
Среща се поединично. Типичните му местообитания са влажни запустели гори. Храната му е главно животинска.
Разрешен е за лов у нас от 15 август до 28 февруари. Видът е уязвим по време на зимуване в местата с големи зимни струпвания. Горският бекас е включен в Червената книга на България в категорията Рядък вид.
Обикновената бекасина е с категория "изчезнал" като гнездящ вид.
Бекас, горски бекас
Пъстър, голям колкото едър гълъб, само че по-набит от него.
Човката му - смайващо дълга.
Излита като боинг. Четиридесет и пет градуса нагоре, по права линия, която скоро се превръща в дъга.
Водят го за прелетна птица. Само че аз от много години съм го намирал по нашите земи дори през януари.
Ако някой не знае откъде идват думичките "снайпер" и "снайперист", сега може да го научи. Те идват от английската дума Snipe, която значи "бекас". Тъкмо този горски бекас се казва на английски "снайп". Сигурно е било много специална работа да го уцелиш по тази негова траектория, когато се е ловувало с лъкове и стрели. Та затова.
Бекасът е прочут с извънредно вкусното си месо. И с това, че има само едно черво, навито в една плоскост - така се навива тинолът в пликчетата за продан и пружините на часовниците.



Сподели
Лунен
Времето
Ловни
Картички
Спонсори
Няма въведени коментари.