[терзо11]

Шест излета подред бях ходил за диви патици, и малко ми бешепоомръзнало. За тази седмица бях решил нещо друго , да отида за прасета. Тази мисъл така ме беше завладяла, не мидаваше покой. Приятели свинари имах много– на кого да се обадя? Отивах към пазара. Колата ми беше малкопострадала от един предишен лов, отивах пеш, но мисълта за лов на диви свине неми даваше мира. През живота си най много съм мразил, да се редя на опашки и дапазарувам. Това мое днешно задължение, обаче аз изпълних строго и съвсем точно.Натоварен с две чанти, за всеки случай се отбих в барчето. Както винаги по товавреме и ден преди лов, то бе претъпкано от ловци. На всяка масасе говореше само за лов, и се крояха планове за предстоящите два ловни дни.Пълните чатни бях оставил при братовчедка си , съседния магазин бе неин.Цигарения дим в барчето беше толкова гъст , че направо ми напомни за мъглата отедин лов ,който ще остане в съзнанието ми за цял живот. Търсех място къдетоможех да изпия едно кафе, когато срещу мен видях вдигната ръка. Беше Наско, единстар мой приятел с жена си която също познавах. Като ме видели, реши ли да ме поканят на тяхната маса. С това семействосе познавахме отдавна, много пъти сме сиходи на гости. Елка така се казваше жена му, и моята жена направо си паснаха, идвете бяха запалени по гоблени. Пиехме кафе в задименото барче, и си говорехме за времето през което не се бяхме виждали.Това прекрасно семейство си бяха купили къща в едно село в пред балкана, къдетоотглеждаха овце, където живееха без проблемно, радвайки се на труда си итримата си синове. Стана така че разговора се завъртя и около лова. Сред насНаско минаваше за много бърз и точен стрелец. Много пъти сме се чудели как намира толкова бързо целта.

…..Бяхме на един лов за прасета, гонката беше минала. Вървяхмепо края на една гъста царевица. Едно от кучетата изостанало от другите, залаяна около двадесетина метра от нас. Лаят беше убедителен, нямаше съмнение беше прасе, в товабяхме абсолютно сигурни.Спогледах ме се и с знаци решихме да влезем вцаревицата. Бяхме на разстояние пет шест метра един от друг, когато прасетоявно чуло ни, тръгна направо срещу нас. Сухата царевица направо пращеше, имахчувството че срещу мен идва валяк.Погледнах към Наско, беше застанал между редовете готов за стрелба, и точно в тоямомент прасето спря. Кучето го беше захапало за задния бут. Наско му стреля вмомента когато прасето се обърна да атакува кучето. Ако бренекето не беше попаднало точно във врата, незнам как щешеда завърши тази история…. Целия бях вирвода, пушех цигара, пред мен се чуваше яростното ръмжене на кучето, коетодърпаше и късаше, когато един глас ме върна в реалността. Готово! „И тоя сноп падна”! Спомням си че и друг път е казвалвместо прасета , „снопи”. Прасето беше огромно не по малко от двеста килограма.Поздравих го за успешната „жътва”, когато колегите чули лая на кучето и гърмежадойдоха с един джип да проверят какво става.

Този спомен още ме владееше когато Наско предложи, с жена мида му гостуваме на село. Ние щяхме да отидем на лов, а жените щяха да си шият иговорят за гоблени.В живота си съм имал много случаи, да съм отказвал покана за лов даже и запрасета, но като си помислих че това ще бъде лов в планина, веднага сесъгласих. Разговора с Наско и Елка продължи още дълго когато се разделихме и сипожелахме– до довечера. В гаража си освен наскоро пострадалата Лада комби, имахи един Запорожец във великолепно състояние. Бях го купил почти нов. Ползвах госамо за лов, но не и в студените мразовити зимни дни, когато стъклата замръзваха придвижение.Имаше и нещо друго, на една бензиностанция, пред очите ми, докато единсобственик си плащаше сметката , Запорожеца му се само запали. И тогава сиказах . Никакво парно с тази кола. За срещата с Наско и Елка се радвах искрено, товабеше едно великолепно интелигентно семейство. У дома се прибрах с Запорожеца идвете чанти……

…….Много за приготвяне нямахме. От нас тръгнахме някъде ,към два след обяд. По настояване на жена ми спряхме пред един магазин, трябвашеда купим нещо. И… тръгна това пътуване за балкана. Час и половина се любувахмена прекрасното возене на тая кола. Жена ми беше във възторг, особено катонавлязохме в планинската част. Макар и гола през зимата, макар и без зеленина,тази планина излъчваше страшна сила. Спряхме на една отбивка да изпушим по цигара,беше излязъл вятър, планината оживяваше. За човек който е живял в равнинататакова оживяване не беше познато….Имахме чувството че започваме да изпитваме страх...Трябвашеда тръгваме…. У Наскови пристигнахме, на свечеряване. Заварихме ги когато дояхаовцете. Току що привършваха. Такива хора и такова искрено посрещане не бях запомнил през живота си. Следпоздравите за добре дошъл и добре заварил ,ни посрещнаха в една великолепна,стара възрожденска къща.Стаята в която ни въведоха беше постлана с великолепничерги,омайващи със съчетанието на цветовете си. От страни покрай стените имашемного миндери, отрупани с възглавници, прозорците бяха немного широки новисоки. От тях се спускаха искрящо бели завеси които в основата си серазширяваха.Целия таван беше от дърворезба. От него висяха тлъсти гроздове,огнено жито, препускаха буйни коне, пасяха вакли стада. Навред по стените бяхаокачени майсторски ушити гоблени. Цялата къща беше обзаведена в такъв стил.Имах чувството че всеки момент ще се появи някой герой, от нашето възраждане. Радостта на Елка нямаше край. Докаторазглеждахме къщата, тя не се отдели от жена ми, и светнала от радост и обясняваше всичко най подробно….

......Трапезарията беше в същия стил, а масата отрупана с какви ли не вкусотии, беше повече от разкошна. Какво линямаше тук, кашкавали, няколко вида сирена, гьобеци,а пресните салати бяхапосипани обилно, с узряло овче сирене.Наско наля от двойно препечената сливова.Първата наздравица бе за здраве, и добри приятели. Почетохме и паметта наРайчо– Райския които наскоро беше починал. Наско и Райския бяха големиприятели, стотици пъти съм ги карал за риба. Видех ли някъде единия , бяхсигурен че другия е наблизо. Бяха като братя. Вечерята продължаваше, приятнитеразговори не спираха, най вече като заговорихме за лов. През това време жена мии Елка, разглеждаха гоблена който жена ми и подари. Тя се зарадва много,видимобеше доволна от уважението. Нашите разговори нямаха край. Вече почерпени сипомислих, че започваме да се хвалим с ловните си успехи. Ако не беше утрешниялов, сигурно на тая маса щях да остана до сутринта.Наближаваше полунощ когатовсички се оттеглихме да спим. Щяхме да ставаме рано…..

……..Броените часове отминаваха бързо. Събудих се с чувството че съм се наспал добре.Часовника ми показваше шест сутринта, когато реших да ставам и да се приготвямза лов. От вечерта бях си приготвил някой неща, но за всеки случай проверихвсичко отново. Всичко беше на ред. В къщата беше абсолютна тишина, изведнъж межегна една неприятна мисъл. Може би ловасе е отменил? Тази ми мисъл обаче беше веднага опровергана след като слязох постълбите и надникнах в кухнята. Единственото място където светеше. На масатаимаше нещо сложено и покрито с месал, беше цяла тава с мекици. За да несъбудянякого, от къщата излязох тихо, запалих една цигара и реших да огледам наоколо. Светеше само кошарата и една стая до нея. Явно беше, че Наско и Елкадояха овцете. Мисълта да им помогна веднага ме обзе, и вече почти стигнал дотях, за малко не се сблъсках с една непозната жена, с кофа мляко в ръка.

От вратата се показаи Наско– Тръгваме, време има ! Да вървим да закусим! Вечерта бях погълналтакова количество храна, че изобщо не ми беше до ядене. Налях си една голямачаша кафе и като пушех, забелязах че Наско унищожаваше мекица след мекица,обилно полята с балкански мед, като невидял...На сборният пункт бяхме на време,лично аз очаквах повече ловци а се оказахме единадесет. Тук обаче ме чакашеедна голяма изненада. Председателя на дружинката се оказа мой стар познат, от многотокинеложки изложби и състезания по подземен лов.Познах го веднага но реших да нему се обаждам.Той обаче ме позна, дойде при мен– Шампионе, не съм очаквалтакава чест. С няколко думи ме представи на колегите, като отбелязваше заслугите ми поотношение обучението на кучета и шампионската титла, която преди време бяхизтръгнал от ръцете му. Да си призная откровено се чувствах малко неудобно, нос задоволство забелязах че всички започнаха да ме гледат с други очи. Приемаха ме междусебе си. Председателя се казваше Добрил но всички му викаха Добо. Бележкатабеше попълнена, инструктажа направен и с пожелание за слука тръгнахме запусиите, които бяха обявени предварително…..До пусиите пътувахме около двадесетинаминути, и то предимно в равен и полу хълмисттерен. На тая гонка моя пост беше в една нива със слаба царевица,не по широкаот двадесетина метра. Старо сечище обгръщаше от две страни тази нива, в единиякрай, на която огромна круша все още не се предаваше на времето. Бях сигурен,това е дивечова нива. Вече знаех какво следва. На крушата имаше чакало. Бях в джипана Добрил когато той спря, посочи ми крушата –Внимавай приятелю!–Тук грешка нетрябва да има! Посочи ми от къде може до се появи дивеч и след едно–наслука,тръгна да поставя другите постове. Тук трябва да отбележа че чакалото бешедобро, личеше че го е правил грамотен ловец. Разположих се удобно, закачихзареденото МС на един гвоздей, и противно на правилата запалих цигара. Отчетири пет метра височина ясно виждах на къде са вървели прасетата. Тук имаше имного други следи, следи от кошути и елени, но най–много бройните бяха отсърни. Времето минаваше, в едно бурканче от детско пюре още от нас си бях налялкафе. От пийвах когато два заека, един след друг минаха под чакалото и влязохав сечището. Утрото настъпваше със своето великолепие и красота. Слънцетоприличащо на разтопено старо злато, обгръщаше всичко, и от местата на падналияскреж оставаха само влажно димящи петна.Мина повече от час когато от далеко се чу лаят на кучетата. Два единичниизстрела и едно дубле предвещаваха слука. Запалих отново цигара и ги видях отдалеко,бяха седем големи прасета, които идваха към мен, но от противоположнатастрана на лая на кучетата и стрелбата, на около петдесет метра след тях гигонеха кучета. Интересното беше, прасетата не бяха чак токова разтревожени.Щяха да минат точно под чакалото. Миналия месец ми се беше случило нещоподобно. Стрелях по две прасета от чакало и двете ги изтървах, бях ги прогледал.На днешния лов обаче нямах право на грешка.С бърза стрелба ги подкарах еднослед друго. Двете паднаха моментално, а едно като се въртеше в кръг, дойдепочти до мен. Застрелях го в главата. Мина повече от час гонката беше свършила,когато се появи Наско с джипа си и още двама колеги. –Бате как е? Бива … му отговорих аз и му посочих натръшканите прасета.Триматаслязоха от джипа и дойдоха до чакалото. – Какво правиш ти бе човек ? Ти си гипопилял. Е чак попилял! Реших да се направя на скромен. Тук трябва да сипризная, че не без гордост приех поздравленията им. При тях също е имало слука,убили две прасета, но ако хората били повече слуката щяла да бъде по голяма. (Това се изтъкна на разбора след лова). На раздяла, стискайки ми ръката Добо миказа– А ти приятелю, винаги и по всяко време си добре дошъл при нас. .Не сесъмнявах, тези балканджии бяха искрени хора....

... Късно след обед се сбогувахме с Наско и Елка.

...Стъмняваше се, балкана оживяваше!.

[warriord]