[Alb]

Това е Първа Глава от книгата „ADVANCED LABRADOR BREEDING” на Mary Roslin Williams, която е „библията” за много хора от Лабрадорския свят. Мисля, че тази книга важи не само за породата Лабрадор - Ретривър, а би била полезна за всички Развъдчици, които имат желание да прочетат, помислят и да си направят съответните изводи.


ПЪРВА ГЛАВА

Седемте Възрасти

Точно както Шекспир е разделил Възрастите на Човек на седем , започващи от „бебето, плачещо и повръщащо в ръцете на бавачката”, чак до грохналия възрастен човек „без зъби, без зрение, без вкус, без всичко”, така и възрастите на Развъдчика на Лабрадори могат да бъдат разделени на седем много подобни категории.

Първо е Новакът, който прави всичко грешно, мисли грешно, купува грешно, храни грешно.

Следващият е Учещият се, който сега разбира, че е започнал зле и докато все още отглежда своята първоначална грешка, често много голямо непослушно и неуправляемо куче в неговата най-лоша възраст - около две и половина до три години и е упорит с това, се е научил сега по-добре и прави всичко възможно, за да тръгне по правилния път.

Третият, Начинаещият, който вече се е коригирал и е купил добра женска, развъдил е едно или две кучила, започнал е да печели по изложби и е започнал да бъде приеман и разпознаван от други развъдчици и изложители.

Четвъртият е Вечният Начинаещ, вероятно най-щастливата категория от всички. Те всички са толкова приятни хора, с еднакво очарователни кучета, харесвани от всички. Те нямат амбиции, нямат възможност да задържат повече от един или два лабрадора, всъщност никога не са развъждали или ако са го правили, използват най-близкото налично куче. Те ходят на някои местни изложби и при случай и на някои изложби от по-голям ранг (championship), познават и са познати на всички и никога не са навсякъде, но перфектно щастливи да се занимават с това, като едно приятно и интересно хоби.

Сега ние идваме до петата категория - Средният-клас развъдчик, който е най-голямата група от всички досега. Това е обикновения Развъдчик на Лабрадори, който определено е „Един от нас”, познат като надежден, развъжда добри кучила, отглежда кученцата правилно, с добро око за кучетата и с възможности да гледа мъжки за разплод и една или две хубави женски. Те ходят на повечето изложби от всякакъв тип, имат афикс (регистриран развъдник) и имат шанс да бъдат класирани на всякакъв вид изложба. Те са гръбнака на всяка една порода и са необходими, защото те осигуряват болшинството от средно ниво кученца за продажба, обслужват техния собствен регион с добро куче – разплодник и формират масата от зрители около ринговете. Те са в различни клубове по породи и подкрепят всичките им дейности, много запалени изложители, давайки всичко от себе си, за да бъдат от полза и със заслуги към породата си.

Шестата група, по-напред от тях е Добрият Развъдчик, по-скоро рядка категория, защото те са разбрали това, което Средният-клас Развъдчик не е, а именно, че има определено нещо, наречено „Хубаво Куче” и че доброто куче не е съвсем достатъчно добро. Когато Средният-клас развъдчик веднъж осъзнае това, той се издига към по-висок стандарт на куче и никога няма да е отново удовлетворен с леко посредствен, макар и типичен и приятен Лабрадор. Той е осъзнал, че средния клас не е за него, не влага вече напразни усилия и общо взето е изградил своите идеи.

Добрият Развъдчик е винаги готов да се учи и да си направи труда да разбере повечето от по-важните особености, като например какво представлява добро рамо или скакателна става и къде могат да се търсят други достойнства. Той всъщност има много на брой хубави кучета и се е научил как да ги използва по най-добрия начин. Той може би все още зависи от Шампионите на други хора, за да опита и подобри неговите кученца, но е научил, че титлата Шампион не означава автоматично, че кучето, което я носи е задължително най-доброто за тази цел. Добрият Равъдчик се опитва да се усъвършенства през цялото време и ще продаде добър мъжки или женска в чужбина, който би бил подходящ за Средния-клас развъдчик. Добрият Развъдчик осъзнава, че или има по-добро от него в развъдника си, или че доброто не е достатъчно добро. Той осигурява на Средния-клас развъдчик по-добри кучета, когато самият той иска да повиши своя стандарт. Той няма Шампиони само извън острова, а сам печели високи отличия на изложбите Briitsh Championship. Добрият Развъдчик винаги е бил в Лабрадорите около десет и повече години и обикновено е познат като такъв, дори и от Топ-Развъдчиците, които може би ще се свържат с него, когато самите те нямат подходящо куче за клиент извън Острова.

И накрая, стигаме до седмата и последна категория - Топ Развъдчика. Това е трудна категория за дефиниране, въпреки че ние всички ги знаем. Ще има винаги само около двайсетина от тях по всяко време. Те изглежда, че продължават завинаги. Способни са винаги да произведат хубаво куче, винаги имат добро, което се развива, винаги са с качествен „завършен” брой кучета. При тях обикновено има по-скоро слабости, отколкото недостатъци, по никакъв начин не излизат от тип, индивидуалност и форма. Те винаги ще имат хубаво куче в Открит клас, добро развиващо се куче в Междинните класове и много перспективно подрастващо, което да последва доброто нагоре в развитието си.

Обикновено, те са били на върха много години и имат техен собствен тип, който веднага се познава, тъй като е отличителен и индивидуален тип. Те никога не изчезват и много малко развъдчици достигат тяхната класа. Това са международно известните „имена” и ако ние успеем да имаме двама нови „топ”-развъдчици за десет години, които наистина ще останат и ще имат тяхното влияние върху породата, то тогава ние ще сме щастливи.
Това, което се опитвам да направя в тази книга е, да установя как „Добрият развъдчик” се развива от „Средния клас развъдчик”, защо много не го правят и накрая, да се опитам и реша дали „Топ развъдчикът”, както аз дълбоко подозирам, се ражда, а не изгражда като такъв.

Ще забележите, че аз не прилагам моите седем възрасти на развъдчика на Лабрадори, нито на работното и с „двойно предназначение” куче, нито на истинския съвършен “Field Trialler”. Това е, защото те имат различни цели и предназначения, въпреки че истинските развъдчици „за двойно предназначение” трябва и попадат в категорията на „Добрия развъдчик”. Развъдчикът, ориентиран към работни линии е много по-сложен и труден за дефиниране. Работната насоченост добавя ново измерение към предизвикателството да развъдиш добър екземпляр. А развъдчикът на „Field Triаller” работи с напълно различни и обособени кръвни линии и за него наистина трябва да има отделна тема.

Тъй като моята цел е да анализирам защо и как „Средният развъдчик” се развива или много често не се развива до категорията „Добър развъдчик”, а също и как и кога „Добрият развъдчик” става „Топ развъдчик”, аз няма да навлизам в първите три категории - „Новакът”, „Учещият се” и „Начинаещият”. Всеки от нас е бил в тези категории по неговото си време. Обаче има много написани книги, за да им помогнат да започнат с правилните линии, всяка книга казва как да започнат, какво да правят, кога да хранят и как да отглеждат, водейки ги стъпка по стъпка до времето, когато те стават опитни „Среден-клас развъдчици”. Веднъж като достигнат това ниво, книгите за начинаещи стават твърде безполезни за тях, защото те сега знаят и прилагат тези неща, без да се обръщат за помощ към книги.

Колкото до разглеждането на по-високите категории, което е и моя цел, колкото повече се доближавам до „Топ развъдчиците”, толкова по-трудно ми е да кажа какво правят те, защото „Топ развъдчиците” се различават в техните методи и дори в техните идеи. Има обаче едно общо нещо между тях – Добрият развъдчик непрекъснато развъжда добри кучета, а Топ развъдчикът – топ кучета. Аз мога само да ви нахвърлям различни характерни черти, върху които вие сами да мислите. Така че не очаквайте от мен да кажа авторитетно „Така трябва да се направи”, защото няма изпитан път към „върха”. Мога само да обърна внимание на идеите, които съм натрупала в продължение на много години мислене по въпроса за развъждането на добри кучета и трябва да оставя на читателя да продължи от там нататък.



П.П.: Позволих си да преведа тази глава, тъй като тя е нещо като съдържание на цялата книга, която смятам, че наистина си заслужава да бъде прочетена.

За тези, които искат да научат коя е Mary Roslin Williams, може да прочетат ТАЗИ СТАТИЯ

[Alb]

ВТОРА ГЛАВА

Средният Клас

Приемам, че вие вече сте прочели вашите книги, приключили сте с годишната си „домашна работа” и сте достигнали до огромното мнозинство на добрите обикновени среднокласни Развъдчици. Вие със сигурност ще сте били в породата някъде около три години и ще сте развъдили вашите първи кучила. Ще имате прилична развъдна женска, с която сте поставили вашето правилно начало, вече открили и възстановили се от всякакви първоначални грешки, които сте направили и сега вече не сте съвсем Начинаещ.

С други думи, сега сте сред онова огромно мнозинство от Развъдчици на Лабрадори, което работи, за да прави породата. Това мнозинство се попълва от Начинаещи, които израстват, когато се научат. Да се навлезе там е много лесно, почти неизбежно, ако вие сериозно се интересувате от Лабрадори и имате възможността да продължите по-нататък по пътя, по който вече вървите, т.е. да го направите основно хоби. Много по-трудно е обаче, да излезете от Средната категория и много никога не го правят.

Първият въпрос е можете ли да продължите по-нататък с това? Вие трябва да имате възможността да гледате поне около пет или шест Лабрадора, да можете да развъждате две или три кучила на година и да отглеждате по две кученца от всяко кучило, поне докато може да видите кое за вас е най-доброто, за да го задържите. Вие трябва да имате известно пространство, някаква къща и двор и не лоши съседи, всъщност никакви близки съседи, ако е възможно. Запаленият или подходящият съпруг или съпруга са много полезни и вие трябва някак си да съумеете никога да не забравяте или пренебрегвате вашите деца.

Всичко това само по себе си представлява голяма трудност, но огромно мнозинство от Лабрадораджиите го правят без големи затруднения и колкото и да е странно, техните деца обикновено са много по-добри и отговорни хора, отколкото децата на тези, кото нямат такова всeпоглъщащо хоби.
И така, запалените Научени – Начинаещи се придвижват към Средния-клас така, както водата се стича от извора към реката. Как да се излезе от там към върха е следващия въпрос. Много от Средния-клас никога не достигат по-високия ешелон, колкото и упорито да се опитват. Има толкова много причини за това, че е трудно да се анализира защо.

Едно от първите неща, които идват наум е как те са навлезли в Средния-клас. Като Начинаещи те са изгладили всички първоначални грешки на техния първоначален избор, въпреки че привързали се към първия си лабрадор, те ще го имат и следващите десет години. Това е етапа, в който те ще са отишли в добър развъдник и ще са купили добра женска или малко женско кученце или две, върху които да изградят своите развъдни линии. Колкото е по-добър развъдника, толкова по-добри ще са основите, но винаги трябва да се помни, че нито Добрият развъдчик, нито Топ развъдчикът ще продадат най-добрата си женска или най-доброто си кученце. Така че Начинаещите, с много малки изключения, винаги ще започват с добър женски Лабрадор или кученце с някои „ако”, които са накарали Развъдчикът да я продаде. И повярвайте ми, Топ развъдчикът и дори Добрият развъдчик знаят много добре какво правят. В моя случай, един или два пъти „страничните наблюдатели”* са казвали „M.R.W. продаде грешното” и разбира се „слухът” незабавно идва до мен. И като други развъдчици, аз също се подсмихвам тихо на себе си и си мисля „Това е всичко, което те знаят”, защото знам много добре защо съм продала точно това кученце, а не другото, дори и то да изглежда по-доброто от двете в очите на „страничните наблюдатели”. Това се случва с всички Добри развъдчици и като основно правило е, че със сигурност не продават грешното, защото развъдили го и отгледали го, те знаят нещо, което не е видимо за „страничния наблюдател”. Това нещо дори може да не е недостатък, може да е било шумното в развъдника, или дъвчещото, или малко по-енергичното, или в моя случай грубичко, защото аз харесвам кротък Лабрадор. Но каквото и да е то, вие може да сте сигурни, че дори най-добрите покупки от топ- или добър развъдник, ще имат някое и друго „ако”, дори и то да е много малко.

И така, сега Средният-клас развъдчик има малък развъдник, който се състои от неговата първоначална „грешка” плюс една или две прилични женски с добавката „ако” и две или три млади кучета, развъдени от тези първоначални покупки. И това е неговата първа пречка, защото каквото и кученце да развъди, ще се върти около тази колекция и следователно то непрекъснато ще бъде оценявано спрямо нея от развъдчика. Всичко, което е по-лошо ще бъде продавано за домашен любимец, а всичко по-добро ще се „лепва” като болезнено „постижение”, а тези които са най-най често ще бъдат също оставяни. По този начин средният стандарт на развъдника няма да бъде подобрен, освен ако това не стане наистина много бавно. „Платформата”, с която аз имам предвид стандарта на развъдника, ще бъде прилична до средна и когато тези кученца навлязат в изложбения ринг, те пак ще бъдат прилични до средни, защото всички други среден-клас развъдчици ще имат кучета от точно същия стандарт.

„Платформата” на Добрия развъдчик ще бъде на много по-високо ниво, така че кучетата там у дома му ще се сравняват с по-добър стандарт и всичко, което не го достига ще бъде продадено. Ако Средният-клас развъдчик осъзнае това и издигне неговата „платформа”, тогава той е на път да стане по-добър развъдчик.

Това води директно до следващата тежест около врата на Средния-клас развъдчик и това е „страничния наблюдател” или с други думи - неговите събратя среден-клас конкуренти. Трябва да се запомни, че масата „наблюдатели около ринга” се състои главно от огромно мнозинство от Среден-клас развъдчици, от които само малко на брой израстват в по-висок клас развъдчици и тази маса непрекъснато се захранва от Начинаещите.

Зрителите около ринга, които сега вече поназнайват доста и започват да съдят по малко, но понеже все още нямат чак такъв опит, ще направят очевидния избор отстрани на ринга – добре балансирано, добре представено, добро „шоумен” куче и почти винаги ще съдят по външния вид, защото те не могат да направят нещо повече от там, където седят. Те не могат да опипат кучетата, което трябва да направи добрият съдия, а за мен той не е добър съдия, ако не опипа старателно своите кучета. Но това, което наблюдателят около ринга не може да види и може би не знае достатъчно, за да го разбере е, че съдията може да реши, че избора на зрителя около ринга не е неговия избор. Основната конституция или нещо друго съществено не е както трябва. И съдията намира, че кучето на Топ развъдчика в същия клас не стои на „части” при опипването и така, нагоре отива кучето на топ развъдчика, а надолу избора на страничния наблюдател. И тук настъпва критичния момент, тъй като наблюдателите около ринга не приемат избора и се съгласяват помежду си, че още веднъж несправедливо е триумфирало и спечелило топ „име” и че в тази игра няма честност и справедливост. Това е много голяма пречка, защото Начинаещите слушат другите, вместо да се опитат да видят защо победителят е отишъл нагоре. Средният-клас развъдчици са всички доста щастливи да намерят извинение за това, че самите те нямат топ – победи. И така, вместо да гледат техните си кучета и също и топ кучетата, те се обединяват с Начинаещите и заедно се присъединяват към мнението, че „имената” печелят, защото са „имена”. Когато Средният-клас развъдчик наистина повярва в това, той ще бъде Среден клас завинаги, защото никога няма да разбере защо кучетата на добрите развъдчици печелят.

Години наред аз съм виждала обещаващи Начинаещи, които достигат Средния-клас и съм се чувствала обнадеждена, че биха могли евентуално да станат Добри развъдчици, но сърцето ми се е обръщало, когато те са идвали и казвали това същото нещо, че “Г-жа Еди коя си може да спечели с нищо”. В момента, в който те започнат да мислят така, аз вече нямам по-нататъшна надежда за тях. Те психически са заобиколили въпроса, че по-доброто куче е спечелило.

Следващата голяма пречка е невежеството и тук, страхувам се, че много Среден-клас развъдчици се провалят. Те не са научили от домашната си работа, не са изучили породата и за какво е тя, гледали са старите снимки и са прочели какво са казали тези от по-старите времена. Те не са се мъчили с изучаването на анатомия, дори не и с малкото, което се изисква, за да съдиш куче. Като Учещи се, те са слушали и са се учили от Учещи се и съвсем буквално те не познават тяхната материя. Не познават Стандарта и разпространяват и увековечват митове за това, какво трябва да има и какъв трябва да бъде Лабрадора, често грешни.

Много Среден-клас развъдчици си остават такива, поради тази причина. Ако те все пак разберат, често това е защото получават някаквъ малък съдийски ангажимент. Тогава очите на слепия може би ще се отворят и той ще бъде страшно шокиран, защото внезапно разбира огромната разлика между средното куче и наистина доброто куче. Всъщност, това ще е може би и техния първи път, при който те ще сложат ръцете си върху истински добро куче.
Ако се възползват от предимството на този си опит, те са на правилния път. Но изглежда, че има много среден-клас развъдчици, които не научават нищо от опипването на истински добро куче. Те винаги могат да намерят недостатъци, но никога няма да открият или да си направят труда да научат безспорните достойнства. И така, те си остават там, притежавайки прилични кучета, често само малко над нивото на посредствеността.

Последната голяма пречка, която спъва развъдчика, който полага всички усилия да излезе от средния клас е, че се задръства с кучета. Той не може да продаде или премахне своята първоначална грешка, защото е нормално да я обича. Не може да се раздели с първото кученце, което е развъдил по сантиментални причини. Децата обичат това малкото и той иска да задържи по две кученца от трите кучила, които е развъдил тази година, а също иска и да развъди отново неговата женска – основополжник на линията му, преди да е станало твърде късно. А сега е и време, той си мисли, да задържи и мъжки за разплод. И така, преди да разбере къде се намира, се оказва задръстен с десет до петнадесет кучета. Съседите, съпругата или съпругът протестират и така развъдникът става все по-малко и по-малко ефективен и може да достигне до пълен застой. Толкова е важно да знаеш какво и как да продадеш, за да можеш да продължиш напред и да имаш простор да се усъвършенстваш, че аз ще посветя отделна глава на това.

И така, да обобщим основните затруднения, които пречат на Средния-клас развъдчик. Първо, това е, че всички негови кучета се наблюдават всеки ден в собствения му развъдник и сравняват може би с леко посредствени Лабрадори, докато Топ-развъдчикът преценява неговите кучета, сравнявайки ги с Шампиони или почти Шампиони. Второ, той слуша „страничните наблюдатели”, вместо да се вгледа в себе си и така добива грешна идея относно „имената” и защо хората печелят.

Третата спънка е Незнанието и това е нещо, от което той може или не може да се излекува, защото за да надмогнеш невежеството трябва веднъж да имаш време, второ да си грамотен, трябва да имаш око, а също и да притежаваш дарбата да се учиш, което не всеки може да прави. И четвъртата трудност, която го спъва да се развие нагоре е, че допуска да се затрупа с кучета.
___________________________________________________________________________

* Тук е използвана думата „ringsiders”, което означава публика / зрители около ринга (изложбения). Тук и по-натам в текста употребявам „странични наблюдатели”, „наблюдателя около ринга” и др.

[Яна Стойкова]

Чакърова, браво на теб! Не се преуморявай, че в събота си ми нужна свежа!

[mulan]

Благодаря , Чакърова - за труда и ентусиазма

[Alb]

ТРЕТА ГЛАВА

Пътят Нагоре

Сравнявайки Средния клас с огромен резервоар, пълен с вода във формата на Начинаещи, прииждащи непрекъснато отдолу, би се очаквало отгоре да излиза същия поток от Добри развъдчици. Колкото и странно да е, това не е така. Начинаещите навлизат във вечно увеличаващ се обем, резервоарът остава почти същия и сравнително малко се издигат до категорията на признати Добри развъдчици. В резервоара винаги има изтичане на вода отстрани и това се случва при Лабрадорите. Много среден-клас развъдчици разбират, че не отиват нагоре и се предават. Или работата им се променя и те са принудени да спрат. Или се задръстват с кучета и трябва да чакат, докато възрастните им починат, за да започнат наново. Или остават без работа и не могат да си го позволят. Каквато и да е причината, броят на Средния-клас развъдчици изглежда, че остава същия. Въпреки, че малка част от тях се издигат, все пак те винаги представляват най-многобройната категория развъдчици.

Но някои „израстват”, обикновено защото са издигнали „платформата” в техния собствен развъдник. Те са надраснали вълнението от това да бъдат класирани като VHC (б.пр. класирането на изложбите във Великобритания в различните класове е обикновено – 1ви, 2ри, 3ти, Res, VHC), и са стигнали до там, че да бъдат класирани на първи места и следователно – забелязани и помолени да съдят. Досега са развъждали някакви нелоши кучета, но сега гледат по-нависоко и искат да продължат нагоре. В техните възгледи е настанала явна промяна, а с нея - и в мисленето им.

Повечето от Средния-клас развъдчици следват една и съща линия на поведение, когато възнамеряват да развъдят кучило. Те имат нелоша кучка и искат да я подобрят. И така, приемат топ Шампионите като "стълбата нагоре", с която ще го направят. Тук трябва да обърна внимание на разпространяването на едно много странно нещо. Често съм откривала, че новите развъдчици имат някаква неясна идея, че като заплодиш с топ куче, това поставя по някакъв начин и тяхната кучка в топ категория. Старите развъдчици от миналия век и преди това, дори са си мислили, че това е действителен факт. Всъщност, по мой спомен нашият стар и многоуважаван Master of Otterhounds (Експерт по породата “Otterhound”*), Sir Maurice Bromley-Wilson, Bart, използваше този метод в неговото развъждане. Той се придържаше и действаше съгласно теорията, че ако заплодиш кучка с едно и също куче три пъти, третото кучило би било на практика клонинги на мъжкото куче. Мислеше си, че всеки път женската някак си абсорбира и задържа физически характерните качества на мъжкия. Смяташе, че може да се започне с наполовина (мелез) „Отерхунд”, да я заплодите на един и същи чистопороден мъжки три пъти и резултатът от последното й кучило да бъде чистопороден. И той наистина правеше това, развъждайки наполовина “Welsh Fox” x “Otterhound” женска три пъти със същия чистопороден разплодник „Otterhound”и последното (трето) кучило от наполовина хрътка (half-bred bitch-hound) се регистрираше като чистопородно.

Това изглежда невероятно за нас в днешни дни, но той беше сигурен, че е прав. Много развъдчици от тези времена бяха убедени, че женската по някакъв начин „абсорбира” в нейната собствена кръв характерните качества на мъжкия и че това става чрез циркулацията към матката, като кръвта всеки път става „по-наситена” с физическите отличителни белези на мъжкия.

Аз не твърдя, че съвременните развъдчици вярват в това, но както казвам открила съм, че понякога хората мислят, че „издигат” конкретната женска, като я заплождат на Шампион и също я „понижават” за бъдещи кучила, ако тя по погрешка бъде изпусната на нечистокръвно куче. Аз просто отбелязвам това като куриозна легенда, която се разпространява.

Средният клас развъдчик много рядко ще реши да използва нещо друго, освен Шампион. Няма нищо грешно тук и на теория, така кучилото трябва да се подобри. Фактът, че единият родител е шампион, прави също кученцата по-лесни за продаване и това е очевидно защо. Защото всеки, освен Вечния начинаещ се стреми и се бори да развъжда и да има самия той Шампиони. Както се казва за Бога, всеки обича Шампиони.

Средният клас развъдчик няма свое собствено виждане. Това е много напредничаво нещо и го има наистина само сред най-добрите и най-старите развъдчици. Така че той сяда и мисли кои от сегашните Шампиони харесва и трябва да ползва. Трудно е да се избере мъжки разплодник по този начин и методите да се помогне за решаването на тази задача са много. Голяма част от развъдчиците всъщност броят колко Шампиона има в родословието от пет генерации назад. Друг метод, препоръчван в книга за развъждане, беше да се състави родословие с Шампионите в червено и да се избере това родословие, в което има най-много червен „завършек”, т.е. най-многото Шампиони в близките генерации. Много развъдчици решават да селектират кръвта на един от Шампионите, който се появява в родословието на тяхната собствена женска, което може би е най-общоприетия метод. Това е добре, когато избраният екземпляр, по който те правят лайнбридинг няма някакви страшни наследствени дефекти.

Добре помня развъдчик от Нова Зенландия, който в дълбок стрес ми написа, как решила да селектира кръвта на една женска Шампион на Англия, която „Вие Английските развъдчици сте пренебрегнали”. Тя сляпо събра кръвта на тази женска, влагайки много пари, за да внесе кучета, които я имат в родословията си и развъди тази линия в комбинации и с много вещина. Всъщност, единствената грешка, която бе направила беше, че не е разбрала само защо Английските развъдчици са „пренебрегвали” тази прекрасна женска. Затова и беше смаяна и ужасена, когато произведе в четвъртото поколение абсолютно страхотно куче с много лоша Ентропия и на двата очни клепача. Напълно объркана, тя ми писа за помощ, пращайки родословието, което на хартия беше безпогрешно. Аз трябваше да напиша и да й кажа, че тъй като самата кучка имаше тежка Ентропия и на двете очи (нейната красива глава беше белязана от големи белези от операция), не беше чудно, че това се е проявило в четвъртото поколение, защото в стремежа си да постигне достойнства, Новозенландският развъдчик не би могъл да развъди по-добре от това и по-методично. Това беше наистина вид линейно развъждане от най-висок клас, проработило като магия, но уви - за дефект, а не за достойнства, защото развъдчикът не е гледал преди да скочи.

И така, използването на Шампион, който подхожда на родословието на Вашата женска е отличен начин за напредък, при условие, че знаете наследствените рискове в линията, която селектирате. Много изненадващо обаче е да открием, че много развъдчици не използват дори такъв ясно очертан метод като този. Те искат баща Шампион на тяхното кучило и виждат в ринга мъжки, който печели и печели. В момента, в който стане топ-куче „на деня”, всеки Среден-клас развъдчик води женската си при него. Няма значение дали той е с дълъг или с къс гръб, набит и нисък или по-слаб и висок, голям или малък. Той е топ-мъжки и женските отиват при него. Ако е топ Шампион, който си струва и дава много на женските, каквито и да са техните недостатъци и тип, тогава той ще направи нещо добро. Всъщност той ще направи повече добро, отколкото да се действа само по правилата на средното ниво. Но това е много бавен метод за напредък на развъдника, защото нещата вероятно ще тръгнат леко погрешно. Кученцето с по-къса поясница ще стане малко по-високо, взимайки от женската, а кученцето с добри кости ще бъде малко дълго. Кученцето с добра глава ще има големи тежки уши, а това с добра опашка - големи неправилни крайници. Има такъв „миш-маш” от неща, които могат да се объркат, когато се използва такъв мъжки, само защото той е топ-куче, че накрая развъдчикът ще трябва да задържи кученцето, в което няма много недостатъци, но няма и много доостойнства и тогава той е обратно в порочния кръг на посредствеността.

Използването обаче на „кучето на деня” вероятно ще повиши Вашия стандарт бавно и всяко малко нещо ще помага до деня, в който Вие поискате да развъждате от потомството. Тогава откривате, че всеки един мъжки и женска в страната са или от него, или са негови внуци.
След това започва борбата измежду Средния-клас развъдчици да намерят мъжки достатъчно далеч от него, който могат да използват. И те развъждат във всички посоки, връщайки се по този начин към голямо „блато” от широко разпространени гени, което винаги е трудна задача за справяне.

Една от бедите е, че Средният-клас развъдчици мислят всички еднакво. Това е така, освен ако те не са потенциални Добри или Топ развъдчици. Всичките те, използвали същото куче, защото е топ-кучето и без друга причина, като тяхна следваща стъпка отиват към каквото и да е безперспективно, което могат да намерят. И така развалят това добро, което е направил за тях топ-мъжкия. Тогава изглежда, че те всички изведнъж решават накъде да тръгнат след това и всички отиват пак към следващия изгряващ топ-мъжки.

Имахме този пример след Ch. Sandylands Mark, който е бил топ-разплодник за всички. Всички заплодиха женските си с Марк и той се доказа като добър производител и подобрител. Но с времето, той беше използван за десет или единайсет години, защото беше едно здраво и енергично старо куче и много популярно. Нямаше начин да се „получи” куче като Марк при смесване с различни кръвни линии и ситуацията ставаше отчайваща. Ballyduff имаха добър успех с поколението на Int.Ch.Ballyduff Seaman ex Electron of Ardmargha, и така всички отидоха към Ballyduff или директно, или чрез потомците, които много печелеха. Нивото на Средния-клас развъдници със сигурност по този начин се поддържаше, а по-умните развъдчици издигаха „платформата” си значително. Но какво трябваше да направят те след това?

За щастие имаше други добри възможности, които можеха да се изполват, като Poolstead и Follytower и те бяха използвани, но още веднъж ние бяхме в резервоар от различни гени и огромните по-долни класове на Championship изложбите бяха пълни с Лабрадори от всички форми и размери, макар и от доста приличен стандарт. И така, нямаше голям избор измежду всичките тях, защото всички те бяха развъдени почти по същия начин, т.е. Ch. Mark, после - ауткрос, след това – Ballyduffs, примесени с Poolstead и Follytower. Въпреки, че Топ развъдчиците произведоха топ кучета от тези смесвания на кръвни линии, а Добрите развъдчици – добри кучета, Средният-клас развъдчици като че ли не бяха в състояние да излязат от техния обичаен шаблон. В момента, когато пиша това, ние имаме около пет или шест кучета, които от своя страна са топ Лабрадори и всички напълно различни като тип и вид. Развъдчиците ги използват всичките, според мен почти безразборно и произвеждат всички форми и размери в средния клас. Досега нищо велико не се е получило, така че ще бъде интересно да се види накъде ще отидат Средният-клас развъдчици след това.

Аз не мога да пророкувам, защото имам толкова ясна идея какво точно самата аз търся в Лабрадора, че никога не бих използвала топ-куче, просто защото то било топ-куче. Нито бих прелитала някога от цвете на цвете, като пеперуда, както много развъдчици правят. Топ кучетата, както всички други кучета имат недостатъци и Шампионите от всяко едно време ще се различават значително по тип и вид, при все че всички може би са типични добри Лабрадори. И трябва да се запомни, че едно куче не е на всяка цена добро куче, само защото е станал Шампион. Виждала съм много „титлогонци”, които печелят като следват съденето на техния любим съдия (Follow-my-leader), защото както и Шампионите Лабрадори, така и Championship съдиите, не всички са добри.

Аз съм съвсем сигурна, че за да отиде нагоре средният развъдчик ТРЯБВА да гледа и гледа неговите собствени кучета и трябва също да гледа различните кучета в ринга. Той ТРЯБВА да има перфектно ясна картина в собствените си представи за това, какво точно иска и въпреки, че може все още да чувства, че трябва да използва Шампион, защото иначе няма да си продаде кученцата, той ТРЯБВА да използва кучето, което най-вероятно може да му даде това, което иска, отколкото да използва куче, само защото съдиите казват, че то е топ куче.

С други думи, за да достигнете категорията на Добрия развъдчик, Вие трябва да мислите за себе си, а не да оставяте съдиите да го правят вместо Вас. Веднъж като направите това и започнете да вървите в посоката, която искате, може да се издигнете по-бързо, защото развъждате от кучета, които Вие сте подобрили. Така, избраният от Вас мъжки, който сте ползвали, защото той е някъде близо до това, което искате, е почти сигурно, че ще произведе поне едно кученце, което ще харесате.

И в момента, в който това проработи във Вашия развъдник, по-лошите кучета ще започнат да притесняват окото Ви и ще трябва да си отидат. Най-после Вие сте извън порочния кръг и избавяте себе си от Вашата първа тежест - тази на посредствените компаньони в развъдника. Отървали сте се също и от пречка номер две, защото вместо да слушате зле информираните около ринга, Вие и гледате, и мислите сами. А като подобрявате качеството на произведените от Вас кучета, започвате да контактувате с Добри и Топ развъдчици и да разговаряте с тях на равностоен и много по-разбираем език, а и да гледате много по-внимателно техните кучета. И така, Вашето предишно невежество, колкото и малко да е било преди, сега постепенно изчезва, както утринната мъгла и Вие най-накрая сте по пътя нагоре.


_______________________________________________________________

* http://www.5stardog....-otterhound.asp

[Alb]

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Oт Среден-клас към Добър Развъдчик

За да се развиете от Среден-клас и станете Добър развъдчик, мисля, че първата стъпка е да издигнете вашата „платформа”. Има едно нещо, наречено „странично съдийство”, в което всички участваме. Ние сядаме там и мислено класираме изложителите в ринга, обикновено и всъщност почти винаги посредством „съдене на недостатъци”. Тъй като „съденето на недостатъци” е нещо специфично и по индивидулна преценка, не винаги е лошо нещо и в собствения Ви развъдник всъщност то е много необходимо. Но когато седят отстрани на ринга, забелязвайки всички недостатъци, „страничните наблюдатели” обикновено могат да видят само някои очевидни недостатъци. Те напълно ще отхвърлят куче, заради светли очи, без и за минута да се замислят, че черни очи при Лабрадора са не по-малко лоши. Те ще осъдят завита опашка, а никога не забелязват тънката основа на друга опашка, което е също толкова лошо. Прекалено голяма козина не се харесва, но нищо не се казва за този извънредно голям недостатък в Лабрадора - тънката, без подкосъм козина или за мен също толкова лошия недостатък – полу-козината, която обикновено преобладава във всички класове, дори и сред CАC победителите.

И така, съденето на недостатъци е в ход, често от много зле-информирани, да не казвам придружено с невежество. И то е в тази област на знания, от която Средният-клас развъдчик често не помръдва. Да се слуша тълпата средно ниво „странични наблюдатели”, говорейки помежду си, без да се опитват да се замислят дали са прави, е голяма тежест около врата на потенциалния кандидат за Добър развъдчик. Тези виждания се приемат за правилни и от този момент, те може би се насаждат завинаги в гледната точка на слушателя. С други думи, това се приема като „прочетено” и никога повече не се мисли или анализира отново.

По този начин Средният-клас развъдчици създават Среден-клас изложители и разликата между доброто куче с видим недостатък и посредственото куче с нищо толкова грешно, което да забележиш, може никога да не бъде осъзната.

Но когато става дума за развъждане, посредственият екземпляр може да Ви даде много малко или нищо, докато доброто куче с недостатъка може да ви даде извънредно много, при условие, че разпознавате и може да коригирате този недостатък при Вашия избор на мъжки.

Аз усещам, че голямо затруднение за Средния-клас развъдчици е, че те никога не са си свършили добре „домашната работа”. Не са разбрали защо Лабрадорът би трябвало да е такъв и дали тази или онази мода помага или пречи на породата.

Лесният за забелязване недостатък, като X-образни (кравешки) скакателни стави, отстрани на ринга и дори в собствения развъдник, ще „бракува” кучето, докато много по-трудния за забелязване недостатък, събрани лакти, ще мине незабелязан. Обаче, аз съм открила от опит в работата с моите Лабрадори по изключително стръмни планински хребети и наклонени терени, че кравешките стави могат при определени обстоятелства всъщност да помогнат на куче да слезе по стръмен хлъзгав склон, докато лакти, поставени навътре са пречка при каквито и да са условията и на суша, и на вода. Не ме разбирайте погрешно. И двете са недостатъци, но единият ще „прокълне” куче в очите на Средния-клас, независимо развъдчик или изложител, докато другият ще бъде подминат незабелязан.

Същото е вярно за право рамо. Правата горна раменна кост (scapula) ще бъде наказана, докато правият лакът не само, че се пропуска, ами и всички твърде често всъщност „издигат” класирането на изложителят, тъй като това води до външен вид с „наличие” отпред. Или кучето се смята, че има страхотно протежение на врата, а произтичащия от това наклон на линията на гърба и прекаленото заъгляване отзад не се осъзнават и остават ненаказани.

За да излезе някой от тълпата на изостаналите, той трябва да научи тези неща и много други като тях. Куче с походка с висока стъпка често се счита, че има страхотни движения и куче, при което има много силен ход на скакателните стави се смята, че се движи добре отзад, докато при коня, последното би било лош недостатък, наречен „String Halt” (б.пр. може би напрегнат/нестабилен ход). За мен всяко преувеличение в движения е недостатък, който в дълъг ден на работа в полето би изразходвал много енергия, въпреки че атрактивното екстравагантно движение и отпред, и отзад, често се предпочита пред икономичните движения.

Отново куче, което има високо движение отпред и „тласка” краката си високо отзад, движи се много бързо и ефектно, получава бурно одобрение от публиката. Обаче никой, освен може би този, който се занимава с коне, не забелязва това, че няма никак добър разкрач, че задният крак не попада върху следата, оставена от предния крак, тъй като това би трябвало да е добър разкрач наистина и че там има може би два инча под кучето, оставени непокрити от нито един крак, което е достатъчно, за да се загуби надбягването с няколко дължини.

И така, как Средният-клас излиза от този шаблон на невежество? Като прави още и още „домашна работа”, като гледа добри Лабрадори и слуша „старите кучета”, а не средния клас и като повишава значително нивото на собствените си кучета, опитвайки се винаги да вземе добри в неговите очи кучета, а не да гледа и да се възхищава на по-нисшия клас.

Израстващият развъдчик никога не трябва да е удовлетворен, никога не бива да има „развъдна слепота” и трябва да е готов да се учи през целия си живот.

Много зависи от развъдните екземпляри, с които започвате и дори още повече от това, което задържате като Ваша солидна основа, с която да работите. Развъдчикът, който излиза от морето на средния-клас понякога има развъдна женска, с която не може да сбърка, с който и да я заплоди. През моя живот, едната беше Braeduke Julia of Poolstead, а другата – Ch. Hollybank Beauty. Женска като тези ще издигне “платформата” на развъдника, така че многообещаващите млади ще се сравняват ежедневно с обкръжение от по-висок клас кучета. Или Средният-клас развъдчик може да избере мъжкия Шампион, който да реши да използва много внимателно, според това дали подхожда на неговата женска в неговите очи, както и родословието, всъщност в по-голяма степен. Ако заплодите добра женска неподходящо, тя въпреки всичко ще произведе нещо по-добро, отколкото посредствената женска, дори доброто куче Шампион да я подобри малко. А когато се заплоди добра женска правилно, Вие вече сте доста наблизо, ако не и напълно там. И така, колкото е по-добра женската, толкова по-добър е шанса да се произведе нещо добро.

Поради тази причина, аз препоръчвам на Срeдния-клас развъдчици да наблюдават много внимателно техните кучета и да премахват дъното/ниското качество. Защото ако успеете да избягате от ниското ниво, Вашето око ще привиква с по-висок и по-висок стандарт и ще започне автоматично да пренебрегва това, което преди бихте били горди да задържите и водите по изложби.

Ниската „платформа” създава къртичини, високата „платформа” - планини, а наистина високата Шампионска или близо до Шампионска - издига Алпите.

Поради тази причина, аз не съм заинтригувана от кучилото, за което развъдчикът казва, че „те са еднакви като грахови зърна в шушулка, че няма и грам разлика и дори самият аз не мога да кажа.” Мен ме побиват тръпки и си мисля за това кучило, наредено заедно в един клас на някоя изложба. Представям си се като съдията, който броди от единия до другия край на редицата, неспособен да ги класира, защото те всички са добри, здрави, нормални кученца, с нищо изключително или интересно при тях. Какво трябва да се направи? Да дадете на всички тях съмнителното първо място? Или да се откажете да го дадете на повечето от тях? И тогава, представете си ги отново в по-голям клас, с друго кучило, които са също като „грахчета в шушулка”, застанали измежду тях. Това ме кара да се депресирам да мисля. Както веднъж топ-развъдчик на гладкокосмести фокстериери ми каза: „Всеки може да произведе посредствено кученце. Трудно е да се произведе изключителното.” Издигнете „платформата” на развъдника си на всяка цена и тогава се опитайте да превърнете вашите Планини в Алпи. Но Вие няма да го направите като произвеждате кучила, които са толкова еднакви, че не можете да ги различите, защото също и никой друг няма да е способен да го направи.

За мен, единственото нещо, по-лошо дори от еднообразно кучило е развъдчик, който Ви показва три поколения Лабрадори - отлична възрастна женска, като бабата, заедно с по-малко добрата й дъщеря и това, което за мен е несполучливо кученце. Изумително е, колко често хората правят това. Очевидно, те не могат да видят, че вървят надолу, вместо да са по пътя нагоре. Нещо повече, те дори ще публикуват снимки, които ясно показват това, по-специално в книги и списания от чужбина, където такива снимки често се появяват. Влошаването от добра женска, развъдена от стари Английски линии към ужасно кученце, ми се вижда напълно очевидно, но тъй като те са произвели три поколения, развъдчикът изглежда е неспособен да го забележи и всъщност показва снимката навсякъде с гордост и дори я публикува.

За да направите пътя си да отива към върха, Вие трябва да подобрявате качеството и трябва да подбирате строго /и бракувате. С това, аз нямам предвид да изтребвате кученцата, така като прави ловец с дивеча, а да ги продавате като домашни любимци и ако сте постигнали добро ниво – „платформа” в развъдника си, Вие сега ще се отказвате от това, което за Средния-клас развъдчик би било тяхното топ-кученце.

Аз също съм сигурна, че не трябва да задържате и отглеждате твърде много кученца от едно кучило. Това означава или да изберете осиновителка, този който гледа и храни, или отказването от някои от тях. Аз ще разгледам това в главата за поддържане на жизнеспособен развъдник.

Още веднъж, от голяма помощ е да знаете точно какво искате от Вашето кучило. В днешни дни, твърде много кученца около вас са огромен източник на опасност от Парво-Вирус, който все още е сред нас. Но Добрият развъдчик не иска да направи грешка и да продаде кученце, което би трябвало да задържи. Така че да знаеш предварително точно какво искаш, означава да можеш да продадеш някои от останалите на осем или десет седмици. Откажете се, ако можете. Правейки това веднага вие сте уверени. Ако искате за Вас мъжко кученце, може да продадете повечето от женските. Ако ли пък женско, тогава продайте всички мъжки, освен може би най-добрия. Това ми се струва, че ще доведе до безформен конгломерат от Лабрадори, увеличващи се в голям брой, защото много по-малкото се продава бързо, отколкото ако има план.

Друго нещо, което ме озадачава и понякога си мисля, че аз съм единствената е, че знам преди дори и да помисля кой разплодник да използвам, дали искам мъжки или женска от това кучило, развъждайки по доста по-различен начин едното от другото. Това означава, че аз ще се занимавам само с най-доброто от пола, който искам. Това е и един от начините големината на развъдника да се поддържа в разумни граници, защото така не се задръствате с кученца, които си ядат ушите, само защото чакате да видите кое от няколкото пет или шестмесечни подрастващи от двата пола ще се окаже най-доброто. Тези все още неизбрани кученца са винаги огромен източник на риск от инфекции. Освен ако не сте голям развъдник с много помощници, Вие просто не може да си позволите да правите това и заради многото работа или от финансова гледна точка, защото вместо да нарастват в пари като добитъка, те стават все по-малко ценни, особено в случая на мъжките кученца. Хората ще купят мъжко кученце на осем до десет седмици, но седем месечно куче е трудно да се продаде, особено ако е от тези, които вие самите като развъдчик сте избрали. Никой не иска второкласни кучета на такава възраст. Така че тези излишни кученца само изяждат всеки един приход, който би могъл да дойде от тях на по-ранен етап и са също и много разходи, вложени допълнително за здравето им.

И така, още веднъж стигаме до същото старо нещо. Гледайте и се взирайте в това, с което разполагате, докато наистина го опознаете. И тогава Вие по-добре може да изберете мъжкия, който да е подходящ за всяка индивидуална женска. Винаги съм установявала, че е от голяма полза да се ограничи бройката. В продължение на много години съм имала основен фонд от две мъжки кучета за разплод, едно старо и другото – младо, един или най-много двама пенсионирани възрастни, две или три женски във възраст за шоу кариера и около три подрастващи с разлика от около 6 месеца между тях, т.е. едно бебе, едно подрастващо за изложби и друго подрастващо, което точно навлиза на голямата изложбена сцена и което все още е под въпрос, ако не постигне целта. Това излиза около осем или девет Лабрадора, които нарастват до дванадесет, когато пролетта и лятото дойдат и си отидат. Но всяка есен идва „голямата разпродажба” и развъдникът твърдо намалява бройката си от дъното нагоре към съдържанието през зимата, което е от около шест или седем. Това означава продажба на някои много хубави кучета всяка есен, но те повечето отиват в чужбина, за да станат или да произвеждат Шампиони за техните нови собственици.

По този начин, продавайки всяка година от „дъното”, аз съм поддържала „платформата” на моя собствен развъдник висока и съм имала пространство всяка нова пролет да се опитвам и произвеждам Алпите или поне една Планина. Тъй като наближавам преклонна възраст, сега съм променила леко моя план и имам през зимата пет кучета, които са: един мъжки за разплод, две добри женски в изложбена възраст и две многообещаващи подрастващи. Вече работя с това, така че знам, че то действа и мога да продължа по същия начин, както преди, само че с по-малко за продажба и по-малко работа. Ако мога да поддържам четири години разлика между всяко от моите кучета, аз ще имам също винаги само един възрастен пенсиониран. (б.пр. тук е употребено О.А.Р., което мисля означава old aged pensioner).

Едно от нещата, които много бързо научих в моя Лабрадорски живот беше, че не се нуждаете от голям развъдник, за да бъдете Добър или Топ – развъдчик, освен ако не развъждате с комерсиална цел, а това е нещо, което не ми е познато.

Има много малко големи развъдници на Лабрадори във Великобритания, но знам от комерсиален развъдчик на други породи, че за да направите развъдникът да ви плаща и също да ви поддържа, т.е. като единствена прехрана, тогава се нуждаете от някъде около близо поне петдесет до шестдесет женски. Вие трябва да прекосите Британските острови надлъж и нашир, за да намерите такъв развъдник на Лабрадори. Има мисля само един наистина голям развъдник от около четиридесет Лабрадора, който е в Топ ешалона и не е комерсиален развъдник. Всъщност, аз не мисля, че тук имаме и един такъв в Лабрадорите. И искрено се надявам, че никога няма да имаме. Повечето добри развъдници на Лабрадори са с по около общо петнадесет кучета.

Посещавайки много развъдници за различни породи, докато съм обикаляла с дъщеря ми Anne, която е професионален фотограф, ние сме ходили в някои наистина големи (по Британските стандарти). Отново и отново сме били поразявани от факта, че в развъдник от четиридесет или петдесет кучета, само най-много една шепа наистина са си стрували да бъдат задържани, а останалите, както във всяка голяма състезателна писта „само са тичали”.

Един развъдник се е запечатал в съзнанието ми като нагледен пример. Това е известен развъдник за Териери, поддържан от заможна жена, която със сигурност не се нуждаеше от пари, но която беше близо до крах поради претоварване, причинено главно от твърде много кучета, твърде много помощнички в развъдника и твърде големи тревоги от кученца, възможността за заболявания и т.н. Тя беше задържала около шестдесет женски и тъй като ние бяхме нейни лични приятели, съпругът й ни помоли да огледаме развъдника, докато правехме снимки.

Когато стигнахме до подреждане на нещата, установихме, че имаше двама наистина топ-клас мъжки и двамата Шампиони, и двамата в разцвета на живота и работата си като разплодници, въпреки че са баща и син. Имаше също двама прилични млади мъжки, които може би щяха да израстнат и станат Шампиони. Те бяха започнали да побеждават, но все още се намираха във фаза на съмнение. Изглеждаха така, сякаш вероятно ще се развият добре, но все още можеха да тръгнат в грешна посока и по-специално единият от тях. Заслужаваха си да бъдат отглеждани, просто като застраховка в случай, че нещо се обърка поради инцидент или нещастие с двамата утвърдени мъжки - звезди. Останалата дузина мъжки, които тичаха наоколо определено не бяха нищо близо до високия стандарт на най-добрите от този развъдник. Сега за женските - най-важната част във всеки развъдник, всъщност силата му. Тук ние видяхме шест или седем превъзходни женски от това качество, което си заслужава тяхното тегло в злато и биха били обект на завист за всеки и във всяка порода. Останалата част от някъде тридесет до четиридесет възрастни женски, които видяхме бяха много обикновен посредствен състав. После отидохме до бараки и ограждения, добре изпълнени с подрастващи. Тук имаше множества и множества от млади от всякакава възраст - някои вече продадени в чужбина, други за продаване - всички те, вариращи значително и по всякакъв начин. Избрахме няколко хубави кученца, които между другото и не случайно идваха от две или три от тези превъзходни женски, които ние вече бяхме откроили и след това мислено пренебрегнахме останалото голямо количество кученца.

Собственикът на развъдника, нашата приятелка, която беше толкова прекалила с кучета и тревоги, че не би могла повече да забележи дърветата в гората, беше доста учудена. „Това е най-удивителното.” каза тя, „Миналата седмица тук беше Lad Pearson (един от най-добрите съдии на териери по това време), за да види развъдника и той избра точно същите, които и вие и ме посъветва да задържа само тях и да продам останалите.” Този съвет тя за съжаление не прие и много тъжно тревогите и нервите доведоха индиректно до нейната смърт много скоро след това, в рамките на година доколкото си спомням. Това ми показа нещо, което никога няма да забравя - че силата на развъдника не зависи от бройката, а от това да имаш само много високо качество неголям брой кучета. Тя би могла щастливо да продължи хобито си на живота още години наред, ако беше намалила до тези ядра от четири мъжки за разплод, около девет топ-женски и кучилата, които би могла да прави от тях всяка година. Всичко останало от този огромен развъдник беше напълно излишно.

Но да бъдеш толкова тежко пренаселен с такъв голям брой кучета, обикновено не е грешка на Добрите развъдчици на Лабрадори. Може би те не си поставят трудна и бърза задача да направят голяма бройка и всъщност определено биха постъпили много глупаво също и да се ограничат. Те трябва да имат достатъчно простор, за да могат да задържат онова многообещаващо кученце, когато и да се появи то. Трябва също да могат да се грижат и за тази двойка подрастващи, като споменатите по-горе два мъжки Териера, за които още не е напълно сигурно в каква посока ще се развият. Но Добрият развъдчик винаги търси място за следващия „прът в туршията” или следващата партида кученца, така че те ТРЯБВА да плануват това, за да не се окажат с прекалено много излишни кучета. Тъй като това е от жизнена важност, следващата глава е по този въпрос.

[Alb]

ПЕТА ГЛАВА

Да поддържаш развъдник жизнеспособен

Когато станах един вид Всеобща Леля, а тази мантия падна неискана на раменете ми, след като станах водеща на рубрика в “Dog World”, аз много бързо разбрах, че една от честите „cris de Coeur” (сърдечни кризи?) беше “Аз много искам да задържа две кученца от последното си кучило, но съм затрупан с възрастни стари кучета. Какво мога да направя?”

Когато продадох много големия имот “Lilymere” и голямата къща, която вървеше с 1700 дка и се преместих в моята настояща мъничка къща „на пазача”, където пиша това, аз запазих присъединени 50 дка за кучетата. Това е мечтата на десетки хора, занимаващи се с кучета, които биха дали душата си за 50 дка открита площ само за тях си, без съседи. Бях стигнала обаче до този етап от живота си, когато вече се бях научила почти автоматично да поддържам бройката малка. Това не означава, че ако исках да гледам допълнително куче или да купя някое за себе си, или да задържа няколко кученца в повече, не бих могла да го направя. Използвах обаче възможността за преместването, за да мога да гледам спокойно напред към старините си и да се огранича в разумна бройка Лабрадори.

Съзнателно поставих само осем къщички с ограждения и направих огромна външна осем-фута висока ограда за тях, за да тичат на практика свободно, заедно през деня. Издигнах също две постройки – една като къщичка за раждане с инфра-червени лампи и т.н. и една като резервна, за да я изполвам както ми харесва, но която обикновено стои празна. Това определено не е къщичка за живеене, но е полезна за женска в разгара на разгонването си или за двойка големи кученца до шест или седем месеца, които чакат да бъдат избрани.

По този начин, с най-много осем кучета, в това число стари пенсионирани и подрастващи, аз съм жизнеспособна и все още печеля топ награди на Championship изложби. Мога да развъдя достатъчно кученца, за да плащам сметките на развъдника, без да смятам таксите и разходите покрай записването на изложби, които броя като пари за отпуски. Вместо да отида до Испания или Майорка, аз отивам до Birmingham, Leeds и Blackpool Championship изложбите, както и на всички други, които ми хрумнат. Така че моят първи съвет към Средния-клас развъдчик, който израства, е да гледа в развъдника си внимателно и безпристрастно, да задържа точно това, от което се нуждае или харесва, но всяка година да продава тези, които може да „прежали” и да бъда мъничико твърд със себе си, когато прави това. Тогава ще имате много по-малко работа и риск от болести през зимата. Ще имате и празни къщички, които да попълните с Вашата пролетна и лятна „реколта” от кученца, така че да не ви се налага да продавате тези, които искате да задържите, поради липса на място.

„Какво е живота, ако изпълнени с грижи, ние нямаме време да го изживеем и да се вгледаме” би трябвало да бъде мотото на всеки Добър развъдчик. Гледайте, гледайте и отново гледайте и „дъното” би трябвало скоро да отпадне от развъдника Ви, оставяйки много пространство за „върха”.

Редът, в който ще се получи „затрупване” е, че първоначалната женска ще остане с Вас завинаги, защото ще сте много привързан към нея, като домашен любимец и няма да можете да понесете раздялата. Така че тя ще заеме едно място в развъдника за до десетина години или повече. До времето, когато са минали три години, откакто сте започнали, Вие ще имате също нейна дъщеря, ако не и две, и ще искате да развъждате от тях. Ще имате също един или двама млади от нейното второ или трето кучило. Отсега нататък Вие градите върху сложна основа, с поне три кучила годишно, като искате да задържите кученца от тях, а идеята и за мъжки за разплод също се появява. Така че още преди да знаете къде сте, вече имате три поколения от женски, които са от първоначалната Ви женска и които все още държите, един мъжки за разплод и поне един от първото кучило на първоначалната женска, от който отново никога няма да се освободите, защото това е бил първият Лабрадор, който някога сте развъдили.

За съжаление, кучетата твърде бързо остаряват и първата Ви женска много скоро навършва шест или седем. Втората – пет, а има и върволица от млади, върху които искате да градите и водите по изложби, на възраст от шест месеца до три или четири години, без да споменаваме няколкото малки кученца, за които се грижите. И така, пет или шест години, след като сте започнали, Вие имате общо десет до петнадесет Лабрадора, които всички остаряват бързо.

Има три опасни точки, когато градите развъдник. На една година, когато сте направили Вашето първо кучило и съседите протестират, защото те са шумни, когато си играят. Съпругът Ви или дори Вие самата сте изтощени от това да имате кученца и цялата работа около тях. И така стигате до идеята да се откажете от намерението за следващо кучило. После, след около шест години, когато вече започвате да имате твърде много кучета. Не се представяте много добре в изложбения ринг с тези, които сте произвели и сте прегърнали идеята, че това е, защото „Имената” винаги Ви побеждават. Изморени сте от работата и намирате целия този „бизнес” за твърде скъп. Все още имате и първи си „опити”, към които Вие и децата сте прекалено привързани, за да се разделите. И така се отчайвате и се предавате.

Третият рисков период е след девет или десет години. Сега Вие имате развъдник, който се състои главно от Лабрадори, вариращи от пет години нагоре и нямате място да задържите никой от младите, просто поради липса на място. Много мои приятели се докараха до това положение и не могат да продължат, докато някои от възрастните не починат.

Това не би трябвало да се случи, ако развъдчикът има последователен план. Моята дъщеря Anne R-W, с нейните Бордър Териери и аз, с моите Лабрадори сме действали с такъв план години наред. Това е и причината да можем винаги да сме с един или два топ-изложбени екземпляра, винаги обещаващо подрастващо, един мъжки за разплод и с място да се купи кученце, което ни хване окото. Но за да работим с този план, ние и двете трябва да имаме много силна идея за това, което точно искаме и харесваме в съответните ни породи. Планът е прост и всяка есен имаме нашата „голяма разпродажба”, както ние сами я наричаме. Често обаче има доста добри Шампиони за продажба, така че всъщност ние не би трябвало да я наричаме „голяма”.

Въпросът е, че зимата е времето на притеснения, с настинки, грип, сняг и всички видове затруднения и за кучетата, и за самите нас. И тъй като ние и двете си вършим работата по развъдника сами, без външна помощ, трябва да я поддържаме на минимум в трудните месеци. Така че есента е времето, когато трябва отново да прегледаме развъдника ”от главата до петите”. Вие ще имате един или двама възрастни, за които никога не бихте помислили да продадете, а също и един особен, който или харесвате, или обичате толкова много (а това не е едно и също нещо), че определено не бихте продали на никаква цена. Разбира се, тях Вие ще задържите и така е правилно. Оставяйки тези настрана, опитайте се да обмислите всичко друго в развъдника за „в повече”. Търсете измежду тези четири или пет подрастващи женски от различни възрасти и ги поставете в редица като на изложба. Продайте три или поне две от тези, които класирате последни. Ако това наистина беше клас на изложба и го гледахте отстрани, Вие не бихте били заинтригувани от “VHC”, “Reserve” или може би дори третият класиран, така че те са „в повече”. Обявете ги за продажба и получете парите по банковата си сметка и така ще сте далеч и от Парво, Гана и смъртни случаи от „Развъдникова кашлица”. След като сте прегледали Вашите млади надежди и сте започнали със „списъка по прехвърлянето”, сега идва по-трудната част и Вие трябва да се придържате към плана си и да бъдете малко безскрупулни.

Прегледайте младите си женски от две до четири години. Отново ги поставете във въображаем изложбен клас и мислете внимателно, дали наистина искате да имате всички тях завинаги. Особено тези, които са на три и половина до четири годишна възраст. Какво ще кажете за женската с три “Reserve CAC”, която сега е почти на четири години? Тя е имала много шансове, за да спечели своите CAC-ове, но изглежда съдбата й е отредила винаги да бъде шаферката и никога – булката. Или тази тригодишната, която изглежда съдиите харесват много повече отколкото самите Вие харесвате? Наистина ли я искате и няма ли да бъде по-добре нейното място да бъде заето от друга, която Вие самите харесвате? А тази женска – Шампион, от която вече сте имали едно или две кучила и сте получили от нея нещо наистина прилично и изглеждащо като топ-производство? Или обратното – тя никога не е произвела нищо толкова добро, колкото самата нея? Искате ли да я запазите завинаги и няма ли да да е по-добре тя да бъде някъде другаде, където или може да спечели в чужбина повече CAC-ове, или да произведе някои наистина прилични кученца за нейния нов собственик? Ако вече имате каквото сте искали от нея, тя би могла да отиде при друг и тъй като е под четири, може да произведе още поне три кучила за нейния нов собственик.

Аз самата никога не продавам нищо, което е по-възрастно от три и половина до четири години. Но дотогава, всяка есен, те се обмислят много внимателно като възможни за продаване. И ако може да се разделите с тях, едновременно с това, че получавате много добра цена, Вие имате простор за увеличаване следващата година.

Всичко това изглежда толкова очевидно, но много малко хора го правят или ако го правят, не са достатъчно селективни. За да го правите успешно, трябва да знаете много добре какво точно искате и да се придържате към него.

За да пристъпите от теорията към практиката, аз мога да Ви кажа какво самата аз правя. Въпреки че трябва да е ясно, че други успешни развъдчици може да правят нещата различно. Аз развъждам обикновено две, понякога три кучила на година, от всяко от които винаги задържам двете най-добри женски кученца. Казвам женски кученца, защото само много рядко се случва да искам нов мъжки за себе си. Може би само на приблизително всеки пет години. Така че моите кучила се развъждат, с цел да опитам да произведа добра женска. Задържайки двете най-добри женски от всяко кучило и продавайки всички останали кученца, аз следвам обичайната си практика с всички мои кучета, която е да ги наблюдавам, да ги наблюдавам и отново да ги наблюдавам. Когато седя просто така в бебешките ограждения, привидно нищо неправеща и препичаща се на слънце, аз всъщност се взирам във всяко тяхно движение, всяка тяхна отделна особеност на баланс и конституция и в техните характери. В момента, в който те са достатъчно големи, за да могат да са добре без компаньон, т.е. от около три месеца нататък, те стават „в повече”. Аз обикновено изчаквам, докато видя, че постоянните им зъби стават правилни. Но веднага след като разбера, че харесвам едната повече от другата, тогава изборът е направен и се отказвам от едното, обикновено много добро кученце, отговарящо на Шампионския стандарт в чужбина и дори на този във Великобритания, но по-малко доброто от двете. По този начин, на всеки шест месеца имам едно подрастващо да показвам на изложби в клас „Minor Puppy”. Но през цялото време това добро кученце се „претегля” и сравнява с доброто от предишното кучило и също и с новото малко кученце, което сега израства от най-малките и едно от тези „избрани” подрастващи заминава.

Същото нещо се случва през цялото време, докато навършат четири години. Винаги се отделя този, който не е толкова хубав колкото този преди или след него. Аз НИКОГА не си оставям две кучета от едно и също развъждане (едни и същи родители) по простата причина, че според моя метод на оглеждане като в клас на изложба, от стоящите една до друга две сестри, когато ги съдите, едната бие другата. Така че задръжте тази и продайте другата. По същата тази причина, аз не повтарям заплождане, колкото и да е добро, защото ако вече сте получили каквото сте искали от първото заплождане, защо да правите копиет? Малко е вероятно да получите нещо по-добро. След като не сте махнали това първото кученце, следователно трябва да го харесвате. А може да получите по-лошо, така че защо да губите времето си? А ако не сте получили каквото сте искали в първото си кучило, защо повтаряте заплождане, което не се е получило? Предпочитам да използвам ново куче, за да мога да видя различна гледна точка върху моята женска и нейния потенциал.

Аз смятам, че развъждам само това, което наистина харесвам, т.е. според моя висок стандарт във всяко едно отношение (и помнете, че имам много по-високи стандарти към себе си, отколкото когато съдя развъдниците на други хора, просто защото не знам точно към какво другите се стремят). Развъждам само това, което ми е харесало на самата мен за приблизително всеки четири години. Тъй като подбирам и подбирам всяка година, се получава така, че има три или четири години разлика между моите зрели женски. Това означава също, че никога не се затрупвам с възрастни пенсионирани, защото когато те навършат десет, техния най-близък „другар” в развъдника е само на шест и е все още „в силите си”.

И така, залагайте на подрастващо всеки шест месеца. Подбирайте всяка есен. Поддържайте три или четири години разлика между всички възрастни женски. Никога не повтаряйте заплождане освен, ако няма специална причина и тогава не си оставяйте по-малко добрия от Вашите два резултата. И ще откриете, че стандартът Ви става всъщност много висок. Не се „задръствате” с кучета, все още имате Вашите специално харесвани и обичани, дори до тяхна дълбока старост. И ще имате място за тази следваща двойка кученца, когато и да ги поискате. Планът е прост и ясен. Въпреки това, удивително е колко много хора просто не могат да го спазват и по този начин се оказват с десет до дванадесет възрастни, като нямат място за никакви млади. И това е нещото, което накрая може да ги спре.

Аз вече казах, че други успешни развъдчици може би следват други методи. Но ще откриете, че всички топ-развъдчици оглеждат своите развъдници през цялото време, обратно на методите на по-ниския клас развъдчици, които оглеждат да видят дали могат да ЗАДЪРЖАТ техните кучета. Докато топ-развъдчиците гледат да видят от какво могат да се освободят, без да понижават качеството на това, с което разполагат. Така че тук става дума за противоположни възгледи на добрия развъдник и средно опитния развъдчик.

Добрият развъдчик непрекъснато продава доброто „топ-мляко”, което се намира точно под каймака, докато по-ниският клас развъдчик или се опитва да направи от „топ-млякото” каймак, или насила се опитва да го превърне в каймака, посредством различни методи. Като например по-добър груминг и представяне или различно хранене. Или дори опитвайки се да прикрие недостатъците, като оставя Лабрадорът да стане твърде дебел, за да скрие да кажем дълга поясница или тесен гръден кош.

Главното нещо е да знаете какво искате и да не се самозаблуждавате, че сте го получили. Малък развъдник с топ-качество е къде къде по-добре отколкото по-голям развъдник, пълен с посредственост. А това е един от най-тежките товари, който виси около врата на един развъдчик, освен ако той не предприеме позитивни стъпки, за да го предотврати.