Не беше напразно! С толково много работа напоследък, а през останалото време с децата... Не ми оставаше време за подреждане на мислите! А сега имах време и тишина...
Слуката на Katena4o
#41
Публикувано 24.09.2011 - 23:05
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
#42
Публикувано 24.09.2011 - 23:07
Ловният ми полуден завърши със смесени чувства... и с положителен баланс що се отнася до стрелбата ми - три изстрела, две птици
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
#43
Публикувано 24.09.2011 - 23:11
#44
Публикувано 24.09.2011 - 23:21
M_H написа на 24.09.2011 - 23:11 :
О, 100% Гривеците са надушили приклада,изчакай другата седмица
все ще има някое прасе с хрема.
все ще има някое прасе с хрема.
Това беше добро
...за съжаление, другата седмица може и да не откривам... по-нататък
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
#45
Публикувано 01.10.2011 - 18:34
Днес все пак открих ловът на едър дивеч! Като изключим това, че не вдигнахме дивеч... всичко останало беше идеално - добре прекаран ловен ден с гостоприемни и весели колеги!
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
#46
Публикувано 22.10.2011 - 22:03
Днешния ловен ден не ми донесе слука, нито на „дружинката ми”, ако изключим лисицата накрая... Но пък беше доста интересен и затова ще се опитам да го преразкажа с няколко думи:
Този път всичко беше изчислено до най-дребния детайл. Снощи си взех кадем... два пъти! А на сутринта пушката беше прескочена от две дълги голи бедра... Тръгнах на време. Стигнах навреме! Оказа се, че този път сме без обичайните гости, само аз и „бандата” мастити местни ловджии... Това предполагаше няколко сериозни гонки, а не както до сега – една или най-много две... удавени в алкохол...
Наведнъж се случи най-лошото и най-доброто, което можеше да очаквам – високата пусия, но пък в подходящия момент! Високата пусия (само аз я наричам така... за местните е обикновена пусия) е един баир, висооок, чак страшен! И като го изкачиш пеша, разбираш, че всъщност това е малкия баир, а сериозното ходене нагоре тепърва започва... Миналата зима се „запознах” с тази пусия, но тогава всичко говореше, че слука няма да има там... Защото беше кучи студ, пресен сняг, а склона е северен! А какво казва нашият уважаван колега Воден Чаиров за северните склонове по време на кучия студ? Точно така – там ги няма, търсете ги от към южните... Днес обаче времето беше подходящо за тази гонка.
Изкачването беше както и миналия път – кошмарно! Но днес научих и нещо повече – миналия път (лани) ме бяха сложили на една чудна пусия, по средата на големия баир, която днес се оказа, че не е никаква пусия и че там не минава дивеч... Тогава бях гост за втори път, никой не ме познаваше... бяха ме пратили за зелен хайвер...
Както казах вече – всичко беше изчислено! Днес, омаяни от симпатичния ми чар... или от бутилките с различни видове огнена вода, които донесох предишните няколко пъти, колегите ме заведоха нааай-горе... като на разходка... Сложиха ме на реално място, където да очаквам дивеч... и те така! Колегата до мен, много благоразположено ме посъветва да заредя поне едно бренеке в чифтето, защото прасетата тичат бавно нагоре и ще имам удобна възможност да си отстрелям което искам!
Зачаках.... След не повече от 10 мин вече нещо се приближаваше към мен... Само че от там, от където и аз бях дошъл!?!? Оказа се ловец! От друга дружинка... И те щели да гонят тук, само че техните гоначи отвъд хребета??? Ловецът, с огромна гордост в гласа си ми съобщи, че след него идвали още трима... Тъкмо настроението ми да се помрачи от тази ситуация.. и колегата до мен (едър българин, сравним единствено с Ицо Тулата) ги изгони!!!
Тук е мястото да вметна, че тези ловци имат перфектни кучета свинари... И са от тези, които не викат и не гърмят, а оставят всичко на кучетата, като от време на време само ги подканят с леки подвиквания... Това разбира се е поведение, продиктувано от района и особеностите на терена, а не толкова защото това е най-правилната тактика! Никога няма да се справят с този начин на гонене при другата ми дружинка...
Пискливото гонче и гръмогласния барак вдигнаха нещо... Като че ли беше сърна, защото ги завъртя на два пъти... Но пък такава смела сърна надали има.. Особено, когато спря на място и нападна кучетата... а те, кучетата, вече бяха станали четири! И тогава осъзнах – под мен имаше огромен глиган, който търкаляше камъни, трошеше дебели клони и с лекота караше кучетата да скимтят... Нищо не можех да направя – надолу е много стръмно, между мен и екшъна имаше дървета и храсти... а от дясно в полу-кръг имаше още цели пет поста! Не мога да слезна, не мога да стрелям...
Глигана пак тръгна. Наляво, където нямаше пост... но великите четериноги веднага поправиха грешката му и го изтикаха пак под мен... Още малко екшън... вече се чуваше само пискливия! След малко, цялата олелия се премести малко по надалеч и позаглъхна в мъглата! После тишина... после единичен изстрел!
Както разбрахме по-късно, глигана беше стигнал чак до последния пост и опитваше да заобиколи и него, но колегата все пак му беше стрелял през храстите... имаше и кръв... но глигана избяга в съседното ловно поле и повече не се чу за него!
Както казах – всичко беше изчислено... с изключение на поведението на хитрия глиган!
.......................
Един от колегите с три кучета намери само едното (за сега това е последна информация от тази вечер)
Следващите три гонки също бяха напрегнати, но и безрезултатни... все пак, без две от кучетата ни!
.......................
Колегите се тюхкат, че от началото на сезона нямат реална слука на прасе. Чудя се колко ли време ще им отнеме докато разберат, че аз съм им на карък?!?
.......................
Колкото до мен – това беше поредния ми скъпо струващ фитнес ден!
Този път всичко беше изчислено до най-дребния детайл. Снощи си взех кадем... два пъти! А на сутринта пушката беше прескочена от две дълги голи бедра... Тръгнах на време. Стигнах навреме! Оказа се, че този път сме без обичайните гости, само аз и „бандата” мастити местни ловджии... Това предполагаше няколко сериозни гонки, а не както до сега – една или най-много две... удавени в алкохол...
Наведнъж се случи най-лошото и най-доброто, което можеше да очаквам – високата пусия, но пък в подходящия момент! Високата пусия (само аз я наричам така... за местните е обикновена пусия) е един баир, висооок, чак страшен! И като го изкачиш пеша, разбираш, че всъщност това е малкия баир, а сериозното ходене нагоре тепърва започва... Миналата зима се „запознах” с тази пусия, но тогава всичко говореше, че слука няма да има там... Защото беше кучи студ, пресен сняг, а склона е северен! А какво казва нашият уважаван колега Воден Чаиров за северните склонове по време на кучия студ? Точно така – там ги няма, търсете ги от към южните... Днес обаче времето беше подходящо за тази гонка.
Изкачването беше както и миналия път – кошмарно! Но днес научих и нещо повече – миналия път (лани) ме бяха сложили на една чудна пусия, по средата на големия баир, която днес се оказа, че не е никаква пусия и че там не минава дивеч... Тогава бях гост за втори път, никой не ме познаваше... бяха ме пратили за зелен хайвер...
Както казах вече – всичко беше изчислено! Днес, омаяни от симпатичния ми чар... или от бутилките с различни видове огнена вода, които донесох предишните няколко пъти, колегите ме заведоха нааай-горе... като на разходка... Сложиха ме на реално място, където да очаквам дивеч... и те така! Колегата до мен, много благоразположено ме посъветва да заредя поне едно бренеке в чифтето, защото прасетата тичат бавно нагоре и ще имам удобна възможност да си отстрелям което искам!
Зачаках.... След не повече от 10 мин вече нещо се приближаваше към мен... Само че от там, от където и аз бях дошъл!?!? Оказа се ловец! От друга дружинка... И те щели да гонят тук, само че техните гоначи отвъд хребета??? Ловецът, с огромна гордост в гласа си ми съобщи, че след него идвали още трима... Тъкмо настроението ми да се помрачи от тази ситуация.. и колегата до мен (едър българин, сравним единствено с Ицо Тулата) ги изгони!!!
Тук е мястото да вметна, че тези ловци имат перфектни кучета свинари... И са от тези, които не викат и не гърмят, а оставят всичко на кучетата, като от време на време само ги подканят с леки подвиквания... Това разбира се е поведение, продиктувано от района и особеностите на терена, а не толкова защото това е най-правилната тактика! Никога няма да се справят с този начин на гонене при другата ми дружинка...
Пискливото гонче и гръмогласния барак вдигнаха нещо... Като че ли беше сърна, защото ги завъртя на два пъти... Но пък такава смела сърна надали има.. Особено, когато спря на място и нападна кучетата... а те, кучетата, вече бяха станали четири! И тогава осъзнах – под мен имаше огромен глиган, който търкаляше камъни, трошеше дебели клони и с лекота караше кучетата да скимтят... Нищо не можех да направя – надолу е много стръмно, между мен и екшъна имаше дървета и храсти... а от дясно в полу-кръг имаше още цели пет поста! Не мога да слезна, не мога да стрелям...
Глигана пак тръгна. Наляво, където нямаше пост... но великите четериноги веднага поправиха грешката му и го изтикаха пак под мен... Още малко екшън... вече се чуваше само пискливия! След малко, цялата олелия се премести малко по надалеч и позаглъхна в мъглата! После тишина... после единичен изстрел!
Както разбрахме по-късно, глигана беше стигнал чак до последния пост и опитваше да заобиколи и него, но колегата все пак му беше стрелял през храстите... имаше и кръв... но глигана избяга в съседното ловно поле и повече не се чу за него!
Както казах – всичко беше изчислено... с изключение на поведението на хитрия глиган!
.......................
Един от колегите с три кучета намери само едното (за сега това е последна информация от тази вечер)
Следващите три гонки също бяха напрегнати, но и безрезултатни... все пак, без две от кучетата ни!
.......................
Колегите се тюхкат, че от началото на сезона нямат реална слука на прасе. Чудя се колко ли време ще им отнеме докато разберат, че аз съм им на карък?!?
.......................
Колкото до мен – това беше поредния ми скъпо струващ фитнес ден!
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
#47
Публикувано 23.10.2011 - 10:40
Katena4o написа на 22.10.2011 - 22:03 :
Днешния ловен ден не ми донесе слука, нито на „дружинката ми”, ако изключим лисицата накрая... Но пък беше доста интересен и затова ще се опитам да го преразкажа с няколко думи:
Този път всичко беше изчислено до най-дребния детайл. Снощи си взех кадем... два пъти! А на сутринта пушката беше прескочена от две дълги голи бедра... Тръгнах на време. Стигнах навреме! Оказа се, че този път сме без обичайните гости, само аз и „бандата” мастити местни ловджии... Това предполагаше няколко сериозни гонки, а не както до сега – една или най-много две... удавени в алкохол...
Наведнъж се случи най-лошото и най-доброто, което можеше да очаквам – високата пусия, но пък в подходящия момент! Високата пусия (само аз я наричам така... за местните е обикновена пусия) е един баир, висооок, чак страшен! И като го изкачиш пеша, разбираш, че всъщност това е малкия баир, а сериозното ходене нагоре тепърва започва... Миналата зима се „запознах” с тази пусия, но тогава всичко говореше, че слука няма да има там... Защото беше кучи студ, пресен сняг, а склона е северен! А какво казва нашият уважаван колега Воден Чаиров за северните склонове по време на кучия студ? Точно така – там ги няма, търсете ги от към южните... Днес обаче времето беше подходящо за тази гонка.
Изкачването беше както и миналия път – кошмарно! Но днес научих и нещо повече – миналия път (лани) ме бяха сложили на една чудна пусия, по средата на големия баир, която днес се оказа, че не е никаква пусия и че там не минава дивеч... Тогава бях гост за втори път, никой не ме познаваше... бяха ме пратили за зелен хайвер...
Както казах вече – всичко беше изчислено! Днес, омаяни от симпатичния ми чар... или от бутилките с различни видове огнена вода, които донесох предишните няколко пъти, колегите ме заведоха нааай-горе... като на разходка... Сложиха ме на реално място, където да очаквам дивеч... и те така! Колегата до мен, много благоразположено ме посъветва да заредя поне едно бренеке в чифтето, защото прасетата тичат бавно нагоре и ще имам удобна възможност да си отстрелям което искам!
Зачаках.... След не повече от 10 мин вече нещо се приближаваше към мен... Само че от там, от където и аз бях дошъл!?!? Оказа се ловец! От друга дружинка... И те щели да гонят тук, само че техните гоначи отвъд хребета??? Ловецът, с огромна гордост в гласа си ми съобщи, че след него идвали още трима... Тъкмо настроението ми да се помрачи от тази ситуация.. и колегата до мен (едър българин, сравним единствено с Ицо Тулата) ги изгони!!!
Тук е мястото да вметна, че тези ловци имат перфектни кучета свинари... И са от тези, които не викат и не гърмят, а оставят всичко на кучетата, като от време на време само ги подканят с леки подвиквания... Това разбира се е поведение, продиктувано от района и особеностите на терена, а не толкова защото това е най-правилната тактика! Никога няма да се справят с този начин на гонене при другата ми дружинка...
Пискливото гонче и гръмогласния барак вдигнаха нещо... Като че ли беше сърна, защото ги завъртя на два пъти... Но пък такава смела сърна надали има.. Особено, когато спря на място и нападна кучетата... а те, кучетата, вече бяха станали четири! И тогава осъзнах – под мен имаше огромен глиган, който търкаляше камъни, трошеше дебели клони и с лекота караше кучетата да скимтят... Нищо не можех да направя – надолу е много стръмно, между мен и екшъна имаше дървета и храсти... а от дясно в полу-кръг имаше още цели пет поста! Не мога да слезна, не мога да стрелям...
Глигана пак тръгна. Наляво, където нямаше пост... но великите четериноги веднага поправиха грешката му и го изтикаха пак под мен... Още малко екшън... вече се чуваше само пискливия! След малко, цялата олелия се премести малко по надалеч и позаглъхна в мъглата! После тишина... после единичен изстрел!
Както разбрахме по-късно, глигана беше стигнал чак до последния пост и опитваше да заобиколи и него, но колегата все пак му беше стрелял през храстите... имаше и кръв... но глигана избяга в съседното ловно поле и повече не се чу за него!
Както казах – всичко беше изчислено... с изключение на поведението на хитрия глиган!
.......................
Един от колегите с три кучета намери само едното (за сега това е последна информация от тази вечер)
Следващите три гонки също бяха напрегнати, но и безрезултатни... все пак, без две от кучетата ни!
.......................
Колегите се тюхкат, че от началото на сезона нямат реална слука на прасе. Чудя се колко ли време ще им отнеме докато разберат, че аз съм им на карък?!?
.......................
Колкото до мен – това беше поредния ми скъпо струващ фитнес ден!
Този път всичко беше изчислено до най-дребния детайл. Снощи си взех кадем... два пъти! А на сутринта пушката беше прескочена от две дълги голи бедра... Тръгнах на време. Стигнах навреме! Оказа се, че този път сме без обичайните гости, само аз и „бандата” мастити местни ловджии... Това предполагаше няколко сериозни гонки, а не както до сега – една или най-много две... удавени в алкохол...
Наведнъж се случи най-лошото и най-доброто, което можеше да очаквам – високата пусия, но пък в подходящия момент! Високата пусия (само аз я наричам така... за местните е обикновена пусия) е един баир, висооок, чак страшен! И като го изкачиш пеша, разбираш, че всъщност това е малкия баир, а сериозното ходене нагоре тепърва започва... Миналата зима се „запознах” с тази пусия, но тогава всичко говореше, че слука няма да има там... Защото беше кучи студ, пресен сняг, а склона е северен! А какво казва нашият уважаван колега Воден Чаиров за северните склонове по време на кучия студ? Точно така – там ги няма, търсете ги от към южните... Днес обаче времето беше подходящо за тази гонка.
Изкачването беше както и миналия път – кошмарно! Но днес научих и нещо повече – миналия път (лани) ме бяха сложили на една чудна пусия, по средата на големия баир, която днес се оказа, че не е никаква пусия и че там не минава дивеч... Тогава бях гост за втори път, никой не ме познаваше... бяха ме пратили за зелен хайвер...
Както казах вече – всичко беше изчислено! Днес, омаяни от симпатичния ми чар... или от бутилките с различни видове огнена вода, които донесох предишните няколко пъти, колегите ме заведоха нааай-горе... като на разходка... Сложиха ме на реално място, където да очаквам дивеч... и те така! Колегата до мен, много благоразположено ме посъветва да заредя поне едно бренеке в чифтето, защото прасетата тичат бавно нагоре и ще имам удобна възможност да си отстрелям което искам!
Зачаках.... След не повече от 10 мин вече нещо се приближаваше към мен... Само че от там, от където и аз бях дошъл!?!? Оказа се ловец! От друга дружинка... И те щели да гонят тук, само че техните гоначи отвъд хребета??? Ловецът, с огромна гордост в гласа си ми съобщи, че след него идвали още трима... Тъкмо настроението ми да се помрачи от тази ситуация.. и колегата до мен (едър българин, сравним единствено с Ицо Тулата) ги изгони!!!
Тук е мястото да вметна, че тези ловци имат перфектни кучета свинари... И са от тези, които не викат и не гърмят, а оставят всичко на кучетата, като от време на време само ги подканят с леки подвиквания... Това разбира се е поведение, продиктувано от района и особеностите на терена, а не толкова защото това е най-правилната тактика! Никога няма да се справят с този начин на гонене при другата ми дружинка...
Пискливото гонче и гръмогласния барак вдигнаха нещо... Като че ли беше сърна, защото ги завъртя на два пъти... Но пък такава смела сърна надали има.. Особено, когато спря на място и нападна кучетата... а те, кучетата, вече бяха станали четири! И тогава осъзнах – под мен имаше огромен глиган, който търкаляше камъни, трошеше дебели клони и с лекота караше кучетата да скимтят... Нищо не можех да направя – надолу е много стръмно, между мен и екшъна имаше дървета и храсти... а от дясно в полу-кръг имаше още цели пет поста! Не мога да слезна, не мога да стрелям...
Глигана пак тръгна. Наляво, където нямаше пост... но великите четериноги веднага поправиха грешката му и го изтикаха пак под мен... Още малко екшън... вече се чуваше само пискливия! След малко, цялата олелия се премести малко по надалеч и позаглъхна в мъглата! После тишина... после единичен изстрел!
Както разбрахме по-късно, глигана беше стигнал чак до последния пост и опитваше да заобиколи и него, но колегата все пак му беше стрелял през храстите... имаше и кръв... но глигана избяга в съседното ловно поле и повече не се чу за него!
Както казах – всичко беше изчислено... с изключение на поведението на хитрия глиган!
.......................
Един от колегите с три кучета намери само едното (за сега това е последна информация от тази вечер)
Следващите три гонки също бяха напрегнати, но и безрезултатни... все пак, без две от кучетата ни!
.......................
Колегите се тюхкат, че от началото на сезона нямат реална слука на прасе. Чудя се колко ли време ще им отнеме докато разберат, че аз съм им на карък?!?
.......................
Колкото до мен – това беше поредния ми скъпо струващ фитнес ден!
Ей Владе пак си изкарал един емоционален ден.Поздрави и наслука братле.
#49
Публикувано 23.10.2011 - 19:48
forel написа на 23.10.2011 - 19:32 :
Изкарал си един емоционале излет!
Дамм... Излетите там винаги са емоционални...
Страхотна дружинка! Гостоприемни и с огромно чувство за хумор! Все едно съм си у дома!
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
#50
Публикувано 26.10.2011 - 00:07
Това с поставянето на гостите на лоши места не мога да го разбера..
Ще пусна и отделна тема.
Ще пусна и отделна тема.
Прост свинар.
#51
Публикувано 30.11.2011 - 13:53
След три седмици "суша", най-сетне тази събота имам уговорка за ловен излет... Разбрах, че през тези три седмици все още няма ударен дивеч в тази дружинка... Така е от началото на сезона, което мнооого странно, защото специално в този район има(ше) много дивеч и такава каръщина не се помни по тези места! Надявам се в събота да падне прасе и да има с какво да се похвалим!
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
#52
Публикувано 30.11.2011 - 14:15
Katena4o написа на 30.11.2011 - 13:53 :
След три седмици "суша", най-сетне тази събота имам уговорка за ловен излет... Разбрах, че през тези три седмици все още няма ударен дивеч в тази дружинка... Така е от началото на сезона, което мнооого странно, защото специално в този район има(ше) много дивеч и такава каръщина не се помни по тези места! Надявам се в събота да падне прасе и да има с какво да се похвалим!
Късмет и Наслука!
#53
Публикувано 30.11.2011 - 14:37
Katena4o написа на 30.11.2011 - 13:53 :
След три седмици "суша", най-сетне тази събота имам уговорка за ловен излет... Разбрах, че през тези три седмици все още няма ударен дивеч в тази дружинка... Така е от началото на сезона, което мнооого странно, защото специално в този район има(ше) много дивеч и такава каръщина не се помни по тези места! Надявам се в събота да падне прасе и да има с какво да се похвалим!
А дано и ти да си майстора братле.Наслука.
#54
Публикувано 30.11.2011 - 19:43
Имам наблюдения ,че тази година от към диви прасета е слаба работа.Където аз ходих и с други които съм разговарял на места където има доста е суша тази година.Иначе сърните си ги има в изобилие дори и на места където има малко популация .Ама да вземат да ги разрешат за групов лов ,че се не трае направо отиваш за прасете а те ги няма пък сърните направо ще се бутнат в теб.
#55
Публикувано 30.11.2011 - 20:09
forel написа на 30.11.2011 - 19:43 :
Имам наблюдения ,че тази година от към диви прасета е слаба работа.Където аз ходих и с други които съм разговарял на места където има доста е суша тази година.Иначе сърните си ги има в изобилие дори и на места където има малко популация .Ама да вземат да ги разрешат за групов лов ,че се не трае направо отиваш за прасете а те ги няма пък сърните направо ще се бутнат в теб.
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
#56
Публикувано 03.12.2011 - 19:35
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
#57
Публикувано 03.12.2011 - 20:15
#58
Публикувано 03.12.2011 - 21:07
#59
Публикувано 20.12.2011 - 23:35
На последния излет (10-ти) все пак изцапах цевите (едната)... Подкалибрения куршум се оказа по бавен от малкия изтребител... ...гонен от един.... дакел е, не беше истински дакел, но много се напрягаше да прилича на такъв ...все пак е добро ловно куче - щом така беше наплашил дивеча
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
#60
Публикувано 21.12.2011 - 00:14
Katena4o написа на 20.12.2011 - 23:35 :
На последния излет (10-ти) все пак изцапах цевите (едната)... Подкалибрения куршум се оказа по бавен от малкия изтребител... ...гонен от един.... дакел е, не беше истински дакел, но много се напрягаше да прилича на такъв ...все пак е добро ловно куче - щом така беше наплашил дивеча
Когато един лов е добър дори и неслуката не може да го развали. Ловът е велик и слука те дебне отвсякъде! Поздрави и Наслука!