БГ Лов Форум: Лов и дипломация – тънките струни на опитните въжеиграчи - БГ Лов Форум

Към съдържанието

Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

Лов и дипломация – тънките струни на опитните въжеиграчи

#1
Потребителя е офлайн   П.Пенчев 

  • Платинен Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 2019
  • Регистр: 04.07.13
Публикувано изображениеДа съчетаеш дипломацията с нещо неглижиращо е лесна задача. Дипломатически преговори може да се водят в сауната, на банкетната маса, докато правите сутрешния си крос с някой посланик, играете тенис или просто си приказвате на пейка в парка. Трябва ви само спокойствие, добро познание на общ език или отличен преводач. Ако човек е на висок държавен пост, спокойствието се осигурява от съответните служби, преводача също е на разположение. Остава само да се прояви оня усет, онзи инстинкт, който помага на някои държавници да предразположат събеседника си и „влязат под кожата му“. Някои от тях залагат, че личното им хоби ще се хареса на дипломатическия им партньор, а други внимателно проучват навиците му, за да нагодят програмата за срещата според неговите предпочитания. Въртейки се по спиралата на увода, все повече се доближавам и до въпроса, който ме накара да започна статията. Бил ли е Тодор Живков ловджия по душа или просто е знаел, че този „спорт“, гъделичка самочувствието на всеки държавник и неангажиращото шепнене по време на пусията, може да положи подписи под важни документи? Дали душата му е жадувала за мирис на барут и угасващия поглед на благороден елен или повдигайки ендорфина на високите си гости, е печелил тяхното благоволение? Иначе ловджии в нашата история много. Всеки си спомня как завършва един братовчедски лов на Иван Владислав и Гавраил Радомир, отстреляния архар на Първанов и безумните сафарита на Пенчо Кубадински. Нито един от тези „подвизи“ обаче не успява да постигне това, което правешкия хитрец успява, докато поздравява за отличния изстрел, някой братски държавен ръководител. Публикувано изображениеЛовните резиденции на Тато са много: Кормисош, Мазалат, Беглика, Ири Хисар (основана 1935 г. от цар Борис III), Липник, „Диана“ до гр. Тервел и любимата му „Бялка“. Когато посещава Ловеч, Живков винаги отсяда в партийната вила извън Ловеч, където се дава вечеря. В нея участват хора от екипа му и от окръжния партиен комитет. Задължително го придружават ген. Кашев и личната му охрана Румен Ралчев. Ловните излети се провеждали в резервата „Бялка“ или край с. Александрово, където отстрелвали зайци. В дружинката участвали писателите Йордан Радичков, Емилиян Станев и поетът Георги Джагаров, както станалия по-късно дисидент зад граница и убит при мистериозни обстоятелства Георги Марков. Понякога се включвали и членовете на политбюро Пенчо Кубадински, Петър Младенов и Александър Лилов.Лазар Дончев разказва,че Живков бил много дисциплиниран ловец. Сърдел се, ако някой убиел малко животно или бременни женски – бил милостив. Освен това никога не вземал месо от дивеча. Разпореждал да разпределят отстреляните зайци по детските градини. Към трофеите обаче проявявал интерес. Интересен факт е, че Първия дори след смърта си, все още е носител на световен рекорд. На 12 октомври 1986 година, той отстрелва мечка, чийто трофей му носи 158 точки, по преценка на международна комисия, подобрявайки тогавашния рекорд, притежание на…Херман Гьоринг. Само 6 месеца след това село Белица, близо до което наслуката е настигнала държавния ръководител на Народна република България, се сдобива с читалище.Публикувано изображениеПо – горе говорех за дипломация и не мога да не изредя и имената на някои по – знатни гости, чували сред природата звучното „Ха-ха-ха“, на Тодор Живков. В България на лов са идвали шахът на Иран Мохамед Реза Пахлави, шефът на испанската компартия Сантяго Карильо, Леонид Брежнев и синът му Юри, Николае Чаушеску, Фидел и Раул Кастро, Муамар Кадафи, баварския премиер Франц – Йозеф Щраус и други сродни лидери.За всеки един от тях може да се разкаже много, но аз ще отделя няколко параграфа за няколко по – важни решения остнали в историята, взети по време на тези излети.След посещението си в НРБ, иранският лидер инвестира в страната ни 600 млн. щатски долара за технически иновации.Със Сантяго Карильо се води смел разговор за еврокомунизъм.След 2 дни и половина тежки преговори с фамилия Кастро, през януари 1977 г., всичко завършва с лов и десетки договорки за двустранно сътрудничество.През 1973 година, Леонид Илич Брежнев сбъдва една своя мечта. В родопскя резерват „Кормисош“ той отстрелва първия си благороден елен. Следва запой по руски с българска ракия, целувки уста в уста, пеене на песни за Отечествената война и вехти войводи. Това дотолкова размеква съветския вожд, че той още на следващия ден, опрощава 2 милиарда рубли дълг на страната ни към СССР, натрупан от внос на енергийни суровини.Публикувано изображениеПокрай тези дипломатически совалки в гората не липсват и някои интересни случки. Когато Фидел Кастро посещава ловен резерват край Самоков, въпреки, че в негова чест дивеча се прескачал на пусията му, той от жал не стрелял нито веднъж. Друг случай разказва засъревнованието между Чаушеску и Живков, кой ще отстреля по – голяма мечка. Веднъж Тато ударил 7 мечки една след друга в ловното стопанство „Кормисош“, но трупът на най – едрата от тях бил скрит, защото застрашавал рекорда на румънския другар. За да направи борбата още по – интересна румънския лидер подарява живи карпатски мечки, които се заселват в родните гори, за да се увеличи популацията им. Близки до двамата ръководители още разказват, че ловът толкова здраво свързвал двамата високопоставени авджии, че Живков не обръщал внимание на особеното отношение на Москва към диктатора от Букурещ. В един такъв лов писателя Радичков пък за малко да бъде прострелян в главата, но сачмите отнасят само каскета му. Емилиан Станев използва близостта си с Живков, за да го критикува, а в краката на иранския шах винаги се е постилал червен килим.Публикувано изображениеНека се върна на дипломацията обаче.Най – известния лов, който организира Тодор Живков е в края на септември 1988 г.. Тогава в Народна република България идва Франц – Йозеф Щраус.Германецът искал много да гръмне благороден елен – довел и сина си във „Воден“, за да се включи в лова. Сезонът не бил много подходящ за стрелба по елени – рогачите, които тогава си маркирали територията и се криели дълбоко във вековната гора. Но за Тодор Живков желанието на госта било като закон. Точно по това време от Федерална република Германия за България пристига заем от 700 млн. марки и това станало с решаващата помощ на баварския премиер. Ловът преминал много успешно – Щраус гръмнал жадуваният благороден елен. На заключителната вечеря гостът вдига наздравица за домакина: „Пия за г-н Живков – политик от висша класа!“.Публикувано изображениеОще през 60-те години, тоест преди възобновяването на дипломатическите отношения между ФРГ и НРБ през 1974 г., Щраус има неофициални контакти с български политици. Чрез западни търговци, служещи му като посредници, в неофициални преговори той сондира възможностите за възобновяване на дипломатическите отношения, прекъснати през 1944 година. Българската страна пък проучва каква цена е готов да плати Щраус за това възобновяване, което би означавало за самия него огромен политически престиж. В последния им разговор към края на лятото 1988 година, малко преди смъртта си, Щраус казва на Живков право в очите, че комунизмът не подлежи на реформиране, че само смяна на системата може да отвори нови пътища към бъдещето. За огромна изненада на присъстващите Живков не отхвърля тази критика, а казва, че наистина трябва да се поеме по нови пътища. Тодор Живков дори попита Франц-Йозеф Щраус: „Какво трябва да направи моята страна, за да влезе в ЕС?“. Щраус първоначално помисли, че има грешка в превода и попита: „Имате предвид по-тясно сътрудничество, така ли?”Тодор Живков повтаря: „Моята страна трябва да стане член на ЕС”. До какво би довела тази дипломация няма как да разберем, защото немския ловджия умира малко по – късно, оставяйки българския си колега да бъде „отсрелян“ от властта, година по – късно. Публикувано изображениеКак да коментирам лидер, който първи изпраща войски в Чехословакия през 1968 г, постоянно се кълне, че иска да станем република на СССР, а в частни разговори със западен лидер разпитва за начините Народна република България да стане част от Европейския съюз? Поне ми се струва, че успях да разбера, че е бил наистина страстен ловец, не престорен такъв. Което обаче никак не ми помага да разбера дали е бил добър дипломат, със стратегическо мислене или хитрец на дребно с отличен инстинкт за посоката на вятъра. Автор: Стоян Гълъбов

Този пост е редактиран от П.Пенчев: 02.07.2015 - 14:16

"Никто в человеческом обществе не относится к диким животным природы так бережно, как охотники" - Всеволод Сысоев
0

Сподели темата:


Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

1 Потребител(и) четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни