Историята на СЛРБ от техният саит датира от 1871 г. до........ 29 октомври до 2 ноември 2008 г.
След това..... съюза ни е в
летаргия. Липсва. Няма го. До 11.06.2015 г.
http://www.slrb.org/cat9/istoria/
История
СЪЮЗЪТ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ НА 115 ГОДИНИ
115 години живот нареждат Съюза на ловците и риболовците в България сред най-старите организации в Европа. Малко или много са 115 години – нека историята отсее всички съмнения. Но винаги неговата дейност е насочена към увеличаването, разнообразяването и закрилата на дивеча в прелестната ни родина.
Вече 115 години, организираните съюзни членове са верни на традициите и идеалите на предците си, на техните завети. Хуманизъм, добродетелност, дълг и чест витаят в редиците им.
От 1898 г. в България съществува една организация, която от край време живее пълноценно, като спазва един основен принцип: “Природата не е храм, а работилница и в нея човекът е работник.”
Първият ловен конгрес се е състоял от 6 до 9 август 1898 г. в София. Делегатите на 66 ловни дружества в страната поставят основите на Ловния съюз в нашата родина. Той е естествен завършек на един процес, започнал непосредствено след Освобождението на България през 1878 г.
Получили своята свобода и независимост българите се устремяват към активен политически и културен живот. Успоредно с всеобщия подем се заражда и ловното движение у нас. Привилегия на властниците до Освобождението, ловът в нова България става достояние на всички слоеве от населението. Но не се спазват никакви норми, не се съблюдават сезони. Едва през 1880 г.излиза първият закон у нас. Негов създател е видният гражданин на Елена Петко Горбанов – възрожденец и участник в Освободителната война, заемал висок административен пост в първите години на жадуваната свобода. Този юридически акт съдържа само един член, който урежда въпроса за снабдяването с ловни билети и за съответните такси.
Началото на организираното ловно движение у нас се поставя през 1884 г.. Във Велико Търново се основава първият ловен кръжец, който прераства в първото ловно дружество. През 1889 г. във Варна възниква второто ловно дружество, а през 1890 г.в София се създава третото. До края на 1893 г. нови дружества са основани в Дряново, Карлово, Ихтиман, Пловдив, Попово, Трън, Айтос, Асеновград, Берковица, Кюстендил...
На 1 август 1895 г. излиза първото ловно списание “Ловец” – орган на софийското ловно дружество “Сокол”. От седми брой на втората си годишнина след допитване, списанието става орган на ловните дружества в България. Това е първата стъпка към създаване на обща организация на ловците в страната.
Мечтата на ловците се осъществява. От 6 до 9 август 1898 г. в София заседава Първият ловен конгрес. Започва своето съществуване Българският ловен съюз.
Конгресът дава нов тласък за развитието на ловното движение у нас. Към 1910 г. в страната вече има 89 дружества. През целия период до Втората световна война прогресивните сили в Съюза водят упорита борба за установяване на демократични традиции в живота на организацията.
Ловната организация става инициатор на ловно-стрелковия спорт. Тази задача се поставя на втория конгрес през 1901 г., когато съюзът се преименува в ловнострелчески. На дружествата се дава зелена улица – да се упражняват в стрелково изкуство, да устройват ежегодни състезания. При всяко дружество се учредява комитет за ръководство на стрелковия спорт. На първите Балкански стрелкови състезания, организирани във Варна през 1933г.,българските ловни стрелци извоюват поредица златни медали.
През 1911 г. ловната организация подема инициативата и със собствени средства поема издръжката на първата ловна стража .
На 7 април 1929 г. е осветен първия ловен развъдник “Марин тепе” край Варна, който се превръща в извор на новите практически идеи за ловно стопанство в страната. Там се провеждат и първите курсове за ловни надзиратели и лововъди.
През 1929 г. плевенското дружество открива първия в България ловен и природозащитен музей. Старозагорската и Врачанската организации създават фондове за строителство на ловни домове. В Пазарджишкото дружество възниква идеята за създаване на Международен ловен съюз за закрила на дивеча. Първият почин за създаване на Съюз за защита на природата у нас принадлежи на българските ловци.
Ловците са в челните редици на залесителите. Първите залесителни акции датират от преди столетие. Едва укрепили своята организация те се включват активно в залесяването и отглеждането на млади горски култури, подпомагат за опазването на горите от пожари.
От 1931 г. ловно-стрелческата организация е член на Международния ловен съвет със седалище в Париж. През 1937 г. тя участва в първото световно ловно изложение в Берлин.
Укрепват ловните дружества. Ушиват свои знамена. Много внимание се отделя за уредбата на ловните стопанства. Изразходват се все повече средства за издръжка на ловни надзиратели. Възниква идеята за развъдници. Организират се хайки за изтребване на хищниците.
Любителите на природата в България ратуват за нейното запазване в най-добрия смисъл на думата. Това довежда и българските въдичари до идеята за създаване на съюз. На 19 май 1929 г. в София се провежда Учредителния конгрес на Българския рибарски съюз. От първия си редовен конгрес /26-28 април 1930 г./ той работи за обогатяване на родната ихтиофауна.
Още от 1932 г. започва да зрее идеята за обединяването на двата съюза. През 1947 г. в София е проведен Първият обединителен конгрес между Българския рибарски съюз и Народната ловно-стрелческа организация “Сокол”. Слага се началото на Народния ловно-рибарски съюз.
По-важни дати и събития от историята на ловното и риболовното движение в България
1871 г. Първи опити за организиран лов в Карлово
1880 г. "Закон за ловните билети" - автор Петко Горбанов, ловец и виден администратор за времето си. Законът създава нови понятия за гражданите, занимаващи се с лов:
1. Законни ловци - платили такса и притежаващи свидетелство за право на лов;
2. Бракониери (закононарушители)
1884 г. Образуван е първи ловен кръжец във Велико Търново с участието на Атанас и Стефан Стамболови, Д. Друмев, Антон Новак (уредник на Приморската градина във Варна), Карел Шкорпил, Ото Хорейши (чешки интелигенти) и други видни граждани
1886 г. Изработен е първият проекто-устав на ловното дружество във Велико Търново
1887 - 1897 г. Създаване на ловни дружества в страната: Пловдив (1887), Варна (1889), София (1890 - от Георги Христович - съосновател на националната организация, Кирил Ботев - брат на Христо Ботев, общественици, дипломати), Габрово (1897 - председател Продан Тишков - Чардафон, деец на Съединението) и т.н. до 1931 - последните дружества в Момчилград и Трънковско.
1893 г. Ловното дружество в София изпраща възвание до ловците в страната за учредяване на ловните дружества и обединяването им в единна ловна организация с център София. Инициатор е Георги Христович - виден български учен-орнитолог. Възванието е подписано от 126 ловци - видни наши общественици, дипломати, хора на науката (Стефан Стамболов, Димитър Греков, Димитър Петков, английския консул Даринг, подполковник Ботев, братя Прошек, Тъпчилещови, Л. Арнаудов и др.)
ПЪРВО ЛОВНО СПИСАНИЕ
1895 г. На 1 август излиза първото ловно списание "Ловец" - орган на софийското ловно дружество "Сокол". От 7 брой на втората си годишнина след допитване, списанието става орган на ловните дружества в България. Това е първата стъпка към създаване на обща организация на ловците в страната. Специализираното издание изиграва основна роля за укрепване на Организацията и запазване на ловното и рибното богатство.
1897 г. Приет е "Закон за лова" (изменен 1904 г., 1907 г. и 1910 г.), по силата на който са "поставени под закрила всички полезни животни и птици", нямащи пряка връзка с дейността на ловците, а също и някои редки животински видове. Законът създава импулс за обединението на ловците в дружества. Всички по-големи градове на България вече имат такива.
1898 г. На 6 август в София заседава Учредителен конгрес на ловците в страната. Създава се Централно ловно дружество "Сокол" със седалище София.
1899 г. На 5 март е утвърден първият Устав на ловната организация. Основни цели: да следи за спазването на закона; да развива изкуството на стрелбата; да разпространява познания по лов и риболов.
1901 г. На ІІ-я ловен конгрес в София ловната организация се преименува в Ловно-стрелческа организация "Сокол". Това име тя носи до обединението си с Рибарския съюз през 1947 г. С добрата си стрелкова подготовка и дисциплинираност българските ловци са патриотите, готови да защитят отечеството си, когато се налага, особено в периода след Ньойския мирен договор.
1905 г. На ІІІ-я ловен конгрес е приет нов Устав. Чл. 5 от него потвърждава демократичните принципи на организацията: "Член на ловните дружества може да бъде всеки български гражданин, който се ползва с граждански и политически права".
1905 г. Общинските съвети на Видин, Русе и Бургас даряват на ловците пустеещи земи, които те залесяват и превръщат в оазиси с личен труд и средства. По-късно подобни ловни паркове са създадени в почти цялата страна. Ловците са първите доброволни залесители.
1910 г. Първи извънреден конгрес с главна цел - да се въведат изменения и допълнения в Закона за лова и да влезе в действие чл. 19 от него, отнасящ се до ловните надзиратели (като реакция срещу бракониерите).
1911 г. Със собствени средства Ловният съюз създава ловна стража за защита на дивеча от бракониери.
1911 г. В отчет на V конгрес съществува раздел "Фонд за развъждане на полезен дивеч".
1911 г. Пак там - заделяне на средства за централна библиотека, въз основа на вече създадената в софийското дружество по предложение на Стефан Стамболов и Греков, които подарили много ловни книги. По този начин се подпомага просветната дейност на Съюза.
1915 г. Врачанското дружество организира на територията на Манастирски гори (в съгласие с Митрополията) свой развъдник за дивеч.
1921 г. Варненското дружество създава първата ловна кооперация. Това е началото на кооперативното движение на ловците.
Традиция на ловните събори през годините
1922 г. Първи ловен събор във Варна. Основна цел е да се възроди Организацията сред тежките последици от войните. Съборът е открит тържествено от цар Борис ІІІ. Създава се традиция. С провеждането на съборите ловната организация се представя пред обществеността със своите многостранни дейности в защита на родната природа и законите на страната.
Трети ловен събор в София през 1931 г. В присъствието на княз Кирил е осветено знамето на Българската ловно-стрелческа организация "Сокол", чиито кръстник е царят. Заради заслугите на Организацията, министърът на земеделието и държавните имоти г-н Василев я провъзгласява за "Почетен кореспондент" на Министерството по ловно-стопански и природозащитни въпроси.
Четвърти ловен събор във Видин през 1932 г.
Пети ловен събор във Варна през 1933 г. Като гост присъства главният секретар на Международният ловен съвет граф А`Дикс и делегации от Югославия, Унгария, Румъния, Турция и Гърция. Гости са и министърът на земеделието и лова Константин Муравиев и министърът на просветата д-р Атанас Бояджиев.
Шести ловен събор в Русе през 1935 г. Присъстват гости от Югославия, Румъния, Гърция. Представител на царя е княз Кирил. Взето е решение да се учреди "Балканска стрелкова купа".
Седми ловен събор в Пловдив през 1937 г. Официални гости са проф. Комарек и Анатоли Ковач. Отпразнувана е 50-годишнината на Пловдивското дружество и е проведен ХVІІ ловен конгрес.
Войната прекъсва провеждането на съборите.
Тази хубава традиция е възстановена през 1994 г. с провеждането на Осмия ловен събор в Сливен, местността Карандила.
1995 г. На 30 юни в София се провежда Национално съвещание на тема "Актуални проблеми на стопанисването на дивеча и рибата и опазването на законността при рова и риболова в условията на преход към пазарна икономика".
1996 г. ХІІІ конгрес в Шумен. Конгресът приема обръщение за изграждане на единна концепция за национална ловна политика и опазване на дивата фауна и за основните положения на управлението, стопанисването и опазването на рибните ресурси и развитието на риболовните спортове.
1998 г. Тържествено се чества стогодишнината на единната ловна организация в България. Годишнината е отбелязана и с национални тържества.
София - освещаване на знамената на организацията в църквата "Св. Александър Невски" и тържествен концерт в Театъра на Българската армия. Прието е обръщение на ловците и риболовците към бъдещите поколения.
Казанлък - "Крънска кория" Провежда се ІХ национален ловен събор на организацията. Поздравления на събора от Президента на РБългария Петър Стоянов, президента на Международния съвет по лова и опазване на дивеча (CIC) д-р Никола Франко и други гости от сродни организации от Европа.
Присъстващите изслушват "Верую на българския ловец" - т.е. моралният закон, който спазват членовете на организацията.
1998 г. Учредяване на ловна асоциация на балканските страни със собствен устав по инициатива на СЛРБ и Македонския ловен съюз. За периода 2000-2002 г. сме нейни домакини и за неин председател е избран доц. д-р Нино Нинов.
1999 г. През м. октомври в София се провежда научно-практическо съвещание по проблемите на изкуственото развъждане на фазани и разселването им в природата - "Фазанът - птица на бъдещето".
2000 г. ХІV конгрес в София. Конгресът приема важни решения относно измененията в Устава на организацията и декларация по Закона за лова и опазване на дивеча.
2000 г. Генерална асамблея на FACE в Брюксел. Съюзът на ловците и риболовците в България се приема за пълноправен член с пълно мнозинство. По този начин организацията ще бъде първата българска структура призната и приета за редовен член в Европейския съюз.
2000 г. София става център на протестен митинг-шествие под мотото: "Да защитим националните традиции и идеали на организираното ловно движение". 15 000 ловци протестират срещу разпоредбите в новоприетия Закон за лова и опазване на дивеча. Европейският съюз чрез своята организация FACE приветства протеста на българските ловци и изразява своята безрезервна подкрепа.
2002 г. В Девин се провежда Х-то световно първенство по улов на пъстърва с естествена стръв. Участват националните отбори на 7 страни. Организатори са НЛРС "СЛРБ" и Българската федерация по риболовни спортове.
2003 г. В Пловдив се провежда 23-то световно клубно първенство по улов на риба. Българският отбор се класира на шесто място.
2004 г. Х-ти национален ловен събор на арбанашкото плато край Велико Търново Национални чествания по повод 120 години организирано ловно движение в България. На събора присъстват над 12 000 ловци от почти всички ловно-рибарски сдружения в страната. Прави се тържествен водосвет на ловните знамена от Великотърновския мирополит. На събора присъстват президента на РБългария Георги Първанов, генералният секретар на FACE Ив Льокок, президентите на сродни европейски организации, много депутати и български политици и общественици.
2005 г. През м. септември в гр. Девин се провежда ХІІІ световно първенство по улов на пъстърва с естествена стръв. В шампионата вземат участие национални отбори на 8 държави. Българският отбор заема златната среда в класирането с 4-та позиция.
През октомври в София е проведен семинар на тема: "Присъединяването на България към Европейския съюз в областта на ловното стопанство". На семинара присъстват ген. секретар на FACE Ив Льокок, съветникът по правните въпроси към FACE Мануел Еспараго, ръководителят на делегацията на Европейската комисия в България Димитрис Куркулас, представители на МОСВ, МЗГ, парламентарните комисии по земеделие и гори и евроинтеграция, представители на ЛТУ, НВМС, НУГ, експерти по лова от РУГ, ръководството и експерти от СЛРБ, както и журналисти от специализирани медии - общо 84 души.
През ноември 2005 г. в София се провежда среща на координационната група на Международния съвет по лова и опазване на дивеча (CIC) за Централна и Източна Европа. Темата на срещата е "Ловните организации и медиите" и по-точно "Връзките с обществеността и ролята на медиите за обективно отразяване на лова и дейностите по стопанисване и опазване на дивеча". Дневният включва доклади на ловните организации на България, Босна и Херцеговина, Румъния, Словакия, Словения и Сърбия, както и дискусия по темата с представители на медиите.
През ноември сп. "Лов и риболов" - орган на НЛРБ "СЛРБ" отбелязва 110 години от съществуването си. Този юбилей утвърждава "Лов и риболов" като най-старото и най-дълго просъществувало периодично издание в историята на българския печат.
2006 г. На 31 януари НЛРС "СЛРБ" като член на FACE и Българско дружество за защита на птиците като национален партньор на Birdlife International подписват споразумение за сътрусничество по директивата за птиците и опазването на дивата природа на България. Споразумението е подписано въз основа на сключеното на 12 октомври 2004 г. споразумение между природозащитната организация BirdLife International и Федерацията на асоциациите по лова и природозащитата на ЕС - FACE относно директива 79/409/ ЕЕС.
В началото на май 2006 г. Съюзът на ловците и риболовците затвърждава поставената преди година традиция и провежда Втори национален турнир по улов на риба за журналисти “СЛРБ Open 2006”. В него се включват над 60 журналисти-представители на националните медии. Отборен шампион става БНТ а майсторска класа демонстрират сътезателите от в. “Рибар”. Победителите са отличени с купи на НЛРС и награди.
През 2006 г. три дружества празнуват своята 110-годишнина. Това са ЛРС “Сокол”- Луковит, ЛРС “Сокол”- Хасково и ЛРС “Глиган”- Панагюрище.
На 29 ноември 2006 г. общото събрание на НЛРС определя 6 август за официален празник на организацията, а първият ловен ден през м. август от новия сезон- за празник на българските ловци. Същевременно периодът от 6 август до празника на ловците ще бъде отбелязан като Дни на дивеча и лова в България.
От 30 януари до 4 февруари 2007 г. в гр. Дортмунд, Германия, се провежда най-голямото по площ и посещаемост международно ловно изложение “Лов и куче” за 26-ти пореден път. НЛРС-СЛРБ съвместно с Националното управление по горите представя със своята експозиция историята на ловното движение в България и постиженията в трофейното дело.
На 8-9 октомври 2007 г. за пръв път в своята 30-годишна история Управителният съвет на FACE провежда свое заседание в България. Европейският ловен елит пристига у нас по покана на председателя на НЛРС-СЛРБ доц. д-р Христо Михайлов, който е вицепрезидент на FACE и координатор за страните от Югоизточна Европа. Ръководителите на европейската ловна федерация определят непосредствените задачи, които стят пред FACE през следващите години, коментират също така и проблемите и предизвикателствата пред СЛРБ с оглед нашето членство в Европейския съюз.
На 6 август 2007 г. за пръв път след 1941 г. представители на десетки ловно-рибарски сдружения от цялата страна пристигат в София, за да участват в проявите, посветени на празника на организацията. Пред паметника на незнайния воин е поднесен венец, а след това в катедралният храм-паметник “Св. Александър Невски” е отслужен благодарствен молебен за здраве. През дните на”Дивеча и лова” с участието на журналисти в ЛРС- Свиленград, с. Левка са разселени 500 кеклици. Организирано е и посещение в дивечовъдния участък “Студен кладенец”. В рамките на приетата програма са проведени и два национални турнира за купата на НЛРС- национален турнир по кастинг на 11-12 август в Габрово и национален турнир по ловна стрелба на 10-11 август в Плевен.
На 24 и 25 май 2008 г. Девин е домакин на шестото Световно първенство по спинингов риболов. По река Въча мерят сили 12 държави /България, Русия, Украйна, Полша, Чехия, Словакия, Португалия, Андора, Латвия, Хърватска, Унгария, Италия/. България печели трето място при отборното класиране.
На 9 август 2008 г. в географския център на България- м. “Узана” край Габрово, се провежда най-масовият събор в историята на ловното движение- единадесетият. Над 15 хиляди ловци и риболовци се включват в празника на организацията, под мотото “110 години традиции, вярност, отговорност”.
От 29 октомври до 2 ноември 2008 г. в Панаирния град в Пловдив се провежда Петата национална трофейна изложба, посветена на 110-годишнината на НЛРС “СЛРБ”. Представени са 140 експоната, оценени през същата година- 52 трофея от благароден елен, 67 от сърна, 148 от дива свиня, 10 от лопатар, 5 от муфлон, 5 от дива коза, 16 черепа и 7 кожи от вълк, 27 черепа и 8 кожи от дива котка. Общо 110 трофеи печелят златни медали.
Вход
Регистрация
Помощ
ZID -ZLOD 2015.pdf (209,92K)
Обратно горе
/> Но като се замисля светът се глобализира и това дето си до оцветил в червено следвайки естествения си ход, само ще си намери пресечните точки !
