БГ Лов Форум: Лов с Харизана - БГ Лов Форум

Към съдържанието

Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

Лов с Харизана разказ

#1
Потребителя е офлайн   терзо11 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Виж галерията
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 165
  • Регистр: 23.06.15
От един месец имах нова придобивка. Натърг спечелих една разпродажба– лекотоварен Жук във великолепно състояние, катоизключим че двигателя му беше блокирал. В интерес на истината трябва да кажа чеЖука беше нов, но аз реших да рискувам и се оказа че не съм сгрешил. След еднаседмица вече с от ремонтиран двигател, Жука стана любимата ми кола.Тая моянова придобивка беше –фургон. Точно това което търсех в момента. Още катозалагах за него го виждах като оборудван за лов на диви свине. На гърба накабината , монтирах една голяма седалка от автобус. Панелите от двете страни набагажното разпробих, и монтирах къси синджири с „карабинки” облицовани спластмасова „шлауфка” за връзване накучета и да не издават шум при движение. От двете страни на фургона, под тавана монтирах и багажници с мрежички,като на някой автобуси, каквито вече рядко се срещат. „Жука” стана мечта.

Големия сняг падна чак след седмица. Напълно екипиран, свериги , тръгнах на изпитание. В това си мое начинание бях сигурен че ще успея.Така и стана. За читателя трябва да отбележа че, при всеки лов през зимата съмподхождал индивидуално съобразно с обстановката, за всеки ден. Тук някой щепомисли че прекалявам, но аз съм длъжен да кажа, че през живота си непомня да съмходил на лов особено през зимата, без резервна гума, лопата, фашини и поне три,четири литра бензин в туба, за резерва. При мен това беше закон Божии. Освентова в колата си имах място където държах, пакет бучки с захар, сухи дрехи, кибрит,едно шише от минерална вода със спирт, и тампони, това го знаях само аз.

С Жука минахме по черни пътища,влязохме и в една нива засятас жито, навлязохме и в гора, минахме и през големи разкаляни горски локви, сверигите държанието му беше великолепно. Бях във възторг.... За мен Жука бешеготов за лов. Снега в града все още не беше почистен, и аз още с вериги спряхпред един ловно рибарски магазин да попълня снаряжението си. Плащах си сметкатакогато някой ме побутна по рамото.Ееее– какво ще правим с тия бреникета?....БешеВладо от Толбухин. Веднага го познах. Както винаги от него се излъчваше откровeнос т и приятелство.Били на сватба с жена си и чакалиавтобус. И докато чакат решили да разгледат някой ловен магазин.С Владо се познавахме отдесетина години но през последните три или четири нито се бяхме виждали ниточували. С него се запознахме на едно състезание по подземен лов в Радневостарозагорско. Там той спечели второ място с един великолепен ягтериер, апървото беше спечелено от нашия отбор. Свършихме си работата в магазина, и азги поканих на кафе. До автобуса имаше много време, така че направо отидохме удома. –Влизайте и се разполагайте!– тук е като в механа, забранено е само да сезабранява. Жена ми беше свикнала с много бройните ми такива изненади. За неятова небеше нищо ново. С Владо се познаваха, тъй като много пъти е бил наш гост,ние преди години също му гостувахме в Толбухин. През тия отминали години Владо се беше задомил,имаше и дете момче надве години . Тук обаче трябва да обърна внимание на един друг човек, жената наВладо, Вера. Първото нещо което правеше впечатление, беше голямата и красота.Товабеше една изключително красива жена. Всичко което излъчваше беше нежност, многоум, и уважение към околните. Тя била също ловец. В актива си вече имала двепрасета и три чакала. Все още се чудя как такава жена, излъчваща толкованежност и доброта работеше като ветеринарен лекар.Отпивахме от кафето пушехмецигари, и разговора стана по свободен. Незнам дали е имало по необятна тема оттемата лов. Сигурен съм че не. В нашия разговор говорихме за най различнивидове лов ,но темата лов на прасета беше най уважена. По настояване на Владо,Вера ни разказа за първото си отстреляно прасе. Докато разказваше тази случка,виждахче лицето и става все по строго, а изразите които използваше бяха като на старопитен и безкомпромисен ловец. За мен това беше абсолютно професионалноизразяване. Този хубав разказ завършитака.– Качих го на оптиката....И бум... видях как капачката на черепа му, сякашче беше отнесена от вятъра. Отново на оптиката, и главата му остана наполовина.Ами.. така стана всичко! – Но аз съм свикнала! – все пак живота ми е миналпо горите и резерватите. Там съм отрасла. От малка стрелям с почти всички видовеловни оръжия и то доста добре. Убиването на животни за мен не е мародерство.Във всеки резерват има кланица, аз немалко пъти съм драла животни, но това есвързано и с моята работа. Да не забравяме че се занимавам с ветеринарна наука,и давам предимно повече здраве и живот, а не смърт. Последните и думи по скоро прозвучахакато извинение към пострадалото прасе.Искрящия кафяв поглед плахо обходи цялатастая,и вече придобил своята мекота се спря поотделно върху всеки един от нас. Чакашенашата реакция. ...С жена ми бяхме във възторг. Станах и не без вълнениепрегърнах Вера ,жена ми стори същото. Точно в този момент иззвъня телефона.Обаждаше се един стар мой приятел от с.Сеново– Харизана,един от най големите свинари в региона. Той и брат муПетър,първи въведоха ловуването на прасета да става с западно сибирски Лайки,иуспехите им бяха зашеметяващи . Набързо се разбрахме да се чуем по късно, понеже изпращах гости. Сбогуването сВладо и Вера беше като при искрени приятели. Но изненадите не бяха свършили. Дотръгването на автобуса имаше още половин час, и решихме да изпием по един чай вбарчето на автогарата. И тогава.... Вера стана от стола си, погледна мезагадъчно и каза. – Председателя на нашата ловна дружина те кани на лов за дивипрасета в неделя, отказ не приемаме! Останах поразен, – нима това нежносъздание, командва поне тридесетина мъже! Бях смаян. И да исках ,неможех даоткажа...Автобуса дойде....

....Пеньо– малкия Харизан ме видял че се разкарвам с нов Жукиз града, за съботния лов имал нужда отсигурен транспорт, с който да превозят иповече кучета. Имал покана за лов , извън нашия регион, прасета имало много нобили зле с кучетата. – Нямаш проблеми!– кажи откъде тръгваме и в колко часа?–отговорих на поканата...Вече предвкусвах големия лов. Надали има ловец от нашиякрай който да не е мечтал да ловува с Харизаните. С тези майстори на свинскиялов , а те наистина бяха такива, се ловуваше с голям успех.

Кучетата им бяха западно сибирски лайки, лудогорски гончета, и някакви случайни породи хванати в края на селото. Най интересното беше чеслед някоя друга година лов, тия случайни „Мивки” ставаха великолепни свинари.Сега си спомням за едно такова куче, бяха го кръстили Памук.Средно на ръст,много пъргаво и завалеше ли го дъжд то на изстена приличаше на една голяматопка памук. По обоняние то биеше всяко друго куче независимо от породата му, ивинаги първо е откривало прасета. Ноаз харесвах най много Югана. Разкошно куче във всяко едно отношение, тъмно сивна цвят с бял шал около врата, с напълно завита опашка,сложена на една страназавършваща с бяло. Това куче излъчваше неимоверна мощ. В това се убеждавах привсяко едно ловуване. По външност Юганимаше само един съперник Атамана,искрящо бял но винаги готов за скандали,но спо слабо обоняние, това го правеше и винаги втори. Съперничеството между тях силичеше на всеки един лов, и за да не стига до провал, по често печелеше Юган. Векипа за лов влизаха още три кучета също западно сибирски лайки, две лудогорскигончета и още три от незнам каква местна порода. За кучетата на Харизаните сеговореше много. Но истината е една ,че това което го правеха Харизаните, многомалко хора го умееха. Тия от неизвестната порода, за три години лов,бяхастанали супер свинари. С Пеньо се разбрахме сутринта в пет часа да бъда утях....

.... За Сеново пътувах без проблем. Пътищата бяха почистени,притесняваше ме само топлото време, и че небето побеляваше. За мен товаозначаваше само сняг. И той не закъсня. Влизах в селото когато зимата отновонапомни за себе си, отначало съвсем слаб снежец, и само след минути чистачкитеедвам смогваха... У тях светеше, глъчка на кучета и квичене на свине, мепосрещнаха още от вратата. В края на големия двор имаше две халета където сеугояваха не по малко от петдесет прасета. Обстановката се успокои чак след като нахранихме та я вечно гладна паплач. Мероприятие вкоето аз взех активно участие, и то неза първи път. Докато гледаше дали не езабравил нещо за прасетата, майка му ни извика на закуска. Масата си я биваше.Тава с гюзлеми,мед и компот от ягоди щяха д бъдат нашата закуска. На тая софрааз бях сядал много пъти ,така че притеснения нямах.След стабилната закуска,започнахме и с варене на кучетата. Кучетата бяха единадесет и всички вързани,благодарение на моето находчиво решение –късите синджири. След всяко щракане накарабинка Харизана се усмихваше и накрая като навърза всичките...Свалям тишапка ...аз небих се сетил. През това време към нас се присъединиха още двамаколеги, според Харизана добри стрелци. Преди да тръгнем Харизана още веднъжогледа кучетата, и след като затвори вратата на фургона супер доволен.– Погледниги бе човек!– като насядали войници.Движехме се бавно снегът неспираше да вали.Но най важното беше че в фургона всичко беше спокойно. –Не за първи път пътувамс толкова кучета, но такова спокойствие не помня каза Харизана– Умен си признавамго!–Да така е съгласих се аз! И изведнъж двамата избухнахме във смях....

....Минаваше девет часа ,в центъра на селото, ни чакаше, цял наказателен отряд. Само за няколко минутиуговорихме къде , на кои места и как ще протече лова. Разногласие имаше само откъде ще започне гонката.– Последния път тук имаше стада от прасета , но гиизтървахме и то само защото тръгнахме от погрешно място, уточни Харизана.– Днестръгваме от Боровете гоним Баджето, минаваме през Декова курия, от там Деляйваз и приключваме на Куртлуджата.– Хораима достатъчно. Време е, закъсняваме! Две Ниви ни съпроводиха до началото нагонката, и след малко продължиха към своите пусии.– Ще изчакаме малко!– ми казаХаризана, докато слагаше в една малка но специална раница, няколко големи шоколадаи бутилка вода. Това щеше да му бъде храната и водата за целия ден. Имахчувството че този човек се стягаше за маратон. По късно при един наш спомен затози лов разбрах че в този ден Харизана беше извървял не по малко от десеткилометра. Още като пътувахме към селото Харизана ми спомена за едно голямовървище което пресичало дерето и водело и към двете посоки.– боровете и мешетата. На двадесетина метра от вървищетоима две големи мешета, застани допървото!– от там най добре се виждапътеката,която идва от боровете.– И поне до обяд не пали огън!

Бяхме на мястото от където ще започне гонката. За мен товабеше един напълно планински терен. Харизана развързваше кучешката кавалкада. Наповод останаха само гончетата. Усетили свободата кучетата се пръснаха катопилци но нито едно от тях невлезе в боровете.След десетина минути,едно краткоизсвирване събра всички кучета в пакет. Винаги съм се чудел как може сам човекда се налага над толкова много животни но сега се убедих– Харизана ги владееше.Вървях към моята пусия и съвсем внимателно оглеждах за дивечова пътека, не следмного я открих. Не далеко от нея бяха и двете мешета. Запалих цигара и катооглеждах терена на около, стигнах до извода че мястото е идеално за стрелба. Наместа имаше по някой висок разклонен трън, но това не пречеше. Нямаше и половинчас когато кучетата се обадиха.Веднага разпознах пискливия лай на Памука, иднес беше пръв.В боровете започвашеистинска война. Яростния лай беше съпроводен с безумно квичене на прасета,започнаха и изстрели. Бях сигурен че това е Харизана, явно той беше вдигналпрасетата, и пръв е започнал стрелба. Кучешкия лай се изместваше, успоредно снего и стрелбата, от началото на лова бяха минали два часа. Пушех цигара и серадвах на това което ставаше на този лов, силно пръхтене и учестено дишаненасочи вниманието ми към пътеката. Едно огромно прасе дишащо като локомотив ,сеподаваше от дерето. Виждаше се цялата му глава и част от плешката. Прасетостоеше на едно място и се канеше да пресече една оскъдна полянка,за да преминев мешовата гора. Изобщо не се замислих,един великолепен изстрел във врата, и толегна. Битката между прасета и кучета продължаваше, докато не се чуха яснитегласове на гончетата. Харизана нарочно ги бавеше. И изведнъж всичко се разпиля.Пред мен излязоха още три прасета но не можах да стрелям. От дерето излезе еднопрасе около седемдесет килограма, и веднага след него Югана. Изобщо не прикладвах,стоях и само гледах. До средата на полянката Юган достигна прасето, захапа го за задния крак, иточно когато прасето се обърна той го пусна, от дръпна се малко назад и когатоглавите им се бяха почти изравнили,го захапа за ухото. Като натискаше главатаму надолу, Юган заби главата му в снега, пълзешком тръгна назад, и прасетолегна само след два метра.Сега след толкова години, имам чувството че в тозимомент Юган ме погледна....Каквочакаш– сякаш ме питаше кръвясалия му поглед. През цялото това време аз разбирасе го насърчавах... Направих най доброто, ловния ми нож си свърши работата. Много ловци през целият силовен живот, надали са били свидетели на такова нещо , това беше върховночувство, и аз се радвах че това се случва за пореден път точно на мен.Не знамколко тази случка е впечатляваща но за мен тя беше уникална. Гонката беше спряла. Кучешки лайотдавна не се чуваше. Наближаваше късен след обед. Снегът отново беше решил данапомня за себе си, когато едно самоходно „Шаси” си прокрадваше път къмБоровете. Бяха колегите от селото....

....Докато товарехме прасетата, трима от колегите изчезнахав боровете. Върнаха се с още три прасета... Снегът се усилваше .... Трябваше датръгваме.

До един малък язовир, обграден с бор, габър и тук таме разпръсната бреза, ни посрещна еднавеликолепна хижа. Имах чувството че се намирам в някой резерват . Голяма отворенаврата в единия край на тая постройка, подсказваше че това е кланицата. Наполяната пред нея бяха стоварени прасета. Тежко дишайки един стар „Беларус” сремарке спря пред отворената врата, разтовари товара си,и все така задъхвайки се отправи заселото.

Всички се бяхме събрали пред хижата и коментирахме тозибогат лов, когато ловна тръба ни призоваза сбор. За Харизана това не бе нещо ново,от многобройното му ловуване счужденци , с различни министри и гости на правителството той отдавна бешезапознат с начина на лов на тия европейски величия. Аз обаче бях леконапрегнат. За пръв път присъствах на нещо което, задължително трябваше , да сеслучва на всеки един наш лов. Прасетата бяха подредени сред борова зеленина. Двемлади жени, облечени в разкошни народни носии поднесоха на всеки един от нас,по чаша искрящо Розе. Всичко което каза председателя на тая ловна дружина бешемного точно за днешния лов, той не пропусна и най малката подробност...Несмеехда пия, чакаше ме дълъг път а и утре трябваше да бъда на лов при Васко и Вера. ...

....Харизана приемашепоздравления , за безупречната работа на кучетата.–Слушай трябва датръгваме!–За къде бе човек?–утре сутринта трябва да бъда в Толбухин, като идвахмети казах за поканата на тия мои приятели...Искаш да развалиш, това което ставав момента, ли?– Да си присъствал досега на такова нещо?–Тук кой да е на лов неидва! Точно в тоя момент, една от жените която поднасяше виното ,се появи сбележка в ръка. Тя отиде до Харизана и му я предаде.–От жена ти е – ми подадебележката Харизана. –Веднага си помислих, как ли ме е открила, и какво ли се е случило.Зарадост в къщи всичко било нормално, открила ме чрез съпругата на Харизана.Обадилсе бил Владо,ловът се отменял за другата неделя. Бащата на Вера получилсърдечна криза. Глъчката в салона се увеличаваше.Въздуха на около се изпълваше ,с аромата на пресен кебап, току що изпечен хляби уханието на силни вина... Бяха поднесли вечерята.С облекчение седнах намястото си до Харизана.–Да пием по една ракия приятелю, това е най хубавото налова. –Оня голобрадия виждаш ли го, винаги го водя със себе си. Нито пуши нитопие, така че бъди спокоен, на връщане той ще кара. Разпознах го веднага ,бешеедин от двамата, с които тръгнахме от Сеново.Председателя, в качеството надомакин, вдигна отново наздравица.Още веднъж беше отразена добрата работа накучетата. Усещах че Харизана беше на седмото небе. Той се поклони,сред многоторъкопляскания. Тук се стигна и до споменаването на моето име. В стремежа си дапредпазя кучето,аз съм пренебрегнал собствената си сигурност като не съмстрелял, а съм проявил находчивост и съм намерил по добро решение. С ръка насърцето аз също се поклоних. Явно моите действия са впечатлили голяма част отколегите, макар че за мен тук нямаше нищо геройско. И друг път съм постъпвал потоя начин, така че за мен това не беше нищо ново. С годините бях свикнал.

Тая разкошна вечер продължаваше,с много наздравици и пожелания....Незнам от къде се появи и една гъдулка изапочнаха едни ръченици от които можеше да ти се завие свят. От разкошното „Мерло”настроението ми започваше да се оправя,когато Харизана ме запозна с председателя.

Висок на ръст, с посребрена коса,надшестдесет годишен, Д–р Дечев, така се казваше той имаше една голяма дарба.Рядко даваше думата на този с когото говореше. Вече доста почерпен, беше въввихъра на красноречието си, и описваше с най малка подробност, как е убилпоредното си прасе.На дясната му ръка липсваха три пръста, нещастен случай отпреди години по време на лов.... Колкопродължи нашия разговор незнам , но вече бяхме сменили темата на риболов,когато Харизана ме извика, да товарим кучетата. Полунощ отдавна беше минало, Насни чакаше дълъг и труден път. Мен ме чакаше и мисълта за предстоящия лов вТолбухин.





0

#2
Потребителя е офлайн   Валентин Димитров 

  • Златен Потребител
  • PipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 1866
  • Регистр: 20.09.10
Страхотен разказ с много правописни грешки.
0

#3
Потребителя е офлайн   терзо11 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Виж галерията
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 165
  • Регистр: 23.06.15
Благодаря за оценката. Такова сливане на думи в черновите ми няма.
Много здраве, и на слука през новия сезон.
0

#4
Потребителя е офлайн   Валентин Димитров 

  • Златен Потребител
  • PipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 1866
  • Регистр: 20.09.10

Виж мнениетотерзо11 написа на 09.06.2017 - 14:14 :

Благодаря за оценката. Такова сливане на думи в черновите ми няма.
Много здраве, и на слука през новия сезон.


Да Ви се връща. :thumbsup:
0

#5
Потребителя е офлайн   nedon 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 209
  • Регистр: 15.10.14

Виж мнениетотерзо11 написа на 16.04.2017 - 18:46 :

.................................Мен ме чакаше и мисълта за предстоящия лов вТолбухин.


Ами и ние чакаме ...
Недко Онков
София, 0887 581 738


LR Defender 300 TDi
ATA Venza Walnut Cantilever с Aimpoint Micro H1
Тика Т3 .308win с Burris Eliminator IV
CZ 512 .22LR с Hawke Vantage 3-9x50 IR
0

Сподели темата:


Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

1 Потребител(и) четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни