Колеги днес с Васко Терзийски имахме удоволствието да бъдем поканени на лов на диво прасе от ЛРД Габра в лицето на нашия съфорумец Соня Андонова. Сутринта настроението бе на много високо ниво, а това винаги за мен означава, че ще има добра слука! Вътрешният ми глас / Барут / подсказваше това
Инструктажа протече много подробно и не се тръгна към пусиите без всеки от ловците да сложи сигнална жилетка, като никой не възропта на Соня...! Нямаше млади...нямаше стари - всичко живо и на два крака с жилетки, което прави чест за постигнатата или спазвана дисциплина. Бях зачислен към много печения Васко - местен ловец познаващ изтънко вървищата свински, тъй като на първата гонка с Барут излезнахме гоначи. Прави много добро впечатление, че ловците от Габра до един гледат кучета за този род лов и в съботния излет прогонваните ловища бяха добре покрити откъм кучета. Пусиите се наредиха и по даден сигнал пуснахме кучетата. Още в първите минути на гонката Барут и 2 от кучетата на Васко потеглиха с бесен лай по дирята на внушителен горски заек, което бе една прекрасна гледка за зажъднелите ни за слука очи. Отзовахме кучетата и продължихме по маршрута на "свинската" гонка. Час след началото на гонката отляво, от съседен баир дочухме яростен лай на куче, което бързо приближаваше към нас ! Явно сюрията премина зад гърБа на гоначите, но пък се натъкнаха на Васко Терзийски и друг колега, на който му беше сефтето !!! На върха, на около 300 метра от нас чухме яростната канонада на 2 пушки, вследствие на което си представих блаженната картина на множество натръшкани свинчуги, в предвид лудия късмет за срещи с дивеч на Васко Терзийски....
Ако Петко Бочаров бе с нас би възкликнал прословутата си реплика "...Да, ама Не !!! " , тъй като установихме в последствие, че сал две прасета са преклонили копита под изстрелите, а едно по- голямо е развило необходимата скорост за ранено прасе и се е оттеглило с голямо нежелание в близкия сечинак. Тук ролята на Барутя бе наложителна и той оправда очакванията на всички, след като намери, вдигна и загони въпросния свинчуг, но гъстия сечинак попречи на добър стрелец от местната дружина да закотви вовеки беглеца...! За деня направихме още една гонка, но въпреки многото следи не намерихме свинчуги. Към края на деня се съблрахме на приятната им ловна хижа за отмора и обяд и всеки от участвалите в екшъна преразказа видяното от очите си, докато моя милост със съдействието на Соня и други колеги пристъпихме към така желаното дранье...
Изказвам благодарности към колегата Соня Андонова и останалите ловци от ЛРД Габра за предоставената възможност да изживеем тези мили за ловните ни сърца емоции
Предлагам на вниманието Ви запечатаните моменти на ловно другарство и слука
На слука