Гласът на ловеца

Кой още бърка в джоба на ловците?

Въпросът: Айкут Бехич, кореспонедент на ИК „Наслука” за Бургаска област Уважаема редакция, при мен през изминалия ловен сезон дойдоха доста колеги, които и през по-миналия сезон също са били лъгани, според тях. За какво става въпрос: При издаването на индивидуални бележки предимно за пернат дивеч - пъдпъдък, гургулица гъски и пр., издаващият бележката взема дванадесет...

още

Начало » Страница » Едър дивеч » Дива свиня

Дива свиня

admin Публикувана от admin | 21.02.2008
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

дива свиня

Дивата свиня (Евразийска дива свиня) (Sus scrofa) е бозайник от разред Чифтокопитни. Родоначалник е на домашната свиня. Среща се и в България.

Физическа характеристика

Страничните пръсти са добре развити
* Дължина на тялото: до 205 см
* Височина при холката: до 120 см
* Тегло до 350 кг

Има късо и масивно тяло, предната част е по-силно развита от задната. Главата е голяма и масивна. Муцуната и е силно източена напред във формата на зурла, очите и са малки, с добре развити уши. Кучешките зъби (т. нар. глиги) у мъжкия (глиган) са силно развити и излизат извън устата, представлявайки добро средство за защита. Страничните втори и пети пръст са добре развити.

Космената покривка представлява рядка и груба четина. През зимата между нея се развиват мека и гъста козина. Окраската варира от тъмнокафява до сива, индивидуално и в зависимост от географското разпространение.

Разпространение и местообитание

Среща се в Европа, Азия (с изключение на Сибир) и Северна Африка. Интродуцирана е в Северна (в началото на 20 век) и Южна Америка, Австралия, Нова Гвинея и Нова Зеландия. В България е разпространена из цялата страна.
Дивата свиня има много разнообразни местообитания, от морското равнище до алпийската зона: полупустини, широколистни гори, степи, дъждовни тропически гори и обработваеми земи. Най-често се среща в гъсти тръстикови масиви и храсталаци покрай брегове на влажни зони и в гори по планински склонове.

Начин на живот и хранене
Води стаден начин на живот, като образува малки групи. Съставени са от няколко женски и техните малки. Зрелите мъжки живеят усамотено. Активността е от 40 до 65 % от денонощието.
Може да стане жертва на много хищници – вълк, мечка, рис, тигър. Поради по-малкия си размер лисицата, дивата котка и бухала за заплаха само за малките.

Продължителността на живота е 10 – 12 г.

Дивата свиня е всеядно животно. Хранителния спектър е изключително широк – корени, грудки, жълъди, плодове, мърша, червеи, охлюви, насекоми, жаби, костенурки, мишевидни гризачи и др. Обикновено се храни през нощта.

Размножаване и развитие

Размножава се от ноември до януари. Бременността трае 4 месеца, след което ражда 3 – 6 малки. Женските се отделят от групата си за да родят и след това се присъединяват отново заедно с малките си. До тримесечната си възраст имат сиво-червеникава окраска с надлъжни жълти ивици. Половата зрелост настъпва на 2 години, а пълното развитие, на 5 – 6 г.

Взаимоотношение с човека
Дивата свиня е популярен ловен обект. Освен месото се използват мазнината и кожата. В някои райони нанася щети на зеленчуковите и житните култури.

Няма въведени коментари.