Като четох поста на колегата и се сетих за лисицата и вълка от расказите по книшките
Там се казва глупавият вълк и хитрата лисица....а в релност е напално обратното ...
Хитрият вълк и глупавата лисица..
Аз декември на последния излет точно преди да се орянтираме да спираме ...и кучетата залаяха ... сабраха се сичките кучета и почна голямото гонене ....2 часа вардене....пусиите бяха добре расположени и трудно щеше да избяга нагоре в балкана...ударихме вълчицата ....която по думите на колегата не била никак малка но за жалост не смъртоносно в предния крак...
За големина садете по това че кучетата се спираха като се спреше и тя.....да даржиж страх на 15 кучета значи има за какво да си ценен...
За жалост останах само с този расказ от последния си излет...защото хитрушата завартя кучетата няколко пъти из района и накрая ги накара да трагнат по следа....но коя следа да тарсят при толкова много...накрая кучетата излязоха при нас и спряха гонката...доста истущени се прибрахме и ние и те...с празни ръце но хубави изживявания!
За това е красив вълчия лов....даваш много зада земеш нещо!!!
Колега,според мен не,чак толкова умен и хитър вълка.Аз съм имал възможност от близо да се срщна с 5 вълка и резултата е четири на едно за мене.Единият вък с който се видяхме не можах за съжаление и да му стрелям,понеже и в двете ръце водех по едно куче,а пушката ми беше на ремък.От тогава нямам ремък на нито една пушка.Предимството на вълка са неговите сетива,но няма по силно нещо от глада и в борбата си за оцеляване дават фиря доста вълци.Вторият вълк който убих,мисля ,че беше 2001г. го убих на глвния път Монтана -София.На пет километра под Берковица,към 21 часа.Връщахме се от лов на заек.Бяхме ходили да гостуваме в една дружинка на 80 км.Пушките ни бяха в багажника на колата.Вълка премина през шосето на около 100 метра пред колата и спря.Когато пресичаше видях ,че носи месо в устата си.Фаровете на колата светеха много високо,понеже бяхме 4 човека вътре.Част от компанията не ми повярваха ,че е вълк и аз завъртях колата в страни за да го осветя с фаровете.Вълкът стоеше,но месото му го нямаше.Веднага реших ,че точно затова не бяга.Обърнах и се върнах с колата в обратна посока.Спрях след първия завой и си извадих пушката от кълъфа.Накарах жена ми да шофира а аз седнах от другата страна,защото вълка беше от дясно по посока на движението.Като приближихме,благодарение на снега който беше в страни от пътя забелязах ,че вълка си е там.Като се изравнихме с него,казах на жена ми да спре,но да не гаси колата.Виждах силуета на вълка но през един храст.Помолох я да върне малко назад и тя го направи,но пък вълка мръдна напред и пак трябваше да стрелям през храста.Отворих вратата и слязох.Вълкът тръгна тръс да се спасява,но аз стрелях и ведннага се затичах напред ,защото за момент не виждах нищо напред.Исках ако не съм го ударил да мога да го видя още веднъж за да повторя.Но вълкът вече не мърдаше.Беше изпуснал мръвката в канавката и не му се тръгваше без нея.Не споменах ,че през цялото време минаваха и дръги коли и благодарение и на тях той не можа да се върне до канавката,а аз имах време и шанс да отида да обърна и да си извадя пушката.
А ето го и гладника:
Вход
Регистрация
Помощ
Обратно горе
