Да разкажа едно прекрасно преживяване в гората:
Вървим си с жената и кучетата, и се радваме на горската тишина и спокойствие.
Тя не е точно тишина, а прекрасни звуци различни от познатите ни в града. Звуци, които омайват и забравяш за какво си тръгнал, и накъде си тръгнал.
И по едно време кучето вдига глава и "чупи лапа" на жаргон - застава в стойка "колко вкусно е това дето гледам...".
Вдигам поглед и гледам едно орле ли беше, ястреб либеше .. де да знам, но голямо и красиво създание. Гледа ни и то, и не мърда.
Докато правя следващата крачка и горкото орле с лек отскок се опита да излети. Гората борова и тук там дъб. ДА излети ..ама не стана. Явно това му беше първия полет. Не излетя нагоре, а леко взе да пропада надолу. Пропада и по едно време току над главата ми се хвана за един клон на бор, и увисна с главата надолу, държейки се само с единия крак.
Със заключени нокти, и разперени безпомощно криле ме гледа жално. Тъжна картинка.
Веднага отивам с един отскок към него и той се пусна на земята, в храсталаците. От там нямаше да може съвсем да излети.
Наведох се и го хванах. Това красиво създание не прояви нито капчица агресия. Нито с нокти ме сграбчи, нито с извития клюн ме захапа.
Просто ме гледаше сякаш усещаше, че насреща има "горски" човек и приятел.
Няма как да си опиша този момент...велик, неповторим, уникален.. а бе веднъж се случва такова нещо.
Да държиш кротко орле в ръцете си, диво и велико създание.
Порадвахме му се със жената, погалихме го, поприказвахме му колко велик ловец ще стане и естествено го поснимахме с телефоните.
Не ми се ходеше до колата за апарат и да травмирам животинчето.
Страхотно преживяване за нас, а вероятно и за орлето. Орле..орле ама си беше над 30-40 см високо и с много яки нокти.
Излезнах на по-открито място и със сила го подхвърлих нагоре, нависоко за да има пространство да се рагъне великият повик на природата - да литнеш в небесата. Е..литна великият ловец и бързо се загуби от поглед.
...Стана ни празно и малко мъчно. Орелът вече ни липсваше.
Но как да задържиш подобна птица? Защо да я опитомяваш, заради човешкия егоизъм да се похвалиш "какво притежаваш"?
И лека-полека започнах да се радвам, че пуснах в първия му полет едно орле.
Ако беше останало на земята в храсталаците едва ли щеше да оцелее до сутринта. Тази мисъл ме радва.
И този спомен ще ми остане за цял живот - не на снимка, а в ръце да държиш дивото и да му подариш първия полет. За мен това е велико преживяване.
И като видя снимка на орел или подобни птици все ще се сещам за моето орле. Онова малкото, което вече е велик ловец.
Това е снимка преди първия полет на орела.
Страници 1 от 1
Орлето и човекът Първият полет на орела понякога е неуспешен
#2
Публикувано 30.07.2018 - 05:55
Страхотна история и невероятно изживяване!
И ти, но най-вече орлето сте имали голям късмет!
И ти, но най-вече орлето сте имали голям късмет!
#3
Публикувано 31.07.2018 - 09:24
Благодаря за добрите думи!
Всеки допир до дивото е велик и уникален. Неповторим. Най-добре го разбират именно други колеги с подобен допир. Затова трябва да се показват и популяризират подобни снимки (като твоите).
Моята е случайна и късмет, а не предварителна и трудна подготовка за един единствен уникален кадър, като при теб. А за техниката да не говорим. Наясно съм с цифрите.
Поздравления за теб, колега и пускай по-често такива кадри.
Всеки допир до дивото е велик и уникален. Неповторим. Най-добре го разбират именно други колеги с подобен допир. Затова трябва да се показват и популяризират подобни снимки (като твоите).
Моята е случайна и късмет, а не предварителна и трудна подготовка за един единствен уникален кадър, като при теб. А за техниката да не говорим. Наясно съм с цифрите.
Поздравления за теб, колега и пускай по-често такива кадри.
Това, което днес е важното... утре е дреболия.
#4
Публикувано 31.07.2018 - 21:31
Ще се връща, когато най-не го очакваш...няма да те забрави - и ако има късмет, ще те надживее и ще те помни!
Всяка сутрин в Африка, една антилопа се пробужда. Тя знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бързият лъв или ще умре.
Всяка сутрин един лъв се пробужда. Той знае, че трябва да надбяга най-бавната антилопа или ще умре от глад.
Няма значение дали си антилопа или лъв, когато слънцето се покаже... по-добре започни да бягаш.
Африканска поговорка
Всяка сутрин един лъв се пробужда. Той знае, че трябва да надбяга най-бавната антилопа или ще умре от глад.
Няма значение дали си антилопа или лъв, когато слънцето се покаже... по-добре започни да бягаш.
Африканска поговорка
#5
Публикувано 01.08.2018 - 06:44
bgbul написа на 31.07.2018 - 09:24 :
Благодаря за добрите думи!
Всеки допир до дивото е велик и уникален. Неповторим. Най-добре го разбират именно други колеги с подобен допир. Затова трябва да се показват и популяризират подобни снимки (като твоите).
Моята е случайна и късмет, а не предварителна и трудна подготовка за един единствен уникален кадър, като при теб. А за техниката да не говорим. Наясно съм с цифрите.
Поздравления за теб, колега и пускай по-често такива кадри.
Всеки допир до дивото е велик и уникален. Неповторим. Най-добре го разбират именно други колеги с подобен допир. Затова трябва да се показват и популяризират подобни снимки (като твоите).
Моята е случайна и късмет, а не предварителна и трудна подготовка за един единствен уникален кадър, като при теб. А за техниката да не говорим. Наясно съм с цифрите.
Поздравления за теб, колега и пускай по-често такива кадри.
Много благодаря за добрите думи! Не знам дали някой ще ме разбере, защото съм го обяснявал на много хора и май няма много резултат. Според мен (дано не ме намразят колегите тук), фотолова донякъде е по-труден от самия лов. Защо? Защото ако за един ловец не е проблем да застреля животното дори да вижда само малка част от тялото му и то се крие в храсти и дървета, то за мен като фотоловец, е важно да се вижда главата, очите, рогата примерно, да е в подходяща поза за снимане и всичко това да е на фокус. Както и при лова, аз разполагам буквално със секунди, а понякога и с по-малко време, за да направя няколко кадъра, и при добър късмет успешния ще е само един. В този смисъл, фотолова не е лесна работа. Благодаря още един път и съм много радостен, че си оценил труда ми! Поздрави!
П.С. Ако ти се гледат още снимки, може да посетиш сайтовете в подписа ми. Там съм качил няколкостотин снимки, което е малко, защото разполагам с десетки хиляди досега.
#6
Публикувано 01.08.2018 - 11:32
Добра човешка постъпка колега bgbul.
Респект.
Респект.
Недко Онков
София, 0887 581 738
LR Defender 300 TDi
ATA Venza Walnut Cantilever с Aimpoint Micro H1
Тика Т3 .308win с Burris Eliminator IV
CZ 512 .22LR с Hawke Vantage 3-9x50 IR
София, 0887 581 738
LR Defender 300 TDi
ATA Venza Walnut Cantilever с Aimpoint Micro H1
Тика Т3 .308win с Burris Eliminator IV
CZ 512 .22LR с Hawke Vantage 3-9x50 IR
#7
Публикувано 01.08.2018 - 21:04
Благодаря ви, колеги!
Аз от 1993 г. съм по горите. Хващал съм какви ли не животинки и съм разбрал, че всяка свиква с човека. Но не е свободна и съответно не е диво животно.
Живее доста по-кратко от нормалното сред природата и винаги завършва с много повече тъга, отколкото, ако си го пуснеш на свобода след фотосесията.
Затова ВЕЧЕ пускам всяко животинче и се радвам много повече от това. Странно, нали?
Благодаря ви!
Аз от 1993 г. съм по горите. Хващал съм какви ли не животинки и съм разбрал, че всяка свиква с човека. Но не е свободна и съответно не е диво животно.
Живее доста по-кратко от нормалното сред природата и винаги завършва с много повече тъга, отколкото, ако си го пуснеш на свобода след фотосесията.
Затова ВЕЧЕ пускам всяко животинче и се радвам много повече от това. Странно, нали?
Благодаря ви!
Това, което днес е важното... утре е дреболия.
#8
Публикувано 02.08.2018 - 07:19
bgbul написа на 01.08.2018 - 21:04 :
Благодаря ви, колеги!
Аз от 1993 г. съм по горите. Хващал съм какви ли не животинки и съм разбрал, че всяка свиква с човека. Но не е свободна и съответно не е диво животно.
Живее доста по-кратко от нормалното сред природата и винаги завършва с много повече тъга, отколкото, ако си го пуснеш на свобода след фотосесията.
Затова ВЕЧЕ пускам всяко животинче и се радвам много повече от това. Странно, нали?
Благодаря ви!
Аз от 1993 г. съм по горите. Хващал съм какви ли не животинки и съм разбрал, че всяка свиква с човека. Но не е свободна и съответно не е диво животно.
Живее доста по-кратко от нормалното сред природата и винаги завършва с много повече тъга, отколкото, ако си го пуснеш на свобода след фотосесията.
Затова ВЕЧЕ пускам всяко животинче и се радвам много повече от това. Странно, нали?
Благодаря ви!
Лично за мен, това, което правиш никак не е странно! И дори ми се струва нормално и естествено!
Според мен, просто си един осъзнат човек, който е открил за себе си след толкова години в гората, кое е добро не само за животните, но и за самия него.
Поздравления от мен!
Сподели темата:
Страници 1 от 1