[Емил Атанасов]

Гората
Защо избрах тази тема – ловец съм !
Промените в природата, все по често са свързвани напоследък с изсичането на горски масиви в една или друга точка от Планетата. Отдалечени на хиляди километра един от друг, горските масиви навярно са в онази особенна връзка, която Природата все още не желае да ни довери.
Изсичането на значителни горски пространства в Амазония, пожарите в Индонезия, слабоконтролируемите химически мощности в голяма част от Балканския Полуостров тежко увреждат наличните горски масиви. Кой би отрекъл, че върху състоянието на Природната околна среда оказват влияние и космогенни сили, свързани или не, с наличието на озонови дупки в най критичните места над Майката Земя. Независимите правителствени организации навярно направиха достатъчно, за да може Човечеството да се обърне с лице към тези и подобни Проблеми. Но за съжаление техните възможности се поизчерпаха. Нова вълна от организации, организирани общо взето от възпитаниците на фундаментални природозащитни граждански организации, зоват за прекратяване на играта; наричана от тях „ГЛОБАЛЕН ВЪРТЕЛ”; с поставяне под протекцията на държавата все по големи ареали защитени площи. Подминавайки очевадния факт, че колкото мъдро да използваш дадени ресурси, природни или не, те в крайна сметка свършват и ето ни на проблема с НЕПРИЯТНО НАМАЛЯВАЩИТЕ ГОРСКИ МАСИВИ. И защо тези масиви намаляват, вместо да се разширяват. Дали природозащитните кампании не са програмиран аспект от дейността на транснационалните? И, защо те винаги опонират постфактум? Как изведнъж бият отбой? Нещо неясно има в цялата шумотевица, за рационално, планомерно и чисто ПРИРОДОПОЛЗВАНЕ. Последно това, последвано от реновация, за която животът на едно поколение е кратък, за да се установи, стабилизира и сполучи.
В това отношение международните агенции, са докрай наясно. Дотолкова, че въпреки огромните задължения на международните финансови институции, те продължават да действат, твърде шумно и на пръв поглед съвсем прозрачно, изразходвайки парите от ежедневния порцион на цели нации. На нациите по Цялото Земно Кълбо. Действат но постфактум. Кой и колко се намеси в огромните горски пожари в Индонезия през 1997 г. Най голяма бе намесата на медиите които реално не гасиха пожарите а разпалваха други, неволно стимулирайки отпускането на по големи финанси за нови международни организации.
Хора,
Горите изчезват, с тях водите, две трети от животинския свят и той приема неминуемия облик на забравата.
Особено трагично е намаляването на горските масиви в Третия Свят, а този свят не е единствено под тропиците. Днес, той се простира и, върху Балканите. Където законодателството, все още се пришива с бели конци за умишлено подценяване на личности, събития, факти и точни научни изследвания.
В частност в България, земя за земеделие, колкото щеш. По-лесно е обаче, да се търгува с криминално изсечена дървесина. В ерата на посттоталитарната безотговорност, която хиляди пъти надхвърли тоталитарната, на сеч бяха подложени не само общинските тополи, орехи и акации, но и, черешовите насаждения из огромните плодни градини, на бившите Дезесета. Нали вече не съществуват.
Тръбейки за “НОВ ГЛОБАЛЕН РЕД” от какъв ли не характер, ООН на практика тъпче на едно място. Преповтаряйки стари грешки на глобални политици-самоубийци. За да даде път на икономическия анархизъм.
ПОСТИГАНЕТО НА БАЛАНС, между поголовното изсичане на горите и тяхното съзнателно оптимално опазване, все още остава единствено концепция на книга. Едва ли ще дойде време, когато Човечеството ще престане да изсича горските масиви. След Втората Световна Война, човечеството непрестанно излиза от една криза, за да попадне в друга. Кои са БЪДЕЩИТЕ СТОПАНИ на ВСЕОБЩОТО ГОРСКО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА? Може би някакъв нов НАДДЪРЖАВЕН ОРГАН. Но, не станаха ли тези органи пределно многообразни? Не започнаха ли твърде често да имитират дейности, дублирайки правомощията на местни правителства и администрации? Намесвайки се там, където това едва ли е необходимо. Забравяйки да се намесят там, когато това е жестоко необходимо.
През 50 те години у нас народът превръщаше в орна земя и пасища, чрез най-простата и евтина технология, позната от време когато свят светува. Чрез огън.
Но, именно една номенклатурщина направи една голяма група от страни в Източна Европа да забрави накъде е тръгнала и, да се запъти към целта си - безкрайно дълбоко дъно, което рано или късно ще достигне.
СТРАННИ СА ТВЪРДЕНИЯТА на световни експерти че в глобален план “ГОРСКАТА ОБШИВКА НА ЗЕМЯТА СЕ СТАБИЛИЗИРА И ОТНОВО СЕ РАЗРАСТВА”. Погледнат ли се бегло резултатите от различни глобални анкети, ще се установи, че това е далеч от ежедневната истина. Която, е докрай трагична.
Какво стана с МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ГОРИТЕ И ГОРСКИТЕ МАСИВИ. Не е ли вече безсрамно късно? Да не говорим за Република България. Тя поддържа всяка една конвенция. После, се чуди как да я обезпечава.
ЕДИН ЕДВА ЛИ НЕ ВСЕОБХВАТЕН СВЕТОВЕН ТОТАЛИТАРЕН АПАРАТ, ПОДГОТВЯЩ И ВКАРВАЩ ЧОВЕЧЕСТВОТО В ЕДИН “НОВ РЕД”, твърде удобен за транснационалните конгломерати, но напълно неясен и едва ли достатъчно витален за обикновения човек. Защото палиативният подход не е онова, което Природата би постановила. Никъде в природният апарат компромисът не установява природосъобразен еквилибриум.
Проблемите за Опазване на Морската Околна Среда и Българското Причерноморие, не са крещящи единствено и именно поради наличие на добре наситен административен апарат от всякакъв порядък. Чиято задача както се види е, да прикрива грешки, болки и умиралки. В интерес на ежедневно потребление, на какво да е.
ВРЕМЕ Е, отговорните администратори да престанат да се занимават със всичко онова, което не им влиза в задължение, а да пренебрегват всичко онова, за което са предназначени. Навярно, проблем на бъдещо законодателство. Но, какво е законодателство без обучение? И, какво е обучение без възпитание?
ВРЕМЕ Е, подкрепата и общественото съзнание, инкорпорирането в името на Майката Природа, да стане цел, средство и метод.
А ако ли не то
ГОРИТЕ, ще продължават бавно и планомерно, да ИЗМИРАТ.
За да ги замести СУШАТА.
Дано навреме да подготвим ПОРЕДНИЯ КОМИТЕТ И КОНВЕНЦИЯ ЗА СУШАТА..

[Vasil Terziyski]

вълчан72 написа на 21.11.2011 - 13:15 :

Гората
Защо избрах тази тема – ловец съм !

Браво колега за темата и публикацията! Темата ти е публикувана в рубриката "Гласът на ловеца" на начална страница в БГ ЛОВ! Наслука.