Гласът на ловеца

Кой още бърка в джоба на ловците?

Въпросът: Айкут Бехич, кореспонедент на ИК „Наслука” за Бургаска област Уважаема редакция, при мен през изминалия ловен сезон дойдоха доста колеги, които и през по-миналия сезон също са били лъгани, според тях. За какво става въпрос: При издаването на индивидуални бележки предимно за пернат дивеч - пъдпъдък, гургулица гъски и пр., издаващият бележката взема дванадесет...

още

Гъска

admin Публикувана от admin | 21.03.2008
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Гъска

Гъските (Anser) са род едри птици от семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежат между 1,5 и 6 кг. Нямат изразен полов диморфизъм. Оперението е като цяло в сиви тонове. Летят бързо, маховете с крилете са нарядко, но силни. По време на прелетите понякога се издига на значителна височина, от порядъка на километри. Гласът им е характерното гъше крякане.
Повсеместно разпространени са в Европа, Азия, Северна Америка, Южна Америка и Африка, но като цяло с ниска плътност на популациите. Прелетни птици. В България се срещат следните 6 вида:
• Anser albifrons (Scopoli, 1769) -- Голяма белочела гъска
• Anser anser (Linnaeus, 1758) -- Сива гъска
• Anser brachyrhynchus Baillon, 1834 -- Късоклюна гъска
• Anser caerulescens -- Снежна гъска (отделена в род Chen)
• Anser erythropus (Linnaeus, 1758) -- Малка белочела гъска
• Anser fabalis (Latham, 1787) -- Посевна гъска
Придържат се към открити местности и обширни водоеми, като езера, язовири и големи реки. По време на гнезденето се насочват към блатисти или силно обрасли с водна растителност участъци.
Много често можем да наблюдаваме различните видове гъски на ята. Гъските са социални птици с добре развита йерархия и отношения в общността си. Също така се смята, че са едни от най-интелигентните животни. Приемат предимно растителна храна. Напролет кълнове на различни растения, плодове и листа на водната растителност, а към есента преминава на семена и ако има възможност се храни и със зърнени култури.
Моногамна птици, двойките са постоянни. Полова зрялост настъпва на 1-4 година. Гнездото си построява в близост до обрасли с тръстика и друга растителност водоеми и по-рядко в равнините. Снасят от 2 до 20, но най-често 4-10 яйца. Мътят 24-30 дни, като по време на мътенето и отглеждането на малките, мъжкия се държи заедно със женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Родителите при заплаха, ги отбраняват яростно и самоотвержено.
Някои представители на рода, като домашната гъска, са ценен стопански обект. Други, като голямата белочела гъска са ловен обект в нашата страна. Останалите видове са редки и с намаляла численост, поради което са включени в Червената книга на застрашените видове.

Няма въведени коментари.