Вход
Регистрация
Помощ
Проф. Спасов заедно с Асен Игнатов (НПМ-БАН) и ЦветанМихайлов, специалист по дивеча от дивечовъден участък в Западна Стара планина,представят данни за редовната поява на риса (Lynx lynx) по северозападната нипланинска граница. Тяхната статия, в която е включена и снимка на “уловен” сфотокапан рис на българска територия, е публикувана в последния брой нанаучното списание Historia Naturalis Bulgarica.
Рисовете имат големи индивидуални територии и за товавиждането на едно такова животно е трудно, още повече, че то е много потайно.Понякога можеш да живееш години наред в съседство с него и да не го забележиш,разказа проф. Спасов.
Рисът - хищникът, изчезнал от България през 40-те години наХХ в.
Той отбеляза, че рисът се смята за изчезнал от страната ни впървата половина на 40-те години на миналия век. Бях още съвсем младизследовател, когато правехме първото издание на Червената книга и разпитвайкитогавашния библиотекар на Рилския манастир, се добрах до информацията, личноразказана от него и негови впечатления, каза Спасов. Ученият допълни, чебиблиотекарят му е разказал нещо, което е видял - през 1941 г. немски войнициса убили рис в резервата "Парангалица" в Рила и са го носили на еднатояга на раменете си.
Това сведение сложихме тогава в първото издание на Червенатакнига, като най-късните сигурни данни за присъствието на риса у нас, обяснипрофесорът. След това от различни места в страната се появяват сведения захищника, макар че за нито едно от тях учените не могат да бъдат 100 процентасигурни.
В началото на новия век са открити следи от рис, посочиСпасов. “Наш колега беше заснел следи именно в района, където сега е видянрисът - в Западна Стара планина. Отидохме на място, говорихме с ЦветанМихайлов, който беше директор на Ловно стопанство. Той ни разказа, че го евидял година преди това и направихме подобна публикация още тогава, в коятоописах и всички известни случаи, колкото и да са несигурни, за намирането нариса у нас”, разказа Спасов. Това първотосигурно сведение за наличието на голямата котка в българските гори е от 2004 -2005 г. За съжаление, на същото място през 2006 г. е установен бракониерскиубит рис, допълни ученият.
След това рисът продължи да се появява по нашата западнапланинска граница. Имаше сведения пак за Западна Стара планина, за Осогово,където беше сниман от наша колежка. Но, за съжаление, имаше също и сведения забракониерски убити животни, отбеляза още ученият.
Рисът идва в България от Карпатите (Румъния), където имаголяма популация
Това, че се появява именно по западната граница, и тосеверозападната граница не е случайно, според проф. Спасов. През последнитедесетилетия се обособи макар и неголяма популация на риса в Източна Сърбия. Теидват от Карпатите в Румъния, където има голяма популация. Тези рисове преминаватпрез Дунава, през Железни врата, тъй като през последните години там нивото нареката във връзка с бентове и язовири е спаднало, разказа ученият. Тойотбеляза, че това явно е възможно. Доказателство е намерен удавен рис предидоста години в рибарски мрежи точно на това място на Дунава, посочи той. Такакарпатският рис навлиза в Източна Сърбия и оттам се опитва да се разсели понашите планини, разказа Спасов и допълни, че това, което го спира за сега, явное бракониерството.
В западните части на страната има и други данни за наличиетона тайнствения хищник. През 2008 г. и малко след това, поне на два пъти рисътбеше заснет в Осогово. Малко по-късно в Осогово беше наблюдавана и диря намъжко и женско животно, които са били явно в двойка в брачния период. По-късноса получени някои други, макар и несигурни, сведения за наличие на хищника встраната. Последната информация е от миналата година и е за дочут от специалистзов на разгонен рис, отбеляза Спасов, като допълни, че все пак това е косвеносведение.
Има също и информация за рисове, които са били убитибракониерски, колкото и да е трудно да се докаже това за едно или друго място,допълни ученият. “Няма никакво съмнение, че тази популация, която вечесъществува, макар и неголяма, на нашата западна граница, най-вече в ЗападнаСтара планина, се опитва да се разсели, защото младите рисове са в търсене нанови територии, избягвайки възрастните животни, които вече са станали техниконкуренти, разказа ученият и посочи, че те могат да изминат много километри.
Големият проблем пред рисовете - бракониерството
Това, което ги спира, не е нищо друго освен бракониерството,отбеляза ученият. И затова намирането на този рис в Западна Стара планина етолкова важно, посочи той. Първите наблюдения са от 2017 г., а снимката енаправена през 2020 г. Тези факти показват, че това животно регулярно идва на нашатеритория, допълни Спасов.
“Разбира се, радостно е това, че рисът отново със сигурностсе появява на наша територия. Надявам се, че това ще е стимул за това да се взематмерки той да стане редовна част от едрите бозайници на нашата фауна”, казаученият.
Преди повече от 10 години е направено предложение засъздаването на природен парк “Западен Балкан”, който да е съчетание с вечесъществуващия такъв парк на сръбска територия. То е било пратено някога доМинистерството на околната среда и водите, разказа Спасов и допълни, че тогаванищо не се е случило. Сега това предложение е преработено и изпратено отново.Много се надявам, че то ще бъде реализирано и по този начин както в ловнитестопанства, които се намират там, така в целия този парк ще има по-голям шансза опазването на тази популация, която ще послужи за основа за разселването наживотното в нашите планини и навътре в страната, каза проф. Спасов.
Както за учените, така и за бракониерите това животно също емного атрактивно, разказа още проф. Спасов. За тях това е страхотен трофей, скойто могат да се хвалят: “Ей, аз застрелях рис”, обясни Николай Спасов. Подумите му, има хора, които са готови както да застрелят мечка, така и да хванатвълк или рис. Това е едра, хищна котка и той се чувства герой, каза Спасов.Много ловци биха разбрали едно такова поведение, според учения. Самият факт, черисът не може да направи популация в нашата страна, а стои на западната ниграница, говори точно за това, допълни проф. Спасов.
Четете още:
ЛОВНИНОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ И СВЕТА
СТАТИИЗА ЛОВ И ОРЪЖИЯ
ОНЛАЙН ТЕСТ ЗА ЛОВЦИ
Снимка от научната публикация на проф. Николай Спасов, АсенИгнатов и Цветан Михайлов, публикувана в последния брой на научното списаниеHistoria Naturalis Bulgarica
Обратно горе
. Лошо няма само да не винят ловците за щяло и нещяло!
