1. История на бракониерството

Бракониерството вероятно е започнало преди милиони години, в каменната ера, когато първите хора са започнали да бродят из света. Лишени от знанията на култивиране на постоянни източници на храна, те са се обърнали към дивеча, като по този начин, са ске изхранвали. Това е продължило и през вековете в племената и местните жители. Местните жители ловували животните предимно за храна и използвали кожите на животните, за облекла, предмети, медицина и други.

2. Видове бракониерство

Бракониерството изведено като Легална дефиниция е:

Ловуване, без да се притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без да има писмено разрешително за лов.
Ловуване извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч.
Ловуване в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства.
Ловуване, без да носи ловен билет.

Бракониерство е и когато броят на ловците при групов лов е по-голям от разрешения.
Бракониерство е и вземането, пренасянето, превозването или укриването на намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов.

Бракониерство е и улов на дивеч, без да се притежава редовно заверена членска карта и билет за лов, или с билет за лов и редовно заверена членска карта, но без разрешително за лов, или извън определените в него дата, място на ловуване, брой и вид дивеч.

3. Най-често срещано бракониерство в България

Ако условно разделим нарушенията по ЗЛОД, по това къде и от кой се извършва можем да го разделим на няколко вида:
- бракониерство осъществено вътре в дружината по време на регламентиран лов от ловци, членове дружината;
- бракониерство при нерегламентиран лов но извършено от ловци от дружината в ловностопанския район на дружината;
- бракониерство при нерегламентиран лов извършено от хора не членуващи в дружината.

В повече от 80% от нарушенията на ЗЛОД и ППЗЛОД се касае за първите два вида.

4. Начини за продиводействие на бракониерството

Основен начин, доказал се в миналото е подобряване на охраната и контрола при лова и риболова, като за целта се изгражди собствена охрана от стопанисващия дивеча, добре екипирана и достатъчно мотивирана. До този момент в Ловно-рибарските сдружения има назначени 78 ловни надзирателя а в останалите около 60 ловни сдружения /в някои ЛРС има по повече от 1 ловен надзирател/. В останалата част от сдруженията тази функция се поема от специалистите по лова, но въпреки това се вижда, че нивото на опазване и контрол на дивеча е занижено. За това говорят липсата на съставени административни актове по ЗЛОД и множеството депозирани жалби за извършени бракониерски деяния без последствия изпращани до СЛРБ.
Като друг основен момент с определящо значение за липсата на адекватен контрол и охрана е и промяната на ЗГ и преструктурирането на горските и ловни стопанства. Обособяването на 6 държавни фирми с основано търговска насоченост и съкращаване на персонала в горските и ловни стопанства, също допринася за намаляване на контрола в лова и риболова. Контролните функции са предоставени на РДГ които поради липса на достатъчно персонал немогат ефективно да извършат контролните си функции при лова и риболова.
С цел подобряване и настъпване на ефективни резултати от охраната и контрола при стопанисване и ползване на дивеча и рибата и представлява доказал се от опита на ИАГ метод за изграждане на подвижна охрана на национално ниво.

5. Примерен план за действие при откриване на бракониерство

Ако условно разделим нарушенията по ЗЛОД, по това къде и от кой се извършва можем да го разделим на няколко вида:
- бракониерство вътре в дружината по време на регламентиран лов извършено от ловци от дружината;
- бракониерство при нерегламентиран лов но извършено от ловци от дружината в ловностопанския район на дружината;
- бракониерство при нерегламентиран лов извършено от хора не членуващи в дружината.
В повече от 80% от нарушенията на ЗЛОД и ППЗЛОД се касае за първите два вида.
За съжаление в последните години в българския ловец се появи едно чувство за безнаказаност и толерантност към другаря ловец извършил нарушение.
По този въпрос винаги са възниквали големи дебати. Безспорно и в теорията и в ловната практика се приема, че добрата грижа полагана за дивеча води до добри и качествени популации, а от там като крайна цел и добрата слука. Добрата грижа за дивеча включва едновеременно както подхранването , така и неговото опазване. Безспорно дивеча е частна държавна собственост, но нали същия този дивеч е предоставен от държавата на нас българските ловци за стопанисване – а това включва охраната при спазване на разпоредбата по чл.37 ал.1 т.6 ЗЛОД. Там където има стройна организация в дружините а има немалко такива примери има и достатъчно дивеч.
Когато е извършено нарушение на ЗЛОД по време на регламентиран ловен излет от ловец от групата, то задължение е на ръководителя на лова да сигнализира на щатния състав на сдружението и на служителите на ДАГ и МВР и да прекрати лова до пристигането им .
Когато редови член на сдружението при обход на района забележи или има съмнение, че се извършва нарушение на ЗЛОД (бракониерство) следва:

Първото действие е да се отправи сигнал до:
- ръководител,специалист по лова или ловен надзирател – лица от щатния състав на ловнорибарското сдружение, оправомощени да предприемат конкретни действия;
- председател или отговорник по охраната на дивеча в качеството им на ръководство на дружината ;
- компетентните органи на полицията на телефон 112;
- компетентните органите на ИАГ на телефон 0800 20 800 или на подвижна горска стража или горския стражар на района.
Второто действие е да изчака и насочва в правилна посока длъжностните лица пристигнали в района.
Третото действие е да окаже съдеиствие при съставяне на акта за нарушение в качеството си на свидетел на нарушението.

В никакъв случай не се препоръчва пряк контакт или саморазправа с лицата заподозрени в бракониерство.

На второ място - избират се от общите събрания на дружините отговорници по охраната на дивеча на основание чл.68 от ЗЛОД и чл.108 от ППЗЛОД членове, които се „награждават” с това звание. Избират се лица, които не желаят да участват в охраната било поради своята ангажираност, било поради страх от саморазправа с нарушителите.
За да се реши горепосоченият проблем, трябва да се наблегне при избора на отговорници по охраната на дивеча, които с желание да изпълняват тази тежка и отговорна задача.

Има един основен момент и той е бързото отзоваване от страна на длъжностните лица по охрана на дивеча и полицията. Но това е въпрос на сработване и е задача на хората в сдружението с да направят план за действие в дружините и сдружението с цел синхронизиране на предприетите мерки.

Охраната винаги е била и ще бъде една от най-трудните задачи в лова. Тази задача по опазване на дивеча е непосилна за един човек, ето защо това трябва да е задача на всеки един ловец в България.

6. Разглеждане на законовите постановки и възможности и предложение за промяна с цел ограничаване и намаляване на бракониерството

Съгласно ЗЛОД в изпълняваики чл. 94 има равонопоставенност на определенате санкция за различни нарушения.
На лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, - Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч.
Когато нарушението по ал. 1 е извършено в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства.
чл. 85 Който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов.
чл. 86, ал. 1, Който убие или улови дивеч, без да притежава редовно заверена членска карта и билет за лов,
- или с билет за лов и редовно заверена членска карта, но без разрешително за лов,
- или извън определените в разрешителното дата, място на ловуване, брой и вид дивеч.
се наказва с освен с глоба по предходните членове но и се лишава и от право на ловуване за срок от три години.

Извод – Да се диференцират наказанията по тежест.

7. Ангажиране и провокиране на обществена нетърпимост към бракониерството.

Ясно точно и честно трябва да преценим собствената си дейност – направили ли сме всичко, което зависи от нас, използвали ли сме всички възможности, които ни дава устава, няма ли неизползвани резерви?

Разбира се, че не сме направили всичко!
Дружините и техните ръководства, които най-добре познават бракониерите, и техните деяния, имат най-малък дял при санкционирането им - може би от криворазбрана колегиалност . Все още по-голямо значение имат длъжността на нарушителя и материалната полза, която може да се извлече от него, отколкото деянията му
В редица случаи действията на дружествените ръководства страдат от същите недостатъци – протакане, изчакване на съдебните решения (нещо, с което не сме длъжни да се съобразяваме ), непознаване на Устава, неспазване на процедурата , а в немалко случаи – налагане на наказания без достатъчно доказателства за извършеното деяние.

Наказанията имат смисъл, когато са справедливо и незабавно наложени.

Да се подобри работата като се създадат комисии по борбата с бракониерството в сдруженията, които да проучат и анализират случаите на бракониерски прояви на територията на сдружението и да предоставят адекватни предложения за наказания на провинилите се членове пред Управителните съвети.

Всеки случай на бракониерство след налагане на наказание от сдружението да се изпраща в посочения срок за да бъде публикуван в Уебсайта на НЛРС-СЛРБ и вестник “Наслука”.

Автор и изпратил за публикуване в БГ ЛОВ: инж. Георги Младенов, експерт координатор в направление "Съюзно-организационен живот" и секретар на комисията по ловна кинология в НЛРС-СЛРБ.

Ловците дискутират по темата тук: КЛИК