ПЪРВИ ЛОВ

Ще започна от там, че при мен лова дойде сам.

В далечната 2007-а година в Канада придобих моят ловен билет. Всъщност там процедурите по придобиване на право за лов и придобиване на право за притежание и носене на ловно оръжие (нарезно и гладкоцевно) са коренно различни от България, но това няма да го засягам в тази статия.

Връщам се на първото изречение и това, че ловът дойде сам при мен. След 2007-а година освен документа, който ми даваше право да ловувам, аз не предприех нищо, което да ме вкара в ролята на ловец и ловуващ. Нямах желанието основно, тъй като аз съм човек, който обича Природата, обичам и животните, предимно когато са живи и не виждах смисъл и необходимост да го правя.
До 2015-а година със съпругата ми живяхме в мегаполисът Монреал. 2016-а обаче отидохме в горист и красив район в ниската част на Апалачите и недалеч от границата с Щатите. Там за пръв път се сблъсках с истинската фауна на Източна Канада и по-специално - Квебек. Работата, на която се хванах беше близка до Природата и всяка сутрин преди 5 часа бях на крак, а в 5 и нещо си бях на работното място. Имах шанса да срещна от близо белоопашат елен, лос, рис, койоти, еноти, скункс, т.нар. fisher cat или на нашенски, ако не се лъжа - росомаха. Малко по малко започнах да се предизвиквам и да доближавам животните с фотоапарат в ръка. Имах успешни и неуспешни снимки. За мое голямо съжаление всички снимки бяха дигитални и след един срив на компютърната ми система загубих всички интересни фотоси на канадската фауна.

През не толкова далечната 2018-а се преместихме със съпругата ми в коренно различен район - равен като тепсия, без грам планина за цвят. В началото бях доста ядосан на собственото си решение, но с времето видях, че всяка част от Природата си има своят чар. Мястото, на което се нанесохме доведе ловът при мен. Малко село, на средата на пътя между Монреал и Отава в един изцяло фермерски и каубойски район. Там пътищата ми се срещнаха с моите ловни учители и ментори.

Първият, с който пътищата ни се пресякоха беше Мишел Лайе - биолог по професия и активен ловен водач на канадска гъска, патици и диви пуйки. Той беше и човекът, който ме запозна с останалите двама - самолетният пилот Филип Буте. Ловец до мозъка на костите си и човекът, с който за пръв път излязох на лов и този, който ми показа, че всъщност лова не е убийството на едно животно. Показа ми истинската същност и емоцията на лова, за които ще разкажа малко по-нататък в моят разказ. Третият, от който научих много за този кратък период, в който ловувах в Канада беше Анджи Касиста - еколог по професия, активен джудист и шампион на Канада, страхотен ловец и човек, ловуващ активно дива пуйка, дива гъска, белоопашат елен, лос и черна мечка. Анджи учи тримата си сина на дисциплината на спорта и лова. И последният четвърти човек с главно „Ч“ срещнах съвсем случайно, но тази среща беляза животът ми завинаги с много спомени и житейски уроци - Жак Льорман.
Този разказ е за първият лов в живота ми.

Зимата на 2019-а година бяхме на гости в Мишел и съпругата му Фабиен. Говорихме за различни неща до момента, в който Мишел не започна с авджийските си истории, а той има много и различни поради естеството на работата си. Стана ми интересно и го попитах открито би ли ме взел с него на лов. Отговорът беше изцяло положителен. Тогава не се замислих много, но той ме върна към този разговор няколко месеца по-късно. В началото на април, Мишел дойде до вкъщи и ме пита имам ли интерес да изляза на лов за дива пуйка. До тогава познавах пуйката единствено като селскостопанско животно отглеждано за яйца и месо. Нямах и най-малка представа, че това ще стане ловът фаворит за мен. След кратък разговор с Мишел разбрах, че трябва да се сдобия с пълно камуфлажно облекло, гладкоцевно оръжие и разни други пособия от рода на имитатор на дива пуйка, изкуствени примамки и тн. До този момент имах една карабина ЧЗ, която беше 22-ри калибър, и която използвах основно за стрелба на стрелбище. Другите ми оръжия бяха къси нарезни - пистолети, които използвах за стрелба на стрелбище поради закона в Канада. След кратко търсене, четене на описания и ревюта се спрях на Stoeger Condor II - 12-и калибър, надцевка, с дължина на цевите 66см или 26 инча. Това се случи около краят на април - говорих със собственика на оръжието, платих си капаро и на следващият ден той ми изпрати потвърждение, че я е изпратил по пощата. В същият ден, когато откриха и лова на дива пуйка, а именно 26-и април. Ден по-късно Мишел ми се обади, извини се, че трябва да тръгва в командировка и ще се забави, но ме увери, че както е обещал ще ходя на лов. Вечерта на 27-ми телефонът ми звънна отново, беше Мишел. Направи ми среща на краят на селото ни. Качих се на колата и на мястото на срещата не видях колата на Мишел, но за сметка на това Фил (Филип) и неговата Тойота Такома бяха притихнали до един храсталак. Спрях зад него, слязох от колата и тръгнах по посока на шофьорското място. Видях, че и Мишел е в колата, направиха ми знак да мина от другата страна. Качих се на задната седалка. И двамата ми кимнаха, но не казаха нищо. Гледаха през окулярите не биноклите си. Колко съм недосетлив - можех и аз да взема моят, но на - липса на опит и тренинг. Фил забеляза разочарованието в очите ми и ми подаде неговият бинокъл като шепнешком каза:

- Гледай към краят на нивата - после ще говорим.

Погледнах през бинокъла и видях два наперени мъжки и 9 или 10 женски около тях. Мъжките бавно се завъртаха около оста си и същевременно се завъртаха около всички женски. Наблюдавахме ги 5-10 минути, след което Фил ми прошепна да се връщам в моята кола и, че ще се видим след 20 минути у нас. Слязох тихо, запалих колата и се прибрах вкъщи. Направих кафе и зачаках Фил. Той дойде след около 30-на минути. Седнахме на терасата от задната страна на къщата, която гледаше към малка горичка в края на голям селскостопански масив, на който редуваха през година сеитба царевица и соя. Все още се виждаха стърнища от царевица, които бяха от миналогодишната сеитба. Фил извади бинокъла си, огледа в посока горичката и след това сериозно ме попита:

- Дими, какво оръжие имаш? (В Канада им беше трудно да ми казват Митак, защото нямаше връзка с Димитър и затова преминахме на компромисното обръщение Дими)

Казах му за карабината и той кимна. Фил не е от приказливите. Накратко ми каза, че на другият ден следобед мога да се приготвя и да имам готовност да мине да ме вземе. Ставаше въпрос за 28-и април. Вече знаех, че моята пушка е на път, но все още не беше при мен. Споделих му опасенията си, но той отвърна, че Мишел щял да ми даде неговият ловен автомат докато пристигне моят Стогър (Stoeger Condor).

На следващият ден Фил дойде късно. Беше около 16 часа. Бях готов цял ден, така че скочих в пикапа, Фил на кратко ми обясни какво ще направим - каза, че отиваме да разузнаем от другата страна на горичката, която се виждаше от нашата веранда. Там имал разрешение от фермера да ловува. Регулациите в Канада са малко по-различни от нашите. В частна собственост без изрично разрешение не може да се влиза и това беше проблем до един момент, за новак като мен.

Минахме около два километра, Фил направи обратен завой и спря в канавката. Измъкна се мълчаливо, нахули едно горнище в камуфлажен цвят, което беше с 3Д мотиви, които наподобяваха листа. Връчи едно на мен, както и пушката на Мишел плюс 4 патрона. Пресече храсталака и аз го последвах. Вървеше съвсем тихо, под моите крака пукаха съчки, шумяха листа, докато при него такива звуци нямаше. Опитах се да ходя като него, но беше трудно особено за моите 130 килограма. Тогава не, но нещата доста се промениха за 4 години. Вървяхме до горичката, която граничеше с нивата. Филип се спираше, оглеждаше нещо, след това бавно продължаваше напред. В един момент спря и влезе към горичката, извади комплект ножици и започна да почиства около едно дърво. Изрязаният храсталак набучи в земята пред дървото и направи импровизирано прикритие. Направи ми знак да се настаня. След това направи същото около съседното дърво, постави примамките, които бяха копие на възрастен мъжки и легнала женска, и след това той седна на около 70 сантиметра от мен. Шепнешком ми каза, че ще опита да извика малко ято диви пуйки с един възрастен мъжки и 4-5 млади миналогодишни мъжки. Обясни накратко, че предпочитаното от него време за лов е рано сутрин, но конкретно за тази сутрин е нямал възможност. Стояхме около час и половина, чувахме в далечината възрастният мъжки как отговаря на имитатора, който Фил правеше. Слънцето започна да преваля, оставаха 30-на минути до 19 часа, когато беше и краят на ловният ден. Фил бавно се изправи и ми направи знак, че сме приключили за деня. Помогнах му да приберем примамките, преметнах пушката и се отправихме към спреният пикап. Там запалих цигара и се заговорихме с Фил. Зададох му 1001 въпроса, които ми се бяха насъбрали. Той каза, че предната вечер е видял тези, които дебнахме до преди малко да се качат да нощуват на дървета на около 200 метра от мястото, където бяхме заседнали. Обясни ми всяко едно от нещата, които е направил с каква цел е било. След като си допуших цигарата се качихме в пикапа и той ме закара до нас. Каза ми, че на следващият ден ще иде на разузнаване и ще ми се обади надвечер, когато приключи с разузнаването. Разделихме се и аз зачаках "утре".

Фил се обади около 21:30. Пита ме искам ли да ловуваме следващата сутрин. Е как да не искам - нали това обаждане чаках цял ден. Каза ми в 3:10 къде ще бъде мястото на срещата ни, каза да се наспя и затвори. Че то пък спи ли се... Приготвих си нещата, струпах всичко до вратата, което се изразяваше в една малка раница и ботуши. Сложих си дрехите в кухнята, за да не будя половинката си. Легнах около 22 и не можах да заспя поне още половин час. Няколко часа по-късно будилникът иззвъня. Станах, бързо се облякох, пуснах котлона и сложих кафеварката. Насладих се на черното и силно кафе, като го гарнирах с вредна цигара на терасата. Мястото на срещата ни беше на около 4-5км от нас. Горе долу на средата на нищото, на черен път между нивите. Докато стигна до там се разминах с няколко пикапа, чиято цел най-вероятно беше същата като моята. В 3:05 завих по черният път, на който се бях разбрал с Фил. Фаровете на колата засякоха Такомата - той беше вече там и чакаше. Набързо разменихме няколко думи, обясни ми накъде отиваме и как ще действаме, каза ми много внимателно да сляза, когато пристигнем, защото нощуването на пуйките не било далеч от мястото, където ще паркираме.

Слязох, а Фил вече слагаше 3Д камуфлажа, беше облегнал на теглича неговата пушка и тази на Мишел, която аз щях да ползвам. Мълчаливо ми подаде камуфлажа, който аз щях да нося. Облякох го, а той ми подаде три торби - в двете бяха изкуствените примамки, които видях по-предният ден, а в третата имаше един стол, който по магазините за лов беше обявен като "wild turkey chair" или пуешки стол. Беше с 4 крака, но много ниски, почти опиращи до земята. Влязохме в нивата, придвижвахме се съвсем бавно. И двамата бяхме с челници, но Фил включи неговият с червена светлина. Моят беше съвсем обикновен. С бавното предвижване имах чувството, че сме минали няколко километра, а реално разстоянието, което бяхме преминали не беше повече от 300-400 метра. Фил спря до един храсталак, приближи се до мен и шепнешком обясни, че е направил място вече, където да седнем. За мен беше столът, а той си имаше специален елек за лов на диви пуйки, който имаше възглавничка накрая. Разпънах стола и се настаних, а Фил ми подаде пушката и патроните. Той подреди пред мен и пред неговата позиция клонките, които беше разчистил предният ден. Подреди и неговите. Седна и се облегна на дървото отпусна краката си в определена позиция и зареди три патрона. Каза ми да направя същото и след това едновременно заредихме и сложихме на предпазител. Опитах да застана в неговата позиция - явно така трябваше, а аз бях там да се уча.

Първият ми лов! Изобщо нямах идея дали ще натисна спусъка, когато дойде времето, но беше вълнуващо.

Зачакахме! Часът беше почти 4:10. След около 15-на минути Фил стартира издаването на звука имитиращ женска пуйка. Имитатора, който ползваше представлява мембрана, която се поставя в устата и със специални движения на езика и правилно издишане се получаваше този звук. Започваше и спираше, след няколко "празни" сигнала чухме отговорът, който предполагам всички сте чували по селата, където има пуйки. Усетих как нивото на адреналин се повишава, прихванах пушката здраво и напипах копчето на предпазителя. Там си беше, поставен в позиция, в която оръжието беше сигурно и нямаше шанс за произвеждане на изстрел. Пушката, която беше в мен беше Браунинг, полуавтомат. Тази на Фил беше помпа Ремингтън модел 870 Експрес.

Стояхме и чакахме. Имах чувството, че са минали 3 часа, единият ми крак започна да изтръпва, но стоях неподвижен. Усетих, че Фил се размърда, погледнах го, а той ми направи знак да се доближа към него. Отново шепнешком ми каза, че мястото, в което трябва да се целя не е тялото, а шията на пуйката. Кимнах и се върнах към старата си позиция. Още беше тъмно, но започнах да виждам просветлението от слънчевите лъчи. Беше облачно, но слънцето идваше неминуемо. Птичките започнаха да се разбуждат и да си пеят техните песни, нещо прошумоля недалеч от нас и видях една лисица да се отдалечава към пътя, от където ние бяхме дошли.

Фил зачести с call-a. Пуяците отговаряха и по звученето усещах, че ни приближават. Започнах да виждам и силуетите на примамките, които бяхме поставили на около 20 метра от нас.
Спомних си какво ми обясниха Фил и Мишел няколко дни преди това. Мъжките екземпляри се деляха на две - млади и възрастни (2+ години). На младите казваха Джейк, а на възрастните и големи казваха Том. Женските бяха описани като Хен, което в превод от английски означава чисто и просто кокошка. Обикновено на имитатора отговаряха от възрастните мъжки екземпляри, които си бяха изградили имидж на доминанти в ятото.

Просветли достатъчно, за да мога да огледам наоколо. Беше една нива, като отпред и наляво нивата беше лек хълм. Точно там се появиха и силуетите на първите пуйки, които видях. Беше един едър мъжкар, няколко женски и три, които бяха по-едри от женските, но доста по-дребни от едрият Том – това бяха Джейковете. За момента или не бяха забелязали примамките или просто нямаха интерес. В един момент обаче трите Джейка (младите мъжкари) забелязаха примамките или просто реагираха на имитатора. Започнаха да се придвижват към нас бавно, но видимо. Фил прошепна, че това са Джейкове - каза, че ако доближат достатъчно мога да си избера един и да стрелям или да чакаме Тома. Кимнах му. Очакваше отговор, за да знае как да процедираме. В интерес на истината същият ден бях на работа от 8:30. Тома следваше женските и се перчеше в далечината, иззад хълма се подаде и втори Том. И двамата правиха шоу на женските, но нямаха никакъв видим интерес към нашите примамки и имитатора. Взех решение, че ще е един от Джейковете. Бяха на около 100-на метра от нас, набелязах най-едрият и започнах с поглед да го следя. Двата Тома, започнаха да се отдалечават в посока женските и разстоянието до тях беше около 350-400 метра. Дадох знак на Фил за решението ми. Той кимна и ми прошепна да сваля предпазителя и да вдигна пушката на коляното си. Птиците очевадно не ни виждаха, а ни наближаваха или по-скоро наближаваха примамките, към които се бяха насочили. Усещах как кръвта нахлува в главата ми. Имал съм и преди подобни емоции преди да изляза на състезание. Последните няколко метра до примамките Джейковете преминаха бягайки, започнаха да се перчат на мъжката примамка (мюре) и да я атакуват. Единият, този който си бях набелязал, започна да наскача женската. Тръгнах да вдигам пушката бавно, но Фил ми даде знак да не мърдам. Послушах го, от това което изчетох пуйките се славят със страхотното си зрение и една неправилна стъпка щеше да ги прогони на разстояние, което е непосилно за гладкоцевно оръжие. Ловът на дива пуйка е с регламент да се ползва единствено и само гладкоцевно оръжие или лък (или арбалет). Карабините са строго забранени, а регулацията за нарушаване или някакъв вид бракониерство е строга и безкомпромисна (както трябва да бъде и тук в България всъщност). Знаех вече, че приготвянето на оръжието за стрелба трябваше да е, когато мъжките започнат "танца" си и се обърнат с гръб, за да нямат видимост. Точно това и направих. Прицелих се, но той все още беше много близо до примамката (мюрето). Шокът, който се ползва в лова на дива пуйка е по-затегнат и от пълният шок и държи заряда в сноп, но въпреки това трябваше да внимавам, за да не повредя/надупча мюрето. Държах на прицел Джейка и движех пушката с него. Пръста ми беше на спусъка, усещах как кръвта пулсира в ушите ми. Чух Фил да казва "СЕГА", натиснах спусъка бавно, държах пушката толкова здраво, че дори не усетих отката, а само чух трясъка от изстрелът. Двата пуяка подскочиха и прелетяха десетина метра, огледаха се и побегнаха в посока на двата Тома и женските. Разбраха, че не е трябвало да идват насам, но беше късно. Третият им брат беше на земята. Първият ми улов! Стоях и не можех да помръдна. Фил ми направи знак да остана на място. Изчакахме всички пуйки да се скрият зад хълма и Фил се изправи, и двата ми крака бяха на "иглички", но се изправих сравнително бързо. Отидохме до Джейка, лежеше неподвижен на не повече от два метра от примамката. Оперението му беше красиво - пуяк между година и две. Фил го вдигна и каза, че тежи около 18 паунда, което е приблизително 9кг. Всъщност оказа се прав след като се прибрах и го притеглих се оказа 9 кг и 200 грама. Вдигнах го и аз, усещането беше странно. Бях отнел един живот и в същото време онова първично усещане се прокрадваше в мен и ми казваше "Човекът ловува вече хилядолетия"... Със сигурност вече знаех, че ще повторя. Не знаех само, че този вид лов ще ми е фаворит, защото в последствие опитах и друг лов, но този и до ден днешен се оказа фаворит, който ще искам да повтарям.

Този първи излет ми показа, че гените са си гени и няма как да избягаме от тях. Дядо ми беше добър ловец и близо 40+ години аз бягах от това, но в крайна сметка ТО се оказа по-силно и ме застигна.

Разбрах, че ловът в е мен, и че аз съм ловът. Разбрах, че това е част от т.нар. Карма.

Бях доволен, бях щастлив, че съм успял.

Фил ме поздрави, събрахме нещата, аз метнах улова на рамо и тръгнахме към колите. А още нямаше 6:30 и света тепърва се пробуждаше...

Първият ми ловен патрон, който ми донесе усмивката:

Публикувано изображение

Автор: Димитър Балабанов

Изпратено на БГ ЛОВ от автора
Копирането на текста и снимките без разрешение от автора е забранено!

БГ Лов Форум: ПЪРВИ ЛОВ - БГ Лов Форум