Вече сте взели важно решение за бъдещето на ловната си кариера. Семейният скандал за разпределението на бюджета е приключил и вместо хладилник жена Ви „благородно” е отстъпила ресурсите, за да си купите ловна карабина с оптически прицел. Виждате я как посяга към стария „Мраз”, вади бучки лед, увива ги в хавлиена кърпа и налага посиненото си око.
Парите ще Ви стигнат точно за карабината и оптиката, която сте си избрали, а „кашетата за черни дни” ще оползотворите за монтажната стойка.
Дотук добре, но и оръжейният майстор ще поиска своето, което няма как да му осигурите в момента. Възможно е и да сте от този тип хора, чиито проблем не са наличните средства, а по-скоро искате да докажете на себе си, че и сами можете да се справите с това техническо предизвикателство. Добре тогава. Заповядайте в кръжока на „Български ловецъ”. Съвсем скоро ще знаете как да поставите сами оптическия мерник.

След като сме се снабдили с трите основни елемента, необходими за това упражнение - ловна карабина, монтажна стойка и оптически прицел или бързомер, се налага да се снабдим и с някои инструменти. Обикновено това са шестограмни ключове или отвертки с подходящи размери накрайници.
1. Още докато купуваме оптическия прицел и карабината, трябва за закупим и съответния монтаж, който да отговаря на диаметъра на оптиката или ако е с шина - на типа на съответната шина. Стремете се оптическия прицел да лежи максимално ниско, като, разбира се, съобразите това с диаметъра на предната леща на мерника и наличието на механични мерни прибори.
2. Преди да започнем работа, трябва да създадем подходяща работна обстановка. Тъй като детайлите са малки и многобройни, за да се предпазим от това да изгубим някой от тях, е добре да работим на почистен плот. Така ще имаме достатъчно място и за инструментите, които да не са разпилени и по време на работа да се търкат и удрят в оптическия прицел и карабината.
3. Проверете дали случайно оръжието не е заредено. За сигурност и удобство свалете затвора. Ако разполагате с менгеме или статив, поставете оръжието върху него, така че цевта да сочи към някоя отдалечена точка (по-късно това ще Ви помогне да колимирате мерника).
4. Ако монтажът е съставен от две части (база и горна част), първо се заемете с базата. Ако по цевната кутия има „глухи” болтчета или пластмасови тапички, отстранете ги. Наложете я, за да проверите дали отворите съвпадат с тези, предвидени върху цевта или цевната кутия. Ако съвпадат, значи продавачът в магазина не е полуидиот и си е свършил работата. Купете му бира следващия път. След това намажете леко с лепило (препоръчвам синия „Локтайт”) болтчетата за прикрепване на базата и ги завинтете по местата им. Не прилагайте силен натиск, за да не превърти резбата, но и не ги оставяйте полузатегнати.
5. Монтажи с подготвена от производителя на оръжието основа.
При някои модели има интегрирана планка тип „пикатини”, „уивър”, „лястовича опашка”. При други модели има отвори върху цевта – системите „Блазер”, „Меркел”, „Фабарм” и др. Каквато и да е системата на окачване, оттук натам процедираме по следния начин. Независимо дали разполагаме с отделни скоби или с цял елемент, първо закрепваме скобите към основата. При оптическите мерници, които нямат шина, прикрепването е с помощта на полупръстени, съединени с два или четири болта на елемент.
6. Развиваме болтчетата и ги поставяме на едно място, така че да не ги бутнем по невнимание при останалите действия.
7. Отделяме горните дъги.
8. Поставяме оптическия прицел (бързомера) върху долните скоби.
9. Поставяме горните скоби. Внимание! При поставянето на някои модели горни скоби се налага те да се разпънат, за да не одраскат корпуса на оптическия прицел. Това става с помощта на две лостчета (може отвертки или шестограмни ключета).
10. Прикрепваме с болтчетата горните скоби, но без да ги стягаме. Оптическият прицел трябва да може да се движи свободно.
11. Следва нивелиране скалата и определяне на отстоянието.
Това е процес, който трябва да изпълните изключително прецизно и в две действия:
А) Първо, определете отстоянието на визьора на оптиката от зеницата на окото, с което ще се прицелвате. При повечето модели то варира между 8 и 12 сантиметра. Това става най-лесно като затворите очи, прикладвате оръжието и отворите очи. Ако Ви се иска да промените позицията на главата си напред или назад, изместете в съответната посока прицела. Повторете упражнението докато почувствате, че няма нужда да правите повече корекции.
Ако прикладът Ви е по мярка, би трябвало краят на визьора да се намира на нивото на ямката на приклада - при позицията втората фаланга на палеца на ръката, с която стреляте.
Б) Второ, налага се да нивелираме скалата. Ако не е идеално нивелирана, с увеличаване на разстоянието куршумът ще се отклонява вляво или вдясно – зависи накъде е наклонена хоризонталната линия на скалата. Това се получава и при неправилно прикладване, когато на оръжието е зададен крен (наклон). За да се избегне това, се налага идеалното нивелиране на самото оръжие, след което по него се наглася и наклонът на оптиката. Когато веднъж това е направено, започва затягането на болтчетата, които от своя страна пристягат горната част на пръстена към основата на скобата. Това трябва да се прави по малко от всяка страна накръст, което означава, че ако затягаме дясното болтче на задната скоба, преди да е пристегнало достатъчно, трябва да навъртим няколко оборота и на лявото болтче, след което отново да се върнем на дясното. Преди да е напълно затегната задната скоба, преминаваме към предната по аналогичен начин. Докато затягаме, периодично проверяваме дали скалата не се е наклонила наляво или надясно. Ако това се е получило, единственото, което може да се направи, е да развием болтчетата в изходно положение и да започнем процедурата отначало.
Не оказвайте натиск върху оптическия прицел при частично натегнати болтчета, защото това може да го повреди, а и движението на корпуса няма да е плавно и няма да постигнете желания ефект. Оптиките, които са с шина, не се нуждаят от второто действие, защото те фабрично са центрирани.
12. Сега вече оптиката е монтирана върху оръжието. Всички болтчета са притегнати добре, но не и претегнати. За да си спестим някой и друг патрон, когато настройваме оптиката, е добре да направим студена прострелка, или т. нар. процес колимация. В случая притежателите на лазерни оптични или механични колиматори имат предимство. Но ако вие, уважаеми читатели, не разполагате с такъв, може да използвате един много прост начин, за да постигнете подобен ефект. Това е възможно за притежателите на болтови и еднозарядни карабини, през чиято цев може да се гледа свободно. Свалят се предпазните капачки на оптиката. Оръжието се поставя на статив или се подпира с пясъчни торбички стабилно. Поглежда се през цевта и тя се насочва към някакъв малък, ясно открояващ се обект (мишена), на разстояние между 20 и 100 метра. С помощта на тумблерите (ключовете) за корекция скалата се насочва към същия обект, въртейки тези за хоризонтална и вертикална корекция. След това отново сверяваме дали цевта сочи избраната от нас цел и поглеждаме през оптиката, за да установим дали сме насочили скалата (кръстчето) към същата цел. Повтаряме това действие, докато получим пълен синхрон. Сега вече сме готови и за горещата прострелка.
13. Гореща прострелка. За да я направим прецизно е необходимо да отидем на обезопасен полигон с дистанция за стрелба 100 метра. Трябва да заемем удобна позиция и да подпрем оръжието на статив, така че да изключим възможността естествените тремори на ръката и движенията на тялото да повлияят на стрелбата. Тук е важно да отбележим, че не бива да се произвежда изстрел с непочистена цев, защото е възможно, купувайки ново оръжие, в цевта му да е останала някаква обструкция, която не сме забелязали.
Стреля се група от три изстрела, с еднообразно прицелване, за да установим групирането на попаденията. Отчита се средната точка на попадение и спрямо нея се нанасят корекции на оптиката чрез тумблерите за настройка. Европейските оптики обикновено изместват попаденията с един сантиметър на един клик (клик - отместване на една позиция на тумблера, при което се чува специфичен прещракващ звук „клик”).
Първо се нанасят корекциите в хоризонтална плоскост, а след това - във вертикална. Пример. Ако първите три попадения на 100 м се намират на 20 см вляво и 30 см надолу от центъра на мишената, това означава, че трябва да направим корекция от 20 клика надясно и 30 клика нагоре, за да насочим скалата към точката на попадение, в случая центъра на мишената. Отново се пуска група от три изстрела и се отчита централната точка на попадение. В зависимост от нея се нанасят допълнително корекции и така, докато постигнем задоволителен резултат. Препоръчва се централната точка на попадение на група от три изстрела, на разстояние 100 метра, да бъде 4 см над точката на прицелване. Това се прави с цел да се извлече максимално сферата на правия изстрел за определения боеприпас.
При повечето калибри оптималната дистанция за нулев цикъл на куршума при настройка 4 см на 100 метра варира между 150 и 200 метра. В английския език максималното препоръчително разстояние на нулевия цикъл на даден куршум се изписва MRD (Moist Recommended Distance). В немския език това обозначение е GEE и често може да се види по кутиите на мунициите.
Ето за справка някои калибри и тяхната препоръчителна дистанция за настройка на нулев цикъл: .222 Remington – 181 м; .243 Winchester – 193 м; 7x57 – 163 м; .308 Winchester – 160 м; 30-06 Spr. – 175 м; .300 Win. Mag. – 192 м; 9.3x62 – 152 м; .375 H&H – 161 м.
Когато напуска цевта, куршумът се движи под линията на видимостта към целта. При различните калибри на разстояние между 28 и 36 метра той се изкачва до линията на видимостта и за пръв път я пресича. След това той се движи над нея, като на разстояние между 80 и 120 метра е в максимален подем, на разстояние около 4 см над линията на видимостта.
Започва спадът на куршума. На съответната дистанция, характерна за калибъра, той пресича за втори път линията на видимостта. Оттам-нататък започва и екстремният му спад. Разстоянието от 4 см е условно определено, тъй като зоната за поразяване на относително малко животно (лисица, заек, чакал) е с диаметър в рамките на 8-10 см. Така от излитането си през цевта до края на препоръчителната дистанция и дори малко след това куршумът ще порази виталната зона на животното.


„Български ЛОВЕЦЪ”