Направи стартова страница | Добави към предпочитани | RSS
Ловно изложение в Бурса (Истанбул), НЛРС-СЛРБ организира екскурзия!

Гласът на ловеца

Кой още бърка в джоба на ловците?

Въпросът: Айкут Бехич, кореспонедент на ИК „Наслука” за Бургаска област Уважаема редакция, при мен през изминалия ловен сезон дойдоха доста колеги, които и през по-миналия сезон също са били лъгани, според тях. За какво става въпрос: При издаването на индивидуални бележки предимно за пернат дивеч - пъдпъдък, гургулица гъски и пр., издаващият бележката взема дванадесет...

още

Партньори на бг лов

Начало » Страница » Ловни породи кучета » НИВЕРНСКИЯТ ГРИФОН Е НАЙ-ДОБРИЯТ ЛОВЕЦ НА ГЛИГАНИ

НИВЕРНСКИЯТ ГРИФОН Е НАЙ-ДОБРИЯТ ЛОВЕЦ НА ГЛИГАНИ

admin Публикувана от admin | 17.08.2010
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Автор Владимир ЙОНЕВ

Малкото чудновато и много разрошено куче прави впечатление на добряк и „душа на компанията” и в действителност е така – „рошльото” просто не може да бъде агресивен или зъл. Нивернският грифон е много популярен в своята родина Франция, но радва ловците и в Гърция, САЩ и Канада. Произходът на породата е забулен в мъгла, но най-вероятно предците на това самобитно куче са били сивите кучета на Луи Светеца, а впоследствие в неговото създаване са „сложили лапа” и местните френски гончета. Названието на породата поне не е свързано с никаква загадка – то идва от провинция Ниверн, където обитавали предците на грифоните, те били малко по-едри от съвременните представители на породата.

След Френската революция нивернски грифони почти не останали във Франция: породата била възстановена само благодарение на няколкото останали нейни представители, които успели да издирят кинолозите. В течение на много векове тези безстрашни кучета се използвали от френските ловци за лов на вълци и диви свине в планинските местности. Във Франция тази порода и до днес се смята за най-добрата в лова на глигани. По-късно нивернският грифон започнал да работи и на лисици, и на мечки. Този страстен ловец не развива висока скорост, но е много издръжлив и упорито преследва дивеча до „пълна победа”.

Външно нивернският грифон е здраво куче с мускулесто телосложение, но не се отличава с голямо тегло. Неговата височина в холката е от 53 до 64 см, а теглото – от 22 до 25 кг. Продълговатата му муцуна е с неголяма четинеста брада и дълги мустаци, които му придават учен вид, а погледът на тъмните му очи е по кучешки мъдър, но малко печален. Представителите на тази порода се отличават с дълга, твърда и разрошена козина, заради нея това космато куче дори е получило в родината си прозвището „мърльо”. Макар че в действителност не е нечистоплътно, просто крайчетата на неговите косми са по-тъмни, поради което отдалече изглежда сякаш е изцапано. Да, неговата козина изглежда не особено „светски”, но затова пък надеждно го защитава от разни неприятности, например от влагата и бодливите храсталаци, през които често му се налага да се провира в търсене на дивеч. Окраската на козината може да бъде кафява, еленова, черна с по-светли петна, различни тонове на рижавото, но най-предпочитани са различните оттенъци на сивото. Нивернският грифон може да се похвали със завидно здраве, но не понася добре жегата и му е по-комфортно да работи в умерения климат.

Това спокойно и лесно установяващо контакт куче лесно се обучава и е подходящо както за ловци със стаж, така и за начинаещи любители на лова. Макар че някои кучета се отличават със склонност към доминиране, поради това сериозното обучение и възпитание на кутрето трябва да започне не по-късно от 3-4 месеца.
В семейството този рошав четириног ловец се чувства просто чудесно: та нали той е домашен любимец и обожава, когато го глезят и му говорят нежни думи. Макар че е доста сдържан и рядко показва своите чувства и емоции, едва ли някой би се усъмнил в неговата привързаност към семейството, особено към децата. Понякога нивернският грифон е сполетяван от пристъпи на меланхолия, което съответства на външния му вид. Нивернският грифон изисква голямо физическо натоварване и продължителни разходки, по време на които може да дава воля на своите ловни инстинкти. Много обича да плува – ето защо стопанинът му трябва да се старае по-често да му предлага такава възможност.

Източник: ИК НАСЛУКА - медиен партньор на Ловен портал БГ ЛОВ

Сподели Сподели

Коментари

Няма въведени коментари.