Публикувана от 
Автор Николай РУСКОВ
Този начин на ловуване често се нарича с неблагозвучното име „лов на мърша”. Той е изключително интересен и резултатен. За съжаление, не е широко разпространен, защото изисква предварително залагане на стръвта. Повечето ловци предпочитат да ловуват на лисици на чиста варда, тоест само на причакване по вървищата им.
Това е труден лов. Провежда се предимно нощно време или поне на свечеряване и изисква добро нощно зрение. Най-резултатен е през зимата, защото, освен че тогава храната на лисиците е твърде оскъдна и те по-стръвно налитат на мършата, но и върху белия сняг е по-лесно да се различи силуетът на приближаващата се лисица. Зимата обаче има този минус, че се чака на студа, понякога при снеговалеж и силен вятър. Така че тук е необходимо не само ловна страст, но и огромно търпение от страна на ловеца. На пръв поглед самият лов е проста работа: залагаш стръвта и чакаш, след като по дирите си се уверил, че тя вече се посещава от лисиците. Но на практика съвсем не е така.
Лисицата е предпазливо и зорко животно, тя има много остър слух и силен нюх. Зрението й е значително по-слабо, тя добре вижда само движещи се предмети.
Най-достъпните примамки,
а също и притежаващи добра ефективност, са три вида: пресни вътрешности на животни заедно със съдържанието, умрели кокошки, насечени на късове заедно с перушината и убити домашни питомни котки с отворена коремна кухина, като вътрешностите се изваждат частично навън. Всичко това лисицата много обича и налита на стръвта още през първата нощ. Примамки може да се поставят на няколко коренно различни места.
Лисиците, обитаващи в непосредствена близост с човека, особено хранещите се на стокобойните и сметищата, са по-непредпазливи от тези, обитаващи отдалечени от населени места местности. Първите не се боят от човешки и кучешки следи, а също от шумовете, съпътстващи стопанската дейност на човека. В този случай ловът съвсем не е сложен. При наличието на пресни дири трябва така да изберем мястото на поставянето на стръвта и пусията, че животното да не може да премине зад нас или извън нашия обзор. Даже понякога разставяме пусията в плевня или обор, като стреляме направо през прозорците. Стръвта се поставя на не повече от 30 крачки от пусията, при тъмна и безлунна нощ даже и на това разстояние е трудно да забележим силуета на лисицата и стрелбата става твърде сложна.
Съвсем друго е поведението на лисиците, обитаващи далеч от населените места. И ловът им е много по-труден. Тук вече са в сила всички правила за лов на предпазливи животни. Добре е да се използват особеностите в поведението на лисицата. Мястото на разполагането на стръвта се подбира в зависимост от местата й на денуване. Обикновено те са чисти от растителност и са в близост до гористи местности и храсталаци. Освен заложената стръв е добре да се постави и зрителна примамка встрани от нея. Лисицата е любопитно животно и няма да пропусне първо да провери тъмния предмет на белия снежен фон, а ако е мъжкар даже и да го препикае. Тъмният предмет не е необходимо да бъде по-голям от ръкавица.
Лисицата винаги подхожда към стръвта срещу вятъра. Това задължително трябва да имаме предвид, когато установяваме мястото на пусията си. Има случаи обаче когато тя не се съобразява с това свое правило и най-нахално пристига от посоката на духане на вятъра. Тогава нищо не ни остава, освен да стоим съвършено неподвижно и да разчитаме тя да премине покрай нас към стръвта без да ни види или подуши. При това, ако е възможно, спираме даже дишането си за кратко, защото острият й слух лесно ще го долови. Едвам след като премине покрай нас, отиде при стръвта и започне да яде, тогава можем да мислим да прикладваме и прицелваме. Иначе всяко наше движение би било фатално за успеха ни тази вечер.
Стръвта трябва да разпръсваме далеч от своите следи. При проверката за посещението й от хищници не трябва да подхождаме близо до разпръснатата стръв. Даже и денем трябва да пазим възможно най-пълната тишина, тъй като много често лисиците устройват дневните си легла в близост до местата, където са намерили храна.
Пусията трябва да се заема преди смрачаване
По-добре да стоим двадесетина минути повече, отколкото да издадем присъствието си при пристигането. Желателно е лисицата да няма възможност да се срещне със свежите следи на ловеца. Затова трябва внимателно да изберем мястото на подхождане, съобразявайки се с вятъра. През втората част на зимата, когато лисиците се разгонват, достатъчно е само една от тях да забележи следите ни и тази вечер ще си чакаме без успех. Навярно по някакъв начин те си комуникират и се осведомяват за опасностите. Когато лисицата подозре присъствието ни в близост до стръвта, тя започва да издава силни звуци, подобни на кашлица, които изглежда са сигнал за тревога. Чуете ли подобни звуци, можете да станете и да си тръгнете, лисица тази вечер няма да ви излезе пред пусията.
След сполучлив изстрел не трябва веднага да ставаме и да прибираме трофея си. Не са редки случаите, когато за една вечер няколко лисици посещават мършата, особено през периода на сватбуването. Още повече че лисицата е от животните, които отиват на изстрел, навярно разчитайки там да намерят някакво ранено животно.
Най-подходящото време за този лов е когато духа слаб постоянен вятър и без снеговалеж. В тихо време, когато посоката на движение на въздуха не може да се определи със сигурност, да се ловува на мърша е безполезно. В подобно време лисицата ни усеща от 100-150 м и бяга далеч от опасността.
Колкото по-дълго време чакаме, толкова по-голяма е вероятността да дочакаме лисица. Все пак след полунощ вероятността е по-малка. На пусията трябва да стоим съвършено неподвижни, без да издаваме какъвто и да е шум. Много отговорно е и прикладването преди изстрела, на разстояние двадесетина метра лисицата би дочула даже шума от триенето на дрехите ни. Затова прикладваме много бавно и внимателно, с плавни движения.
Да стреляме по хукваща да бяга лисица, изплашена от наше движение или шум, е безсмислено, животното като тъмна мълния се стопява на белия фон. За стрелба се готвим по време на храненето на лисицата, най-добре когато е застанала гърбом към нас. Не трябва да мърдаме, когато е спряла да се храни и се ослушва, или когато се движи точно срещу нас. Ако тя спре храненето си и ние спираме всяко движение, като изчакваме отново да започне. Най-добро е прицелването в профил, в предната част на гръдния кош. Най-подходящи патрони за този лов са заредените със сачми № 1.
Да се седи неподвижно няколко часа на студа съвсем не е просто и лесно. За това са нужни
топли дрехи и обувки
Най-добри са плетените пуловери и блузи от дебела домашна вълна, а бельото ни задължително трябва да бъде памучно, но на няколко ката. Задължително използваме бял маскировъчен халат при наличието на снежна покривка. Да се ходи навлечен с много дрехи е трудно и човек обилно се запотява. Затова всички дебели дрехи се поставят в раница и до мястото на пусията се отива с леко облекло, за да се избегне изпотяването. За седене е най-добре да си донесем обикновен стол, задължително с облегалка. Макар и неудобен за носене, той е идеален за дълго седене неподвижен – така няма да ни заболи гърбът и да ни се схванат краката.
Мястото на пусията трябва така да бъде подбрано, че пред нас да няма растителност, която да пречи на видимостта ни. Обратното, зад нас е за предпочитане да има растителност, висока поне колкото нас в седнало положение, така силуетът ни няма да се откроява на тъмния фон. Пушенето на пусията е забранено – който няма воля да изкара няколко часа без цигари, по-добре да не се захваща с лова на лисици.
Източник: ИК НАСЛУКА
Сподели
Лунен 
Времето
Ловни 
Картички
Спонсори
Няма въведени коментари.