Продължение от 1ва част: КЛИК

2ра част

Доброто уплътняване на изгорелите газове е твърде важно, с оглед по-пълноценното предаване на енергията им върху заложения в патрона снаряд. Това обаче не следва да става на всяка цена и да възпрепятства лекото и свободно излизане на снаряда от гилзата. Както прекомерно тежкият снаряд, така и всеки друг допънителен товар, възпрепятстващ ускоряването, като ... тапи от материал увеличаващ триенето, прекалено стегнати или уплътнени с някаква залепваща смес тапи и капачки, заливане на съчмите с парафин или друга подобна субстанция и пр. и пр., могат да доведат до задържане на изгорелите газове в патронника повече от нормалното време и повишеното налягане да има непредвидими последици.
И след като в редовете по-горе се опитах да изброя (едва ли достатъчно пълно) възможните инциденти с оръжието във времето, когато не го използваме по предназначение, според мен е време да се спрем и на опасностите, които ни дебнат при неговата същинска употреба.
По въпроса е изговорено твърде много, но въпреки това не считам за излишно, да коментираме действията на ловеца, при стрелба по различните ... най-често движещи се цели. Преди всяко натискане на спусъка в изобилстващите от емоции и напрегнати ловни ситуации, трябва да сме абсолютно сигурни за това, какво се намира на втория план на стрелбата. Наличието зад целта на колеги, селскостопански работници, кучета, добитък, автомобили и пр., носи реален риск от поразяването им и въздържането от стрелба в такива случаи, естествено трябва да бъде стопроцентово.
За жалост дори дивечът да бъде обсипан от снопа, най-често не всички съчми попадат в него и продължавайки полета си, те остават още немалко време с достатъчно опасна енергия. Умението да предвидиш риска и да си готов да реагираш адекватно е нещо много важно и обикновено се увеличава с натрупания опит, но то категорично може и да бъде подпомогнато, особено при лов в по-гъсти и с недостатъчна видимост места.
Предварителното запознаване с позициите на съседните колеги, както и спазването на строга дисциплина по отношение местенето на пусия, допринасят много за намаляване или тотално изключване на подобни инциденти. Стрелбата в строго фиксиран сектор от гората и само напред или назад от движещата се верига с ловци, също е важна предпоставка за изключване на нещастия.
Съществено значение за безопасността при лов на гонка, има ясното идентифициране на колетгите ни гоначи, а то според мен се улеснява не толкова от ярките дрехи с които са облечени (напоследък и по закон), колкото от звуковата сигнализация (викане, свирене и пр.), с която следва да се обозначават при движението си.
И тук пишейки по темата, стигаме до едно от основните правила в лова, което трябва да се спазва стриктно и да бъде като „обеца на ухото” за всеки, преди съдбовното натискане на спусъка. Стрелбата по бегло мярнато движение, неясна цел, шум и пр. или с други думи казано, когато не сме на сто процента сигурни, какво точно е животното пред нас ... е повече от опасна ...!?
Когато става въпрос за инциденти при подобна рискова стрелба, в съзнанието ми изникват многото случки с ранени или загинали колеги, които всички сме чували. Веднага обаче се сещам и за един случай, в който главният „герой” бях аз ...
Само веднъж в практиката си на ловец съм правил подобна грешка и за щастие това се случи доста отдавна и може би тъкмо навреме ... преди почти трийсет години.
Пусията ми беше в един сравнително чист откъм растителност дол. Докато чаках слуката си, чух как по стръмния източен скат, обрасъл с гъст малолетен габър, към мен се спуска сюрия прасета. По издаваният шум съдех, че животните съвсем не са малко. Когато ме доближиха на около двайсетина метра силното шумолене спря ... може би ме бяха усетили. Стоях замръзнал няколко секунди, почти без да дишам, но единственото което дочаках, бе шумът от суматохата и обърнатата назад, отдалечаваща се група.
Страстта на младия ловец ме „изгаряше” и когато усетих паниката в реакцията на уплашените животни, не издържах и дублирах в гъстия габрак. И го направих без да виждам нито едно прасе, а това разбира се само ускори движението им, след което шумът постепенно заглъхна.
И когато половин час по-късно споделих случката с баща си, той спокойно ме увери, че съм сътворил една невероятна глупост, като ме закле да я запомня добре ... и никога повече да не я повтарям ...!?
Вълнението и силата на страстта, които ни завладяват при наличието на дивеч пред нас, в никакъв случай не трябва да замъгляват ясното съзнание и мисълта, че не сме сами на пусията. Воденето на животното в напрегнати ситуации, често неволно отвежда ръцете, държащи оръжието в опасна близост с посоката, в която е съседния колега на пусията. И дори да не го сочим директно, рискът от прекомерно разсейване на съчмите или рикушет при стрелбата е реален.
Способността да избягваш отправянето на изстрел в опасна посока, е пряко свързана с правилното определяне на точното място за поразяване на идващото животното и съществена помощ в тази посока може да окаже предварителното набелязване на тези места на пусията. И това трябва да стане още със самото избиране на позиция, като ги определяме така, че да ги съобразим с позициите на съседните ни колеги.
Макар и не толкова често срещано явление, рикушетът на снаряда (куршум или съчми) е възможен и понякога въпреки правилната посока на стрелбата, съществува риск от инциденти. Това само по себе си още веднъж доказва, колко отговорна работа е боравенето с оръжие, пък било то и по правилата.
Може би най-сериозната причина, довела до забраната за използване на съчми при лов на едър дивеч, е именно непредвидимите възможности за рикушет. Наясно съм, че е много трудно, да не кажа почти невъзможно, да бъдат убедени някои от колегите в опасността при използването на дремки, но въпреки това нека за пореден път се опитам да го направя.
На първо място сферичната форма на съчмата, силно благоприятства рикуширането й от различни предмети и този ефект е толкова по-силен, колкото по-голям е диаметърът й. В този смисъл едрите съчми (най-вече от 10/0 до 14/0) са най-опасни, тъй като едрината им ги прави трудно „уловими” от грапавините на препятствията – камъка, кората на дърветата и пр.. В същото време големият им брой увеличава в пъти рискът от нежелано поразяване на човек или куче и въпреки по-малката им маса от куршума, за жалост те неведнъж са доказвали, че са достатъчно опасни.
В потвърждение на думите си, бих искал да споделя един случай, който категорично доказва, че дори и при внимателна стрелба (при това със ситни съчми), понякога съдбата може да ни изненада неприятно.
Бяхме пет души на лов за яребици и се движехме през доста обраслите лозя на селото. Вървях в средата, когато отдясно се вдигна едно неголямо ято и тръгна да лети успоредно на групата ни. Вече бяха точно пред мен и повеждайки едната от птиците, натиснах спусъка. Яребицата падна, но още преди да го стори, единият от колегите вляво от мен изохка. Попитахме го какво се случва и той каза, че една от съчмите (№7) го е ударила по бузата ... за щастие леко.
В случая стрелях точно пред себе си, в посока перпендикулярна на веригата (и всички го видяха), а съчмата явно беше рикуширала от клоните на едно малко орехче пред нас и се бе върнала под ъгъл ... по-малък от 90 градуса ...!?
Опасността от рикушет и при различните куршуми е реална, но при тях от сериозно значение е не само формата, но и скоростта им, като възможността от проява на това явление (рикушета) е доста по-голяма при гладкоцевно оръжие, отколкото при нарезно. И тук може би е излишно да споменавам, че стрелбата със сферични гладкоцевни куршуми (топчета) е твърде опасна, поради което присъствието им на пазара ... естествено е минимално.
Имал съм възможност да се уверя в реакцията на топчето при среща не само с препятствия, но и с тялото на животното. Преди години, когато нямаше такъв избор на боеприпаси в магазините, мой приятел си ги лееше от олово и въпреки, че реакцията им при среща с дивеч може да се хареса на някои колеги (винаги прокарване с входна и изходна рана), лесното рикуширане от всевъзможни предмети, според мен ги прави твърде неподходящи за лов.
Един частен случай на отразяване на снаряда от гладка повърхност е и този при стрелбата под малък ъгъл спрямо водни площи. Мисълта за това трябва да бъде наш непрестанен спътник, когато ловуваме край водоеми, с най-често по осезаемо присъствие на колеги около тях. А когато към казаното по-горе добавим и неетичността на стрелбата по кацнали във водата птици ... със сигурност ще се предпазим от възможните неприятни изненади.
Съвременните оръжия са доста разнообразни, но някои от тях, имащи по принцип чисто военно приложение, за жалост се използват и за лов. Към тях естествено трябва да причислим и производството на родните оръжейни заводи, както и други оръжия, при които е възможно използването на конвенционални военни боеприпаси ... т. н. бойни патрони.
И дори да пренебрегнем ниския ефект на поразяване, особено при по-едрите животни, не може да пропуснем да коментираме един риск, който искаме или не винаги съпътства употребата им. И това е рискът от поразяване на куче, човек или друго, при честото „прокарване” на животното от високоскоростния куршум, с остър и твърд връх.
На някои може да прозвучи странно, но имам приятел (жив и здрав да е), който завинаги се е отказал от ползването на карабина, когато изстреляният от пушката му подобен куршум събаря дивеча (в случая прасе), но поразява и крака на човек, след като преминава леко и безпрепятствено през животното ...!?
Слагайки ръка на сърцето, не мога да не призная, че имам немалко отстреляни животни в изненадващи ситуации. Това е ставало по различни начини, но най-често по време на придвижване към или от пусията или при престой с колегите, когато вдигнати не от наша гонка животни, изненадат групата.
Трябва да кажем обаче, че в такива моменти стрелбата винаги е доста рискова, предвид неизбежната суматоха, съпътстваща изненадващото появяване на дивеч. Вдигането на оръжието е допустимо само тогава ... когато пред нас няма някакви препятствия, като хора, автомобили или друго и разбира се имаме осигурена пряка видимост към целта. В същото време самото привеждане на оръжието в готовност, следва да става особено внимателно и с действия, които не биха застрашили живота и здравето на околните, а при най-малкото съмнение за опасност ... просто не трябва да посягаме към него.
Една по-скоро хипотетична, отколкото реална възможност за инцидент е стрелбата по животно намиращо се на хоризонта и това е така, но когато става въпрос за гладкоцевно оръжие. Нещата не стоят точно по същия начин обаче, когато стреляме с нарезно, тъй като голямата енергия и скорост на куршума при него, правят опасността от поразяване на човек дори на километри ... макар и малко вероятна – истинска.
Ето защо в такива случаи е най-добре да действаме според максимата ... „Вържи попа ... за да е мирно селото ...!?”, т.е. да стреляме само, когато зад животното има нежива материя (земя, скала и пр.), която безпроблемно би посрещнала куршума.
Доста неща написах до тук за различните рискови ситуации, в които може да попаднем по време на лов и може би е време да се спра на една от последните, за които се сещам – стрелбата, когато четирикраките ни помощници са твърде близо до дивеча.
За да преодолеем „агресията” на напиращият в кръвта адреналин се изисква сила, при това не малка. Често страстта взема връх и заслепява някои колеги, които отправят рискови за здравето и живота на кучетата ни изстрели. И това е възможно да се случи, както при самоотверженото облайване на ранения глиган от гончетата, така и при опитите на птичарят да хване подскачайки, излетялата от тревата птица.
За жалост съм бил свидетел на доста ранявания и дори фатални случаи в такива критични моменти (вкл. и като потърпевш) и това ме е накарало да стигна до горчивата истина, че за съжаление, никой не е застрахован от тях. А изводът, който естествено се налага, след многото подобни нещастия е следният ... „Дори рискът от поразяване на куче да е минимален, по-добре пропусни целта, отколкото да рискуваш живота на нечий помощник ...!?”
И ето, че накрая неусетно стигнахме и до него ... алкохолът. Този опияняващ Божи дар, който отпуска нервите, развеселява, сгрява в студа и развързва езика, но в същото време притъпява усещанията, забавя реакциите, пречи на добрата координация и дава излишна смелост ... все неща, които в комбинация с оръжието, за жалост се превръщат в причина за немалко инциденти.
И когато замисляйки се над горното, претеглим на един „кантар” благодата, с който ни залива ... и рисковете, на които ни излага той (алкохолът), ще видим, че двете му страни съвсем не са равни по тежест. И това е така, защото докато всяка несъстояла се почерпка ... винаги е само временно отложена, от вече станалото нещастие ... връщане назад няма ...!?

************

Ловът е едно занимание, което непрекъснато поднася изненади и това без съмнение е най-очарователната му страна. Но именно поради тази причина, следва да бъдем много внимателни, особено когато боравим с оръжието, без значение дали сме в стандартна или неочаквана ситуация. И никога не трябва да забравяме онова старо и изпитано правило ... „На сто пъти веднъж ... и празната пушка гърми ...!?”.
И в заключение, след многото описани и анализирани опасности, искам да споделя преживяването си при една случка, която е доста емоционална и доказва категорично, че двете неща – безопасност и бързи реакции, могат да се съчетаят перфектно и заедно с вездесъщата слука ... да ни доставят незабравими емоции.
В началото на деня веригата от автомобили бавно се набираше по баира, пътувайки към мястото на първата гонка. Седях на предната дясна седалка на третата по ред кола. В лявата ръка, с цев нагоре и приклад опрян на пода държах полуавтомата си, опрян на рамото (с празна цев, спуснат, заключен и ... с три патрона в пълнителя), а в краката ми седеше доста едрият лудогорец на един от колегите.
Не се сещам каква точно беше причината, но първите две коли от колоната спряха и се получи така, че нашата ги подмина и всъщност стана първа. Нива-та ни се провираше в поредния тунел от гъсти трънки, непосредствено преди една средно голяма ливада и й оставаха още само три – четири метра, за да излезе на чистото, когато пред нея претърча наежена голяма свиня. Приятелят ми на волана мигновено закова колата и точно в този момент, пред нас започнаха да се изреждат препускайки, останалите членове на сюрията.
Гледката беше повече от впечатляваща, но докато виждах измъкващата се пред очите ми слука, се мъчех да реагирам някак си. Отворих вратата и след няколко опита, най-сетне успях да освободя заплелия се в краката на кучето ремък на пушката си. Почти изхвърлих едрото гонче от колата и изнасяйки се с няколко бързи движения напред, вкарах в движение първия патрон в цевта.
За мой късмет, сюрията се оказа доста голяма – около трийсет животни (4-5 майки и много малки и миналогодишни приплоди) и вече се беше източила пред нас, но на последните пет – шест прасета им оставаха още петнайсетина метра, докато стигнат края на ливадата. Премерих едно от тях и натиснах с нетърпение спусъка, но изстрел не последва ... пушката беше заключена.
Против волята ми силното пришпорване от адреналина, ме накара да се засуетя за кратко, докато освободя предпазителя и когато успях да го сторя ... отправих с чевръсто преместване два бързи изстрела по последните останали цели. Двете лански шопарчета (по около 50 кг) се изтърколиха във високата трева на поляната, а аз тръгвайки бавно към тях, извадих последния патрон от пушката си.
Тази изненадваща сцена, прелетя пред очите ни почти толкова бързо, колкото изневиделица се и появи. И въпреки, че след едно такова вълнуващо начало на лова, обикновено се надяваме на по-сериозна слука, както в последствие се оказа ... това бяха единствените за деня животни ...!?

************

Решавайки се да напиша тази статия, бях достатъчно наясно, че написаното в нея едва ли ще каже нещо особено непознато или необичайно на повечето колеги. И въпреки това реших да го направя, тъй като в последните години ставаме свидетели на една „война” по ловните полета, взимаща прекалено много безсмислени жертви, която вместо да намалява интензитета си ... все повече се ожесточава.
Независимо от голямото си желание да бъда изчерпателен, може би не съм успял да изброя всички случаи, в които сме изложени на реален риск от инциденти. Но бих останал достатъчно доволен, ако харесано или не, това четиво извика някои мисли у четящите, които няма да отминат веднага след затваряне на списанието, а ще останат скътани в някое малко ъгълче на съзнанието ... и ще се събуждат неизменно винаги, когато посягаме към любимото си оръжие.

Автор: Воден Чаиров