[Vasil Terziyski]

Анкетно проучване на базата на информация, предоставена от ловците в страната.

Колеги ловци,

Обръщаме се за съдействие към вас – от името на Изпълнителната агенция по горите – със следната молба:

Молим да ни бъде предоставена информация, ако такава е налице, за случаи на регистриране на индивиди или и на случаи на гнездене на двойки от вида гривяк (Columba palumbus L.) вътре в населени места.

За нас ще представлява достатъчно ценна информация, ако бъде посочено следното:

1. Случаите на регистрирания на индивиди или и на гнезда вътре в населеното място или друга застроена територия (обитавана/ необитавана от хора) – име, община, област: …………………………..
……………………………………………………………………………..;
брой индивиди: ……………..; брой гнезда: ……..………;

2. Датата (ден, месец, година): …………………………………………….
или поне сезонът на наблюдението: ……………………………………

Дами и господа! Колеги ловци! – Разчитаме на коректност от ваша страна.

Предварително благодарим на отзовалите се!!!........

Адрес за кореспонденция:
E-mail: d_kyuchukov@abv.bg
гр. София, п. код.: 1303; ул. “Антим I” № 17, ет. 1;
Изпълнителна агенция по горите;
На вниманието на д-р инж. Диньо Т. Кючуков
0885320314

За по-голяма яснота относно същността на проблема по-долу е предоставена следната информация:

През 2015 и 2016 г. бяха получени съобщения, в т.ч. и от специалисти в областите орнитология и ловно стопанство, както и от ловци, за регистрирания на индивиди и двойки от този вид в някои населени места, вкл. и за целогодишно присъствие на такива, в т. ч. в градовете Видин, Козлодуй, Русе, София, в някои черноморски градове(напр. в периферни части на гр. Варна, в гр. Бургас) и курорти („Албена”, „Златни пясъци”, „Бургаски минерални бани”), 1 съобщение за индивид в с. Владимирово, обл. Хасково(в юго-източната част на страната и далече от морето). Налице е съобщение за наблюдение на 2 индивида през м. юни, 2015 г., вероятно гнездеща двойка, и в с. Неготино в съседната ни на запад и все още с официално в международен план име Бивша Югославска Република Македония (БЮРМ). В гр. Козлодуй бяха намерени и 2 гнезда с мътещи яйца двойки – на 17.04.2015 г., като и двете бяха сред застроени територии на града, едното от които в централната му част. Получено е и съобщение за целогодишно пребиваване на индивиди в гр. Русе, както и за такова в района на гр. Бургас и „Бургаски минерални бани”(вкл. и гнездене на двойки) през последните „10-тина години”, като тези случаи – на регистрирания на гнезда и съобщения за целогодишно присъствие – означават пребиваване на гнездещи двойки в съответните населени места.
От характера на съобщенията и от проведените от нас наблюдения в различни части на страната, в т. ч. и от поведението на регистрираните в населени места индивиди и двойки, като най-вероятно се очертава предположението, че, ако не при всички, – в повечето от случаите – това са индивиди и двойки от т. нар. селищна популация (по-скоро мегапопулация), обитаваща населени места в страните на Западна и Средна Европа. Наличието на целогодишно присъствие и особено на случаи на гнездене вътре в населени места означава, че очакваният още през втората половина на 80-те години на миналия век процес на движение в източна посока и заселване на гнездещи двойки от посочената мегапопулация в населени места и в нашата страна, макар и с около 20 год. закъснение, вече е започнал(логично е да се предположи, че са възможни и случаи на проникване на индивиди от естествените (извънселищните) местообитания на вида в дадени селища, особено в изоставени такива или в необитавани техни части, но тяхното поведение се различава от това на тези, постоянно живеещи в населени места).

За основните посоки на движение и заселвания на индивиди и двойки в селища вътре в страната – от наличната информация – може да бъде предположено, че те са основно в посока на изток по течението на р. Дунав, а достигайки до Черно море – на юг по неговото крайбрежие. Естествено възможни са и движения в посока север, изток и юг по западното, северното и източното крайбрежие на морето, но вече извън територията на страната, като е твърде вероятно такива придвижвания и да са били налице, най-вероятно през последното десетилетие (на територии на Румъния, Украйна, Русия и др. страни), но официална информация за каквито не е получена.

За съжаление опитите за организиране на експедиции за събиране на материал за състоянието на описания по-горе процес на разселване, както и за установяването, вкл. и чрез генетични изследвания, на принадлежността на индивидите, респ. на двойките, именно към селищната европейска мегапопулация или отхвърлянето на това предположение, не се увенчаха с успех, поради различни причини. Именно поради така стеклите се обстоятелства, се обръщаме за помощ към общността на ловците и ловните деятели в страната.

Провеждането на такава анкета – сред ловците в страната и то от страна на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) – считаме за необходимо и дори за наложително, тъй като на първо място гривякът е ловен вид, при това традиционен и атрактивен ловен обект, и на второ – тъй като основните контролни функции в областта на лова и ловното стопанство са възложени именно на ИАГ. Целта на настоящата анкета е: 1. Да бъдат обхванати мащабите на процеса на заселване на този вид в селищата (желателно и в други застроени територии) в страната като цяло в самия им начален етап; както и 2. Отстраняването на възможните отрицателни въздействия върху този процес. Желателно е и: 3. Проследяване процесите на: а) обхващане (заселване) от гнездещи двойки на нови населени места в страната и б) изменения при числеността и плътността на индивидите и гнездещите двойки в различните типове населени места и в други застроени територии през следващ период/периоди, напр. през следващите 10 г., като посоченото в т. 3 следва да е предмет на изследователска дейност от страна на колектив от специалисти в научноизследователските области „Ловно стопанство” и „Орнитология”, планирането на каквато е желателно да бъде започнато своевременно, като в тази връзка може да бъде посочено, че успешното провеждане на настоящата анкета ще представлява началният етап на едно такова изследване.

Относно появата на индивиди и двойки на този вид в населени места следва да бъде пояснено следното:

Интерес в случая представляват не толкова периодичните появявания/посещения на индивиди в населени места и най-вече в техни периферии(до и в крайни дворове или в междусградни пространства, обикновено в изоставени такива, в селскостопански и в дворове на други производствени единици/предприятия), идващи от територии извън тях и впоследствие напускащи ги, връщайки се отново в естествената(извънселищната) си среда, каквито случаи са наблюдавани, вкл. и от нас, на различни места в страната, колкото наличието на индивиди и двойки, постоянно обитаващи вътрешността, вкл. и централните части, на селища, което именно е индикация за принадлежността на такива индивиди към т. нар. селитебна (селищна) мегапопулация на територията на субконтинента Европа. Това са индивиди и двойки, които – за разлика от извънселищните – не избягват, а понасят човешкото присъствие, в т. ч. и близко такова (вкл. и под 10-15 m), и които – при разселванията си – не отбягват, а търсят селищната среда.

В чисто фаунистичен и естетичен аспект, подобно на гугутката (Streptopelia decaocto Friv,) (счита се, че тя е започнала да се настанява в селища на Балканския п-ов, в т. ч. и в нашата страна, през 17 век), в населени места в страната ще се засели и заживее още 1 вид птица, при това с красиво оперение и с доста по-импозантен външен вид от останалите 3 вида от това семейство (сем. Гълъбови(Columbidae)), срещащи се в населени места, – индивидите на този вид са с доста по-едро телосложение – със средно тегло 580 g, в сравнение с това на гугутката – 220 g, на гургулицата (Streptopelia turtur (L.)) – 170 g (регистрирана и съобщавана като рядък гнездещ вид предимно в села в ниските части на страната) и на полудивия гълъб (Columba livia Gmelin f. domestica) – обикновено между 200 и 300-350 g. Това е отразено и във видовото латинско име на този вид – палумбус (palumbus), което очевидно е редуциран вариант на балколумбус/ палколумбус (бал/пал+колумбус), като бал/пал+колумба от бал/пал – голям и колумба – гълъб следва някога (още в древни времена и на тогавашните езици и диалекти основно в Юго-Източна Европа (но и в други части на този субконтинент, каквато е и Апенинският п-ов) и в различни части на Околочерноморския район) да е означавало голям гълъб, какъвто е и гривякът. Колкото до днешното българско име на този вид, то най-вероятно е оформено на базата на тракийската дума гри – сив (не е известно тя да се е срещала и в българския език, но това не следва напълно да бъде изключвано, поне през едни твърде ранни времена) и е очевидно, че следва да е означавало буквално сивак, какъвто е и основният цвят на оперението на индивидите (всъщност думата гри и близки до нея форми се срещат в различни езици в Европа, принадлежащи към индо-европейското езиково семейство, но и в някои езици от други семейства) и има същото значение така, че тя би следвало да се приеме за общоевропейска дума, най-вероятно изчезнала от нашия език, но несъвсем – в гр. Казанлък наричат сивите гълъби от местната порода с наименованието гри сивак, което на 2-та езика(тракийския и днешния български) има буквалното значение сив сивак, и следователно думата гривяк се явява един остатък, защо не подарък, от говорения от дълбоката древност до ранното средновековие по нашите земи тракийски език.

Освен красивото оперение и импозантността на телосложението на индивидите, във визуален аспект допълнителен естетичен елемент в селищата ще представляват и т. нар. брачни(или токови) полети – махащ(активен) полет стръмно нагоре и планиращо спускане надолу, съпровождано с издаване и на характерен гърлен звук, т. е., освен визуално, индивидите на този вид ще внесат в селищната среда допълнителни възприятия и чрез издаваните от тях звуци(освен тези при токовите полети и силно гърлено пеене(гукане)), допълвайки акустичната им обстановка с характерните за вида токови и призивни звуци.

За да не бъде допуснато въздействие/повлияване в неблагоприятен план върху процеса на настаняване и усядане на индивиди и двойки в нашите населени места, приканваме вас – редовите ловци в страната, както и различните ловни деятели, – тъй като гривякът е традиционен ловен обект, по време на ловни излети да бъде избягвана стрелбата по негови индивиди и ята, идващи/летящи по посока откъм населени места. Приканваме още и към полагане на необходимите усилия – също от ваша страна – за недопускане унищожаването на индивиди и техни гнезда с яйца или малки, както и причиняването на безпокойство на възрастни индивиди, заселили се в населени места, от страна на подрастващи или и на недобросъвестни граждани. Некоректно би било извършването на посочените посегателства, тъй като тези индивиди вече са привикнали към обстановката в съответните селища, вкл. и към човешкото присъствие там, и не са подготвени за такива и други подобни агресивни действия спрямо тях(в страните на Средна и Западна Европа отношението към обитаващите в населените места животни от различни видове, вкл. и към гривяка, е крайно толерантно).

Освен това за тази предимно зърноядна птица (по-общо растителноядна) липсват сведения в селища на Средна и Западна Европа да е нанасяла някакви щети, засягащи дадена човешка дейност (освен периодично по някои зърнени култури – основно по слънчогледови ниви и блокове, но които биват създавани и обработвани извън селищата), поради което по-правилно и коректно от наша страна би било да бъдем толерантни към нея, което ще е и своеобразен атестат за проявата на така необходимата днес природозащитна и екологична култура, и по този начин да й помогнем да заживее и в нашите градове и села.

И тогава, погледнато във фаунистичен аспект, както и изразено в по-образен план, те – индивидите и двойките на този вид – ще бъдат още едно „цвете”, дошло и пуснало корени сред биоразнообразието на нашите населени места!

Да му дадем шанс!!!........

Може би накрая следва да бъде добавено и това, че, обитаващото населени места и други застроени територии население (количеството индивиди) на този вид, след достигането на достатъчна за целта численост (след стабилизирането на последната в съответните й граници, в зависимост от особеностите на селищната среда в страната и в конкретното населено място), ще стане, при това значима в количествено отношение, част от ловния запас на вида в страната, подобно на гугутката и полудивия гълъб.

Освен на общността на ловците и ловните деятели в страната (на съответните им сдружения – съюзи, дружества, дружинки, ловни стопанства), настоящата анкета ще бъде предоставена за запознаване, с цел съдействие и събиране на допълнителна информация, и на други заинтересовани организации и ведомства, тъй като такива становища бяха изказани от специалисти в областта на биологията и опазването на околната среда, в т. ч. МОСВ (Министерство на околната среда и водите), различни НПО (Неправителствени природозащитни организации – на първо място БДЗП (Българско дружество за защита на птиците), Сдружение „Балкани” и др.), ИАГ (Изпълнителна агенция по горите), РДГ (Районни дирекции по горите), ЛС (Ловни стопанства), ГС (Горски стопанства) и др.

[da_ne]

През 2016 г. бях на море във Варна и видях по парковете доста гривяци, не само по периферията на града. Не кацат по алеите като другите, а по-навътре по тревните площи между алеите, ама общо взето са кротки. Най-ми направи впечатление един като гукаше от един бор пред делфинариума, а аз бях на пейката под дървото.

[Dancho Jordanov]

1.Благодарение на съвременната техника,пръсната храна по полето вече няма.
2.Свръхпопулацията на летящи хищни птици е факт.
3.Миграцията на гривеците е през места ,където хората нямат агресивно поведение към тях,за разлика от тук да кажем !
4.Подобни явления се забелязват най вече в градска среда,където различни причини дистанцират хищниците,а храна се намира.
На село едва ли ще гнездят,защото там едва оцеляват гугутката и врабчето...
Край морето проблемите им са гарваните и гларусите,но ги има много.
Като му дойде времето,някой да влезе да ги преброи в Корабостроителния завод във Варна.

[Георги Петров]

Много здраве на Балкани , БДЗП и на останалите лапачи на кити и техните доброволно мониторонгуващи приятели
Гривяка е получил името си от белите петна на шията .... и днес на доста места се използва думата " гриво " за разни животни с бели петна по вратлетата
Повече информация за търтеите готованци ...ама друг път !!!

[П.Пенчев]

Георги Петров написа на 17.01.2018 - 14:58 :

Много здраве на Балкани , БДЗП и на останалите лапачи на кити и техните доброволно мониторонгуващи приятели
Гривяка е получил името си от белите петна на шията .... и днес на доста места се използва думата " гриво " за разни животни с бели петна по вратлетата
Повече информация за търтеите готованци ...ама друг път !!!

[Dancho Jordanov]

Георги Петров написа на 17.01.2018 - 14:58 :

Много здраве на Балкани , БДЗП и на останалите лапачи на кити и техните доброволно мониторонгуващи приятели
Гривяка е получил името си от белите петна на шията .... и днес на доста места се използва думата " гриво " за разни животни с бели петна по вратлетата />
Повече информация за търтеите готованци ...ама друг път !!!

Ти внимавай какво говориш,щото видя ли какво каза Б.Б. в Брюксел за Щъркелчетата,министрите и валяците ?!

[Георги Петров]

Dancho Jordanov написа на 19.01.2018 - 10:01 :

Георги Петров написа на 17.01.2018 - 14:58 :

Много здраве на Балкани , БДЗП и на останалите лапачи на кити и техните доброволно мониторонгуващи приятели
Гривяка е получил името си от белите петна на шията .... и днес на доста места се използва думата " гриво " за разни животни с бели петна по вратлетата />/>
Повече информация за търтеите готованци ...ама друг път !!!

Ти внимавай какво говориш,щото видя ли какво каза Б.Б. в Брюксел за Щъркелчетата,министрите и валяците ?! />

От 01 01 2018 г . новини не гледам !
Омръзна ми да ми обясняват колко е добре и евтино да се живее тук и да ме приравняват със средно статистическия изпаднал германец .

[Георги Петров]

А сега на къде , а ?! .... АЧС , Н4N 1 , СЛРБ - БЛРС са зайцеподобни и не се вписват в пейзажа , любителите на мониторингуващите доброволци се чудят , как така Борова процесионка и Сфаеропсис сапинеа бовно, но настъпателно вкарват гривяка в паркове и алеи .
Колко лесно беше като се преписваше от Николай Боев да речем .... ама човека отдавна си отиде