Вход
Регистрация
Помощ
Беше неделя в района на ловна дружина Драгоман.Тъкмо приключвахме груповият лов на дива свиня и теглехме отстреляното животно към джипа, когато по станцията получихме информация, че от гонката е излезнал вълк. Стреляли са по него но е бил в гъстото и на далечно разстояние. После споменаха, че има изядено конче. В района има диви коне и собственика спомена, че преди година са нанесли сериозни щети.
Имайки предвид това, че бях взел бележка за хищници се почуствах задължен да взема нещата в свои ръце. Оставих колегите на фургона да оправят днешната слука и запалих колата към нас за да взема "хирургичните уреди" Бергара Б-14 в калибър 308win с която се състезавам в Т-клас федерацията по снайперска стрелба.
Върнах се по светло на мястото където беше изяденото конче. В района има много коне и реших да избера най високата точка. Направих си карта с дистанциите, като ориентир ми бяха туфи, стълбове, бали, пътища и т.н.т. Бях разпънал трипода и пушката върху него, както и раницата за задна упора. Готов за далечен изстрел.
Падна булото на нощта и зачаках притаен. Очаквах появата на звяра да се отчете от конете с цвилене и хрипане. Чаках този сигнал. След час и половина го чух. Нагласих се и притиснах приклада. Светнах в тъмното и видях очите на конете. Неговите не се виждаха, сигурно не гледаше в мен и не можах да го намеря в оптиката. Разбрах, че си тръгна по лая на кучетата на отсрещния хълм край селото. Стоях до късно но звярът не се появи отново.
На другия ден не можех да мисля за нищо друго освен това как да го победя. Направих нов план. В района има вода и на около 100 метра от водата бали сено високи 3-4 метра. Сеното издава силна миризма и трябваше да използвам този коз. Помолих собственика да ми сложи една стълба за да се кача върху сеното.
По светло вече бях заел позиция и направих нова карта с дистанции. Но имаше малък проблем. Всяко мое движение се чуваше от шумоленето на сеното. Бях монтирал пушката върху трипода по посока водата. Знаех, че вкусът на кръв ще възбуди жаждата в него. Гледах да сведа движенията си до минимум. Предварително бях намазал обувките с конски фъшкии и бях взел с мен и една торбичка от тях. Не исках да ми пресича миризмата и усети.
Падна нощта и затворил очи заслушах нощта. Чаках сигнал от моите приятели конете. Не го получих но чух как чакали пищят там където беше изядено кончето. Не се преместих на позиция, която да има видимост към кончето защото не желаех да им пресичам пътя към него. По писъците на чакалите разбрах, че звяра е там и ги е набил. Бях вече сигурен в това. В близост до него имаше и кобила с конче на около 200 метра от мен в дясно спрямо балите и водата. Чух тревожният звук на кобилата.Те бяха там. Левият ми крак беше изтръпнал но не посмях да го мърдам. Знаех, че имам 15 минути в които може да не го чувствам. Капка пот се стече по гърба ми. Съвсем леко откачих пушката от трипода и я разположих по посока звука на кобилата. Бях готов. Пулса се качи но трите дълбоки вдишвания и издишване го нормализираха. Сложих пръст на леденият спусък, който беше готов да отприщи убийствена енергия. Светнах и видях два чифта очи, които вървяха към мен.Те замръзнаха а вече знаех, че имам точно секунда. Дистанцията до дървото до което бяха бе 200 метра, направих корекция по скала 0.5 мила и дръпнах спусъка.
Последва гръм, който се разнесе в цялата долина и чух типичният звук на тупане в плътта. Пред мен се замъгли от изпаренията на изгорелия барут, но по шума разбрах, че куршума е попаднал на точното място. След като се разнесе парата видях падналият звяр. С респект и уважение към него почувствах удовлетворение от осъщественият план. Оказа се женска. Прости ми приятелю, че ти отнех партньорката но скоро ще дойда и за теб.
Автор: Тихомир Тодоров
Обратно горе
