[piri]

asenov 1 написа на 20.06.2016 - 19:14 :

Прочетете и " Войната се завръща " от Анри Пози !

Тая книга е доста по-стойностен макар и поредния едностранчив продукт, написан изцяло на антиславянска основа. Почти няма факт който да е в полза на славянските държави. Особен обект на оплюване е Чехия.

[piri]

След 1989 година в страната ни настава нещо нечувано, в цялата ни 1300 годишна история. Населението е обект на масирана и многопосочна пропаганда, пълна с най-гнусни фалшификации на историческата истина, като общото в тия антибългарски тези е следното - отричане на славянската същност на страната и населението ни, като за целта се фабрикуват тези и факти и се игнорират исторически документи. Игнорира се славянобългарското чувство за принадлежност на народа ни от средните векове през Паисий, написал история славянобългарска, през Вазов, другите възрождинци.

[piri]

Българската народност през XV век, Демографско
и етнографско изследване

Христо Гандев

прочетете и помислете, има я и в интернет. Всички тези за разлика от тезите на фалшификаторите са защитени с документи. Почти всички документи са турски. И сревнете с нивото на горните книги.

[piri]

Какво могат да противопоставят на османските данъчни регистри за славянските ни имена фалшификаторите на историята ни?

Значението на именните основи Рад-, Драг-, Стан-, Добр- и Брат- като антропонимична структура
Всяка етническа формация със свой език и култура създава и собствен репертоар на личните
имена, които се използуват от всички членове на формацията. Но в течение на дългия исторически
живот последната може да възприеме културни влияния, които да обогатят този репертоар с
имена от чужд езиков произход. Новите имена се врастват в бита и навиците на населението,
стават присъщи на народността и минават като нейно собствено достояние.
Така се е случило и с българската народност. Именният репертоар, донесен от славянобългарските
племена през VI —VII век, се попълва след християнизацията им с имена от библейски, евангелски
и гръцки езиков произход. За да можем да се ориентираме върху културно-битовата функция на
всеки от двата пласта имена и тяхното взаимно влиянке, би трябвало да ги разгледаме първо
поотделно, а след това във взаимна връзка. Естествено е да започнем с по-стария пласт —
славянобългарския, защото към него се отнасят възможните по-късни влияния и защото
естествено той по-дълбоко характеризира народностната антропонимична традиция.
В именния репертоар на българите от XV век са се запазили цяла група имена, които са общи за
всички славянски народи от времето на тяхната древност и които отчасти са се съхранили и до
днес в отделните славянски страни; те със своето общославянско разпространение още през
средновековието показват древен произход. Имаме предвид двусъставните имена с втора
съставка -слав, -мир и -вой. Те образуват цели гнезда:
Двусъставните славянски имена, срещани в подробните османски регистри на ленни владения и
окончаващи на -слав, са:
Именно тези имена се срещат с описите на селата, обаче не в онова богатство, известно на
славянската антропонимия, и не така често, както би могло да се предполага. Напротив, те са
сравнително редки, което говори за тяхното изживяване като актуални и предпочитани, и то доста
отдавна.
Не е обаче така с първите части на двусъставните имена. Те не само са се запазили, но са станали
основа на многобройни варианти с голяма честота на употреба, която ги характеризира като най-
широко използуваните през XV век. Сред тези половинки от двусъставни имена господствуващо
място по брой на вариантите заемат пет основи: Рад-, Стан-, Драг-, Добр- и Брат-. На първо място
стоят вариантите от Рад- — 72 на брой, а след тях на Драг- — 51, на Стан- — 39, на Добр- — 36 и 18
на Брат-.
Общият брой на вариантите е 216. Никое друго двусъставно име, славянобългарско или от чужд
езиков произход, не се доближава по продуктивност на варианти до тези пет основни имена. По
продуктивност те стоят високо над всички останали. Тази особеност проличава дори при съвсем
малкия брой женски имена (на вдовиците), застъпени едва с 3 % в общото число на имената и
затова статистически непълно изявени *378+. И все пак те дават на свой ред 22 варианта, при това
не в петте, а в четирите основни имена, понеже петото — Брат-, не е пригодно за женско име,
макар да се среща единично името Братана. Ето женските варианти:
Двеста и шестнайсетте варианта от петте именни основи говорят, че в течение на няколко века се
е развивал интензивен имеобразувателен (ономатопоетичен) процес на масова, народна почва
при извънредно честа употреба на тези именни основи. Така може да се обясни и достигането на
такъв голям брой варианти до XV век. Но твърде важно е да узнаем какво място заемат те в
наименувателната практика на XV век, т. е. срещат ли се често, или са изживени остатъци от
миналото. Отговор ни дава статистическият преглед на тяхната честота на срещане в шестте
географски ареала:
Така че сравнени с броя на регистрираните лица, вариантите на имената от основи Рад-, Стан-,
Драг-, Добр- и Брат- показват честота на използуването 28,6 %. Вярно е, че при съпоставянето на
имена и лица, както правим в случая, ще се появи известна разлика, която ще намали посочения
процент, защото някои от лицата носят по две имена от нашата група (по схемата Радо, син на
Радослав). Но тези случаи са редки и не се отразяват съществено на получения процент 28,6; той
не ще слезе по-ниско от 25-26 %. А тук нас ни интересува тъкмо честотата на използуване на
въпросната група именни варианти сред регистрираната маса лица.
Процентът е изненадващо голям и показва, че и през XV век в българската антропонимия са
господствували нашите пет именни основи независимо от обстоятелството, че целият репертоар
съдържа над 100 други имена, повечето от които с по 1 — 2 или 3 — 4 варианта. Това вече е една
характеристика, говорена за вековна традиция на привързаност и предпочитание към точно
определена и съвсем малка група славянобългарски именни основи, които имат някаква близост
до бита, светогледа и нравствения живот на народа, и са изпълнени, изглежда, с особен социален
и културен смисъл.
Втората важна констатация е, че именните варианти не са разпространени в еднаква степен из
всичките ареали, а показват съществени процентни разлики.
Най-висока е концентрацията на вариантите в Средна Западна България, означена в списъка под
името «София» — 61,2 %. Дали това се дължи на най-гъстата и компактна населеност на тази
област в сравнение с всички останали краища на страната или на някаква особено подчертана
славянобългарска традиционност и слаба възприемчивост към имената, донесени с
християнизацията (имена от гръцки езиков произход и от църковния репертоар), е трудно да се
определи. Концентрацията е също много висока в ареалите Благоевград — 38,4 %, и Кукуш —
Демир Хисар — 38 %; след тях идва ареалът Търново с 33,1 %. А много по-слаба е тази
концентрация в ареалите Сяр — Солун — 17,7 %, и Битоля— Костур — 16,3 %. На какво се дължи
дълбокото спадане на честотата в последните два случая? Вариантите от петте именни основи не
са заместени от някаква друга именна група — те тук господствуват числено сред
славянобългарските имена, макар и не във висока степен. Но положението е променено от
буквалното наводняване на описите с имена от гръцки езиков произход и от църковния репертоар
(от типа Йорго, Костадин, Лефтер, Киряк, Яни, Параскева, Андрей и др. под.). Може би това се
дължи на две последователни културни влияния. Първото датира от началната фаза на
християнизацня на Балканския полуостров до заселването на славянобългарите. Главно средище
на християнизацията е бил Солун със силна радиация в южномакедонските земи, където местните
траки, пеонци и илири възприели новата вяра чрез мисионерството на религиозни общини,
организирани и ръководени от гърци. Покръстените получавали нови, християнски имена,
естествено от гръцки езиков произход. През IV в. християнизацията се засилила и разпростряла
нашироко. В продължение на три века — до настаняването на славяните в Македонската област
— източнохристиянската църква успяла да въведе цялото местно население в новата вяра и да му
наложи нов антропонимичен репертоар, който заличил изцяло старите «варварски» лични имена.
Настанилите се в областта славяни, разбира се, веднага изпитали мисионерското влияние на
гръцката по своя културен облик местна църква, което траяло около два века, докато Охрид се
превърне в огнище на славянска църковна култура. Но и това огнище след падането на Първата
българска държава минало под ръководството на Цариградската патриаршия. В твърде дългия
период от началото на XI до края на XV век Охридската архиепископия действувала като
славянобългарски културен и църковен център не особено дълго време, защото и самите
македонски пречели се намирали повечето време под византийска власт. А това значи, че и
архиепископията е действувала като гръцко църковно учреждение, поддържайки гръцкия език и
гръцката култура, ръкополагайки гърци за свещенослужители и налагайки гръцката антропонимия
сред населението, без дори да има някакво съзнателно намерение да го погърчва. Колко
безцеремонно и грубо е било отношението на гръцките архиереи в Охрид, се вижда от писмата на
архиепископ Теофилакт Охридски. Нашето обяснение не претендира за абсолютна сигурност;
можеда се открият и други причини за голямата честота на имената от гръцки езиков произход.
В случая обаче е важен фактът, че извънредно силното застъпване на вариантите от петте именни
основи и в шестте ареала по силата на статистическата репрезентация характеризира в
антропонимично отношение цялата народностна територия с едно своеобразно явление.
Този факт се потвърждава и от малката, но изразителна група българи християни, които не били
приписани към никакво селище и чието месторождение и постоянно местожителство останали
неизвестни. Те били дребни български феодали, преминали отдавна на турска страна и запазили,
ако не изцяло, то поне отчасти правото на малък лен или дребна служба срещу освобождаване от
данъци. Повечето от тях дори не били включени в категорията на редовните османски тимариоти,
а се споменават пътем при описанията на селата, на части от тях или на мезрите. В
документалните издания I и II те са над 30 на брой. Сред 17 от тези съвсем случайно обхванати от
регистрация лица се срещат имена с основа Рад- (7 имена), Драг- (5 имена), Стан- (4 имена) и
Добр- (1 име), като липсва само основата Брат- *379+. Така че и тук съотношението на нашите
имена към останалите е 44,5%. Статистическата закономерност се проявява ясно.
Мисълта, че развитието на именните основи Рад-, Стан-, Драг-, Добр- и Брат- е имеобразувателен
процес, по-стар от век, може да намеси една опорна точка и в ленновладелчески описи от
византийски произход. Става дума за села или части от такива, владени през XII-XIII и първата
половина на XIV век от феодали или от атонски манастири и от манастира «Св. Йоан Продром» до
Сяр. Селата се намирали отчасти в нашия ареал «Сяр-Солун», отчасти в най-южните предели на
Македонската област и по егейските острови. В тях живеели смесено гърци и българи или пък
само българи. Запазените описи са прототипи на османотурските описи, както бе показано в
увода. В тях са означени не само главите на домакинствата, но и имената на членовете на
семейството. Най-късният документ е от 1355 г. От публикацията на Ив. Дуйчев, с която са
изнесени тези материали, могат да се извлекат 440 имена — собствени, бащини или родови
(фамилни), повечето мъжки *380+. От тях 287 са от славянобългарски или от гръцки езиков
произход, но в момента не представляват за нас обект на внимание. Останалите 153 обаче са
варианти от именните основни Рад-, Стан-, Драг-, Добр- и Брат-. Ето как изглежда списъкът на
вариантите:

[Ого]

Еееееей, шшшшшшш, алооооооо?,,! Кой ще ги чете тия фермани брееее />

[piri]

Соросоидните в най-широк смисъл отродници на българския народ и негови деславянизаторни фалшификатори не могат нищо да кажат и срещу този пасаж в книгата и затова го пропускат, правят се на ударени че не го знаят, за да заработят своите грантове за безродната си дейност.

Лицата, носещи тези имена, са живели през целия XIII и първата половина на XIV век. Имената им
са дадени от техните родители, които често прехвърляли едно име от дядото на внука. Така че
подборното отношение към вариантите от Рад-, Стан-, Драг- и пр. е съществувало най-малко у две
по-ранни поколения, което отвежда традицията към края на XII и началото на XIII век.
За да вникнем по-дълбоко в имеобразувателния процес, който поставя петте основи на първо
място сред славянобългарските имена през XV век, е необходимо да знаем колко и кои са
вариантите нм и как са разположени те по комбинации и численост в шестте ареала. Затова по
необходимост прибягваме до представянето на списък на тези варианти при една елементарна
фонетична систематизация:
Ако обърнем внимание на количественото разпределение на вариантните форми от петте именни
основи в шестте ареала, ще установим, че то е, общо взето, равномерно с изключение на ареал
София.
Много по-големият брой варианти за София би могъл да се обясни с извънредно високата честота
на използуване на петте именни основи в тази област и сравнително по-слабото й засягане от
църковните имена. Но какво трябва да бъде обяснението на големия и изравнен, а даже и малко
по-висок брой на вариантите в Сяр — Солун и Битоля — Костур, където процентът на честотата на
използуването им е най-нисък — 17,7 и 16,3? Може би богатството на вариантите е резултат на
едно по-старо развитие, еднакво с онова на останалите ареали. А ограничаването на честотата на
използуване е по-късно явление — от втората половина на XIV и XV век, когато се наложили с по-
голяма честота църковните имена заедно с онези от гръцки езиков произход. Този процес обаче
все още не е могъл да ликвидира старото богатство на вариантите, а само е ограничил честотата
на използуването им.
Числовата изравненост на вариантите в ареалите показва стар, всеобщо разпространен
имеобразувателен процес върху цялата народностна територия. За историческата дълбочина на
това говорят и вариантите от византийските ленни описи, които вече посочихме. Те представляват
в своята систематизация сякаш умалена проекция на току-що приведените списъци на вариантите
в шестте ареала от XV век. А не се различават и по съдържание от тях — вариантите са едни и
същи, може би само с изключени на два-три.
Друг показателен белег на вариантите в шестте ареала е тяхната уеднаквеност, тоест вариантите
се повтарят в около 75 % от случаите във всички ареали и само около 25 % са характерни за
ареала. Но тази характерност е относителна, защото «характерните» варианти се срещат ако не в
останалите пет, то поне в един, два или три други ареала. Така че за същински специфични
варианти само в един ареал може да се говори едва в 3 % от случаите.
Всеки нов вариант на име естествено не възниква едновременно в цялата страна, а се изработва в
един конкретен район или селище. Но неговото разпространение из повечето или из всички части
на страната трае доста дълго, навярно няколко десетилетия. И именно всеобщата циркулация на
вариантите, тяхното общо и равномерно разполагане из цялата говорна територия
свидетелствуват за стар и непрекъснато траещ битово-културен процес във всенароден мащаб.
Нека видим дали не може да се извлече някаква констатация и от граматическите правила за
образуване на вариантите. Съобразно систематизацията на вариантите, която сме приложили в
списъците за шестте ареала, могат съвсем отчетливо да се разграничат пет групи фонетични
формирания, номерирани в списъците. Първата група представя изходните двусъставни имена,
които се срещат, макар и не често, от типа Рад-о-слав, Рад-р-мир, Рад-и-вой; Драг-о-слав, Драг-о-
мир; Стан-и-слав, Стан-и-мир; Добр-о-слав, Добр-и-мир, Добр-и-вой; Брат-о-слав. Но веднага след
нея логически следва едносъставната форма като именна основа, която се превръща в
самостоятелно име Рад, Стан, или към основата се добавя една гласна: Рад-а, Рад-е, Рад-и, Рад-о;
Драг-а, Драг-о, Драг-н; Стан-а, Стан-о, Стан-е, Стан-и; Добр-а, Добр-и, Добр-о; Брат-о. В
следващата, трета фаза на образуване към основата се добавят една или две срички, като се
използуват всички видове наставки, които се срещат при другите славянобългарски имена и даже
при имената от гръцки езиков произход: Рад-ан, Рад-ил, Рад-ин, Рад-ина, Рад-уш; Стан-ил,Стан-иш,
Стан-ко; Добр-ил, Добр-ин, Добр-уша; Брат-ан, Брат-ил и пр. В следващата група вече последната
съгласна на именната основа се смекчава, стяга, йотува и превръща в гласна: Ра-й, Ста-й, Дра-й,
Бра-й (именната основа Добр- не позволява такова йотуване). Към тази конструкция се добавят
голям брой наставки: Ра-й-о, Ра-й-чо и пр.; Ста-й-о, Ста-й-ко и пр.; Дра-й-о, Дра-й-че и пр.; Бра-й-о
и пр. В последната, пета група йотуваната съгласна от основата изчезва и остава само Ра-, Ста-,
Бра-, Дра-, към които направо се прибавя една гласна или сричка с гласни и съгласни: Ра-ю, Ра-чо,
Ра-хне; Ста-ле; Дра-ю, Дра-чо; Бра-ю, Бра-чо и до. При формите от Рад дори и единствена гласна
на основата а може да се омекчи на е: Ре-ян. Тези пет, различни по фонетична стойност групи и
вариантите вътре в тях са застъпени в шестте ареала, като при това и наставките към именните
основи са едни и същи. Разликите се проявяват само в липсата на 2 — 3 наставки в един ареал
между десетина такива. При това липсите се отнасят почти винаги не към кратките, а към по-
дългите двусрични наставки от третата група. Рад-ихне, Стан-иша, Драг-ула, Добр-ейко и др. под.
Най-прегледно се вижда еднаквостта им в обща таблица, съставена по ареали, като за всеки ареал
наставките са групирани и наречени, както бе изложено и каквато е подредбата им в пълния
списък на вариантните имена:
Както начините на съкращаване или стягане на именната основа, така и наборът на наставките,
които са общи за шестте ареала и се повтарят почти изцяло във всеки от тях, свидетелствуват за
съществуването на една антропонимична структура. Тя отразява многовековно запазилите се
езикови навици на словообразуване и произнасяне, на подбор на имена и варианти, на
подреждане наставки, които изхождат от битово-културно еднородна среда с процеси на
постоянна вътрешна културна циркулация, на изравняване и уравновесяване. Тази среда е
българската народност. Твърде естествено тя е подхранвала процесите на обобщаване и
хомогенизация и в други сектори на бита и духовния живот.

[piri]

При целия средновековен религиозен фанатизъм и желанието хората да кръщават децата си с християнски имена на светии, ГОСПОДСТВОТО на славянската именна система показва дълбоката преданост на славяните от българската група на родовите си имена. И те са ги давали на децата си ВЪПРЕКИ поповете, защото родовата памет им е била много силна. Допреди няколко десетки години всеки род в България пазеше своята родова памет. Свое уникално родословно дърво. А в най-славянските заподнобългарски краища населението допреди стотина години, че и по-скоро имаше структурата на славянството - род, голям род, наречен рода, със свой старейшина. И не случайно в тия западни краища поробител не е виреел. Защото видяхте как един руснак млати 30 англичани на стадиона. И неслучайно Паисий пише в История Славяно-Болгарская, българите били страшни на война - един без страх излизал и побеждавал десет. И не са случайни нашите победи 1300 години. И не е лучаен факта, че от българите, от прабългарите днес е останала една славянобългарска държава, единствената в която е имало спойка между тези два народа, а от славяните днес е останала една империя, Русия, и две големи държави Украйна и Полша, както и общо 13 славянски държави. 60% от територията на Европа е славянска. Не англосаксонска или германска а славянска. И затова пропагандата против славянския свят е огромна. Страха им е голям.

[piri]

За фалшификацзията че прабългарите са перси, ще пиша друг път, но тезата че те са държавотворен народ а славяните не са е очевидна лъжа на пропагандата - къде са им на прабългарите държавите, защо във Волжка България прабългарите за сто години след завземането им от татаромонголите са загубили именна система и са потатарчени, а славянобългарите тук издържат пет века със запазен род и език, по думите на Паисий.

[piri]

Божидар Димитров тръби - не са намерени славянски селища. Ами как да ги намериш като не ги търсиш, от друга страна славяните са доказали че приемат неща от културата на други народи, но пазят своята именна система и език. Прага е построена преди 1000 години от славяни по немски образец. Но е славянски древен град. Дубровник е построен по италиански тертип. Старите славянски наколни жилища, като изгният къщурките в блатата, кой ги е търсил, не вярвам Димитров да е търсил.

Па и името му славянско - Бож-и-дар.


хахахахахаха

Не е Ернах, Аспарух, Есперих или Бат Баян.

[piri]

ГЛУПОСТИТЕ ЗА ПЕРСИЙСКИЯ ХАРАКТЕР на прабългарите директно наливат вода в мелницата на македонистите, които казват щом бугарите сте перси, то Александър като македонец се е бил срещу персите. Ето ни и днес ПерсоБългария и АлександроМъкедония.

[piri]

Прабългарите са народ който поне сто години преди Аспарух е бил съсед или е съжителствал със славяните. Никак не е случаен и съюзът и взаимната им търпимост. Славяните са били много добри в обсадните действия, а прабългарите в конния бой. Съюзът им е бил чисто прагматичен, просто двата народа са се възползвали взаимно от това което имат. Като търговия, като военен обмен на оръжия, като смесени бракове, и парадокса е че прабългарските боили са кръщавали децата от славянските си жени със ... славянски имена, което го потвърждава и сам Божидар Димитров. Абе истината боде очи.

[piri]

Византийските интриги и настройването на двата народа един срещу друг явно са оценени като вредни и е последвала търпимост и съюзнически отношения. Сърбохърватските и българските славяни, на практика нямат различия съществени, освен тези, че едните се интегрират с прабългарската общност а другите се запазват и по този начин се формират трите славянски народа на Балканите. Впоследствие има експанзия и опити за асимилация от страна на Сърбия на славянобългарско население особено в Нишко и Македония. И в момента в Сърбия хората си знаят кои са сърби по произход и кои са посръбчени славянобългари - едните наричат срби, а другите србиянци. Асимилацията даже и в Сърбия не е доведена до край.

[piri]

Голяма неаргуминтираност има и в зумите на Божо, че прабългарите и славянете, имали близък език. Е как перси и славяни ще имат близък език, па ние смес от славяни и перси бъкел не отбираме от фарси, персийския език?

[Георги Петров]

piri написа на 20.06.2016 - 21:00 :

Божидар Димитров тръби - не са намерени славянски селища. Ами как да ги намериш като не ги търсиш, от друга страна славяните са доказали че приемат неща от културата на други народи, но пазят своята именна система и език. Прага е построена преди 1000 години от славяни по немски образец. Но е славянски древен град. Дубровник е построен по италиански тертип. Старите славянски наколни жилища, като изгният къщурките в блатата, кой ги е търсил, не вярвам Димитров да е търсил.

Па и името му славянско - Бож-и-дар.


хахахахахаха

Не е Ернах, Аспарух, Есперих или Бат Баян. />/>

В региона ни има открити съдове , керамични плочи и жилища от Ранен неолит V - VI хил. пр. Хр.
Божката е искал да каже , че българите са използвали камъка за строителен материал и са строяли масивни сгради и съоръжения и колкото да са се мъчили турците да заличат старите ни крепости , все още има видими следи .
Доста от нашите историци идентифицират Безмер с Батбаян , но това е др. тема

[asenov 1]

Всъщност за " тюркския " произход на прабългарите се съди по именната им систева , държавната организация и няколкото надписа на развален тюркски език . Имайки предвид , че идват от тместа с голямо тюркско влияние тези " тюркизми " не са учедващи . Само 100 години след идването им на балканите вече пишат на гръцки а по - късно възприемат гръцката вяра , имена и държавно устройство ........по логиката на " тюркистите " дай вече да ги пишем гърци .

Няма начин населението на балканите и северното черноморие да не било близко по език , защото иначе нямаше толкова бързо да се случи българската етногенеза с уеднаквяване на езика и консолидация до степен " държавотворност " .

[piri]

А за персийския - по нищо. Например пишман историците удобно пропускат простичкия факт, че арабските мисионери, които поислямчват Волжка България, и които няма начин да не различават персийския език, тъй като с Персия са исторически врагове, никъде не се и сещат да споменат че езика на тамошните българи е персийски или пък те са перси. Друг прост аргумент е че когато са перси, щяха да ги наричат персийските Волгяни а не Волжки българи. България в момента е обект на уселина пропаганда за преиначаване на историята и с няколко опорни точки - Да намразим Русия. Да забравем славната ни история. Да загърбим праволславната цивилизация. Да обичаме педерастите и лезбийчоците и да пропагандираме псеводопедерската им култура. Да мразим славяните и славянските си корени като еничери. И понеже все още едно малцинство изповядва тези безумия а форумите са наводнени с тези лъжи, няма начин тая долна измет да не е платена и съставена в огромната си част от чужденци.

Трябва да обичаме Турция, Саудитска Арабия...

[piri]

Кой народ с какъв език ще е близък до славяните, ако не е сроден на тях народ? Персите и туранците едва ли.

[piri]

И само как се пренебрегват славянските имена от Именника на българските ханове. Гостун ако не е славянско име, кое е? Божо Димитров лъже например и смело мага да заявя че лъже или се заблуждава че северите били германско племе. Но как да е германско - думата север е славянска и днес си означава север на всички славянски езици, а освен това вождът им който е пленен с измама от византийците се казва ... с германското според Божо име ... СЛАВУН. Е нема такива продажници другаде освен в България.

[piri]

Па и руснаците да вземат да ни освободят щото се объркали че сме славяни, а не персийци, персийски котки. Или пък сме турци а ни освободили от турско робство. Но това не притеснява проституиращите грантове псевдо историци и откровени фалшификатори.

[Венци М]

...ето и нещо по темата..!

Македонският научен институт отбелязаха Деня на Македония и християнския празник Свети Дух с редица мероприятия. Свети Дух е ден на пробуждане на българската национална памет, ден на протест срещу всички, които ограбват и фалшифицират историческата истина, оспорват националната и културната идентичност на българите в Македония. Това е ден в памет на онези, които дадоха най-скъпото – живота си, за да има свободна България, да се случи национално обединение. Точната цифра на падналите българи в периода на войните за национално обединение - 1878 - 1944 никой не може да каже, но ако приемем най-грубо не по-малко 500 000 българи са тези, които документално е известно, че са загинали по време на въстанията и войните. За един народ, който тогава е 6 милиона - прави един много сериозен процент, израз на доказателство за едно високо родолюбие в българското общество.

Историческа справка на агенция БГНЕС припомня, че в периода от 1912 до 1918 г. България участва в три войни, които имат за цел обединението на страната. Две от тях Втората Балканска (1913) и Първата Световна (1914-1918) завършват с две национални катастрофи. Идеалът за обединение е изгубен. По-голямата част от Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, населени с компактно българско население, попадат съответно под сръбско и гръцко владичество. Затворени са българските училища и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите предели на България. В отговор на тежкия гнет, който има за цел да заличи българщината в тези земи, ВМРО се вдига на въоръжена борба с окупаторите. В тази напрегната обстановка българите започват да честват Свети Дух като Ден на Македония и падналите български герои. Между двете световни войни Свети Дух се отбелязва с многохилядни шествия, в които участват както елитът на македонските българи, така и бежанците, прокудени от своите родни домове. За пръв път той се чества на 6 юни 1923 г. Тогава младежите от студентското дружество „Вардар“ към СУ „Св. Климент Охридски“ почитат паметта на двама воеводи на ВМРО - поетите Илия Кушев и Любомир Весов, загинали през 1922 г. в сражение със сръбските окупационни сили. На този ден ние се прекланяме пред жертвите на Кресненско-Разложкото въстание през 1878, Мелнишкото въстание от 1895, Горноджумайското въстание от 1902, Илинденско-Преображенското въстание от 1903. Почит пред всички, които се бориха и паднаха за свободата на българите в Македония. Прекланяме се и пред паметта на хилядите българи, станали жертва по време на Тиквешкото въстание през юни 1913, Охридското въстание през септември 1913, вдигнали се срещу новите сръбски окупатори. Дълбок поклон пред 200 000 български офицери и воини, дали живота си за освобождението на Македония и обединението в периода 1912-1918.