Гласът на ловеца

Кой още бърка в джоба на ловците?

Въпросът: Айкут Бехич, кореспонедент на ИК „Наслука” за Бургаска област Уважаема редакция, при мен през изминалия ловен сезон дойдоха доста колеги, които и през по-миналия сезон също са били лъгани, според тях. За какво става въпрос: При издаването на индивидуални бележки предимно за пернат дивеч - пъдпъдък, гургулица гъски и пр., издаващият бележката взема дванадесет...

още

ЗА ВАРДАТА

admin Публикувана от admin | 15.05.2011
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Варда

Автор: Адриан Петров /ловец и съфорумец в БГ ЛОВ/

Ловът на едър дивеч отмина. Емоциите за мнозина ловци се утаиха. Но ловът не престава- след затварянето на сезона е много удачно да се ловува на хищници- така се поддържа ловният тонус и мерника е на необходимото ниво.
Хищниците са най-многобройният дивеч в Северозападния край. Макар това да е така, ловът на месоядни не е толкова лесен. Години слушах жадно от стари ловци за тънкостите в този вид лов. Разказите винаги бяха увлекателни, но винаги малките тънкости за ловуване бяха избутани встрани.
На принципа проба- грешка установих, че един от най-лесните методи за лов на хищници е този на стървище и от дърво. За да се избере място за стървище е хубаво да се познава добре района и по възможност да се определят ползваните пътеки от хищниците. Изграждането на високо и удобно чакало е едно от най-важните неща. Аз лично предпочитам на поне 4 метра височина да направя обширна седалка и удобна поставка, на която да сложа краката си. При дълги варди е хубаво да седим не върху клон или равна дъска, защото така си причиняваме схващания и издаваме шумове като раздвижваме изтръпналите си крайници. Хищниците имат изключително остър слух и малки и незабележими шумове за хората са истинските сигнали за тревога у хищниците. Спазването на стерилна тишина е важно условие за успешен лов, затова аз предпочитам да ми е удобен престоя. Затова обличам дебел панталон, който по възможност да има и подплата. Вардата на хищници може да продължи дълго и дебелите панталони ще играят роля не само на мека възглавница за седене, но и ще пазят от нощен студ, който е характерен дори за летните дни.
Та за летните дни и вечери иде реч- не мога да премълча и друго нещо, което може да провали вардата- насекомите. Не само нахалните комари, но и всички тези буболечки и мравки, които летят или лазят по дървото на което седим. Истински кошмар е да те хапят комари по лицето или да пъплят хапещи насекоми по кожата и да се стои неподвижно. Не познавам ловци, които да издържат дълго на такава инквизиция. Ловът е удоволствие, а не агония и затова горещо препоръчвам използването на антикомарини и други препарати против насекоми. Лично аз винаги нося препарат против комари в джоба си.
След като сме изградили своето гнездо за уютно седене в дървото е време за проба- дали клонки издайнически се търкат в дрехите , или пречат на зрителното поле. Клоните, които пречат за бързото маневриране с пушката също трябва да се махнат, но не трябва да се нарушава драстично и вида на короната на дървото, защото това плаши хищниците. Нужно им е време за адаптацията към околния пейзаж.
При изграждане на чакалото трябва да съобразим как ще подхождаме ние към дървото, но е важно да осигурим комфортен достъп и на хищниците до стървището. От мои наблюдения мога да кажа, че месоядните използват всяко възможно прикритие за да се придвижат. Много удобно би било, ако към мястото, където подхранваме води някой слог, обрасъл с гъсти храсти и трева или занемарена канавка. Често такива места за придвижване се използват и денем. Спокойният хищник издава повече шумове при своето придвижване и така се издава от далеч.
Застървяването е с месо- било кокали, било с умрели домашни животни, риба или просто труповете на отстреляни месоядни. Характерен за хищниците е канибализмът- когато видят умрял родственик, те виждат в него една бъдеща трапеза, която просто трябва да замирише достатъчно и така да подскаже, че „ястието е готово“.
Обикновено стръвта не се яде веднага след намирането. Първо хищникът обикаля една вечер около съмнително лесното меню и подхожда към ядене на следващата вечер. Изключения винаги са възможни вследствие глад или конкуренция- мършата може да бъде изядена почти веднага след изхвърлянето, но обикновено бива проучена. Най-непредпазливи хищниците са, когато веднъж са вкусили от лесното меню и не са подплашени чрез изстрел. Необходимо е ежедневно да проверяваме за посещения на стървището и когато открием хранене да вардим същата вечер. Ако хищникът не ни е предугадил-слуката е почти гарантирана.
Разположение на мършата- когато месото е на гола поляна, хищниците са доста по-неуверени в подхода си към него. Ставал съм свидетел, как чакал отнесе едър язовец бързо в храстите, където мъртвото животно бе изядено на спокойствие. Затова препоръчвам дребната мърша да се хвърля в участъци с висока трева, защото хищника се чувства по-комфортно и яде на място. Дори да усети съмнителен звук, той не се стреми да избяга моментално, а се стаява във високата трева близо до мършата. Високата трева има и друго предимство- движейки се в нея, хищникът стъпва и шуми и така издава своето местоположение. По шума ние се ориентираме дори и в пълна тъмнина за животното, неговата големина и местоположението му. Ако тревата се е слегнала е хубаво да се хвърлат снопове сухи треви и клони около мършата, като хем я прикриват, хем предпазливите хищници ще се издадат като стъпват върху тревата и клоните.
Някои ловци прилагат покриване с телена мрежа или завързване на мършата към побит кол. Това също е вариант за по-бавно изяждане и то не лош. Свободния достъп на хищника до мършата може да доведе до по-бързото изчезване на подхранката, но е и по-естествено изглеждащ и вероятно по-неплашещ хищниците метод. Имал съм случай, в който от клон на дърво се пуска овца да виси над земята. Неестествения вид на мършата отблъскваше чакалите и овцата остана дълго неизядена. Това струва много време на ловеца за проучване на стървището и напразни варди. Целта е все пак месоядното да намери лесно храната и чрез вродената лакомия да се притъпи бдителността му.
За дрехите- нужно е да знаем, че макар денем хищниците да не виждат особено добре, то нощем се справят доста по-добре. Това налага така да подберем дрехите, че цветовете им да не контрастират с мястото, където чакаме. Дългото чакане “без право на мърдане“ налага и по-дебело облекло. Хубаво е да носим шапка с периферия дори през топлите нощи. Периферията хвърля макар и малка сянка върху лицето на ловеца и по този начин го прикрива. Това е важно, независимо дали нощем има луна или не. А и шапката запазва главата по-дълго затоплена и осигурява по-продължително вардене. По принцип кожата на човека е слабо покрита с косми и е светла. Поради тези причини откритите части на ловеца са по-видими за хищника, така че е хубаво да прикриваме лицето, врата и ръцете си, като по този начин допълнително затрудняваме месоядните да ни видят, а и създаваме трудности на кръвопиещите насекоми. Относно дрехите , които обличаме е важно да знаем, че по-добре да ни е топло, отколкото студено- това не е лов на гонка и дебелите дрехи и топли обувки са предназначени именно за статично ловуване.
За оръжието- разни хора, разни идеали. За себе си мога да кажа, че ловувам и с гладкоцевно и с нарезно на варда. Когато мършата е на 15-20 метра от чакалото и има тревно -храстова растителност-моя избор е гладкоцевна двуцевка в 12 калибър. На такова разстояние дори и по-посредствени гладкоцевни патрони вършат работа. Гъдела е, че при две цеви имаш право на избор с кой патрон ще гръмнеш първо.За чакали, лисици и други хищници зареждам 4-0, 6-0 или 8-0. Тези патрони вършат работа и на по-далеч ако се наложи, а и снопа сачми е способен да проникне и да убие дори в гъсти храсти. Обикновено привързвам малък фенер за полуложата и цевите чрез левкопласт. Когато животното шуми около мършата, тогава вдигам пушката и насочвам цевите. Копчето на фенера чапвам шумно, за да привлека погледа на животното срещу светлината. Срещайки лъча светлина, очите на хищниците блестят. По-лесно ловеца се прицелва по блестящите очи, отколкото по загърбено животно в храсталака. Затова предизвиквайки шум, привличаме любопитството на нашата жертва. Изстрелът не бива да се бави.
Черешката на тортата е нарезното оръжие. При него уцелването е по трудно, трябва да се съобразява с теренните и растителни особености на местността. Предимството е, че там където свършват възможностите на гладкоцевното оръжие, от там е полето на действие на карабините. За да се уцели мишената е нужно да се съобразят много фактори, но именно това, гарнирано с успешен изстрел води до дълго помнещи се ловни мигове. 

Снимки: отстреляни чакали от автора

Още снимки и самата тема може да разгледате тук: КЛИК

Няма въведени коментари.