Вход
Регистрация
Помощ
Изследването на месото на дивеча за заразната трихинелоза в момента е въпрос на личен избор и това е обезпокоително за специалистите, защото последствията могат да са смъртоносни и да засегнат и нищо неподозиращи хора, яли случайно.
Директорът на ОДБХ - Благоевград Стоян Мавродиев има категорично становище по темата: "Трихинелозата е една много коварна инфекция, която се развива бързо, като паразитира в човешкия организъм. Тя е инвазионно заболяване, което се причинява от паразити от рода трихинела спиралис. Обикновено при животните самата инвазия (заразяването) протича без симптоми, това е причината да няма външни белези за наличието й приживе, дори и при висока степен на заразяване. В човешкия организъм трихинелите попадат при консумация на месо и животински вътрешности, в които се намират паразитите.
ПРИ ХОРАТА ИНФЕКЦИЯТА СЕ ПРОЯВЯВА ОТ ЕДНА ДО ТРИ СЕДМИЦИ СЛЕД КОНСУМАЦИЯТА НА ЗАРАЗЕНОТО МЕСО.
В нашия стомах трихинелите се освобождават от капсулите си и преминават в червата като полово зрели чревни паразити, които раждат множество ларви, така организмът ни се превръща в инкубатор. Първоначалните симптоми, които се проявяват, са честа диария, повръщане и коремни спазми. Впоследствие те преминават през чревната стена, попадат в лимфните и кръвните пътища и чрез кръвообращението се разпространяват масово по цялото тяло. През този втори етап на заразяване се засягат диафрагмата, дъвкателната и междуребрената мускулатура, както и скелетната. Клиничните признаци се проявяват с висока температура, повишена чувствителност на светлина, главоболие, мускулна болка в корема, врата и гръдната област. Наблюдават се и вторични съпровождащи симптоми като сърдечна недостатъчност, белодробен оток и миокардит. Медицинското название на това състояние е трихинелозен полимиозит. При силно заразяване на зрял индивид и най-вече при крехкия детски организъм за съжаление се стига до смърт.
ОПАСНОСТТА НЕ Е САМО СРЕД ЛОВНИТЕ ДРУЖИНКИ, А И ВЪВ ВСЕКИ ДОМ, КЪДЕТО СЕ ОТГЛЕЖДАТ ДОМАШНИ ПРАСЕТА.
Трихинелите паразитират по месоядни животни, домашни и диви свине, еднокопитни, мечки... Най-големите преносители на инфекцията са домашната и дивата свиня и конете, поради тази причина официалният контрол, който следи за разпространяването на това опасно заболяване, е насочен към тях. Изследванията на месо, които се правят в клиничните лаборатории, се извършват чрез референтен метод на смилане на проба с изкуствен стомашен сок. Този сок представлява воден разтвор, примесен със солна киселина и пепсин. След 30 минути ензимно смилане се преминава към утаяване, като утайката се изследва под микроскоп за наличие на ларви на трихинели.
Това, което плаши инспекциите по храните, медицинските институции и самите хора, е фактът, че не съществува нормативен документ, който да задължи ловците да предоставят проби за изследване. Разчита се на личната отговорност на ловците за опазване на личното и семейното здраве. Само за свинете, които се колят в кланици и се предоставят за масова консумация, изследването е абсолютно задължително. За 2016-та година, от началото на ловния сезон до момента, в лабораторията в Благоевград са постъпили 1244 проби, от които 100 броя са положителни за наличие на трихинелоза. За сравнение - през изминалата 2015-та година са изследвани 908 проби, от които 8 са били положителни.
Единствено докато протича първата фаза на заразяване, е възможно да се проведе ефективно лечение чрез прилагане на симптоматични и противопаразитни медикаменти от лекар паразитолог.
Отправям призив и молба към всеки човек, независимо дали ходи на лов, или има ловец в семейството си, да изследва месото преди консумация.
ПОДЧЕРТАВАМ, ЧЕ ЗАРАЗЯВАНЕТО ПРИ ДОМАШНИ УСЛОВИЯ Е НАЙ-ЧЕСТАТА ПРИЧИНА ЗА ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО.
Това става чрез прием на сурово-сушени продукти, приготвени у дома, и при недобре термично обработени храни. Свинете, които се отглеждат в задните ни дворове и личните стопанства, представляват значителен риск за поява на трихинелоза при хората. През този сезон на активно клане на животни за лична консумация е регистриран бумът на тази инфекция".
Началникът на отдел "Здравеопазване на животните" при ОДБХ - Благоевград д-р Атанас Григоров е срещал през кариерата си фрапантни случаи на заразени хора с трихинелоза: "През изминалите години в област Благоевград не са регистрирани смъртни случаи на хора, заразени с трихинелоза, което се дължи на добрата превенция и страха от коварната инфекция. Показателен факт за това е ежегодното нарастване броя на лабораторните проби. Ловците също проявяват съвестно отношение към безопасността и при наличието на положителни проби месото се събира от тях и се унищожава. Преди около 10 години беше регистриран случай на тежки здравословни последици за едно цяло семейство. Членовете му бяха консумирали месо от домашна свиня, отглеждана свободно на сметище и заклана при домашни условия. Тогава имаше пряка опасност за живота на бебето им, но хората оказаха съдействие за изясняването на източника и ограничаването на разпространението на това заболяване.
В нашия регион напоследък много се консумират суджуци и луканки от конско месо, които също носят голям риск за здравето ни. И тъй като всяко второ семейство, което разполага с къща на село, отглежда домашни свине, апелирам да се внимава с произхода на храните, които му се предоставят", предупреждава д-р Григоров.
Специалистът по ловно стопанство към Ловно-рибарско дружество "Сокол" в Благоевград Йордан Станишев е активен ловец в илинденската дружинка, а също и почетен член на сдружение "Голак" . Ето неговата гледна точка по проблема с трихинелозата: "Аз съм ловец от 25 години и знам, че това е любимо хоби на много мъже, а и на жени. В нашето дружество "Сокол" има регистрирани 15 жени ловджийки. В ловната дружинка в Илинденци сме 114 човека, разделени сме на 3 групи. От началото на ловния сезон досега имахме много богат лов на диви свине. В момента се намираме в разгара на ловния сезон и тепърва ловните дружинки ще регистрират още по-голяма слука, защото снегът наближава, а в заснежената гора животинските стъпки се виждат много ясно и лесно се намират леговищата, в които почиват глиганите. Всички ловци, които познавам, са наясно с последствията от трихинелозата и знаят какви превантивни мерки трябва да предприемат.
Знам за два случая на заразени диви прасета от тази година - в 38-ма ловната дружинка от с. Сушица и в 45-та дружинка от с. Бучино. Когато от лабораторията в Благоевград обявиха пробите за положителни, председателите на дружинките събраха заразеното месо и го представиха във ветеринарната служба към ОДБХ. Негодното месо се прибира от екарисажната кола, след което се унищожава чрез изгаряне.
Съществуват два метода на лабораторно изследване на месото. По-старият метод е компресионният, при който се взема част от диафрагмата на животното, поставя се между две плоски стъкълца и се наблюдава под микроскоп. Цената на една проба при този метод е 8,40 лв. с ДДС.
Лабораторията в Благоевград от няколко години разполага с най-новата апаратура за изследване, която е единствена в целия Югозапад, всички ловци от Кюстендил идват при нас да изследват годността на дивеча. С тази апаратура изследването се извършва чрез смилане на месото с изкуствен стомашен сок. Тази услуга е по-скъпа, цената на една проба е 12 лв. с ДДС, но е и много по-сигурна и надеждна от изледването само с микроскопско наблюдение.
За съжаление няма закон, който да задължава ловците да изследват дивеча.
struma.bg
Автор: Вероника Темелкова
Обратно горе
