БГ Лов Форум: Невероятните приключения (случки) на ловеца - БГ Лов Форум

Към съдържанието

Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

Невероятните приключения (случки) на ловеца Снимки, видео и текст

#1
Потребителя е офлайн   Vasil Terziyski 

  • Платинен Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • Виж галерията
  • Група: Root Admin
  • Мнения: 25921
  • Регистр: 17.02.08
Колеги по идея на съфорумец откривам тема със заглавие "Невероятните приключения (случки) на ловеца". Нека в нея споделяме нашите и на колеги невероятни и интересни ловни случки. Наслука и успех на темата.
0

#2
Потребителя е офлайн   Huntermen 

  • Георги Шумков
  • Виж галерията
  • Група: Moderator
  • Мнения: 8054
  • Регистр: 21.05.08
Бих доуточнил съфорумка! ;)
Да ги почваме ли? :P :D
:thumbsup:
НЕ Е ВАЖНО КОЛКО Е ГОЛЯМ ЧОВЕК, ВАЖНО Е КОЛКО МУ Е ГОЛЯМО СЪРЦЕТО !
0

#3
Потребителя е офлайн   Vasil Terziyski 

  • Платинен Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • Виж галерията
  • Група: Root Admin
  • Мнения: 25921
  • Регистр: 17.02.08

Виж мнениетоHuntermen написа на 10.07.2012 - 10:38 :

Да ги почваме ли? :P :D
:thumbsup:

Почвайте ги... очакваме с интерес... :D
0

#4
Потребителя е офлайн   Katena4o 

  • Платинен Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Лов ГРИЗЛИ
  • Мнения: 7123
  • Регистр: 13.09.09

Виж мнениетоВасил Терзийски написа на 10.07.2012 - 08:52 :

Колеги по идея на съфорумец откривам тема със заглавие "Невероятните приключения (случки) на ловеца". Нека в нея споделяме нашите и на колеги невероятни и интересни ловни случки. Наслука и успех на темата.

На свинска пусия съм... кучи студ! На много високо място в района на Разлог. Местните ме бяха оставили на един завой, но се колебаеха -дали тук или на горния завой (на 100 м. по-нагоре)... пътя беше изненадващо хубав - равен и поддържан, но от него започваше много стръмно надолу, прекрачиш ли ръба и се сурваш в бездната....

...седя си аз на долния завой и се чудя дали да не отида на горния. Така около 30-40 мин... чух и гоначите да идват. По едно време, над мен, се появиха 2 сърни. Ще се претрепят, едвам спряха на ръба и дим да ги няма обратно. Викам си "отивам на горния завой!"... Отидох на горния завой, почистих шумата и зачаках. И така докато дойдоха гоначите съвсем близо. По едно време ги чух, че спряха да гонят, започнаха да викат кучетата. Викам си "връщам се на долния завой!: :D

...тръгвам надолу.... минах половината път.... и в тоя момент чувам тропот на същото място, където преди малко бях почистил шумата! Обръщам се! Най-красивия глиган в историята - огромен дивак, къс и висок, черен като нощ, с настръхнал гребен.... с хубав трофей! Прелетя като комета - от горния ръб скочи на пътя, все едно не докосна земята и със следващия скок вече беше изчезнал в стръмнината. Толкова бърз и вълшебен момент, че даже не се сетих, че държа пушка :blink:

Винаги си спомням с огромно удоволствие тая среща... и почти не ме е яд, че не успях да реагирам ;)
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
0

#5
Потребителя е офлайн   nikos_34 

  • Напреднал Потребител
  • PipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 71
  • Регистр: 20.01.12
'96 год. , средата на октомври...
Запустял път , аз седя с невръстен ягд в краката над него , а кучетата гонеха на пресекулки и ми се чинише , че гонят сърна , а след това лаят им мязаше на свински
... изведнъж под мен се появи ТОЙ , първия ВЪЛК в дружинката , там и остана.
Никога няма да забравя погледа към мен , бавно тичайки по пътеката , усетил вдигането на пушката , извърна се бавно и тогава ..., спусък!
Десет нули , 15 -се съчми в него , от около 20 метра , само една беше ми ,,изневерила''...
Една , две цигари около дзвера , докато дойдат гоначите и като му вдигнах главата , чак тогава лееекичко ме достраша , огромна и падайки в устата му отпран чим с трева...
... а някой да сподели как БУЧИ гората , късно есен в шумата , когато зад теб се изнизват многооо , много прасета , да си призная честно , първо погледнах в небето , за ареоплан евентуално..., аероплан немаше! :o :o :o
0

#6
Потребителя е офлайн   СОНЯ АНДОНОВА 

  • Златен Потребител
  • PipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 1798
  • Регистр: 05.07.12
Преди три години стоя на пусия в едно дере-отпред високо-отзад високо-аз в средата.Пусията ми беше любима-няколко пъти ми излизат прасета от борчетата пред мен.След известно време дочух кучетата,че гонят животно към мен.Застанах нащрек и се заоглеждах от къде ще се покаже прасе,защото такъв сняг валеше,че и на пет метра трудно се виждаше.След секунди едно се показа от боровете.Вдигнах пушката/вярната ми "Силма"/и стрелях.Прасето падна,а аз се обадих на колегата на съседната пусия да дойде след приключване на гонката да помогне да го извлечем.Но докато говорех се показа още едно прасе-Хвърлих телефона в снега,вдигнах пушката и стрелях пак.Падна и това прасе.Объщам се да видя къде е първото,защото снега много валеше и какво да видя?То тичаше нагоре по склона.Намаше как-щях да тичам по него.Но преди това да си намеря телефона.Рових с ръце в снега докато го намеря и естествено ми измръзнаха.Затичах след прасето.ама лесно ли се тича нагоре и в силен снеговалеж?По едно време гледам прасето паднало до едно дърво.Казах си-мое е-и със
сетни сили се доближих до гадината.Но вече на два метра от него,то събра сили и хукна пак."Ще ми се правиш на умряло,а"се ядосвах и събирах сили да продължа гонката.Вече бях като Дядо Мраз-цялата в сняг,мокра и с измръзнали ръце.Изкачих билото и погледнах за прасето,Видях го-беше се скрило зад едно дърво милото-застанало напряко на дървото.Можех да стрелям и от двеге страни на дървото,стига да си събера силици да вдигна пушката.Стрелях,повалих го и сега какво?Хванах го за един заден крак и го повлякох обратно на дору към дерето.Ще кажете по-лесно е на долу.Може би-ако ръцете вече не ме боляха от измръзване и ако самото прасе вече не беше толкова студено и ако на долу нямаше камъни и клони.Цяла вечност го смъквах,но го смъкнах.Оставих го,но преди това го маркирах,за да не го затрупа снега,който още се беше усилил.Погледнах на там,където трябваше да бъде второто прасе.Да,ама не.Никъде не го виждах.Снегът го беше затрупал.Обикалях метър по метър и си го намерих.Довлякох го до първото и викнах колеги да дойдат да ги вземат.

Имам още много,но ще ви разказвам по малко.
Добрите приятели са като звездите-понякога не ги виждаш,но знаеш,че са там!
0

#7
Потребителя е офлайн   sea turtle 

  • Бронзов Потребител
  • PipPipPipPip
  • Група: БГ Лов ГРИЗЛИ
  • Мнения: 167
  • Регистр: 05.09.10
Поздравления за темата и за хубавите разкази.
Със сигурност ще е една от най-четените теми занапред.
0

#8
Потребителя е офлайн   СОНЯ АНДОНОВА 

  • Златен Потребител
  • PipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 1798
  • Регистр: 05.07.12
Колеги,очаквам и вашите разкази и случки.Сигурна съм,че имате какво да споделите.

Аз щи ви разкажа за един колега,който вече не е между нас.

Гоним една местност,която представлява дълга и тясна гора.Пусийте са в началото,средата и края на гората.

Аз стоя в средата.Минават гоначите и между тях и този колега.Гоначите вървят на това място ,на няма и метър разстояние.
Питам този колега,да стоя ли още на пусията или да излизам с тях.Той каза да постоя още малко да не се върне някое прасе.
Така и стана.Те се скриха в гората и след минута излезе срещу мен прасе.Как е минало между тях не знам.

Но аз пак съм на пътеката му.То стои и ме гледа.И аз го гледам право в очите.Разстояниего между нас е сигурно 5 метра.

Спомних си приказките на този колега Иван Божилов /мир на праха му/,че животното трябва да го гледаш в очите и

много бавно,без резки движения да вдигаш пушката.Така и направих-Това беше едно от най-лесно повалените ми прасета.

Повечето ми са с преследване,раняване,рискови ситуаций.Та за този колега ми беше думата.Той обичаше чашката.

На един лов в същата местност,сутринта,след инструктажа,след като сме подписали декларация,че няма да

употребяваме алкохол по време на лов,той влезе гонач от единия край на тази гора,а от другия излезе абсолютно пиян.

Носел си шише в дрехата и докато гони 2 часа го е изпил.А е имало случай,когато гонката е приключила ,а той не излиза

от гората,и не отговаря на телефона.Притеснени колеги отиват да го търсят и го намират заспал в гората.
Добрите приятели са като звездите-понякога не ги виждаш,но знаеш,че са там!
0

#9
Потребителя е офлайн   Huntermen 

  • Георги Шумков
  • Виж галерията
  • Група: Moderator
  • Мнения: 8054
  • Регистр: 21.05.08
Една случка от преди 15-на години, която няма да забравя не само заради слуката, която имах!
Сложили са ме на пусия, която хем е много приятна, хем е много трудна!
Ще обясня защо!
Приятна е защото е в борова гора, на равен път, пресичащ по средата склона и гората и можеш да чуеш отдалеч, когато идва животно!
Трудна е защото боровата гора е много гъста, с много малка видимост (около 10-на метра), а пътчето е широко едва 2-2,5 метра. Предупредиха ме, че трябва да съм много бърз, защото животните го прескачат с един скок и времето за стрелба е около секунда!
Щом пък е така реших в рамките на пусията да открия дивечова пътека и да застана срещу нея! Така си викам ще си увелича шансовете за повече време за стрелба! Речено сторено!
Стоя си аз на пусията, ослушвам се като циганин в небрано лозе! Имах чувството, че чак ушите ми пораснаха! Нищо! Никакъв шум! Ни кучета, ни гоначи!
По едно време чувам шумолене, идва нещо в дясно от мен! Вдигам пушката и се подготвям! Адреналина се вдигна до такива величини, че вече мислех да се обаждам на бърза помощ!
На 15-на метра от мен за част от секундата се показа глава на лисица, гледайки в обратна на мен посока! Докато мръдна и се скри! Нищо, викам си може пак да се покажеш! Оставам премерен в тази точка! След секунда пак мълниеносно показване на главата на кума лиса, вече обърната към мен! Последва изстрел! Отивам - нищо! Започнах да споменавам нечии майки, на пушки, патрони, лисици и тем подобни!
След около 5-6 мин. пак чувам шум, този път на нещо по-едро! Пак се приготвям! Аха да излезе и чувам една тлъста българска псувня! Излезе един от гоначите - младо момче, кандидат ловец! А бре момче, викам му, обади се по-отдалече ще стане някоя беля така, а той ми обяснява как кучето му подгонило някаква лисица и го няма! Чул изстрела ми и дошъл да види какво съм утрепал (да не е кучето)! Казвам му , я сядай тук зад мен и ни хък, ни мък! В това време на около 200-300м. под нас се разнесоха 4-ри бързи изстрела! Аха, викам си, и колегата се пробва на лисицата! Оказа се, че другия гонач е попаднал на група свинчовци и е гръмнал в групата та ги е пръснал!
Не се мина и минута-две и по пътеката, срещу която бях застанал, се чу учестено дишане и трошене на клони!
Е, викам си това не е лисица пък ако ще кон на магаре да стане! Залагам се на пътеката с насочена пушка по посока на шума и чакам! По едно време усещам, че някой ме дърпа за рамото и ми говори нещо (съвсем бях забравил за момчето)! Показвам му с пръст да мълчи, а той пак като речетатив "Да не ми утрепеш кучето! Кучето та кучето!" и започва да повишава глас! Без да изпускам пътеката от поглед му праснах един лакет назад, да си освободя рамото за стрелба и точно в този момент на пътеката пред мен на около 5-6 метра изкача прасе! Закова се като пирон на място! Седим и се гледаме в очите като котараци! Виждам само главата му и очите му вперени в мен! Айде, викам си на ум, поемай на някъде да ти видя врата! Имах чувството, че се гледахме около 10-на 15 секунди, а то не е било повече от 2-3 сек.! Прасето отклони надясно, видях врата и последва изстрел! Падна на място! 13/0 Селиер&Белот! Чак тогава видях, че след него има още три прасета, които обърнаха като нинджи! Пуснах и втората цев и видях как рзкървавих задника на последното!
Погледнах първото! Риташе! Аха, мое си! Презаредих и се спуснах след второто! Настигнах го след около 50-60 метра седнало на задните крака! Като ме видя понечи да стане, но не би! Отнесе още едни 13/0 във врата и се пренесе във вечните ловни полета! Започнах да викам момчето да ми помогне да го извлечем на пътя (и двете бяха по около 100-на кг.) ама не получих отговор! Върнах се обратно и какво да видя! Момчето седи на земята, с едната си ръка прегърнало кучето си, реве, а с другата си бърше кръвта от носа! Уцелил съм го по носа без да искам! Питам го що ревеш сега, а той ми вика от радост, че кучето си дошло и ми вика няма да казваш на другите! Съгласих се с него, извиних му се, че съм го ударил и го помолих да извлечем прасетата! Той като ги видя забрави и за куче и за нос и за всичко и почна да се смее! Помогна ми да извлечем и двете прасета и само повтаряше, че за първи път вижда диво прасе!
После се извиних и на баща му (видя, че носа на сина му е подут) и той като научи как е станало всичко го дръпна настрани да му обяснява, че на пусия не се говори, камо ли пък да дърпаш ловец, който се е приготвил да стреля!
Всичко се размина с много смях и шеги, а вярвам, че момчето ще го помни този лов цял живот, както и аз!
Е ми това е!
Поздрави и на слука на всички!
НЕ Е ВАЖНО КОЛКО Е ГОЛЯМ ЧОВЕК, ВАЖНО Е КОЛКО МУ Е ГОЛЯМО СЪРЦЕТО !
0

#10
Потребителя е офлайн   bkp1951@com.bg 

  • Платинен Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 3286
  • Регистр: 03.11.10
Преди доста години като млад ловец отивам на лов в бъдещата ми дружинка в с. Лесковец. Там имаше 7-8 ловци на пределна възраст - 60 и повече години.Като тези които сега искат да ги шкартират. Доайен беше дядо Иван Сандин - 87 годишен.В сегашното време отдавна да са го прочистили от ловните среди. Здравеняк старец видял и научил почти всичко за лова на заек. Знаеше къде и кога ще мине ушатия.А на "легало" нямаше равен.Виждаше ги все едно че ги е оставял там.Много умен и досетлив старец.
Понеже прасетата се срещаха тогава по рядко ,ловуваме на заек. Той човека ,от натежалите години, ходеше с пригодено за бастун свинаково дърво.Имаше един тек който винаги носеше на лявото рамо,а с дясната ръка се подпираше като върви. Види ли заека оставя тоягата ,сваля тека и стреля. Беше студено време и сняг около 30 сантиметра.Взех бележка за лов и той ме води да ми покаже къде зимуват най често зайците. Пуснал кучката си Роза/ така я беше кръстил заради комшийката си,много заядлива и зла жена, за да може ходейки по двора да си я псува когато поиска/, той ме инструктира да ходя на около стотина метра зад него за да хващаме по голямо разстояние и да не си пречиме. По едно време се чу лай на Розка и един заек изскочи между нас на пътеката. Той не чу кучето защото то идваше от към моята страна. И не видя шушоя който за зла участ тръгна по следата след него. Настигна го на 5-6 метра. Не се сдържах и викнах - бай Иване заека е зад тебе.Като се обърна заека отскочи в страни и се шмугна в гъстака. Не можа да стреля. В този момент както си е обърнат към мене друг заек изскочи зад гърба му. Този обаче той го усети и се обърна бързо. И тука е кулминацията. Залисан по първия заек ,вместо да хвърли тоягата, хвърли пушката и вдигна тоягата. В един момент се усети ама вече е късно. Реакцията му беше -" дуу жената, оврем му го, да върви заглава като не ме чека".Аз се търколих в снега превивайки се от смях. Дойде при мене и каза - "сине ,нема да казваш на никого защото такъв кашмер не се носи". Пазих тази тайна между нас двамата целия сезон. На края на събранието/тогава се правеха всяка година/ той ме помоли да разкажа пред всички какво се беше случило.Едва я разказах ,защото спомена ме разсмиваше до сълзи.

За него мога да разказвам случки до сутринта.
https://www.youtube....ch?v=DUlwXAjbd2

https://www.youtube....h?v=0mLoLnnbo84

„Трябва да избираме верни хора на верните места"..................И да ги пазим.............

http://www.slovo.bg/...

"""""Да бъдеш или да не бъдеш и по-точно-Кого и Какво да бъдеш?Кого и какво да не бъдеш? Да бъдеш себе си или да бъдеш скрит под маска? Да бъдеш един, или да бъдеш друг? Да, много хора биха казали-"Бъди себе си", но реално никой винаги не е бил себе си, а светът се крепи на маски, светът се крепи на заблуди, на лъжи..""""
0

#11
Потребителя е офлайн   СОНЯ АНДОНОВА 

  • Златен Потребител
  • PipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 1798
  • Регистр: 05.07.12
Браво колега.Чудесен разказ и чудесна слука.

Като разказваше за лисицата си спомних един ловен излет.На пусий сме с един колега пред една гора,на открита местност.Времето хубаво,октомври,слънце,приказна природа.Та си седим ние на пусий.Аз не го виждам колегата,но знам точно къде е.По едно време той започна да стреля-веднъж,два пъти,три,пет пъти.Викам си,явно са му излезнали прасета от другата му страна,без кучета.Звъни ми телефона,вдигам и колегата ми вика:"Виж".Вдигам поглед към неговата пусия ,а той вдигнал в ръката си една голяма лисица.Казвам му"браво"и продължаваме да чакаме.Излязоха гоначите и аз минавам
да взема колегата да отиваме към джипа.Казвам му"Вземи си лисицата".Да,но лисица нямаше.Той вика:"Тук я оставих,нали видя,че утрепах лисица"?Аз му казвам,че видях лисица в ръката му,но при пет изстрела само да я зашеметиш и тя да стане и да си тръгне......
Е,вярна е приказката:"да се правиш на умряла лисица".

Приключвам,колеги,че гоня самолет.Надявам се след седмица,като се върна да има много разкази,които да прочета с удоволствие.

Здраве,късмет и слука!
Добрите приятели са като звездите-понякога не ги виждаш,но знаеш,че са там!
0

#12
Потребителя е офлайн   Pano 

  • Златен Потребител
  • PipPipPipPipPipPip
  • Група: БГ Ловци
  • Мнения: 1056
  • Регистр: 05.01.12
Айде и от мене една..........

2011, късна есен, лов на гонка в Родопите.Времето сутринта беше хладно, но приятно, само за лов на свини.Теренът в който проведохме гонката беше пресечен и аз и още един колега заехме постове покрай горски път.Той от горния край на пътя, аз от долния.Бяхме разположени през няколко завоя, не се виждахме.Иглолистна гора, камъни и ниски храсти, няколко ливади под мен-това виждах от пусията си.Този ден бях с карабина, заредих я и си изкарах апарата -на това място минаваха много сърни, викам си белким имам възможност да снимам някоя.

Чу се много глух гърмеж, ехото бавно се разнесе от дола, след него още един, бяха викачите, гонката тепърва започваше.Пет минути, десет минути -тишина, няма ни лай на куче, ни друг някакъв шум и викачите спряха да се чуват.Оглеждах се да зърна нещо .............никакво движение, ослушвах се за кучешки лай, нищо.Изведнъж като грамотевици от ясно небе колегата от съседния пост произведе два бързи изстрела.Обърнах се рязко по посока на изстрелите, чувах, но заради ниските храсти над мен нищо не се виждаше, мернах само едно голямо прасе, което за миг се скри препускайки в през ниските драки и храстите. Беше голяма сурия над десет животни.Минаха над пътя и над моята пусия на около 150 метра от мен, нямах видимост за стрелба и неможах да стрелям, но тътена, който се чуваше от струшени клони, търкалящи се камъни и шумкането през драките, беше невероятно изживяване.Качих се на пътя и взех да се ослушвам и оглеждам за ранено животно и нещеш ли на няколко метра от мен се чу гърлено изхриптяване, след няколко минути още едно като се отдалечаваше бързо.Спрях на едно място и се заослушвах, сърцето ми щеше да искочи.Обадих се на колегата да му кажа, че има ранено животно, но без кучета нямаше как да го локализираме.Хриптенето спря за около 5-10 минути, помислих, че животното умря.Тръгнах на долу по пътя към ливадите.Преди ливадите от долната страна на пътя имаше голяма туфа храсти-хвойни,ляски и др.Ослушвах се като през цялото време следях пътя с поглед да не премине животното.Стотина метра преди ливадите хриптенето пак се чу идваше от туфата храсти ????? Прасето нямаше как да е минало под пътя, щях да го видя ????

Бавно вдигнах карабинат, натиснах предпазителя и се насочих по посока на хриптенето в близкия храсталак, което с прибилижаването ставаше все по-звучно и заприличваше по-скоро на кашлящата баба.Безразсъдно преминах през храсталака и се озовах на ливадите и на 50 метра, под стара слива един кон болен от пневмония хриптеше и кашляше като ранено прасе......... :lol:

Хвърлих пушката и взех да се превивам от смях, като споменавах майката на коня често..............!

Срам, не срам извадих телефона да кажа на колегата, че е кон, не прасе и в този момент се чуха кучета.Бързо наближаваха по дирята на прасетата и над пътя в храстите от където чух първото хриптене се спряха и започнаха ожесточено да лаят на място.Колегата с единия гонач се приближиха, чуха се няколко изстрела и на пътя се търколи 100 оки шопар.


това е ще го помня тоя кон ..................... луда работа !
0

Сподели темата:


Страници 1 от 1
  • Не можете да публикувате нова тема
  • Не можете да пишете в тази тема

1 Потребител(и) четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни