[Vasil Terziyski]

Казвам се Бисер Миленков, ловувам в едно селце на 45 км от София, село Искрец в дружинка ЛРД „Искрец“, сдружение „Грохотен“, район богат и на хищници, и на сърни, и на прасета. Историята с поставянето на едното чакало и отстрелването на вълка от него си я спомням като ден днешен, защото меракът тогава беше още по-голям.

На 19.01.18 год. ми се обади дърводелецът, че е готов с чакалото, което му бях заръчал да направи, събрах местни момчета да помогнат с чакалото да го закараме в предварително избраното място, което бях набелязал. Мястото, което бях избрал, се намира точно между границите, в които ловуваме с другата група от дружинката (ЛРД „Искрец“ е една дружина с три групи), но с разрешение на същите поставих чакалото там. На месец карах около 200 кг карантия от риба. За около 10 месеца на същото чакало паднаха около 90 хищника (лисици и чакали). Декември месец, на Никулден, получих снимки от камерата. В далечината на снимката ми се стори като вълк, но не бях сигурен. В продължение на две три седмици идваха 5 вълка, но бяха доста предпазливи, гледах им следите в снега и снимки от камерата, но все доста далеч от карантията. Влезнахме в януари 2019 год., един приятел ми се обади, че на негов близък му е умряло магарето, отидохме, натоварихме го и го закарахме на стървилището, така в продължение на седмица-две вълците изчезнаха. Помислих си, че са се преместили в друг район, но интересното беше, че не стъпваше никакво друго животно, явно вълците наблюдаваха отдалече какво се случва и тяхното присъствие плашеше всичко друго. Груповият лов на дива свиня точно приключи и няколко дни след това вълците явно се успокоиха и почнаха да посещават редовно карантията и магарето, така в продължение на няколко дни всяка вечер идваха.



На 27.01.2019 год. реших да отида да ги чакам, към 16 часа след обяда събрах багажа и отидох в чакалото, времето минаваше бавно, но тръпката беше уникална, всеки един хищничар я знае. Бях се оборудвал с Тика в 223rem и прицел ден и нощ на atn 5x20. През 20 минути проверявах, защото чакалото беше на 110 метра от захранката. Към 21.50 се появиха, насочих вниманието си към най-голямото животно, може би алфата. Смятам така, защото вървеше пръв към захранката, а другите вървяха на разстояние около 10 метра от него. Бяха с гръб към мен. Животното, което си бях избрал тръгна леко вляво, направи няколко крачки и ми застана за секунда в хоризонтално положение, тогава не се и поколебах да произведа изстрел в плешката, който беше раздробил сърцето му. Другите животни изчезнаха мигновено.



Чувството беше неописуемо - сърцето ми биеше по-силно, предполагам, от това на бягащите вълци.

Сутринта отидох с джипа да прибера трофея. Направих няколко снимки за спомен и го закарах при моя добър приятел Ади Почекански да ми запази спомена с един невероятен препарат.



Наслука на всички читатели на БГ ЛОВ!

Автор: Бисер Миленков

п.п. Изпратено на редакционния имейл.

Гледайте ВИДЕОТО с отстрела на вълка тук: https://www.youtube....h?v=elobj9MTH9o

[toni_75]

Адмирации за разказа. Страхотна слука,мечтата на всеки хищничар.

[Док]

[zgo]

Браво. Ти си от рядката порода ловци, които са истински хищничари. Ментета хищничари има под път и над път. И също така, ти умееш да мислиш върху закономерностите в ловната среда и в природата въобще. Желая ти много ловна слука и щастие да те съпътства в живота.