Аз имах два английски сетера.
Първият - Рекс (бял, на кафяви точки), умря на 8 години незнайно от какво. Последните две седмици от живота си не можеше да ходи, заваляше се, клатеше се когато стане, само лежеше, почти нищо не ядеше, и естествено, ветеринарят каза, че кучето е отровено. Как пък винаги това казват, как пък един път не измислиха нещо различно? Като при хората - според докторите, винаги всички умират от инфаркт, вечната прогноза, а каква всъщност е истината, иди разбери. Включиха Рекс на системи, изписаха му антибиотик за черен дроб и това си и беше, кучето си умря като стой та гледай. Много силен нос и твърда стойка.
От тогава за мен не съществува друга порода куче!
Мина се, не мина някоя и друга годинка и си взех втория сетер - Бим, кръстен на главния герой от великия филм "Белият Бим, черното ухо", но моят беше Кафявото ухо. Разбира се, отново бял на кафяви точки. Намерих го случайно в интернет. Беше на 3 месеца когато го взех. Живееше в един двор като помияр, пълен с бълхи и мизерно гледан от невежи стопани. Без паспорт, без ваксини, без нищо. Поне беше в добро здраве и от активно ловуващи родители. Прибрах го, изкъпах го, обезпаразитих го, заведох го на ветеринар за обстоен преглед и започна нашият съвместен живот. Живот щастлив, но за съжаление, оказал се доста кратък. Само 4 месеца продължи нашето щастие. За това време го научих да апортира. Хвърлях му предмети в езеро на 30 м във водата и той влизаше и ги донасяше, обичаше водата. Научих го на стойки с перото и въдица. Командите като Седни, На място, Ела тук, и НЕ, ги научи за броени дни. Това кученце нито веднъж не направи беля в апартамента. Беше едно незабравимо лято, навсякъде бяхме заедно, не се разделихме и за ден.
Но... лятото мина.... дойде есента... и на мен ми се наложи да замина за известно време. Бим остана сам, нямаше кой да го гледа и трябваше да го дам на един добър човек. Бях всичко за него, целият му свят, а аз не оправдах очакванията му, не му се отблагодарих по никакъв начин. Обичаше ме повече от всеки, а аз не успях да го отгледам. За малкия Бим започна отново ново начало, а за мен останаха само угризенията и хубавите спомените.
И така, мина се време, аз се върнах и животът си продължи по старо му. Но мен най ме боли от това, че дори и в момента нямам физическата възможност да си взема кученце и да си го обуча по книга. Сега живея сам в апартамент и ме няма по цял ден. Отново няма да има кой да го гледа, а аз не мога да не работя.
Но някой ден аз ще си взема пак английски сетер, и ще си имам отново момченце, и ще е бял на кафяви точки, но този път ще е тогава, когато съм напълно готов за това. Напълно готов да му дам това, което заслужава!
Ако искаш да си щастлив за едни ден - напий се.
Ако искаш да си щастлив за една година - ожени се.
Ако искаш да си щастлив за 15 години - направи си дете.
Ако искаш да си щастлив за цял живот - стани ловец и риболовец.