БГ Лов Форум: Ловът - привилегия за благородници - БГ Лов Форум

Към съдържанието

Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

Ловът - привилегия за благородници

#1
Потребителя е офлайн   Емил Атанасов 

  • Златен Потребител
  • PipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 1432
  • Регистр: 10.10.11
Прикачено изображение: photo_5786_pic_26992_big.jpg

Участието в лова предполага владеене на сложна технология. Още от времето на древността около него се е обособила обширна и интересна "учебна" литература, в която присъстват и значителни произведения. Добре известно е такова фундаментално творение като трактатът на Ксенофонт (забележителен автор на трудове по педагогика и политическа философия) за лова и ловните кучета. В древния Рим на ловна тема са писали Катон, Варон и Плиний. През 186 г. преди нашата ера в историята не само на лова, но и на публичните зрелища е станало превратно събитие: започнало е докарване от Азия и Африка на едри диви хищни животни за циркови изпълнения.
Наследявайки библейската традиция, християните никога не са демонстррали видима враждебност към лова. От 507 г. нататък църквата нееднократно издавала забрани (не твърде действени на практика) за участия в ловувания на духовни лица. Но това е било продиктувано не от обстоятелството, че ловът предполага използване на оръжия и проливане на кръв, а защото е светско развлечение, неподобаващо на духовенството.Постепенно ловът все повече почнал да се превръща изключително в развлечение. Още през ранното Средновековие сред германските народи той бил смятан за разновидност на аристократическото забавление. Ставало ли дума за лов със соколи или пък за лов с копие на елени или диви свине, това несъмнено бил знак на принадлежност към определено съсловие, каста. При Каролингите и по-късно, в епохата на зрелия феодализъм, наред с рицарските турнири и шахматната игра ловуването е било привилегия изключително на знатните.През VI - ХII век (а в много райони на континентална Европа и по-късно) това обстоятелство довело до резки различия в начина на живот и структурата на хранене на разните съсловия. В горските стопанства, превърнати в ловни райони, феодалните властелини ловували до насита. На трапезите им имало прекалено много дивеч, разпространявали се какви ли не кулинарни рецепти, правели се специални приеми. А в същото време селяните се хранели с месо от дребни домашни животни, но преди всичко - с плодове и зеленчуци.Ловът все по-тясно се свързвал със земеделските владения, с привилегированото положение в обществото. Почти до началото на ХХ век той неизменно служел за отличителен признак на принадлежност към висшите слоеве на обществото, към аристокрацията. Соколът на ръката, кучетата или гепардът на повода били типични признаци на истинския представител на знатните. С тези атрибути широко оперира и куртоазната поезия, нерядко превръщайки ги в символи, любовни метафори. Така например, в лириката на трубадурите и в рицарския роман соколът, или друга някоя ловна птица често са носители на силното мъжко начало, а сърната - на женското. И, както винаги, наред с лова фигурира и войната. "Мечовете, любовта и ловът" - така се нарича поемата на крупния феодален владетел на Южна Франция през ХIV век Гастон дьо Фуа, автор на един от най-знаменитите средновековни трактати за лова.Появила се и една друга важна новост. В края на средните векове започнало да се приготвя оръжие (копия, стрели, лъкове, а по-късно и пушки) специално за лов.Не закъснели и легендите. С широка известност, например, се ползвала легендата за Теодорих, очарован от необичайната красота на елена, който тайнствено му се явил и го поразил с неотразимия си бяг, устремен към ада. Знаменити били и сказанията за св. Евстахий и св. Хуберт, които се обърнали към християнската вяра, след като по време на лов им се явил светият кръст в разклонените рога на елена.

Стамен Христов
0

#2
Потребителя е офлайн   glennmcgrath 

  • Новак
  • Pip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 1
  • Регистр: 24.04.15
Както знаем от живота на бушмените и от отношението на индианците към бизона, ловецът питае почитание и респект към плячката. Например африканските бушмени живеят в необятна пустош. Животът им е много труден, а ловуването в такава среда е направо мъчително. Така е, защото почти липсват големи дървета за здрави, масивни лъкове. Бушмените ловуват с много малки лъкове и полетът на стрелата не е повече от трийсетина метра. Това означава, че стрелата не може да се забие дълбоко. Тя едва успява да одраска кожата на животното. Затова бушмените слагат голямо количество отрова на върха й и затова тези изключително красиви животни, антилопите, умират мъчително и агонията им понякога продължава ден-ден и половина. След като антилопата бъде улучена ловците спазват определени табута, не извършват определени действия, което представлява мистическо участие в смъртта на жертвата, чието месо ще се превърне в живот за човека. Тоест има отъждествяване на ловеца с плячката. Убиването не е просто избиване, а ритуал – признание за твоята зависимост от доброволно отдадения живот на плячката, която умира, за да можеш ти да се нахраниш. Ловът е ритуал, изразител на духовната същност. Изразява още и това, че ловът е в хармония със законите на природата, а не лична прищявка. Когато бушмените разказват своите истории за животни, имитират звуците, които те издават, като произнасят всяка дума така, сякаш излиза от устата на животното. Хората познават много добре тези животни, защото живеят с тях в приятелски, съседски отношения.
ahsan
0

Сподели темата:


Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

1 Потребител(и) четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни