Вход
Регистрация
Помощ
През 1953 г. в дивечовъдната база „Витиня” бяха докарани и разселени благородни елени.
По това време беше започнал усилен дърводобив, та се появиха сечища с добра храна и сигурни укрития за дивеча. По-голямата част от елените мигрираха в Етрополския балкан, около връх Баба. Броят им бързо нарасна.
Открай време имаше добра традиция. Ловните дружинки през януари, по време на празниците, организираха ловджийски вечеринки. Играеше се подходяща пиеса, а след това се теглеше томбола. Тези романтични вечери предизвикваха любопитство и масово се посещаваха от населението.
За томболата предварително се отстрелваха зайци, фазани и сърни. По това време диви прасета нямаше в района.
През 1961 г. за първи път беше разрешено на етрополската дружинка да отстреля елен за томболата. И така – в октомврийската ранна утрин „А” отборът на етрополската ловна дружинка се озовахме под връх Баба. Тихо, спокойно и прохладно утро. Разкъсана мъгла се носеше в подножието на планината. Гората пъстрееше с есенния си колорит. Застанах на традиционната си пусия и зачаках. Тогава сиромашията ни гонеше и аз нямах собствена пушка. Бях взел една двуцевка с открити куроци от етрополеца Цецо Припката. Носех само четири патрона – два по-едри и два по-дребни. Заредих и се заослушвах.
В далечината се чу гласът на кучето Балкан – гонеше нещо. След няколко зигзага на склона пред мен изскочиха два елена, абсолютно еднакви. Стрелях два пъти по първия, но той продължи да бяга напред по хоризонтала, а другият избяга право нагоре. Стреляният елен се спря на 30-40 метра. Развълнувано заредих отново, придвижих се малко напред и натиснах спусъка. За беда, изстрел не последва.
Опънах втория спусък и след изстрела еленът се понагърчи, но не падна. Продължих към него, но преди да стигна, той се строполи с трясък по склона. Слязох до него и през това време дойде другият елен, погледна падналия и избяга. Натоварихме убития елен на джипката и спряхме в центъра на Етрополе. Любопитството на хората беше голямо, с интерес разглеждаха елена.
Транжираха месото на сто парчета по един килограм.
Вечерта на томболата наред с другите печалби, риболовният надзирател бай Петър Цончев обявяваше: „Кило еленско месо, пребито от Ристо Референта!”. При това положение имиджът ми на ловец порасна. Ловния си билет подновявам в продължение на 58 години, но вече ако ловувам, стрелям само по вреден дивеч.
Хубави са ловните традиции и аз апелирам да не бъдат прекъсвани. На ловците пожелавам „Наслука!” през следващите ловни сезони.
Христо Василев Христов – РЕФЕРЕНТА, Правец /БЛИЦ
Обратно горе
