Този малък и бърз калибър е известен със своята прецизност и доказана ефективност.

Силно разпространен и много популярен, .223 „Ремингтън” е изборът на ловци, прецизни стрелци и състезатели, както и широко разпространен сред военните. Почти всички оръжия в този калибър са с лек до незначителен откат, което прави стрелбата с тях приятна и дава пълен контрол върху оръжието дори и при ускорени темпове на експлоатация.

.223 „Ремингтън” е създаден през1957 година като експериментален калибър по заявка на американската армия. Той е предвиден за работа в щурмовата автоматична карабина „Armalite AR-15”, а по-късно и в „М-16”. Боеприпасът е разработен от Роберт Хътън (технически редактор в оръжейното списание „Guns&Ammo”). Едно от изискванията към новия боеприпас от страна на военните е било куршумът да притежава свръхзвукова скорост (над 340 м/сек.) на дистанция от 500 ярда (458 метра). За основа е послужил дизайнът на .222 „Ремингтън”, като гилзата е удължена, за да поеме повече барут.

Първоначално новосъздаденият експериментален патрон е снаредяван с 55-грейнов „HPBT” куршум на „Сиера”. През 1964 година боеприпасът е официално приет на въоръжение в армията на САЩ, по-късно и в НАТО, под името 5.56х45.

Военните боеприпаси имат малко по-високо налягане и леки разлики в размера на гърлото на гилзата. Поради тази причина не се препоръчва те да се използват в ловни и спортни оръжия. Когато „Ремингтън” откупува правото да произвежда боеприпаси и оръжия в този калибър за спортни и ловни цели, .223 „Ремингтън” измества популярността на своите предшественици - .222 „Ремингтън” и .222 „Ремингтън Магнум”, и бързо се налага.

Към днешна дата за .223 се произвеждат готови боеприпаси от почти всяка компания, като най-леките куршуми са с тегло 40 грейна (2,6 грама), а най-тежките - с тегло 79 грейна (5,12 грама). Стандартната стъпка на нарезите за .223 е 1:12 инча на оборот, но много често производителите предпочитат стъпка 1:10, защото тя позволява стабилизирането на по-тежки куршуми с тегло до 69 грейна. За най-тежките 77- и 79-грейнови се препоръчва стъпка на нарезите 1:8 или 1:7 инча на оборот.

Тестове

Метеорологичната обстановка по време на тестовете е следната:

Температура на въздуха - +18 градуса. Слънчево. Слаб вятър. Влажност на въздуха - 39%. Атмосферно налягане равно на 928 hPa.

За да улесним ползвателите на калибър .223 „Ремингтън”, екип от редакцията на „Български ЛОВЕЦъ” проведе тестове с два коренно различни образци оръжие:

Първото тестово оръжие е полуавтоматична карабина „STI”. Тя е на базата на военния образец „AR-15”. Цевта е „Кригер” – с репутацията на един от най-добрите продукти. Дължината на цевта е 16 инча (40 сантиметра), с дулен компенсатор за спортни цели. Стъпка на нарезите - 1:8 инча на оборот.

Заради редуцираната дължина на цевта началната скорост на куршумите е по-ниска (с около 50-60 метра в секунда), отколкото би била при стандартна 60-сантиметрова цев. Спусъкът е JP – регулируем, с усилие за спускане на ударника 1,6 кг. Прикачен е оптически мерник „Шмид и Бендер” модел PM-2, с увеличение 3-12х50 мм. Има странично изнесена корекция на паралакса.

Към карабината „STI” има прикачена двунога „Харис”. За задна опора използваме кожена торбичка, напълнена с фин пясък.

Второто тестово оръжие е спортна карабина „LRS-2”, произведена от „Блазер”.

Тя е базирана на затворна група „R-93”. Цевта е дълга 625 мм, тежка и оребрена. Стъпка на нарезите - 1:10 инча на оборот. Прикладът е ергономичен, както и пистолетната ръкохватка. Спусъкът освобождава ударника при усилие от 700 грама. Карабината е екипирана с оптически мерник „Цайс”, с увеличение от 6 до 24 пъти и предна леща 56 мм. Има странично изнесена корекция на паралакса и подсветка.

Групираността на стрелбата е измерена на разстояние от 100 метра, като размерът на групата се определя от най-отдалечените точки, образувани от три изстрела. По правилата за прецизна стрелба, от показания в таблицата резултат трябва да се извади диаметърът на калибъра (в случая 5.56 мм).

Скоростта на куршума се определя на базата на среден резултат от 5 изстрела, измерени с хронограф на разстояние 4 метра от дулния срез. Данните за измерената скорост са валидни за полуавтоматичната карабина с дължина на цевта 16 инча (40 см). При дължина на цевта 60 сантиметра трябва да се добавят 50-60 метра към измерената начална скорост!

Тестовете за пробивност са направени в нови чамови дъски със средна дебелина около 22 мм всяка. Наредени са 10 броя дъски плътно една до друга. Общата им дебелина е 220 мм.

ТКО или коефициент на Тейлър за нокаут ефект се определя по формулата:

V.M.D:7000 = TKO, където V е скоростта фута в секунда, М е масата на куршума в грейнове, а D е диаметърът на куршума в инчове (в случая 0.22).

Полученият коефициент се ползва за относително сравнение между отделните калибри и видове боеприпаси.

Изводи и класация

Както се вижда от таблицата, този относително малък боеприпас с лек куршум притежава голям потенциал за прецизност и пробивност. Една голяма част от тестваните боеприпаси постигнаха пълно преминаване през преградата от 10 чамови дъски. Оформиха се две групи по отношение на проникването. Бързо експанзиращите и по-леки куршуми с тегло 55 грейна като цяло отдават напълно енергията си и спират до осмата дъска. Те са подходящи за лов на хищници и по-дребен копитен дивеч. Боеприпасите с напълно облечен куршум и тези с по-високо тегло (над 60 грейна) в по-голямата си част пронизват 22-сантиметровата чамова преграда. Това е показател за ловните възможности на .223 „Ремингтън”, но и предупреждение към използващите го да внимават и да не подценяват неговата пробивност.

В практиката съм присъствал многократно на отстрел на диви свине при използван калибър .223 „Ремингтън”. Когато става дума за приплоди и двугодишни прасета, няма нищо учудващо в този факт. Два пъти съм виждал с очите си и отстрела на много едри животни – свиня, тежаща 180 килограма, и трофеен глиган 150 килограма. В първия случай ловецът повали животното с втория изстрел, а глиганът падна на 30 метра от мястото, където бе поразен от единичен изстрел в областта на белия дроб. И в двата случая куршумите бяха пробили дебелата кожа и ребрата и след като бяха преминали вътрешностите, бяха спрели в ребрата от другата страна.

Ако въпреки тези факти определим .223 като универсален калибър или като боеприпас за лов на едър дивеч, ще сбъркаме. Както се вижда от таблицата, дори и най-високият коефициент на Тейлър за нокаут ефект (ТКО) едва надвишава 6. За да се стопира надеждно животно с размерите на глиган е необходим коефициент по-близък до 18 и дори по-висок.

Прецизност

Като най-прецизни от тестваните боеприпаси при полуавтоматичната карабина „STI” се представиха както следва: „Hornady V-max”, „Winchester PSP”, „Lapua FMG, „Barnaul SP”, „S&B – HPBT”.

При болтовата карабина най-добри групи формираха както следва: „Lapua Scenar”, „S&B – HPBT”, „Barnes-TSX”, „Barnaul HP”, „Lapua FMG”.

Скорост

Най-висока измерена скорост показаха „Barnes TSX”, „RWS T-mantel”, „Hornady V-max”, „Hornady TAP”, „GECO – FMG” 3,6 г.

3. ТКО

В класацията за най-висок стоп ефект са „S&B – HPBT”, „Hornady TAP”, „Barnes TSX”, „RWS T-mantel”, „Barnaul”.

4. Балистичен коефициент

Когато има необходимост от максимално далекобоен изстрел, двата основни фактора, по които трябва да се подбира боеприпасът, са скорост и балистичен коефициент. Най-висок БК от тестваните патрони имат: „Remington BTHP”, „Federal SMK”, „GECO - FMG” 4,1 г, „S&B – HPBT”, „RWS HPBT”.

5. Цена

Ако спортувате усилено, например за предстоящото състезание по IPSC или просто стреляте повечко, едва ли ще сте равнодушни към цената на боеприпасите.

Ето нашата класация, която е важна за вашия бюджет – „Barnaul”, „GECO”, „Winchester”, „S&B”, „RWS T-mantel”.

Правилният подбор на боеприпаси може да ви накара да обикнете или да намразите даден калибър. За да го направите, трябва да сте наясно още от самото начало какви са приоритетите ви. Изследването, което направихме, обхваща една малка част от разпространените в България патрони в калибър .223 „Ремингтън” и не претендира за глобално. Изстреляните боеприпаси бяха над 300 броя.

Редакцията на списанието изказва благодарност на оръжейните магазини и вносителите на боеприпаси (подредени по азбучен ред), без които тези тестове нямаше да бъдат възможни и така пълноценни: „ВИП - оръжеен и стрелкови комплекс”, „ДИФЕНС” - оръжеен магазин, „ЗАРИМЕКС” - оръжеен магазин, „СТАРФОРС” - оръжеен магазин.

Автор: Роберт АТАНАСОВ
Източник: lovec.bg