[KristinaK]

Здравейте,

регистрирах се в сайта, защото имам нужда от Вашата помощ.

На 9/08/2015 г. кучето ми, порода Кавалир Кинг Чарлс спаньол, мъжки, на почти годинка, бе нападнато и нахапано от (предполагам) куче порода ЛАЙКА, стопанствено, в местността Барите, гр. Мъглиж, по пътя за водопад Големия скок.

Опитвам се да открия собствениците на тези кучета: (предполагам) мъжко и женско, възможно майка-син, брат-сестра, височина около 80 см., бяло-сива окраска с оранжеви елементи в областта на главата. Собствениците са: мъж и жена, на около 45-55 г., мъжът около 1,75 см., плешив, набит, дамата около 1,70 см., с черна коса до раменете, леко пълна. Искрено се надявам да са местни, тоест да живеят в/ около Мъглиж, Казанлък и околните села.

Подали сме жалба в ПУ - Мъглиж, чакаме обаждане от тях, но за да съдим въпросния господин, трябва да знаем кой е. Това няма да върне моето куче, което съм отгледала от 50-дневно бебе, нито ще ме накара да се почувствам по-добре, но ВЯРВАМ, че собствениците на кучета трябва да носят отговорност за домашните си любимци.

Разбирате ли, този човек беше предупреден да хване/ върже/ задържи кучетата си, за да преминем. Беше помолен неколкократно. От разстояние 20 м. Отговорът му беше "няя проблем, бе!". Тоест - "няма проблем, моите кучета няма да наранят вас или вашето куче". И 3 секунди след като пуснах кучето си на земята, то бе захапано от едната лайка (предполагам, мъжкия) без абсолютно никаква провокация. Моето куче се страхуваше дори от пинчери. Никога не е проявявал агресия, обожаваше хората и заради страха му от други кучета го обучавахме в група с ощя няколко кучета (училище), за да се социализира. Скочих във водата да му помогна, да го извадя от челюстите на това животно ... Собственикът погледна раните на нашето куче и каза "нищо му няма".

Разбирате ли какво е да носиш на ръце кучето си 1 час през реката, скалите и да виждаш как животът си отива от него и ти нищо не можеш да направиш?

Не знам как, но се добрахме до колата и до клиниката в Стара Загора. Кучето ми преживя нощта на системи, но след като отоците спаднаха на другия ден, лекарите успяха да видят всички поражения: 5 СЧУПЕНИ РЕБРА, РАЗКЪСАН БЯЛ ДРОБ, ВЪТРЕШНИ КРЪВОИЗЛИВИ, КРЪВОИЗЛИВ В СЪРЦЕТО. "Нищо му няма".

Лекарят, който е крайно против евтаназията, ни препоръча от хуманна и морална гледна точка, да не му причиняваме повече мъки, защото достатъчно е страдал. Нямаше и минимален процент вероятност да преживее и първата от общо 4-5 операции. И взехме решение да го приспим, една седмица преди да навърши годинка.

Моля Ви, ако случайно познавате този човек или имате контакти на хора, които развъждат тази порода в България, свържете се с мен!

Не искам утре някое друго семейство и техния домашен любимец да преживеят кошмара, който преживя Рио и ние!


С уважение,

Кристина Колева
kristina_nkoleva@abv.bg

[АНДИ]

Съболезнования за кучето!Понеже темата е в "Развъдници"така описани хората едва ли ще имат регистриран законен развъдник!

[KristinaK]

АНДИ написа на 25.08.2015 - 12:45 :

Съболезнования за кучето!Понеже темата е в "Развъдници"така описани хората едва ли ще имат регистриран законен развъдник!

Благодаря.

Публикувах молбата си в този раздел, тъй като има вероятност някой от хората, които развъждат тази порода, да си спомни за описаните хора (ако им е продал такива кучета и има регистрация тук-минимален шанс, но съм длъжна да опитам). Както виждам, доста ловджии имат подобна порода, възможно е и този господин да е ловец и някой от членовете на форума да го познава.



Кристина

[Румен_Арнаудов]

KristinaK написа на 25.08.2015 - 12:23 :

Здравейте,

регистрирах се в сайта, защото имам нужда от Вашата помощ.

На 9/08/2015 г. кучето ми, порода Кавалир Кинг Чарлс спаньол, мъжки, на почти годинка, бе нападнато и нахапано от (предполагам) куче порода ЛАЙКА, стопанствено, в местността Барите, гр. Мъглиж, по пътя за водопад Големия скок.

Опитвам се да открия собствениците на тези кучета: (предполагам) мъжко и женско, възможно майка-син, брат-сестра, височина около 80 см., бяло-сива окраска с оранжеви елементи в областта на главата. Собствениците са: мъж и жена, на около 45-55 г., мъжът около 1,75 см., плешив, набит, дамата около 1,70 см., с черна коса до раменете, леко пълна. Искрено се надявам да са местни, тоест да живеят в/ около Мъглиж, Казанлък и околните села.

Подали сме жалба в ПУ - Мъглиж, чакаме обаждане от тях, но за да съдим въпросния господин, трябва да знаем кой е. Това няма да върне моето куче, което съм отгледала от 50-дневно бебе, нито ще ме накара да се почувствам по-добре, но ВЯРВАМ, че собствениците на кучета трябва да носят отговорност за домашните си любимци.

Разбирате ли, този човек беше предупреден да хване/ върже/ задържи кучетата си, за да преминем. Беше помолен неколкократно. От разстояние 20 м. Отговорът му беше "няя проблем, бе!". Тоест - "няма проблем, моите кучета няма да наранят вас или вашето куче". И 3 секунди след като пуснах кучето си на земята, то бе захапано от едната лайка (предполагам, мъжкия) без абсолютно никаква провокация. Моето куче се страхуваше дори от пинчери. Никога не е проявявал агресия, обожаваше хората и заради страха му от други кучета го обучавахме в група с ощя няколко кучета (училище), за да се социализира. Скочих във водата да му помогна, да го извадя от челюстите на това животно ... Собственикът погледна раните на нашето куче и каза "нищо му няма".

Разбирате ли какво е да носиш на ръце кучето си 1 час през реката, скалите и да виждаш как животът си отива от него и ти нищо не можеш да направиш?

Не знам как, но се добрахме до колата и до клиниката в Стара Загора. Кучето ми преживя нощта на системи, но след като отоците спаднаха на другия ден, лекарите успяха да видят всички поражения Rio.jpg: 5 СЧУПЕНИ РЕБРА, РАЗКЪСАН БЯЛ ДРОБ, ВЪТРЕШНИ КРЪВОИЗЛИВИ, КРЪВОИЗЛИВ В СЪРЦЕТО. "Нищо му няма".

Лекарят, който е крайно против евтаназията, ни препоръча от хуманна и морална гледна точка, да не му причиняваме повече мъки, защото достатъчно е страдал. Нямаше и минимален процент вероятност да преживее и първата от общо 4-5 операции. И взехме решение да го приспим, една седмица преди да навърши годинка.

Моля Ви, ако случайно познавате този човек или имате контакти на хора, които развъждат тази порода в България, свържете се с мен!

Не искам утре някое друго семейство и техния домашен любимец да преживеят кошмара, който преживя Рио и ние!


С уважение,

Кристина Колева
kristina_nkoleva@abv.bg

Съболезнования за кучето.Тези скапаняци заслужават/>,но и Вие имате вина,не е трябвало да пускате кучето.Ако едното куче е било женско и разгонено за това е станала белята.

[KristinaK]

Румен_Арнаудов написа на 25.08.2015 - 13:59 :

KristinaK написа на 25.08.2015 - 12:23 :

Здравейте,

регистрирах се в сайта, защото имам нужда от Вашата помощ.

На 9/08/2015 г. кучето ми, порода Кавалир Кинг Чарлс спаньол, мъжки, на почти годинка, бе нападнато и нахапано от (предполагам) куче порода ЛАЙКА, стопанствено, в местността Барите, гр. Мъглиж, по пътя за водопад Големия скок.

Опитвам се да открия собствениците на тези кучета: (предполагам) мъжко и женско, възможно майка-син, брат-сестра, височина около 80 см., бяло-сива окраска с оранжеви елементи в областта на главата. Собствениците са: мъж и жена, на около 45-55 г., мъжът около 1,75 см., плешив, набит, дамата около 1,70 см., с черна коса до раменете, леко пълна. Искрено се надявам да са местни, тоест да живеят в/ около Мъглиж, Казанлък и околните села.

Подали сме жалба в ПУ - Мъглиж, чакаме обаждане от тях, но за да съдим въпросния господин, трябва да знаем кой е. Това няма да върне моето куче, което съм отгледала от 50-дневно бебе, нито ще ме накара да се почувствам по-добре, но ВЯРВАМ, че собствениците на кучета трябва да носят отговорност за домашните си любимци.

Разбирате ли, този човек беше предупреден да хване/ върже/ задържи кучетата си, за да преминем. Беше помолен неколкократно. От разстояние 20 м. Отговорът му беше "няя проблем, бе!". Тоест - "няма проблем, моите кучета няма да наранят вас или вашето куче". И 3 секунди след като пуснах кучето си на земята, то бе захапано от едната лайка (предполагам, мъжкия) без абсолютно никаква провокация. Моето куче се страхуваше дори от пинчери. Никога не е проявявал агресия, обожаваше хората и заради страха му от други кучета го обучавахме в група с ощя няколко кучета (училище), за да се социализира. Скочих във водата да му помогна, да го извадя от челюстите на това животно ... Собственикът погледна раните на нашето куче и каза "нищо му няма".

Разбирате ли какво е да носиш на ръце кучето си 1 час през реката, скалите и да виждаш как животът си отива от него и ти нищо не можеш да направиш?

Не знам как, но се добрахме до колата и до клиниката в Стара Загора. Кучето ми преживя нощта на системи, но след като отоците спаднаха на другия ден, лекарите успяха да видят всички поражения Rio.jpg: 5 СЧУПЕНИ РЕБРА, РАЗКЪСАН БЯЛ ДРОБ, ВЪТРЕШНИ КРЪВОИЗЛИВИ, КРЪВОИЗЛИВ В СЪРЦЕТО. "Нищо му няма".

Лекарят, който е крайно против евтаназията, ни препоръча от хуманна и морална гледна точка, да не му причиняваме повече мъки, защото достатъчно е страдал. Нямаше и минимален процент вероятност да преживее и първата от общо 4-5 операции. И взехме решение да го приспим, една седмица преди да навърши годинка.

Моля Ви, ако случайно познавате този човек или имате контакти на хора, които развъждат тази порода в България, свържете се с мен!

Не искам утре някое друго семейство и техния домашен любимец да преживеят кошмара, който преживя Рио и ние!


С уважение,

Кристина Колева
kristina_nkoleva@abv.bg

Съболезнования за кучето.Тези скапаняци заслужават/>/>,но и Вие имате вина,не е трябвало да пускате кучето.Ако едното куче е било женско и разгонено за това е станала белята.

Мислите ли, че не се обвинявам? Че не се чувствам виновна? Всеки ден това ме тормози и никога няма да си простя, че го пуснах на земята, че не го защитих. Откъде да знам дали е било разгонено или не? Доверих се на скапания му стопанин ... И друг път сме срещали големи породи - кане корсо, путбули, овчарки, хъски, но кучетата са били на ПОВОД и никога не е имало проблем. Душат се, опознават се, Рио подвива опашка и продължаваме.

[Румен_Арнаудов]

KristinaK написа на 25.08.2015 - 14:11 :

Румен_Арнаудов написа на 25.08.2015 - 13:59 :

KristinaK написа на 25.08.2015 - 12:23 :

Здравейте,

регистрирах се в сайта, защото имам нужда от Вашата помощ.

На 9/08/2015 г. кучето ми, порода Кавалир Кинг Чарлс спаньол, мъжки, на почти годинка, бе нападнато и нахапано от (предполагам) куче порода ЛАЙКА, стопанствено, в местността Барите, гр. Мъглиж, по пътя за водопад Големия скок.

Опитвам се да открия собствениците на тези кучета: (предполагам) мъжко и женско, възможно майка-син, брат-сестра, височина около 80 см., бяло-сива окраска с оранжеви елементи в областта на главата. Собствениците са: мъж и жена, на около 45-55 г., мъжът около 1,75 см., плешив, набит, дамата около 1,70 см., с черна коса до раменете, леко пълна. Искрено се надявам да са местни, тоест да живеят в/ около Мъглиж, Казанлък и околните села.

Подали сме жалба в ПУ - Мъглиж, чакаме обаждане от тях, но за да съдим въпросния господин, трябва да знаем кой е. Това няма да върне моето куче, което съм отгледала от 50-дневно бебе, нито ще ме накара да се почувствам по-добре, но ВЯРВАМ, че собствениците на кучета трябва да носят отговорност за домашните си любимци.

Разбирате ли, този човек беше предупреден да хване/ върже/ задържи кучетата си, за да преминем. Беше помолен неколкократно. От разстояние 20 м. Отговорът му беше "няя проблем, бе!". Тоест - "няма проблем, моите кучета няма да наранят вас или вашето куче". И 3 секунди след като пуснах кучето си на земята, то бе захапано от едната лайка (предполагам, мъжкия) без абсолютно никаква провокация. Моето куче се страхуваше дори от пинчери. Никога не е проявявал агресия, обожаваше хората и заради страха му от други кучета го обучавахме в група с ощя няколко кучета (училище), за да се социализира. Скочих във водата да му помогна, да го извадя от челюстите на това животно ... Собственикът погледна раните на нашето куче и каза "нищо му няма".

Разбирате ли какво е да носиш на ръце кучето си 1 час през реката, скалите и да виждаш как животът си отива от него и ти нищо не можеш да направиш?

Не знам как, но се добрахме до колата и до клиниката в Стара Загора. Кучето ми преживя нощта на системи, но след като отоците спаднаха на другия ден, лекарите успяха да видят всички поражения Rio.jpg: 5 СЧУПЕНИ РЕБРА, РАЗКЪСАН БЯЛ ДРОБ, ВЪТРЕШНИ КРЪВОИЗЛИВИ, КРЪВОИЗЛИВ В СЪРЦЕТО. "Нищо му няма".

Лекарят, който е крайно против евтаназията, ни препоръча от хуманна и морална гледна точка, да не му причиняваме повече мъки, защото достатъчно е страдал. Нямаше и минимален процент вероятност да преживее и първата от общо 4-5 операции. И взехме решение да го приспим, една седмица преди да навърши годинка.

Моля Ви, ако случайно познавате този човек или имате контакти на хора, които развъждат тази порода в България, свържете се с мен!

Не искам утре някое друго семейство и техния домашен любимец да преживеят кошмара, който преживя Рио и ние!


С уважение,

Кристина Колева
kristina_nkoleva@abv.bg

Съболезнования за кучето.Тези скапаняци заслужават/>/>,но и Вие имате вина,не е трябвало да пускате кучето.Ако едното куче е било женско и разгонено за това е станала белята.

Мислите ли, че не се обвинявам? Че не се чувствам виновна? Всеки ден това ме тормози и никога няма да си простя, че го пуснах на земята, че не го защитих. Откъде да знам дали е било разгонено или не? Доверих се на скапания му стопанин ... И друг път сме срещали големи породи - кане корсо, путбули, овчарки, хъски, но кучетата са били на ПОВОД и никога не е имало проблем. Душат се, опознават се, Рио подвива опашка и продължаваме.

Още веднъж съжалявам за загубата ви,не се обвинявайте,наистина не сте могли да знаете какво ще се случи,времето лекува и един ден ще си намерите едно хубаво кутре,жива и здрава.