Публикувана от 
Поведение
Влияние на вятъра върху дивите свине
Като всички видови дивеч и дивите свине са чувствителни към вятъра, но не до такава степен както благородните елени и лопатарите, като в гората те се влияят повече от вятъра, отколкото в полето. В гората чувствителността на дивите прасета не зависи толкова от силата на въздушното течение, колкото от шумовете, предизвикани от чупенето на клони и съчки. Тъй като прасетата не могат да виждат добре, те се страхуват повече от опасностите, които може да възникнат при това явление. При наличието на странични шумове трудно може да се чуе приближаването на някой враг.
За дивите свине се знае, че са най-интелигентният дивечов вид. Те със сигурност са в състояние да извличат поука от придобития опит. Това се потвърждава от факта, че намиращите се в полето стада съвсем слабо се впечатляват дори от прекалено силен вятър. В житото, царевицата и картофите те се чувстват много сигурни. Толкова сигурни, че посред бял ден обикалят и търсят храна. Това спокойствие обаче изчезва, когато отиват да се хранят на дивечова нива, където се ловува и са получили горчив опит. Дивите свине всъщност се приближават с добро прикритие към вкусната храна, но остават скрити, когато имат и най-малкото подозрение, че наблизо има човек. Когато духа силен вятър, той се преобръща и предизвиква насрещно течение и прасетата, надушили нещо, замират в гъсталака и изведнъж настъпва тишина. При това положение ловецът може спокойно да напусне пусията или чакалото и да се прибере вкъщи. При силен вятър няма смисъл от чакане на дивеча.
Най-подходящо не е безветрието, каквото всъщност не съществува. Само човекът със своите претъпени сетива мисли, че нещата са благоприятни, след като духането на вятъра е равномерно и идва от една посока. В действителност такова безветрие е много измамно. То се състои от издигащи и падащи въздушни потоци от почти неусещащи се завихряния, които променят посоката и ни издават, дори да се намираме на много високо и затворено място.
При лов с гонка на диви свине вятърът не играе много значителна роля, особено, когато се ловува със злобни и лаещи кучета. Вятърът може да бъде всякакъв, но дивите прасета ще търсят винаги връзка с близките гъсталаци при произволна посока на вятъра. Така обаче няма да действа старият и опитен глиган или дори старата женска, които не се паникьосват и от най-дивата кучешка глутница и бягат точно срещу вятъра, каквото и ще да става. И едва, когато усетят миризмата на човек, те променят посоката. Сега вече те не могат да бъдат изкарани по никакъв начин от гъсталаците или пък излизат от тях в полето и то на такова място, където никой не ги очаква. При такива случаи трябва да бъдат разполагани стрелци и на обратните вървишки на прасетата, на което често се дължат неуспехите. Трябва обаче да сме наясно, че са необходими много години, докато човек поумнее от опита.
Автор: Теофил Константинов
Статията е предоставена на БГ ЛОВ от вестник НАСЛУКА
Сподели
Лунен 
Времето
Ловни 
Картички
Спонсори
Няма въведени коментари.