Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » Коментар на... » 135 години Ловно-рибарско дружество Сокол 1884 Велико Търново - 135 години организирано ловно движение в България

135 години Ловно-рибарско дружество Сокол 1884 Велико Търново - 135 години организирано ловно движение в България

vater Публикувана от vater | 01.10.2019
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

135 години Ловно-рибарско дружество Сокол 1884 Велико Търново - 135 години организирано ловно движение в България

Димитър Йорданов – Председател на УС на Ловно-рибарско дружество Сокол 1884 В.Търново:

От името на Великотърновските ловци:

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БРАТЯ И СЕСТРИ ЛОВЦИ ОТ ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ, ОРГАНИЗИРАНИ В ДРУЖИНИ И СДРУЖЕНИЯ, ЧЛЕНУВАЩИ В НЛРС-СЛРБ, БЛРС И В САМОСТОЯТЕЛНИ СДРУЖЕНИЯ

„Ловът несподелен с приятели, е чиста загуба на време”.

Може би от тази мисъл са се ръководили и нашите учредители – основателите на организираното ловно движение в България през далечната 1884 година. Учредявайки първия ловен кръжок, група ловци, част от най-будното и активно търновско население, с различна националност и вяра, различни професии и социално положение – българи, чехи, турци, изготвят първия ловен устав, който в началото не е имал друга цел освен задружен лов, веселие и гуляй. И въпреки това още тогава се налагат и първите наказания за бракониерски прояви, макар и в натура /днес звучат леко шеговито/, като например „две бъчонки бира, няколко печени пуйки на Ото Хорейши за гдето си позволил да убие два заека в непозволено за това време” и „два бутоя бира и един пуяк с армея” на Клейшъ и Боснеръ”. По-късно тези на пръв поглед „весели и оригинални” правила са се превърнали в основа на напълно сериозни норми в устави, наредби и закони, касаещи лова и организираното ловно движение. 14 години по-късно се създава и Националната организация. И така след 135 години доброволно сдружаване и доброволен труд можем да се поздравим и да се гордеем със съграденото от нашите предци в лова и ловното стопанство на България.

Всяка годишнина обаче, освен повод за празнуване и веселие, е време и за равносметка на постигнатото в миналото и състоянието в настоящето.

Много ни се искаше в навечерието на 135 –годишнината от създаването ни, с което се полага началото на организираното ловно движение в България да бъдем изцяло позитивно и празнично настроени, да се радваме на една обединена ловна общност, която знае какви цели има за развитието на ловното дело и как да ги постигне. За съжаление реалностите според нас са други. Освен наличието на втори, макар и много малък съюз още над 30 ловни сдружения са извън Националната организация, а последната година съюзът бе напуснат от най –голямото сдружение в България – Пловдив и едно от най – големите и стари сдружения – Оряхово.

Организираният в дружини и ловни сдружения български ловец е без единен Национален съюз, без качествени водачи, с председател на Националната организация, който или не желае, или не знае как да защитава правата на ловците, без визия, без идеи и ясни послания и позиции. Днес идеалната цел и традициите на организираното ловно движение са обсадени и застрашени от некадърни чиновници, „негодни” политици, псевдо-учени, псевдо-природозащитници и от интересите на мощни олигархични лобита.

Вече 30 години изминаха от т.нар.„демокрация” и много неща в България се промениха – едни към по-добро, други към най-лошото. А все още има дейности (сектори) за които, независимо кой е на власт, държавата все още няма ясна визия какви цели се преследват и как да се постигнат. Една от тези дейности според нас е ловът, където години наред се работи „на парче”, поправя се едно, а се разваля друго. И тъй като държавата е заета с „много по-важни вътрешни инай-вече международни дела”, ловът и дивеча остават последна грижа на политическата класа.

А в българските ловни полета и гори стана доста пренаселено. Освен нас там са концесионерите на ловни стопанства и участъци, фирмите за дърводобив, собствениците и арендаторите на земеделски земи и гори, псевдо- и непсевдо-природозащитници и др. В гората е пълно с дървари, туристи, гъбари, трюфелджии, билкари, мотористи, любители на офроуда и т.н. При сега действащите закони и правилници не е напълно ясно кой какви права и задължения има при досега си с природата и дивеча в нея. В този „организиран хаос” не се чува нищо друго освен крайно груби и напълно деструктивни обвинения и оценки като например: „ Ловът не е хуманен, ловците са убийци и той трябва да се забрани”; „Всички ловци са бракониери”; „Всички концесионери са масови убийци на безпомощен дивеч в огради и лакоми капанаджии”; „Всички арендатори са отровители и унищожители на дребния дивеч”; „Всички природозащитници са измамници, които се занимават единствено с рекет и злоупотреба с евросредства”; „Всички горски служители и дърводобивници са корумпирани и крадци на дървесина” и т.н.и т.н. Дълги години проблемите се решават „на парче“ и чрез „кръпки“ в ЗЛОД и други закони, а нашите съюзни ръководители бягат след събитията, мъчейки се да поправят сгрешеното след като вече е прието.

Затова ние Великотърновските ловци искаме ръководство на Националния съюз, което ежедневно и ежечасово да настоява за нова държавна политика за лова, дивеча и местообитанията му, което да поиска възстановяване на партньорството с Държавата и спешно да започне съвместна работа по разработването на нова стратегия и нов закон за лова. Държавата трябва да знае, че българските ловци, организирани в ловни дружини и ловни сдружения са единствените които имат капацитета да реализират всяка една политика и стратегическа цел свързана с дивеча и местоообитанията му, както и с цялата флора и фауна на българската природа. Защото ние не само сме много и можем да покрием всяка една точка на страната, а имаме и потенциала, знанията и опита да го направим. Българските организирани ловци са носители на едно голямо и безценно богатство на България. То се състои в предаваните от поколение на поколение, от род на род, от стар ловец на млад ловец любов и уважение към дивеча и природата, практически опит, дисциплина и отговорност, готовност за доброволен труд, историческа памет, ловни традиции и култура, патриотичен дух и национално самосъзнание, солидарност и чувство за обединена общност независимо от етническите, религиозните, политическите, социалните, професионалните и интелектуални различия.

Нашето сдружение настояваше и ще продължи да настоява част от средствата, които възлизат на близо 1 милион и половина лева годишно събирани от членски внос и наеми, Националният съюз да изразходва за разработването на нова стратегия, нов закон за лова както и за различни програми в тази връзка. Още миналата година предложихме някои направления, като например:

- Програма за защита и възстановяване на местообитанията на дивеча;

- Програма за популяризиране на лова и ловното стопанство като традиция, култура, спорт, хоби и не на последно място като единствената всеобхватна природозащитна дейност, сред децата и в общественото пространство /защо не и включването им в образователните програми/;

- Програма за борба с бракониерството;

- Програма за борба с хищниците;

- Програма за повишаване на квалификацията на служителите в съюза и сдруженията;

- Програма за развитие на ловните и риболовните спортове;

Ние Великотърновските ловци искаме ръководство на Националния съюз, което навреме, ясно и категорично да защитава нашите интереси и да подкрепя нашите искания, което да застане начело и да поведе ловците в борбата с олигархичните атаки срещу ловните традиции и организираните ловци.

Искаме ръководство, което да не гледа на съюза като на негова собственост и което да не определя всяка критика и различно мнение като опит за нарушаване единството на съюза. НИЕ ВИНАГИ СМЕ БИЛИ И ЩЕ БЪДЕМ ЗА ЕДИНСТВО НА НАЦИОНАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ. Но не единство заради самото единство, или заради лицемерното и изкуствено поддържане на луксозния, лустросан, напарфюмиран и лакиран имидж на поредния председател и ръководство, а единство в името на ловните идеи и традиции, в името на защитата на правото на лов и ловът, организиран в ловни дружини и сдружения, в името на прозрачното и ефективно управление на финансите и имотите на съюза в полза на ловците и ловните дружества. Затова още веднъж ще отправим призива към членовете на НЛРС-СЛРБ:

НЕ НАПУСКАЙТЕ СЪЮЗА!

И ще добавим един апел към всички които са го напуснали:

ВЪРНЕТЕ СЕ В СЪЮЗА!

ТОЙ Е НАШ!

Защото той и всичко, което притежава е създадено и изградено през годините от ловците на всички дружини и сдружения в България.

Ръководствата са временни, а от всички нас зависи дали организациите ни ще са вечни.

Нека заедно превърнем нашия съюз в организация, работеща в полза на ловът и ловците, защитаваща природата, дивеча и местообитанията му. Нека станем основен и постоянен партньор на държавата в регулирането на отношенията в лова и ловното стопанство.

В заключение:

ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ – НИЕ ЛОВЦИТЕ ОТ ВСИЧКИ ЛОВНИ ДРУЖИНИ И СДРУЖЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ, С ПОДКРЕПАТА ИЛИ БЕЗ ПОДКРЕПАТА НА НАШИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ, НЯМА ДА ПОЗВОЛИМ ГРАДЕНОТО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА БЛИЗО ВЕК И ПОЛОВИНА ДА БЪДЕ РАЗРУШЕНО. НЯМА ДА СТОИМ БЕЗУЧАСТНО И ДА ГЛЕДАМЕ КАК ЛАКОМИЯТА ЗА ВЛАСТ И ПАРИ ПОДМЕНЯ ЛЮБОВТА КЪМ ДИВЕЧА И ПРИРОДАТА. ДОСТАТЪЧНО МНОГО СМЕ, И ДОСТАТЪЧНО МОТИВИРАНИ И СИЛНИ, ЗА ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИМ НА ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ДИВЕЧА В СТОКА И НА ЦЯЛАТА ЛОВНА ПЛОЩ НА РОДИНАТА НИ В ТЪРГОВСКА СЕРГИЯ.

Още веднъж:

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРСКИ ЛОВЦИ!

Димитър Йорданов – завинаги ловец и временно Председател на УС на Сдружение „ЛРД Сокол 1884” Велико Търново

Четете още:

Позиция на УС на СЛРД Сокол 1884 за предложените промени в Устава на НЛРС-СЛРБ и по някои наболели в последно време теми

Абонамент за бюлетин