БГ Лов Форум: Кратка история на сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол 1884” гр. Велико Търново - БГ Лов Форум

Към съдържанието

Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

Кратка история на сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол 1884” гр. Велико Търново Кирил Бояджиев

#1
Потребителя е офлайн   Vasil Terziyski 

  • Платинен Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • Виж галерията
  • Група: Root Admin
  • Мнения: 26370
  • Регистр: 17.02.08
Ловът и риболовът са важен поминък за хората през Средновековието. По време на Второто българско царство със столица Царевград Търнов за преследването на дивеча не се плащат ловни билети. Ловът обаче не е безплатен – желаещите да убият глиган, сърна, благороден елен или див заек броят определени суми на болярина, в чиито земи и гори ловуват. Използват се стрели, копия, различни от бойните, също и арбалети. Някогашните ловци прилагат различни хитрости, за да измамят дивеча - поставят примки, капани, копаят ями, за да се хванат дивите животни. Царете и болярите ловуват за удоволствие, за престиж, по дипломатиченсик причини, а обикновените поданици – за прехрана. Освен кучета, включително хрътки, аристокрацията използва и специално обучени соколи.
По време на турското робство българите не се отказват от лова. С навлизането на огнестрелното оръжие те се ориентират към него и в преследването на дивеча. Хайдутите стрелят с едни и същи пушки и по турците, и по зайци, сърни, елени, глигани. След потушаването на Априлското въстание оцелелите бунтовници скриват оръжието си и после, след Освобождението, го използват, за да ловуват.
С такива пушки, преднопълнещи се, стрелят по дивеча и първите организирани български ловци, търновските. А преди 130 години, на 14 май във Велико Търново те създават първата ловна група, ловен кръжец, който скоро се превръща в първото ловно дружество в България. Първоначалната цел на кръжеца е задружен лов, веселие и гуляи. Първите организирани ловци в България са 26 видни търновци, между които Никола Златев аптекар, Карел Шкорпил учен етнограф, Атанас Стамболов братовчед на държавника от европейска величина Стефан Стамболов, син на чичо му Петър, Димитър Хаджи Павли Иванов основател и председател на читалище "Надежда", Димитър Друмев художник, политик и писател, братов син на Васил Друмев /митрополит Климент Търновски/, Панайот Хаджиславчев производител на бира, Сава Сирманов участник в четата на Христо Ботев, Иван Хаджиенов строителен предприемач, д-р Стас Антонов, Йордан Пенчев аптекар, С. И. Сирманов, Атанас Колев. В учредяването на първото българско ловно дружество участват и чехите, които живеят в града, Ото Хорейши, учител и художник, Игнат Бергер, аптекар, и неговият приятел Клайш, Антон Новак, уредник на приморската градина във Варна, Карел Шкорпил, който поставя основите на археологическата наука в България. Никола Златев /бачо Кольо/ е първият председател на ловния кръжец. Останалите ловци го избират с пълно вишегласие заради големия му ръст – 127 кг тежина, и веселия му и добър характер. А секретар става Карел Шкорпил.
Като всяка организация, кръжецът трябва да има свой устав. Още през 1884 година е изготвен „Проектоустав на начало на устав” с 4 точки. В него са записани първоначалните чисто другарски, гуляйджийски цели на кръжеца. В този документ, в който дружеството се нарича „Бачонско ловджийско дружество”, е записано, че пиенето на бира е задължително и количествата неограничени, бирата трябва да е от ХаджиСлавчевата фабрика /ако е хубава/, всеки изпит шести стакан е за сметка на фабриката, като се смята, че петте непременно са изпити, при пиенето членовете са длъжни да не се лъжат, т.е. да не изпиват повече от другите. Предполага се, че този проектоустав е написан от аптекаря Бергер. Иначе истинският устав на дружеството е утвърден на 1 март 1892 година със саморъчния подпис на княз Фердинанд.
От това време е и информацията за първите наказания за бракониерство, защото в България вече е имало закон за лова. Първите глобени са Ото Хорейши, Крейш и Бергер, които убиват зайци в забранено време. Глобата не е парична, а материална – бъчонки бира и печени пуйки за мезе, ог които се предполага, че се възползват всички членове на първото българско ловно дружество.
Постепенно ловците започват да променят чисто гуляйджийските цели на своя кръжец с по-сериозни задачи. През 1887 година те отбелязват своя патронен празник и три години от основаването на дружеството на Хотнишкия водопад, където присъства и Стефан Стамболов. Когато получават информация за смъртта на княз Александър Батенберт, търновските ловци от уважение към първия български държавен глава след Освобождението се отказват от лов и отиват на панихида. През 1891 година дружеството снабдява своите членове с открити листи за ловуване в Тозлука и Еленско. Целта е да се добият кожи за изложението в Русе. На 12 май 1893 година е организирана първата ловна вечеринка по случай идването на Стефан Стамболов в града. През януари 1894 година търновските ловци провеждат и първия сюзен - гонка на вреден дивеч. А на 23 януари същата година се взема решение да се пуснат в района яребици за разплод. През същото време дружеството моли местните военни власти да не позволяват на офицерите от гарнизона в града да ходят на лов без билети и скоро те стават редовни членове на ловната организация.
След 1895 година, когато председател става д-р Стат Антонов, се уреждат ловни стрелби, изработва се правилник за стрелбищата. На общо събрание на дружеството на 3 февруари 1897 година е решено как ще изглеждат знамето, дружественият печат и дружествената значка. През същата година г-жа Среброва - съпруга на адвоката, туриста и ловеца Михаил Сребров, ушива знаме на дружеството. За него е купен копринен плат от чужбина. От едната страна на знамето има надпис „Търновско ловджийско стрелческо дружество „Стрелец” 1884 -1897”, а от другата старобългарски войн – ловец, който стреля с арбалет и до него куче. Знамето е осветено на 4 октомври следващата година в чифлика „Боруш” и сега се съхранява във Великотърновския музей/. Същата година дружеството е гласувало първия си писан годишен бюджет и е приет правилник за гонките.
Търновското ловно дружество участва в мероприятията на националната ловна организация. На първия ловен конгерс в София през 1898 година то е представено от Атанас Колев. А през 1910 година вече има свой частен ловен надзирател. По това време търновските ловци за първи път поставят въпроса за учредяването на взаимоосигурителна посмъртна каса. Тази идея обаче се осъществява едва през 1920 година на VII-ия ловен конгрес.
Показателен е фактът, че през войните великотърновското ловно дружество оцелява и не спира своята дейност. А негов почетен председател е цар Борис III.
На 14, 15 и 16 юни 1920 година във Велико Търново се провежда Седмият редовен конгрес на националната ловна организация, която влиза в историята като възродителен след бездействието по време на войните. Председателят на търновското ловно дружество Григор Димитров е избран за член на първия висш ловен съвет.
На 27 и 28 септември 1924 година търновската ловнострелческа организация „Сокол” отпразнува своята 40-годишнина, като организира първия окръжен ловен събор. В него участват повече от 1000 души, между които има и ловци от други ловни дружества. По този повод е написана и първата история на великотърновското ловно дружество.
През 1929 година е построен специален ловен дом в околностите на Велико Търново. Изградени са развъдниците за дивеч „Мрамора”, „Дяла”, „Сояка”, „Малкия бутур”, „Света гора” и „Калето”. По инициатива на дружеството през 1932 година се прави образцовото ловно стопанство „Буковец”. /В момента хижата на ловното стопанство се ползва като туристически дом с около 60 места за нощувка в близост до гр.Елена/.
Вторият ловен дом е от 1963 година, в центъра на града. Сегашният ловен дом е издигнат за четири години със средства и труда на ловците и риболовците и е открит на 1 август 1988 година.
Великотърновското ловно-рибарско дружество е домакин на два ловни конгреса - през 1939 година и на XII конгрес през 1992 година, когато организацията приема новото си име „Съюз на ловците и риболовците в България” /СЛРБ/. А през октомври - ноември 1984 година във Велико Търново е отбелязан 100-годишният юбилей на организираното ловно движение в България.
На 4 септември 1999 година най-тържествено е отпразнувана 115-годишнина на първото в страната ловно сдружение, великотърновското. На събора в местността Ксилифор присъстват повече от 2000 души. Наградени са живите председатели на дружеството и много активни негови деятели. На събора идват доц. д-р Нино Нинов председател на СЛРБ, проф. Стоян Кушлев зам.-председател, инж. Иван Петков гл. секретар, проф. Марко Семов, инж. Николай Кисьов от Министерството на земеделието и горите, Стефан Ланджев управител на ИК „Наслука”, инж. Иван Гунчев началник на Районно управление на горите гр. Велико Търново и много други симпатизанти на ловното движение. В събора участвуват всички ловно-рибарските дружини на дружеството. Проведени са детско риболовно състезание, киноложка изложба с участието на 34 чистопородни ловни кучета, стрелба по панички. Тогава Съюзният съвет награждава дружеството с почетния знак „За заслуги към ловното и риболовното движение”, който се връчва за първи път в страната.
През 2004 година дружеството е домакин на Х-ия национален ловен събор под мотото „120 години - история, традиции, бъдеще”. Скъп гост на тържеството е и президентът на Република България Георги Първанов.
През 2006 г. за пръв път в страната е подписан международен договор за сътрудничество и приятелство с друга ловна организация – тази на Войводина.
В спортно-състезателната дейност дружеството е с утвърдени традиции на национално ниво. Отборите на дружеството по ловните и риболовни спортове винаги са били в челните редици при класирането в републиканските първенства и турнири. Ловецът Пламен Филев е национален състезател по ловна стрелба в дисциплината „Скийт” и не веднъж е заемал челни места. Жените също са завоювали призови места на национални състезания. Дружествените отбори по спортен риболов мъже, жени и деца са между най-активните в страната. През август 2001 година детският отбор по спортен риболов представя достойно страната ни в Италия на детската олимпиада на трикольорите. Дружественият отбор по спортен риболов-жени в състава на националния отбор на България се класира в Словения през 2002 година на седмо място в света от участвали 18 държави.
През 2002 год. от Велико Търново започва за първи път в страната, инициативата за Рибарските училища като извънкласна форма под мотото: „Детето риболовец може без дрога”. В организацията освен ръководството на дружеството взема участие и небезизвестната Росица Златанова световен шампион по кастинг.
Дружеството има киноложки клуб, който е утвърден в страната, с богати традиции през последните 40 години. Ловците отглеждат и обучават над 250 ловни кучета, много от които елитни, които представят достойно дружеството в националните киноложки изложби и турнири за изпитания.
През последните години в дружеството членуват около 1300 ловци и риболовци, разпределени в 33 дружини от които около 1100 ловци в 31 ловно-рибарски и около 200 риболовци разпределени в 2 рибарски дружини.
На територията на дружеството се поддържат ловни хижи в дружините: Ресен, Велчево, Самоводене и Дебелец, ловни клубове в Арбанаси, Балван, Ново село, Шереметя Габровци, Райковци, Килифарево, Пчелище и Ветринци, ловни заслони в Присово, Плаково, Русаля, Миндя, Хотница и др. Закупуват се земеделски земи и в момента дружеството е собственик на повече от 60 Дка. Волиерите за доотглеждане и адаптация на птици са с общо разгъната площ над 6 Дка и включват 5 мобилни и 6 стационарни волиера.

Цялата история може да изтеглите и прочетете от тук: ФАЙЛОВЕ БГ ЛОВ
Всички ловни новини и статии на имейла ви, абонирайте се тук: БГ ЛОВ БЮЛЕТИН

Решавайте ОНЛАЙН ТЕСТ ЗА КАНДИДАТ ЛОВЦИ

Станете член на групата ни във Фейсбук: BG LOV

Следвайте страницата ни във Фейсбук: Ловен портал БГ ЛОВ

Редакционни имейли: vater@abv.bg и bglovmail@gmai.com
0

#2
Потребителя е офлайн   Л_овец 

  • Сребърен Потребител
  • PipPipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 858
  • Регистр: 26.03.14

Виж мнениетоВасил Терзийски написа на 04.06.2014 - 21:05 :

Ловът и риболовът са важен поминък за хората през Средновековието. По време на Второто българско царство със столица Царевград Търнов за преследването на дивеча не се плащат ловни билети. Ловът обаче не е безплатен – желаещите да убият глиган, сърна, благороден елен или див заек броят определени суми на болярина, в чиито земи и гори ловуват. Използват се стрели, копия, различни от бойните, също и арбалети. Някогашните ловци прилагат различни хитрости, за да измамят дивеча - поставят примки, капани, копаят ями, за да се хванат дивите животни. Царете и болярите ловуват за удоволствие, за престиж, по дипломатиченсик причини, а обикновените поданици – за прехрана. Освен кучета, включително хрътки, аристокрацията използва и специално обучени соколи.
По време на турското робство българите не се отказват от лова. С навлизането на огнестрелното оръжие те се ориентират към него и в преследването на дивеча. Хайдутите стрелят с едни и същи пушки и по турците, и по зайци, сърни, елени, глигани. След потушаването на Априлското въстание оцелелите бунтовници скриват оръжието си и после, след Освобождението, го използват, за да ловуват.
С такива пушки, преднопълнещи се, стрелят по дивеча и първите организирани български ловци, търновските. А преди 130 години, на 14 май във Велико Търново те създават първата ловна група, ловен кръжец, който скоро се превръща в първото ловно дружество в България. Първоначалната цел на кръжеца е задружен лов, веселие и гуляи. Първите организирани ловци в България са 26 видни търновци, между които Никола Златев аптекар, Карел Шкорпил учен етнограф, Атанас Стамболов братовчед на държавника от европейска величина Стефан Стамболов, син на чичо му Петър, Димитър Хаджи Павли Иванов основател и председател на читалище "Надежда", Димитър Друмев художник, политик и писател, братов син на Васил Друмев /митрополит Климент Търновски/, Панайот Хаджиславчев производител на бира, Сава Сирманов участник в четата на Христо Ботев, Иван Хаджиенов строителен предприемач, д-р Стас Антонов, Йордан Пенчев аптекар, С. И. Сирманов, Атанас Колев. В учредяването на първото българско ловно дружество участват и чехите, които живеят в града, Ото Хорейши, учител и художник, Игнат Бергер, аптекар, и неговият приятел Клайш, Антон Новак, уредник на приморската градина във Варна, Карел Шкорпил, който поставя основите на археологическата наука в България. Никола Златев /бачо Кольо/ е първият председател на ловния кръжец. Останалите ловци го избират с пълно вишегласие заради големия му ръст – 127 кг тежина, и веселия му и добър характер. А секретар става Карел Шкорпил.
Като всяка организация, кръжецът трябва да има свой устав. Още през 1884 година е изготвен „Проектоустав на начало на устав” с 4 точки. В него са записани първоначалните чисто другарски, гуляйджийски цели на кръжеца. В този документ, в който дружеството се нарича „Бачонско ловджийско дружество”, е записано, че пиенето на бира е задължително и количествата неограничени, бирата трябва да е от ХаджиСлавчевата фабрика /ако е хубава/, всеки изпит шести стакан е за сметка на фабриката, като се смята, че петте непременно са изпити, при пиенето членовете са длъжни да не се лъжат, т.е. да не изпиват повече от другите. Предполага се, че този проектоустав е написан от аптекаря Бергер. Иначе истинският устав на дружеството е утвърден на 1 март 1892 година със саморъчния подпис на княз Фердинанд.
От това време е и информацията за първите наказания за бракониерство, защото в България вече е имало закон за лова. Първите глобени са Ото Хорейши, Крейш и Бергер, които убиват зайци в забранено време. Глобата не е парична, а материална – бъчонки бира и печени пуйки за мезе, ог които се предполага, че се възползват всички членове на първото българско ловно дружество.
Постепенно ловците започват да променят чисто гуляйджийските цели на своя кръжец с по-сериозни задачи. През 1887 година те отбелязват своя патронен празник и три години от основаването на дружеството на Хотнишкия водопад, където присъства и Стефан Стамболов. Когато получават информация за смъртта на княз Александър Батенберт, търновските ловци от уважение към първия български държавен глава след Освобождението се отказват от лов и отиват на панихида. През 1891 година дружеството снабдява своите членове с открити листи за ловуване в Тозлука и Еленско. Целта е да се добият кожи за изложението в Русе. На 12 май 1893 година е организирана първата ловна вечеринка по случай идването на Стефан Стамболов в града. През януари 1894 година търновските ловци провеждат и първия сюзен - гонка на вреден дивеч. А на 23 януари същата година се взема решение да се пуснат в района яребици за разплод. През същото време дружеството моли местните военни власти да не позволяват на офицерите от гарнизона в града да ходят на лов без билети и скоро те стават редовни членове на ловната организация.
След 1895 година, когато председател става д-р Стат Антонов, се уреждат ловни стрелби, изработва се правилник за стрелбищата. На общо събрание на дружеството на 3 февруари 1897 година е решено как ще изглеждат знамето, дружественият печат и дружествената значка. През същата година г-жа Среброва - съпруга на адвоката, туриста и ловеца Михаил Сребров, ушива знаме на дружеството. За него е купен копринен плат от чужбина. От едната страна на знамето има надпис „Търновско ловджийско стрелческо дружество „Стрелец” 1884 -1897”, а от другата старобългарски войн – ловец, който стреля с арбалет и до него куче. Знамето е осветено на 4 октомври следващата година в чифлика „Боруш” и сега се съхранява във Великотърновския музей/. Същата година дружеството е гласувало първия си писан годишен бюджет и е приет правилник за гонките.
Търновското ловно дружество участва в мероприятията на националната ловна организация. На първия ловен конгерс в София през 1898 година то е представено от Атанас Колев. А през 1910 година вече има свой частен ловен надзирател. По това време търновските ловци за първи път поставят въпроса за учредяването на взаимоосигурителна посмъртна каса. Тази идея обаче се осъществява едва през 1920 година на VII-ия ловен конгрес.
Показателен е фактът, че през войните великотърновското ловно дружество оцелява и не спира своята дейност. А негов почетен председател е цар Борис III.
На 14, 15 и 16 юни 1920 година във Велико Търново се провежда Седмият редовен конгрес на националната ловна организация, която влиза в историята като възродителен след бездействието по време на войните. Председателят на търновското ловно дружество Григор Димитров е избран за член на първия висш ловен съвет.
На 27 и 28 септември 1924 година търновската ловнострелческа организация „Сокол” отпразнува своята 40-годишнина, като организира първия окръжен ловен събор. В него участват повече от 1000 души, между които има и ловци от други ловни дружества. По този повод е написана и първата история на великотърновското ловно дружество.
През 1929 година е построен специален ловен дом в околностите на Велико Търново. Изградени са развъдниците за дивеч „Мрамора”, „Дяла”, „Сояка”, „Малкия бутур”, „Света гора” и „Калето”. По инициатива на дружеството през 1932 година се прави образцовото ловно стопанство „Буковец”. /В момента хижата на ловното стопанство се ползва като туристически дом с около 60 места за нощувка в близост до гр.Елена/.
Вторият ловен дом е от 1963 година, в центъра на града. Сегашният ловен дом е издигнат за четири години със средства и труда на ловците и риболовците и е открит на 1 август 1988 година.
Великотърновското ловно-рибарско дружество е домакин на два ловни конгреса - през 1939 година и на XII конгрес през 1992 година, когато организацията приема новото си име „Съюз на ловците и риболовците в България” /СЛРБ/. А през октомври - ноември 1984 година във Велико Търново е отбелязан 100-годишният юбилей на организираното ловно движение в България.
На 4 септември 1999 година най-тържествено е отпразнувана 115-годишнина на първото в страната ловно сдружение, великотърновското. На събора в местността Ксилифор присъстват повече от 2000 души. Наградени са живите председатели на дружеството и много активни негови деятели. На събора идват доц. д-р Нино Нинов председател на СЛРБ, проф. Стоян Кушлев зам.-председател, инж. Иван Петков гл. секретар, проф. Марко Семов, инж. Николай Кисьов от Министерството на земеделието и горите, Стефан Ланджев управител на ИК „Наслука”, инж. Иван Гунчев началник на Районно управление на горите гр. Велико Търново и много други симпатизанти на ловното движение. В събора участвуват всички ловно-рибарските дружини на дружеството. Проведени са детско риболовно състезание, киноложка изложба с участието на 34 чистопородни ловни кучета, стрелба по панички. Тогава Съюзният съвет награждава дружеството с почетния знак „За заслуги към ловното и риболовното движение”, който се връчва за първи път в страната.
През 2004 година дружеството е домакин на Х-ия национален ловен събор под мотото „120 години - история, традиции, бъдеще”. Скъп гост на тържеството е и президентът на Република България Георги Първанов.
През 2006 г. за пръв път в страната е подписан международен договор за сътрудничество и приятелство с друга ловна организация – тази на Войводина.
В спортно-състезателната дейност дружеството е с утвърдени традиции на национално ниво. Отборите на дружеството по ловните и риболовни спортове винаги са били в челните редици при класирането в републиканските първенства и турнири. Ловецът Пламен Филев е национален състезател по ловна стрелба в дисциплината „Скийт” и не веднъж е заемал челни места. Жените също са завоювали призови места на национални състезания. Дружествените отбори по спортен риболов мъже, жени и деца са между най-активните в страната. През август 2001 година детският отбор по спортен риболов представя достойно страната ни в Италия на детската олимпиада на трикольорите. Дружественият отбор по спортен риболов-жени в състава на националния отбор на България се класира в Словения през 2002 година на седмо място в света от участвали 18 държави.
През 2002 год. от Велико Търново започва за първи път в страната, инициативата за Рибарските училища като извънкласна форма под мотото: „Детето риболовец може без дрога”. В организацията освен ръководството на дружеството взема участие и небезизвестната Росица Златанова световен шампион по кастинг.
Дружеството има киноложки клуб, който е утвърден в страната, с богати традиции през последните 40 години. Ловците отглеждат и обучават над 250 ловни кучета, много от които елитни, които представят достойно дружеството в националните киноложки изложби и турнири за изпитания.
През последните години в дружеството членуват около 1300 ловци и риболовци, разпределени в 33 дружини от които около 1100 ловци в 31 ловно-рибарски и около 200 риболовци разпределени в 2 рибарски дружини.
На територията на дружеството се поддържат ловни хижи в дружините: Ресен, Велчево, Самоводене и Дебелец, ловни клубове в Арбанаси, Балван, Ново село, Шереметя Габровци, Райковци, Килифарево, Пчелище и Ветринци, ловни заслони в Присово, Плаково, Русаля, Миндя, Хотница и др. Закупуват се земеделски земи и в момента дружеството е собственик на повече от 60 Дка. Волиерите за доотглеждане и адаптация на птици са с общо разгъната площ над 6 Дка и включват 5 мобилни и 6 стационарни волиера.

Цялата история може да изтеглите и прочетете от тук: ФАЙЛОВЕ БГ ЛОВ


Де да бяха всички дружества такива!Явно там да си ловец е удоволствие,за разлика от нашето от което всички бягат.
0

Сподели темата:


Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

1 Потребител(и) четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни