Преди лова

Денят още не е започнал. Минути преди алармата да събуди с оглушителния си звън съседите, ти се намираш готов и екипиран пред входната врата. Настроението е приповдигнато, трепетна възбуда гъделичка връхчетата на пръстите ти. Звездите трепкат мързеливо над главата ти, на запад се чернеят плътни облачни маси, предвещаващи дъжд, а на изток слънцето все още не се е преборило със зимната мъгла, хоризонтът жадува за заревото на свежото утро, а ти си пожелаваш "Дано... дано..". Около теб бляскат в отраженията на уличното осветление, заспалите прозорчета на къщи и блокове... Тихо е...
... Пристигаш на уреченото място, тихо, почти благоговейно нагазваш росната земя, напоена с гъстия аромат на сено и ланска трева. Бавно, стъпка по стъпка се отправяш към избраната от теб дестинация. Крачките ти са безшумни, обувките ти не разместват нито камъче, сякаш пристъпяш в катедрала. Около теб утрината мъгла те обвива в мокрите си, лепкави дипли, пушекът от коминчетата на близкото село щипе весело замръзналия ти нос, а зимният скреж се опитва да рисува шарените си ескизи на стъклата на очилата ти. Спираш безмълвно на уреченото място. Слънцето ту изкача от гъстите, купести, бели като топки памук облаци, ту се скрива срамежливо зад тях, оставяйки земата с копнежа на огненото зарево, което да стопли макар за миг студената земя. Затваряш очи, поемаш си дълбко въздух, студен, но невероятно чист и свеж, събуждащ желание за живот. До ноздрите ти достига ароматът на прясно изораната нива, с дъх на хумус, старо вино и обещание за нова богата реколта. Уханието на росния чернозем те поглъща, кара те да се чувстваш още по-силно свързан с красивата и богата българска природа. Сякаш се сливаш с околния пейзаж, не е нужно да отваряш очи, за да видиш преливащите в мъглите вълни на заобикалящите те хълмове. Протягаш ръце настрани, а сякаш обгръщаш цялата земя около теб, като кръшната снага на своята любима. В такъв момент времето спира, секундите лениво се превръщат в часове, за да може цялото ти съзнание да се пропие от дивната, нежна свежест на новия ден, на чистото розово утро, на ненагледната ни природа. Застанал неподвижно, слят в едно с околния мир, дочуваш свистене над главата ти. Не е нужно да вдигаш поглед нагоре, за да разбереш, че над теб се рее величествено мишелов. Тежко размахва криле, обвит в капчици утринна роса, докато намери подходящата терма, която да го издигне високо над нас, простосмъртните. Достигнал апогея на своето въздушно царство, властелинът на небето бавно и тържествено се отдалечава от теб, в търсене на мъдростта на новия ден. Сякаш усетил сродна душа, волният ездач на въздушните вихри изпълва урвите с острия си писък, приветствайки теб в неговото владение.... Земята се ослушва след него...
Далече, тихо, сякаш с нежелание, заджавкаха кучета.... Ловът започваше...
24.01.2014
Николай Сираков

БГ Лов Форум: Преди лова - БГ Лов Форум