Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Бялка

admin Публикувана от admin | 22.02.2008
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Бялка

Названието си носи от бялото петно на гърлото. Дължината й е около 60-75 см., а опашката около 20-25 см. Теглото рядко надхвърля 1,8 кг. Половият диморфизъм не е добре изразен.
Среща се в цяла Европа. Населява скалните участъци, сипеи и открити територии в горските местообитания. В равнинната част обитава маломерните горички. Запасите й са високи.
Сватбува през юли-август. Ражда май до 4-5 малки, които проглеждат след 30-тия ден. Храни се с мишевидни гризачи, птици, яйца и малки пиленца, дребни бозайници.

Естествени неприятели на белката са чакалът, лисицата, дивата котка, скитащите кучета и бухалът.
Разрешена е целогодишно за лов. Има ценна кожа.
Следи: пръстите се отпечатват ясно, защото стъпалото е голо. Стъпката е овална с размер до 5 см.

Бялката прилича доста на златката. И тя като нея е хищник с удължено, стройно и гъвкаво тяло. На дължина то достига 40-50 см, а на тежина - 1,7-2,2 кг при мъжките и 1,1-1,5 кг при женските животни. Пухкавата опашка на бялката е дълга 22-30 см. Цветът на меката и козина е тъмнокафяв, като на гърлото и гърдите има голямо сивобяло петно, което се раздвоява в горната част на предните и крака.

Бялката има широко разпространение. Тя се среща в по-голямата част на Европа, като липсва само в Скандинавските страни, Великобритания и по Средиземноморските острови. Среща се и в голямата част на Азия. В България е повсеместно разпространена в планините до 2000 м надморска височина.

Този дребен хищник обитава често сипеи и скалисти местности, среща се и във високостъблени гори с хралупати дървета. Нерядко се заселва и в културния ландшафт, понякога и в населени места.

За разлика от златката, която ловува главно по дърветата, бялката намира храната си по земята. Нейна жертва стават най-вече дребни гризачи, главно мишки и плъхове, но и различни диви и домашни птици. Бялката обича много птичите яйца. Яде също насекоми, ягодови и други плодове. При успешен лов си прави запаси.

Размножението на бялката е особено. Сватбеният и период е през лятото, от юни до август, но бременната женска ражда едва на следната пролет - през май, от 2 до 8 малки. Те се раждат слепи и проглеждат едва след 30-36 дни.

Възрастните белки нямат естествени врагове в природата, но малките стават често жертви на бухала. Продължителността на живота на бялката е докъм 12 години.
Защо бременността при бялката е толкова дълга?

При дребните бозайници бременността е обикновено къса, а при бялката тя трае цели 236 до 276 дни. Обяснението на това странно явление е следното. След оплождането яйцеклетката дълго време не се развива - тя се намира в латентен период. Но към края на бременността зародишът само за 27-28 дни извършва пълното си развитие. При проблеми с ВиК инсталацията в гр.София, посетете https://sofiavikuslugi.com/ .

Абонамент за бюлетин