.
Да не се допуска тая забрана, защото Балкани не са в моралното право и позиция да налагат на всички хора в страната своето мнение. Отговорът е пример на заяждане и на действия от позиция на силата.

[Vasil Terziyski]

piri написа на 24.01.2015 - 06:48 :

СЛРБ да вземе отношение, тия хора явно не ги интересува нищо друго освен ДА НАЛАГАТ ВОЛЯТА СИ. а тоя с овчарските кучета да излезе от проекта и съпругата му също. Проекта е за вълка а не за развъждане на овчарски кучета.

[zaharievkz2]

piri написа на 24.01.2015 - 06:48 :

Много жалко е, че никой не се интересува от тезе Зелени Балкани да направи каквото ще.
Щетите по домашните животни и в Краище и на други места (за Крайще съм сигурен) са много по-големи. Но просто като не се изплащат обезщетения за унищожените животни, ПОЧТИ НИКОЙ от собствениците не уведомява за тях. А и повечето хора постоянно си пасат животните - през целия пасищен сезон и пак има успешни нападения, като това от 7 кози на един човек, имащ стадо кози. Просто нищо не е могъл да направи срещу координираното нападение на голяма глутница. Пръснали са стадото му а той си е викал.
СЛРБ да вземе отношение, тия хора явно не ги интересува нищо друго освен ДА НАЛАГАТ ВОЛЯТА СИ. а тоя с овчарските кучета да излезе от проекта и съпругата му също.
Проекта е за вълка а не за развъждане на овчарски кучета. Тези кучета без спъвачки които пазели нашироко около стадото, ако се срещнат с бременна вълчица в размножителен период и надвият вълка, ето ви не ИНБРИДИНГ а кръстоски с домашни кучета и израждане на популацията.
Няма страна в света в която между вълците да няма инбридинг. И какво от това. Това е естествено състояние, съчетано с размесване на популациите. Свързано е с глутничния начин на живот на вълците на родово кланов принцип.
Да не се допуска тая забрана, защото Балкани не са в моралното право и позиция да налагат на всички хора в страната своето мнение. Отговорът е пример на заяждане и на действия от позиция на силата.

[zaharievkz2]

От позиция на силата,защото се взимат едни милиончета евросубсидии и някой от "законотворците" също се "облажват"от тях,и за това е така!А нека да сме обединени и ние да им стъпим на врата от позицията на 130000 хиляди ловци ,да видим дали така ще се бъзикат!Само,че тук трябва ръководство,пък на мен ми се струва,че сегашното нещо се ослушва – ДО КОГА!!!???И аз все си мисля,че трябва да инициираме една НАЦИОНАЛНА СРЕЩА с ръководството на НЛРС–СЛРБ и да си поговорим на темата – Начин на управление на Съюза

[anelin]

Много ми е интересно какво ще се приеме от НСЛР-СЛРБ, като повод за полемика от тази недоумица по-горе изпратена от полуграмотни адмосуеци! В тяхното писмо, по всяка точка всеки що-годе запознат с правото и законите ще открие толкова смях от непознаването на административните постулати, че не е истина. Но, като гледам са корави иначе - с гол гъз могат да счупят орех - евалла за упорството - каквото и да им кажеш ще се докопат до парите, които са им обещани - никой не казва обаче дали ще им ги дадат! Още е смешно, но разни пухльовци така или иначе ще им обърнат внимание...може и други работи да им обърнат....