Публикувана от 
Тежко раздвоение е налегнало авджиите от ловната дружинка в град Вълчедръм - столицата на равнината Златия. Денем мъжете като заклети природолюбители хранят и грижливо отглеждат фазани и токачки, а на свечеряване като безмилостни снайперисти грабват пушките за отстрел на чакали и лисици.
“Няма никакво раздвоение! Ловът е също като земеделието! За да има хляб, трябва да скубеш плевелите, да сееш и да жънеш! Така е и с дивеча - нужно е да го храниш, пазиш и да гониш хищниците. Иначе всичко се превръща в пустиня!”, казва ловецът Димитър Попов. Мишо, както го наричат приятелите му, разбира от тия работи! 42-годишният мъж обработва 500 дка земя в житницата на Северозапада, а когато не е на трактора, се грижи за още 40 000 дка ловни полета. Той е председател на една от трите авджийски дружинки във Вълчедръм и с другарите си по оръжие от 2 г. се е заел да възстанови дивеча и традициите на хубавия лов по поречието на Цибрица. Малката и блестяща като течно стъкло река свързва Дунав с Балкана и в летните жеги разхлажда пълната с жито земя на Златията.
Вълчедръмската дружинка е легенда в голямата равнина. Тя е първа не само в списъка на ловните чети, а и по възраст - организирал я още през 1913 г. местният авджия Мирон Спиров. В онези години из Златията се люшкали морета от пшеница, царевица и слънчоглед, а из нивите прехвърчали ята фазани, яребици и дропли и пасели на воля зайци и сърни.
“Когато през 1967 г. станах ловец, бай Мирон още ловуваше с нас и мерникът му беше още точен. Не се е случвало да се върнем от излет с празни раници. После дружинките се разбиха, плъзнаха бракониери, дивечът намаля и земята ни заприлича на стърнище след пожар - само пепел и мравки!”, ядосва се 67-годишният авджия ветеран Милчо Будин. Вълчедръмските ловци обаче не приели безропотно съсипията на ловните си полета. След традиционната доза псувни на маса те запретнали ръкавите да възродят оня рай, който е била Златия - дом за хора и животни и място за труд, лов и отмора. Програмата на авджиите е кратка и ясна - в две точки! Първата - отглеждане и пускане в природата на разнообразен дивеч. И втората - свеждане до минимум на опасните хищници - лисици и чакали.
През миналата година дружинката пуснала 170 фазана в района си. Но наложили пълен мораториум на стрелбата по тях - за да отраснат и да подивеят в шубраците, та ловът им наистина да е приключение, а не отстрел на кокошки. Тази година авджиите се подготвили за сезона още по-добре. През пролетта купили над 200 яйца на фазани, измайсторили си инкубатори и ги излюпили. Вдигнали и волиера - за да пораснат на спокойствие, преди да литнат в природата.
“Навремето имахме чудна хижа на брега на Цибрица, ама крадците я сринаха. Добре че един от ловците ни - полицаят Владо Влашки, даде семейната си виличка на дружинката. Сега я разширяваме, та да ни събира след излетите. И фазаните гледаме край нея”, обяснява Ивайло Арков (55 г.). Мустакатият мъж е нещо като охрана и главен интендант на дружинката - той пази ловната база, храни фазаните и отглежда 7-8 напористи гончета. С тях вълчедръмските авджии гонят безмилостно чакалите и лисиците. През ловния сезон те устройват всяка седмица хайки на четирикраките разбойници. А през останалото време най-добрите стрелци дебнат хищниците по пусиите.
“Миналата година отстреляхме 37 чакала, а по-миналата 50. На всеки излет бием и по 5-6 лисици!”, разказва Мишо Попов. Заради грижите за дивеча и войната със зверовете в ловните полета на Вълчедръм вече пърхат ята фазани и яребици.
Скитат и две-три стада сърни, мярка се и огромна дива свиня с малки прасенца. Стрелбата по тях обаче е табу!
“Имаме си закон и го спазваме! Големият ни лов е през август и септември - на прелетен дивеч - пъдпъдък и гургулица! Там гърмим на воля и тренираме мерниците! После - само лисици и чакали!”, казва Мишо Попов.
Забраната за стрелба по полезния дивеч обаче не разваля приключенията на авджиите. Битката с хищниците е голям майсторлък и трябват опит, волско търпение и точно око, споделят стрелците.
Трапезата след излет пък никога не е празна, защото, откакто не стрелят фазани и яребици, вълчедръмските ловци отглеждат ято гълъби. Тръгнат ли на излет, късат главите на пет-шест птици и докато ловуват хищници, на печката във вилата къкри вълшебен саламур - гъста и люта чорба, която изпива кофи с вино. После между наздравици всеки разказва ловни подвизи от време оно, та до днес. Историите са цветисти и пиперливи, както подобава на ловци.
Авджиите укротяват малко майтапите само когато с тях е и цветето на дружинката Юлия Дангулска - опитна авджийка, безкомпромисна с 22-ри калибър в ръце. С най-голям интерес обаче всички слушат разказите на Иван Попов за сафаритата му в чужбина.
Братът на председателя Мишо е строителен бизнесмен в столицата и 2-3 пъти в годината трепе биволи и антилопи из саваните. За нищо не заменя обаче лова в Златията и всяка неделя е с пушката в родното поле. И понеже не могат да докарат антилопи от Черния континент, вълчедръмските авджии от година разселват в района си токачки - наречени още африкански кокошки. Тридесетина от шарените птици вече търчат из волиерата заедно с фазаните.
“И при нас ще стане като в Африка - пълно с дивеч, но още по-красиво. Хората ще идват тук не само да ловуват, но и да видят птици и животни, каквито другаде няма!”, радват се като деца печените ловци.
автор: Любомир Йорданов
източник: trud.bg
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
