БГ Лов Форум: Риба, ама цаца - Цаца, ама риба! - Слуката на Иван Грозданов - БГ Лов Форум

Към съдържанието

Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

Риба, ама цаца - Цаца, ама риба! - Слуката на Иван Грозданов

#1
Потребителя е офлайн   Иван Грозданов 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 156
  • Регистр: 15.09.14
Реших се колеги и аз на тази "съдбоносна" стъпка, допринасяща за ловните ми изяви във форумното пространство! Успех и Наслука! Да започнем от самото начало ..

Не измина и месец от регистрирането ми като пълноправен член на уважаемия форум и "слуката" ме споходи ..

Прикачени миниатюри

  • Прикачено изображение: прасе.jpg

0

#2
Потребителя е офлайн   Иван Грозданов 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 156
  • Регистр: 15.09.14
В хронологичен ред следва и първият ми самостоятелен лов и законно(да ме не чуе колегата piri ..) убит пъдпъдък!
П.с Разбира се, със задължителният преразказ на ловния излет - без редакторска намеса :D/>
П.с Относно "дърдавеца" - беше си най-обикновен пъдпъдък!

"И сам войнът е войн - първото нещо, което ми дойде наум, още със ставането(в последствие ще се разбере защо )! Навън, бучи, вее, вали, но твърде оптимистично настроен за предстоящия лов, започнах да се приготвям. Часът е 5 и 30 или 6 ... истината ще е някъде посредата(мамка му и зимно часово време). Станах по-навреме, защото пътувам близо 50 км до мястото за ловуване. Докато шофирах постоянно ме глождеше мисълта, че вчерашната уговорка с колегите, за събиране в 7 и 15("независимо времето" - казаха, "не ни пречи валежа" - казаха, "мерак имаме" - казаха ...) е просто като да сънуваш гола жена, 30 секунди преди да звънне будилникът - неосъществима мечта - толкова близо и същевременно толкова далече! Стигнах на уреченото място и по щастлива случайност срещанх роднина на главния "мераклия". Отговорът на моето "добро утро", беше - "Спи още, навън виж какво време е, батю".... След няколко секундно обмисляне на варианта, да ида под прозореца и да гръмна едно две джапанета, да видат те кон боб яде ли, се събрах и демократично реших - Сега и ли никога! Историята от тук нататък се развива горе долу по следния начин - постоянен вятър, мокър сняг и кал, 3 часа ходене(преследвах един бюлюк яребици сигурно 2 км ), отсечени подсвирквания, откъслечни викове "Тукааа", "Егееер","Търсии" ... Ама не, колеги, винаги има хубав край - баш накрая от всичкото това ходене, каляне, студуване, ловът започна в последните 20 минути .. и какъв лов. Кучето на стойка, аз съм на 10 см от него, леко изнервен, любопитен, щастлив, изненадан... прави крачка напред, вдигам пушката ииии.. нищо и тамън да си плюя на късмета, един дърдавец излетя буквално от краката ми(сигурно го бях настъпил с петата, горкичкия ). След това разбрах от по-стари ловци, че в това време дивечът се вдига трудно, натиска се до последно, буквално да го настъпиш. И в заключение - риба ама цаца,"

Прикачени миниатюри

  • Прикачено изображение: лов2.jpg

0

#3
Потребителя е офлайн   Иван Грозданов 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 156
  • Регистр: 15.09.14
"Отакто почнах да дера, спрях да скубя" - мъдра мисъл(месарска му работа) .. Няколко интересни факта:
1. Г-н Клепаров, падна с патрон № 8
2. Ако не бях викнал "Заек, заек" щеше да се блъсне в мен, или аз в него..
3. Изпуснах го с № 5, влезе в гъстото, преместих пушката с 2 см. по посоката, в която избяга и след изстрела последва нещо средно между циганско колело и кълбо напред през щпагат - този зайко беше голям гимнастик.

Прикачени миниатюри

  • Прикачено изображение: заек.jpg

0

#4
Потребителя е офлайн   Иван Грозданов 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 156
  • Регистр: 15.09.14
А това колеги е от мен за вас! Весела Коледа!
Ой ви, момци, коледарци,
Млада Бога славите.
Славете Богу дружина, че сме рано ранили,
че сме късно къснили, тъмни гори пребродихме,
мътни води нагазихме, към долна земя далечна,
бели навуща изцапахме, черни калпаци намокрихме.
Накрай отидохме при наш стар станеник,
с крака му потропахме, с ръце му похлопахме,
и триж пъти викнахме.
Че стана наш стар станеник,
и чимшир порти отвори да ни покани на негова златна трапеза.
Че взема китка ключове, че отвори златен сандък,
че ни дари добра дара, добра дара вит, превит кравай,
на кравая сребро и злато, а краваят от зрънце премито,
зрънце в нива сейнато,
а в нивата кръстец до кръстец,
в по-голяма нива купец до купец,
та добър юнак с боздуган да не може да я прехвърли.

В средата на нивата крушица,
и на крушица виси златна люлчица,
в люлчица лежи малък Даньо, син синчец като златен кончец.
Та расъл Даньо, порасъл,
и баща му го пратил по дълбоките долове кози да пасе.
Не ходил Даньо по дълбоки долове,
ами ходил по студени кладенци,
и по чернооки моми като баща си млади години.
Тоз кравай, колкото са зърна в него,
Сети и пресети, вети и превети, Млети и премлети,
Толкоз здраве, чест и спор в тая къща.
Убий Боже тези дето зло й мисля, зло й струват.
Кажете дружина Амин

Прикачени миниатюри

  • Прикачено изображение: станеник.jpg

0

#5
Потребителя е офлайн   emil2807 

  • Сребърен Потребител
  • PipPipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 696
  • Регистр: 01.02.13

Виж мнениетоИван Грозданов написа на 26.12.2015 - 21:58 :

А това колеги е от мен за вас! Весела Коледа!
Ой ви, момци, коледарци,
Млада Бога славите.
Славете Богу дружина, че сме рано ранили,
че сме късно къснили, тъмни гори пребродихме,
мътни води нагазихме, към долна земя далечна,
бели навуща изцапахме, черни калпаци намокрихме.
Накрай отидохме при наш стар станеник,
с крака му потропахме, с ръце му похлопахме,
и триж пъти викнахме.
Че стана наш стар станеник,
и чимшир порти отвори да ни покани на негова златна трапеза.
Че взема китка ключове, че отвори златен сандък,
че ни дари добра дара, добра дара вит, превит кравай,
на кравая сребро и злато, а краваят от зрънце премито,
зрънце в нива сейнато,
а в нивата кръстец до кръстец,
в по-голяма нива купец до купец,
та добър юнак с боздуган да не може да я прехвърли.

В средата на нивата крушица,
и на крушица виси златна люлчица,
в люлчица лежи малък Даньо, син синчец като златен кончец.
Та расъл Даньо, порасъл,
и баща му го пратил по дълбоките долове кози да пасе.
Не ходил Даньо по дълбоки долове,
ами ходил по студени кладенци,
и по чернооки моми като баща си млади години.
Тоз кравай, колкото са зърна в него,
Сети и пресети, вети и превети, Млети и премлети,
Толкоз здраве, чест и спор в тая къща.
Убий Боже тези дето зло й мисля, зло й струват.
Кажете дружина Амин

:thumbsup:
0

#6
Потребителя е офлайн   П.Пенчев 

  • Платинен Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 2019
  • Регистр: 04.07.13
Браво колега,хареса ми!Умееш да разказваш!Весели празници и много слука!
"Никто в человеческом обществе не относится к диким животным природы так бережно, как охотники" - Всеволод Сысоев
0

#7
Потребителя е офлайн   Иван Грозданов 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 156
  • Регистр: 15.09.14

Виж мнениетоП.Пенчев написа на 28.12.2015 - 18:35 :

Браво колега,хареса ми!Умееш да разказваш!Весели празници и много слука!

Благодаря, колега Пенчев!

В този ред на мисли, качвам и ловният разказ на една незабравима за мен история, помогнала ми да се докосна до ЕМОЦИЯТА наречена - лов!

"Да идеш в Рим и да не видиш папата" - размисли и страсти на един млад ловец ..

Поради ред причини, може би ще е последният ми лов за този сезон на дива свиня. Не ми отне много време да се замислям, на поканата отправена от дядо ми, и още от сряда започнах с подготовката - почистване(на вече почистената пушка), нареждане(на вече наредените патрони), приготвяне(на вече приготвения багаж). Поне 5 пъти му звънях, да му кажа че не трябва да закъснява(понеже трябваше да мине през Пловдив да ме вземе и да отпътуваме заедно към Севлиево), и точно в 04:00 да е пред нас. Бях готов половин час преди уговорката и всяка минута до уречения час ми се струваше като цяла вечност, да не говорим за 5-те минути закъснение ... имах чувството, че ако бях тръгнал преди половин час, вече щях да съм някъде на Шипка.. В момента, в който колата спря пред нас, буквално го "изритах" на пасажерското място и дадох газ на малкото ситроенче ксара .. и точно в този момент, разбрах защо е закъснял.. Таааа, пътуваме ние, и може би това е един от най-приятни моменти от ловното преживяване, а именно - започват историите - историите за отминали времена, с отминали хора, на отминали места - истории изпъленени със смях, истории изпълнени с тъга, истории изпълнение с авантюри и адреналин - ловни истории! И така, в тази атмосфера в към 7 без 20 бяхме в ловната вила. Разбира се, бяхме едни от първите(все пак съществува едно животно наречено - синдром на близко живеещите)! Неусетно, един след друг, понякога по 2-ма или 3-ма завлизаха познати и непознати, но всички някак си еднакви.. еднакви до някъде в дрехите си(задължителното оранжево), еднакви в емоциите си, еднакви някъде дълбоко в себе си, за това че споделяха ЕДНАКВАТА страст. След като се събрахме, вилата се изпълни със смях, весели подмятания, изчервени физиономии и начумерени вежди(всеки може да се шегува с друг, но да се шегуват с теб не е за всеки..). Дойде време и на задължителната, административно-организационна част с попълването на бележките и иснтруктаж. Бях леко разочарован, когато разбрах, че в този ден ще ловуваме в полето .. някак си винаги в балкана съм се чувствал по-комфортно, по на място - хайдути, чети, въстания, горди юнаци, които са станали част от Балкана, и той от тях, те него олицетворяват и той тях.. много се отвях, да ме прощавате, разбрахте ме де. Към 7 и 30 вече всички бяхме се отправили към ловните полета. Със скрита усмивка, слушах и гледах, как отговорниът по ловът, наставя пусиите, тъй като натъртващият му северняшки акцент съпътстващ с мимиките и жестове(на развълнуван диригент) биха се видели и чули от преминаващите отгоре самолети . Моето място беше отредено - на ръба на едно поле, граничещо с гора, а в нея дере. Трябшваше да следя както случващото се пред мен, тъй като нашите гоначи, гонеха оттам, така и зад мен, защото съседната дружинка гонеше зад нас. Стигнах до пусията, намерих просек, който водеше до ръба на дерето, но даваше и абсолютно перфектен поглед назад към полето, заредих едно бронеке и един подкалибрен в старата, изпълнена с истории ижовка и зачаках.. и дочаках. Тъй като от "педя човек" съм заходил на лов, но само за "фтички"(както казваше един мой братовчед), за първи път виждах отблизо животно по-голямо от пъдпъдък - лимонка, или "дърта яребица" или пък зеленоглав патър.. Две сърни на няма и 15 метра от мен, бяха се спрели, и се ослушваха. След минута разбрах и за какво - 2 гончета бясно се спускаха по хълма зад мен и лаеха, не виждаха сърните, но лаеха, бягаха и лаеха, лаеха, лаеха и пак лаеха. Какво лаене падна само. Полюбувах се още малко на двете грации и също както бяха дошли, почти незабелязано, с отмерени отскоци, така и си заминаха .. а кучетата продължаваха да лаят след "фантомите". Направихме няколко гонки, на така или иначе, вече ползотворния ден за мен - бях се срещнал отблизко с тези прекрасни създания, няколко мига, които ми показаха, красотата и мистичността на природата. Аааа, момент споменах ли влаченето на 100 килограмов нерез през 2 дерета(пълни с вода) и после издърпването му по поне 50, 60 градусов наклон - не претендирам за математическа точност(бях единственото дете с 2-ка по математика, във втори клас и баба учителка по математика..) .. тааа ПОлзоТворен си беше .. Накрая всичко завърши с импровизиран банкет във вилата и мохабет "на градус".

Приключи "културно-масовото"(най-вече масово) мероприятие в ловната вила, и се отправихме към мястото за нощуване. В предишни пъти винаги сме спали в хижата в гората. Място, което по своят вид, атмосфера и бит, подсказваше, че е било свидетел на стотици, може би хиляди човешки истории. Може би някъде в двора, на бесетката, някога, едно момче е държало ръката на едно момиче и с трепет е шепнело нежно в ухото й, но постоянно нащрек за другарката(все пак, какво непристойно поведение, забога!) . Може би, някога, в банкетната зала, думата "наздраве" да е отеквала милион пъти, произнасяна без свян и задръжки, от "другаря Димитров", към целия личен състав на някое държавно предприятие. Може би, някога.. но не и сега. Сега хижата, беше посещавана рядко. Отдавна, здания от подобен вид и с подобна цел, бяха оставени на милостта на съдбата. Развалини, някога, крепости, за неуморимия дух на планинари и туристи .. може би, някога.. Така или иначе не спахме там, колеги. След краткия ми опис на мястото където НЕ нощувахме, ще направя такъв - още по-кратък, на мястото където нощувахме. Комплекс изграден от бунгала, всяко с по 3 стаи, в стаите по 2-ма, 3-ма работника, разхождащи се по гащи, привидно доста нечистоплътни, крещящи и псуващи(с времето, в процеса на техният разговор, стигнах до извод, че псувните се използват вместо пунктоация, а крещенето.. ами то просто се използваше). Само за протокла - безкрайно много уважавам трудещите се, тъй като аз самият произлизам от род на земеделци! А сега по същество! Станахме рано, отново пристигнахме почти първи, но това си имаше и плюсове - закусихме набързо студена наденица, със кисели краставички и остатъци от трушия(други закусваха със студено вино, кисели краставички и остатъци от ракия.. кво да прайш - разни хора, разни идеали). Отново групата се събра, този път по-малко наброй, но така или иначе горе в балкана, условията предполагаха пусии до 20 човека. Отново се записаха бележки, завикаха се имена: "Кольоо Марков? Къде е Кольо, уа. Живко Асенов? Сал той са ненапуши, викайте го вътре" и така се изредихме всички. Изслушахме инструктажа и отново Г-н отговорникът по лова набра инерция: "Ти - оттъй, Ти - оттам, на ъгъла, са не препукате. Ти тръгаш с Ти, Ти и Ти и завардвате горния край " И така, сбрахме се ти, ти и ти и всеки тръгна към оттъй и по оттам. Аз с още 2-ма колеги, бяхме пратени на пусии отново на граница - път, отдолу дере и гонят колегите от съседната дружинка, отгоре баир и гонят нашите(така и не ги чух нашите, но пък да застанеш на пусия на граница си е като да играеш четворка белот - ти като нямаш, тоя отсреща да не е за красота я!) Настанихме се, условията бяха перфектни - меко време, около 7, 8 градуса, видимост на 100%, можех да стрелям в абсолютно всички посоки, абе .. идилия за ловец на пусия. И зачаках. Първоначало, може би около 30, 40 минути, не мърдах много, бях притихнал, слушах как падат листата от дърветата, капките от замързляка по клоните, гледах как слънчевите лъчи пронизваха просеките и гората заигра, своята игра на сенки.. на лов ли бях!? За миг се поокопитих(за това спомогна и резкия гряк на гарван, някак си неестествено и не на място, в тази омайна атмосфера). Мина още половин час. Реших да направя лека разходка, от порядъка на 10, 15 метра и 10 ,15 метра бяха достатъчни за да бъда върнат в релаността, на това къде се намирам, в какво се намирам и най-важното КАКВО/КОЙ се намира на това място заедно с мен - погледът ми съзря една не толкова стара, добре различаваща се и намирисваща следа на мечка(ако ме разбирате). Наострих уши. Сега всички тези звуци в/на гората не ми изглеждаха толкова прекрасни и естествени, сега бяха някак си заплашаващи.. а и този гарван... гряк, гряк .. толкова, кратко, но достатъчно и ясно! Минаха още 20 минути(пусиите в балкана бяха по-дълги, което си имаше, своите предимтва и недостатъци) и може би, малко след това или след още 20 минути(кой помни) се случи НЕЩОТО, СЪБИТИЕТО! Пукот от дърво, монотонно но последователно тъпчене на шума, като от ход.. Всичко стана толкова бързо - мечка? по-скоро не - по звука се ориентирах, животните идваха отдолу, повече от едно, притичах набързо зад едно дърво(това набързо, беше достатъчно)в момента в който се спрях, се появиха. 5 или 6 приплода, по около 40, 50 килограма, вървящи едно след друго(почти бях сигурен, че са си захапали опашките), в не толкова лек тръс, но все пак тръс. Прикладвах, ясно започнах да ги различавам на около 35 - 40 метра от мен, вървяха успоредно на пътя, без майка(пропуснах първите за да бъда сигурен), за момент бяха скривани от дърветата, но все пак не толкова скрити. Последва изстрел... последва втори .. последва разочарование, почуда, яд, съжаление(толкова ли да съм негоден...). Въпросните някак си не ме отразиха, някак си на майтап, нещо изпука 2 пъти, не ги обезпокои и те продължиха към своята цел(По-късно 4 от тях бяха станали цел на колега-пусия над мен .. цел и още нещо). Трудно е да ви опиша какво изпитвах след това и продължавах да изпитвам следващите няколко дена... След като претърсих там откъдето бяха минали(и заминали) за наличието на паднало животно(бронирано) или поне кръв и не открих, исках всичко да свърши. Да свършва проклетият лов, с проклетите му прасета, в проклетата гора.. Кой изпуска 5 прасета? на 35 метра? в отличните условия? Къде сгреших, прицелих ли се, потърсих ли добре, отгоре ли стрелях, потърсих ли добре, избързах ли, потърсих ли добре ... Не разбрах, колеги.. никой не разбра. Предполагам така е трябвало да стане, за урок .. за добро.. за лошо - просто стана. Мина известно време и разбрах всъщност какво стана, какво изпитах - това беше ловът. Това беше същата тази ЕДНАКВА страст, на едни еднакви хора, която ги кара да стават рано, да студуват, да пътуват, да се вълнуват, дори... пишат ..... Ще завърша с - Ние ловците не сме хора, ние сме ловци! Наслука и весели празници!
0

#8
Потребителя е офлайн   piri 

  • Платинен Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • Група: Banned
  • Мнения: 10297
  • Регистр: 15.02.11
У тебе има хлеб, зависи накъде ще завиеш обаче.
Спешно требва да гръмнеш един хищник, да схванеш разликата, белким не се продъниш. B)
На добра слука на истинските колеги между нас!!!

Спамът на пири е единственият който се санкционира. С ХИЛЯДИ ЧАСОВЕ.

Волтер: Може да не съм съгласен с мнението ти, но ще дам живота си за да можеш да го изразяваш свободно.

Гордея се с трънчани - 93 % на референдума отрекоха минния мираж.

Отвращавам се от алчни човечета, посягащи на ловната ни организация.
0

#9
Потребителя е офлайн   Иван Грозданов 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 156
  • Регистр: 15.09.14
Свраките и враните броят ли се? :D/>/> Майтапът настрана, в най-скоро време смятам да се отчета с някой злосторник!

Но тъй като в темата трябва да присъства и дивеч, ето две охранени яребици, от един от последните излети. Интересното тук беше, че кучето ми направи стойка на мястото където бяха лежали, и двамата с него се бяхме концентрирали до такава степен, че като се вдигна ятото вдясно от нас, преживяхме лек шок. "Кокошчиците", бяха изманеврирали неусетно, но не можаха да избегнат 7-ми номер на около 20 метра. Не знам дали защото махнах очилата и сложих лещи или просто перфектен тайминг, но и двете паднаха с 1 патрон, на място.

Прикачени миниатюри

  • Прикачено изображение: яребички.jpg

0

#10
Потребителя е офлайн   piri 

  • Платинен Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • Група: Banned
  • Мнения: 10297
  • Регистр: 15.02.11
ДЕТЕНЦЕ, свраката е дивеч мой човек а не само това което се яде. B)
На добра слука на истинските колеги между нас!!!

Спамът на пири е единственият който се санкционира. С ХИЛЯДИ ЧАСОВЕ.

Волтер: Може да не съм съгласен с мнението ти, но ще дам живота си за да можеш да го изразяваш свободно.

Гордея се с трънчани - 93 % на референдума отрекоха минния мираж.

Отвращавам се от алчни човечета, посягащи на ловната ни организация.
0

#11
Потребителя е офлайн   Иван Грозданов 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 156
  • Регистр: 15.09.14
Ъъъ, нещо не те разбрах... Свраката е вредна за дивеча почти толкова колкото и останалите хищници. Но си мисля че е в пъти по-подценявана, което е довело и до масовото й разпространяване. Да не говорим че само преди 20 - 25 години, ловен билет се е заверявал срещу определен брой(30 мисля) сврачи крака.
0

#12
Потребителя е офлайн   nedon 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 209
  • Регистр: 15.10.14
Ех, Ване, върна ме назад в годините.
Благодаря ти.
Весели празници и много слука :cheers2:
Недко Онков
София, 0887 581 738


LR Defender 300 TDi
ATA Venza Walnut Cantilever с Aimpoint Micro H1
Тика Т3 .308win с Burris Eliminator IV
CZ 512 .22LR с Hawke Vantage 3-9x50 IR
0

#13
Потребителя е офлайн   Иван Грозданов 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 156
  • Регистр: 15.09.14
Весели празници и на теб, колега! С пожелания за здраве - всичко останало е въпрос на време и желание! И не на последно място - много слука!
0

#14
Потребителя е офлайн   Иво Михайлов 

  • Платинен Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • Група: Banned
  • Мнения: 4013
  • Регистр: 29.01.11

Виж мнениетоИван Грозданов написа на 26.12.2015 - 21:41 :

"Отакто почнах да дера, спрях да скубя" - мъдра мисъл(месарска му работа) .. Няколко интересни факта:
1. Г-н Клепаров, падна с патрон № 8
2. Ако не бях викнал "Заек, заек" щеше да се блъсне в мен, или аз в него..
3. Изпуснах го с № 5, влезе в гъстото, преместих пушката с 2 см. по посоката, в която избяга и след изстрела последва нещо средно между циганско колело и кълбо напред през щпагат - този зайко беше голям гимнастик.


Брех Бане.....къ си се барнал....
Че почвам и я заЯците с костУм да ги требим....
Ама и вратовръСка че си турнем. ;) :D :P
0

#15
Потребителя е офлайн   Иван Грозданов 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 156
  • Регистр: 15.09.14
Бат Иво, аз на бала си бях по-неглеже :D Природата си заслужава уважението - навсякъде, всякак си и по всяко време!
0

#16
Потребителя е офлайн   Иван Грозданов 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 156
  • Регистр: 15.09.14
Здравейте колеги. Студът си свърши работата - адски много движение по р.Марица и притоците й(визирам р. Чепинска). Ята бърнета от по 20, 30 и зеленоглави патици буквално не спират да летят. За съжаление стрелбата беше с оценка добър 3.50 :D/>

Прикачени миниатюри

  • Прикачено изображение: бърне.jpg

0

#17
Потребителя е офлайн   Иван Грозданов 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 156
  • Регистр: 15.09.14
"Кацнал на едно дърво" .. :lol:/>/>/>
А отдолу, чакаме да се счупи клонът :D/>

Прикачени миниатюри

  • Прикачено изображение: 14975860_1209665569079424_1028820865_o.jpg
  • Прикачено изображение: 15032613_1209692789076702_408401586_n.jpg

0

#18
Потребителя е офлайн   Иван Грозданов 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 156
  • Регистр: 15.09.14
В памет и чест на Иван Грозданов - Полковника(моят дядо). Моята първа слука, при лов на гонка на дива свиня. Знам че беше с мен през този ден! Благодаря ти!
П.с Тегло на животното - между 80 - 100 кг., изстрелно разстояние - 20 - 25 м., Оръжие - Иж 27Е - 12 кал., производство СССР(наследство от дядо), боеприпас - Rottweil BRENNEKE Classic.

Прикачени миниатюри

  • Прикачено изображение: прасе1.jpg
  • Прикачено изображение: прасе2.jpg
  • Прикачено изображение: прасе3.jpg
  • Прикачено изображение: патрон1.jpg

0

#19
Потребителя е офлайн   Forkata 

  • Напреднал Потребител
  • PipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 75
  • Регистр: 12.05.14
растояние около 60-70 метра,бягащо в галоп гонено от две кучета, карабина БЕНЕЛИ-АРГО-КОМФОРТ 30-06 боеприпас ГЕКО ПЛЮС 11 ГРАМА 170 ГРЕЙНА НА БАТЮ МЕРНИК,тегло на прасето около 120 кг

Прикачени миниатюри

  • Прикачено изображение: WP_001158.jpg
  • Прикачено изображение: WP_001159.jpg
  • Прикачено изображение: WP_001160.jpg

0

#20
Потребителя е офлайн   Иван Грозданов 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 156
  • Регистр: 15.09.14
Колега Forkata, честито за слуката, но си объркал темата. Ще помоля модераторите да преместят поста ти, в правилната такава.
Поздрави и наслука!
0

Сподели темата:


Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

1 Потребител(и) четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни