БГ Лов Форум: Дервентският самотник - БГ Лов Форум

Към съдържанието

Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

Дервентският самотник

#1
Потребителя е офлайн   Воден Чаиров 

  • Златен Потребител
  • PipPipPipPipPipPip
  • Виж галерията
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 1299
  • Регистр: 29.03.08
ДЕРВЕНТСКИЯТ САМОТНИК

Декемврийската утрин напредваше все повече и сивотата на сумрака отстъпваше място на ослепителна белота. Плътната пелена от едри парцали се стелеше кротко и бързо покриваше следите по арената на среднощните „сватби“. Тази година в двете стада от Дервента, освен старите му „любови“, имаше много млади свинки готови за заплождане и задълженията му на първи самец в региона, включваха и тяхното „покриване“.
През този период на годината и особено в такова време, той избираше за почивка една от няколкото гъсти трънки в едрата борова гора до сечището. Покрити с плътен слой нападали върху тях иглички, те му осигуряваха непостижим на другите места комфорт, предпазвайки го напълно от снега и вятъра. Спокойствието и тишината, които владееха това ниско място му позволяваха, отпуснал блажено огромното си тяло с лекота да усеща приближаващите опасности.
Горските обитатели не го плашеха. С тях се погаждаше добре. Само с вълците по-трудно се разбираше, но пък те рядко навестяваха неговия район, особено откакто миналата година ... „наказа“ двамата млади пришълци от юг ...!?
Сменяше непрекъснато лежанките си и най-малко този път очакваше някой да го притесни. Повече от час отново валеше сняг и новата пръхкава покривка беше заличила следите му, а стелещата се гъста завеса заглушаваше и без това тихите звуци на притаените горски обитатели.
Далеч преди пискливият лай да прободе болезнено тъпанчетата му, той вече беше чул приближаващият противник и в тежките стъпки и учестеното дишане, безпогрешно разпознаваше един от местните коп?и.
Беше отворил очи без да помръдва, но изригналият истеричен лай на дръгливото гонче го накара, да извърне с неохота глава и да погледне озъбената муцуна. Мижавият му противник обикаляше припряно трънката и демонстрираше фалшивата си ярост. Тя разбира се вършеше работа пред стопанина му и осигуряваше изпросената прехрана, но него не можеше да заблуди. Зад бесния поглед, запенената паст и настръхналата козина той виждаше страха на „слугата“ и това му даваше увереност спокойно, да лежи в ятака си. Всъщност истерията само прекъсна приятната му дрямка и той прекрасно съзнаваше, че гончето няма да посмее да скъси дистанцията, дори и стопанинът му да дойдеше наблизо.
Беше легнал само преди два часа и още усещаше приятното отпускане в хълбоците си. Въпреки, че го даряваха с несравнима сладост, „сватбите“ вече го уморяваха и той видимо имаше нужда от почивка. През последните няколко седмици мислеше твърде малко за храна и беше стопил доста голяма част от запасите си. Обладан изцяло от силния порив за възпроизводство, само от време на време се сещаше да посети младите орехови и бадемови градини на юг от селото, за да похапне от плодовете им. Хората „великодушно“ му ги оставяха вече пета година, а той лесно надушваше вкусните, хранителни ядки дори под добелия сняг и ги хрупаше с удоволствие, засищайки бързо глада си.
Времето напредваше и за него беше ясно, че лаят неминуемо ще доведе и ловеца. Но този път не мислеше да става. Убежището му беше от най-сигурните в района и дори да дойдеше, човекът не можеше да го види, а трънката беше толкова обширна и гъста, че нямаше да посмее да го безпокои, опитвайки се да влезе в нея.
Увлечено от спокойствието, с което посрещаха яростта му, кучето се опита да навлезе около метър-два в тъмното пространство под „чадъра“ от борови иглички. Той не му обърна внимание, а само размърда мускулестото си тяло, за да се окопае по-добре в затоплената „постеля“. Нямаше и най-малко намерение да плаши противника, но действието му мигом накара лаещото куче, да се изстреля обратно навън с няколко слети, страхливи писъка.
И все пак трябваше да бъде нащрек. Издишвайки мощно обема на огромните си дробове, той вдигна зурла и се заслуша напрегнато. Въпреки непрекъсващия писклив лай, многопластовият му слух долови нечии бързи стъпки. Но тава не бяха тътрещите се стъпки на човек, а ритъма от галопа на четири тежки лапи. За миг се замисли за вълците, но веднага се сети, че тяхното присъствие ... някак не се връзваше с това на човека и неговите „помощници“ ...!?

Гласът на новия му противник буквално го хвърли в паника и извика силен прилив на тестостерон в тялото. Безпокойството от мощния басов лай напрегна до скъсване мускулатурата му и той светкавично скочи на силните си крака, като освободена стоманена пружина. Шумът от отъркването по клоните на трънката и счупените при ставането му съчки, „отхвърли“ надалеч познатото тънко пищене, но не стресна и най-малко гласът на едрото бяло куче. Реакцията му извика само канонада от мощни слети пролайвания, които отеквайки силно под похлупака на едрите борове ... като че ли му напомниха, всяващият страх ... вълчи вой ...!? После тежкия дразнещ лай продължи да се забива в ушите му, а улавяните от всеки косъм на четината вибрации, засилваха неприятното усещане.
Този път нещата не бяха същите. Живееше в тази гора вече единайсет години и в последните пет от тях, заплаха за него останаха само хората. Беше се научил хитро да се измъква от засадите им, а срещите с кучетата съвсем не го притесняваха. Повечето от тях го избягваха, а тези които дръзваха да го облайват и атакуват, най-често загиваха или получаваха жестоки травми от масивните му зъби. Но сега дивият инстинкт му подсказваше, че трябва да отстъпи.
Той подсъзнателно усещаше чуждото присъствие в гората и трябваше да предприеме нещо. Нервите му не издърж?ха и силен вътрешен порив го накара, да имитира атака, спускайки се стремглаво напред. В други случаи тази тактика дори беше отказвала някои от противниците му, но този път не донесе очаквания ефект. След няколко подобни опита, той се почувства несигурен, а вече чуваше недалеч и стъпките на приближаващия ловец.
Не трябваше повече да рискува. Стрелна се като сянка и след секунди вече се измъкваше от по-ниския край на трънката. Беше решен да се отправи към близкия дол, гъстата растителност на който, неведнъж го беше предпазвала от погледите и пушките на хората, а в същото време му беше помагала да „тушира“ по-смелите атаки на „помощниците“ им.
А после ... той знаеше спасителния път ... границата.
Инстинктът му и този път сработи светкавично. Силният нос безпограшно показа мястото на начесто застаналите ловци и с една маневра назад и заобикаляне на викащия човек, под прикритието на един гъст дренак той успя да избегне засадата. Оставаше само да премине отвъд оградата, където знаеше, че никой няма да го безпокои.
Движеше се по горния, силно обрасъл край на дъбовата гора, а едрото бяло куче продължаваше да го следва на безопасна дистанция и да издава присъствието му с досадния си лай. Беше се оттървал от жълтото гонче с пискливия глас, след едно „щастливо“ за него премятане в къпинака на последното открито място. Щеше да го помни дълго ...!? Оттърва се само с леко пробождане в хълбока, но едва ли скоро щеше да събере смелост да го доближи.
Често спираше да се ослуша, а в същото време носът му не преставаше, да поема жадно влажния, снежен въздух. Посоката на лекия вятър беше благоприятна и през цялото време той усещаше от засадата, познатия мирис на хората от селото. Нещото което го притесняваше обаче, беше непознатото куче и новата миризма на човека с него.
Но не, всъщност тя вече му беше позната. Беше я срещал преди около два месеца, през една октомврийска нощ в ореховата градина и тогава хитро я беше избягнал. На два пъти се беше опитал да влезе в градината, но щом минеше под вятъра, обезпокоителната миризма, идваща от големия орех, го караше да се откаже от изкушението.
Той отдавна знаеше, колко опасни са срещите с човека нощем. Денем ги виждаше често, но тогава хората работеха по полето или в гората и дори да минаваха на десетина метра от него, не му обръщаха внимание. Много пъти чобанските кучета го бяха намирали и озверели го лаеха с часове, но стопаните им бяха далеч и те отчаяни от твърдостта му ... най-накрая сами се отказваха.
Нощното присъствие обаче значеше само едно ... търсеха него ...!? Няколко пъти беше избягвал пушките, но веднъж парещите „игли“ го бяха стигнали и оттогава спомена за силната болка, го караше да бъде особено предпазлив.

Не беше уморен и бягаше леко в пръхкавия сняг, но и противникът му нямаше никакви проблеми. Скоклестото гонче го следваше без усилия по петите и обикаляйки от всички страни, не спираше да го облайва. При всяко от спиранията му то почти изпадаше в истерия, а на този гръмогласен фон въпреки напрегнатите докрай сетива, той трудно успяваше да държи обстановката под контрол.
Спасителната ограда не беше далеч, но до нея трябваше да бъде повече от внимателен. Ето че сякаш дочу нещо под вятъра ...!? Той мигновено се закова ... не беше сигурен ...!? Дълбокият пръхкав сняг и стелещата се завеса заглушаваха иначе леснодоловимите шумове от движението на хората.
Възможно ли беше някой от ловците да го преследва ... или се заблуждаваше ...?! Само стопанинът на едрото куче можеше да е забелязал измъкването му, но той знаеше, че хората не могат да издържат на неговото темпо ... и именно затова ползваха „помощниците“ си. Още няколко секунди продължи да напряга слух, но съмнителният шум от дясно вече беше изчезнал.
Напористият лай продължаваше да гърми в ушите му и може би беше време, най-сетне да се разправи с досадния си преследвач. Пред него беше последното гъсто място преди границата и той трябваше някак да съумее да го използва. Втурна се устремен в туфата от трънки и драка и минавайки в предния й край спря, изчаквайки бялото куче да го пресрещне. Имитира няколко фалшиви атаки и го остави да полае от по-малка дистанция, за да го раздразни. После с рязко обръщане се върна навътре и излезе обратно на поляната с надеждата кучето да го последва. Ако успееше да го прилъже, можеше с бърза маневра назад, да го притисне в гъстия храст ... и най-после, да се оттърве от него.
Много опит беше събрал през годините от битките с толкова различни противници. И този опит го беше научил, безпогрешно да подбира най-подходящия момент за атака. Инстинктът и този път не го излъга и ето, че само секунди го деляха от ... жестокия и неизбежен край на противника му ...!?

Масивното тяло се сви и се изстреля напред в мощен импулс ...! Той вече се виждаше победител ... когато тежък удар се стовари върху врата му ...!? Силите го напуснаха мигновено ...! Той изгуби усещане в крайниците ... и вече не чуваше лаещия си противник, не усещаше вятъра, не виждаше снега ... и гората ...!?
Виждаше тържествуващият си млад конкурент за женските, който след последната им среща си бе отишъл с няколко дълбоки рани по гърдите и хълбоците ...!?Виждаше охранените майки от двете стада и малките си синове и дъщери, които шумно се разбягваха винаги, когато баща им стъпеше на поляната ...!?
Коленичих над издъхналия „боец“ и се подпрях с ръка на заснежените му гърди. Дробовете ми се свиваха и разпускаха начесто и болезнено, но въпреки усилието им, въздухът не ми стигаше. Едва сега усетих силната умора в отмалялото си тяло, започвах да чувствам приятния хлад на снежната гора ... и да усещам топящите се върху лицето ми едри снежинки ...!?
Бях победил ... но само тялото на силното животно. Духът му остана непобеден и аз едва намирайки сили да дишам ... силно исках да му го кажа ...!?
Бистра пристъпи бавно в снега, отърка се в мен и въртейки опашка ме близна леко по бузата.
Сякаш искаше да ми каже: „Друже ... поредната ни „опасна игра“ ... най-после свърши ...!?“

Воден Чаиров
0

#2
Потребителя е офлайн   Katena4o 

  • Платинен Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Лов ГРИЗЛИ
  • Мнения: 7123
  • Регистр: 13.09.09
Поздравления отново! Четох го в списанието вчера! Страхотен разказ..
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
0

#3
Потребителя е офлайн   lupuss 

  • Напреднал Потребител
  • PipPipPip
  • Група: БГ Лов ГРИЗЛИ
  • Мнения: 85
  • Регистр: 24.08.08
Поредния спиращ дъха разказ... голям сте господин Воденичаров...
0

#4
Потребителя е офлайн   Емил Радев 

  • АМАН
  • PipPipPipPipPipPip
  • Виж галерията
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 1484
  • Регистр: 22.01.09
Видях го и във форума , но е съвсем друго усещането да хванеш листите и да го прочетеш , е сторих го тази вечер (нещо не мога да заспя)..... Наистина много завладяващ разказ .... Очакваме сборник с разкази ! smile.gif
0

#5
Потребителя е офлайн   sslavov 

  • Напреднал Потребител
  • PipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 64
  • Регистр: 02.06.08
Благодаря, за хубавия разказ!! hurray.gif
"Може да се отговори на всеки въпрос, ако е зададен правилно" Платон
0

#6
Потребителя е офлайн   mladen iliev 

  • Потребител
  • PipPip
  • Група: БГ Лов ГРИЗЛИ
  • Мнения: 15
  • Регистр: 11.04.08
Истинската действителност за тези властелини на гората.
0

#7
Потребителя е офлайн   Markov 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 287
  • Регистр: 09.06.08
Както винаги №1
0

#8
Потребителя е офлайн   Tomba1998 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Лов ГРИЗЛИ
  • Мнения: 121
  • Регистр: 03.03.08
<!--quoteo(post=102312:date=Jan 13 2010, 19:35 :name=воден чаиров)--><div class='quotetop'>Цитат(воден чаиров @ Jan 13 2010, 19:35 ) <a href="index.php?act=findpost&pid=102312"><{POST_SNAPBACK}></a></div><div class='quotemain'><!--quotec--><b>ДЕРВЕНТСКИЯТ САМОТНИК</b>



Лъчо,на тези перфектни разкази би завидял и Емилян Станев и Дончо Цончев .Продължавай все така и в същият ловен дух
0

#9
Потребителя е офлайн   Бъчи 

  • Йордан Бъчваров
  • PipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Лов ГРИЗЛИ
  • Мнения: 1381
  • Регистр: 18.12.08
Страхотно! Благодаря.
0

#10
Потребителя е офлайн   Dragalevski 

  • .
  • PipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Лов ГРИЗЛИ
  • Мнения: 1001
  • Регистр: 01.08.08



Поздрави колега . Имаш дарба , ползвай я.
0

#11
Потребителя е офлайн   georgi_sh 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Лов ГРИЗЛИ
  • Мнения: 196
  • Регистр: 25.01.09
Колега жив и здрав да си пиши другия thumbsup.gif hurray.gif biggrin.gif
0

#12
Потребителя е офлайн   Док 

  • ДБД
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Лов ГРИЗЛИ
  • Мнения: 4527
  • Регистр: 31.12.09
Защо не го пусна?
0

#13
Потребителя е офлайн   benhur 

  • Сребърен Потребител
  • PipPipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 809
  • Регистр: 18.02.08
Отново завладяващ...отново на един дъх..Страхотно...
<!--coloro:#FF0000--><!--/coloro-->Пойнтерът не е създаден, за да лъска ботушите ни.<!--colorc--><!--/colorc-->
0

#14
Потребителя е офлайн   Генко Генев 

  • Генко Генев
  • PipPipPipPipPip
  • Група: БГ Лов ГРИЗЛИ
  • Мнения: 628
  • Регистр: 26.01.09
hurray.gif Браво !
Мога да ходя на лов и с фотоапарат
0

#15
Потребителя е офлайн   BLADE 

  • Платинен Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Лов ГРИЗЛИ
  • Мнения: 2139
  • Регистр: 16.02.10
[quote name='воден чаиров' date='Jan 13 2010, 19:35 ' post='102312']
ДЕРВЕНТСКИЯТ САМОТНИК


Декемврийската утрин напредваше все повече и сивотата на сумрака отстъпваше място на ослепителна белота...............


Аплодисменти !!!
"Лудите, лудите - те да са живи......"
Иван Вазов
0

#16
Потребителя е офлайн   hpeev 

  • Напреднал Потребител
  • PipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 67
  • Регистр: 18.01.11
:hurray:/> ...Страхотен разказ....И ме върна назад във времето..някъде там под "Чакър баба"..
0

#17
Потребителя е офлайн   vesko74 

  • Напреднал Потребител
  • PipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 71
  • Регистр: 16.05.09
Едно голямо БРАВО. :clapping-hands:
0

Сподели темата:


Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

1 Потребител(и) четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни